| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
МИТИНГИТЕ
Реч на Петко Симеонов на първия митинг на 18.11.1989 г., организиран от Независимите сдружения и разказ за него
Р. Узунова: Включих, говори.
Петко Симеонов: „Граждани, отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще съсипа живота на няколко поколения. На мястото на буржоазията дойде една нова потисническа класа - класата на апаратчиците, класата на номенклатурните кадри. Ние днес сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасен страх сред подчинените си, който предизвикваше присмех и срам сред народа. Щастливи сме, че се намериха хора, институции, които свалиха от власт този диктатор. Но нека не се радваме прекалено. Той си отиде, като ни остави тежки икономически, политически и нравствени проблеми. Страната е в криза. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казарменото ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа. Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат. Някъде там - в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се решават нашето всекидневие и нашите съдбини. Сред номенклатурата, разбира се, има и свестни, почтени хора, хора професионалисти, защото и управлението е професия. Без тях държавата не може. Тези хора са наши съюзници в борбата за демокрация. Ние сме заедно. Но сега става дума за господстващата класа. Не е вярно, че е имало ръководна роля на Партията. Имаше груба лична диктатура на Тодор Живков. Не е вярно, че властта е народна - властта е номенклатурна. Видяхме ги що за образи са по телевизията вчера, на сесията на Народното събрание, където малцина имаха моралното право да говорят, а от останалите нито един не намери куража да се покае. Гласуват енергично и едновременно, като на масови гимнастически упражнения, а някои излизаха и безсрамно се оливаха, сякаш не виждат събудения народ, който с пълно гърло вика: „Искаме отчет за всичко! Искаме плурализъм!”. Днешният наш митинг беше обявен още миналата събота, на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец му беше даден правия път. Номенклатурата постоя 5 дена като ударена - тя наистина получи тежък удар и хукна да организира и тя митинг. Той стана вчера, не беше лош. Номенклатурата иска да си запази привилегиите и властта, да я кара както до сега. Затова, когато разбра, че ние, независимите сдружения сме организирали митинг, с който ще приветстваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители. Нека номенклатурата ляга! Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов, Генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет: „Другарю Младенов, ние не искаме привилегии и власт. Ние си искаме правата, искаме ги само с мирни и законни средства! Стига диктатура на многострадалната ни земя! Ние искаме: 1. Българското законодателство да се приведе в съответствие с международните споразумения, които е подписала страната ни; 2. Да се осигури на дело незабавна и действителна свобода на словото, печата, сдруженията и събранията; 3. Да се проведат предсрочни свободни избори. В тях да има възможност да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничения; 4. Властта в страната да принадлежи на Българския парламент. Народното събрание да бъде постоянен работен орган; 5. Да има пълна свобода на стопанската инициатива – индивидуална, групова или обществена; да се изгради пазарно стопанство и трудово придобитата собственост да е неприкосновена; 6. Държавна сигурност да се занимава само със сигурността на държавата, а не системно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо отделение; 7. Да се проведе без увъртания разследване на дейността на Тодор Живков, неговото семейство и обкръжение. Не желаем мъст, отмъщението до добро не води. Искаме биографията му най-после да стане прозрачна и да спре изопачаването на историческите и делничните факти. Носят се слухове, че е вършил престъпления. Вярно ли е това? Ако е вярно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички - малки и големи политици, днешни и утрешни. Но длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици: не искаме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго обществено устройство, а не курбани! Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако вие работите за нашите искания, вие ще имате привилегията да се ползвате от нашата подкрепа и доверие. Дойде денят да викнем открито: „Искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!”. Да живее България!” Свърших.
Р. Узунова: Ето, говори. Говори. Включих, Петко.
Петко Симеонов: Ами за този митинг имах най-противоположни допускания, очаквания. Очаквах, че ще дойдат 500 души; очаквах да дойдат и 100 000; очаквах да дойдат и провокатори, които да свиркат, очаквах да дойдат и екстремисти, които да искат да счупят витрини, да палят коли и т. н. Всичко съм очаквал. Нали, аз не съм бил в Организационния комитет и всички тези очаквания ги споделях с някои от техните членове просто като страхове. Но когато отидох вече на площада - това беше 9, не, 10 и половина и там вече имаше много хора; когато видях тези лозунги; тези хора как са там застанали мирно…, тихо, мирно, дисциплинирано - аз разбрах, че се е задало нещо голямо. Просто то се усещаше, във въздуха беше това, голямото, което идеше. И наистина площадът се изпълни. Оттам, от където аз стоях - аз стоях на стъпалата на входа на „Ал. Невски”, от западната страна - отпред се откриваше пространство чак до „Раковски”, там, до пресечката със светофарите. Всичкото това, всичкото, което се виждаше наоколо, беше пълно с народ. Тук, навсякъде. Никъде не се виждаше празно пространство, навсякъде пълно с народ, /…/ имаше хора по дърветата, имаше хора по покривите… Така се виждаха. Всички бяха устремили взор към трибуната, на която стояхме ние…
Р. Узунова: Кои бяхте на трибуната, Петко?
П. Симеонов: На трибуната бяха много хора. Просто не мога да изброя всички, които бяха там. Аз не ги и познавам… От независимите сдружения. Имаше просто много журналисти, те бяха отдолу, точно под трибуната, имаше хора, които може би случайно бяха попаднали там…
Р. Узунова: Добре, карай нататък…
П. Симионов: Настроението беше много празнично. Пя един китарист, един певец пя - не му зная името (Васко Кръпката). Той пя много хубави песни - и имаше едно такова особено настроение. Преди него имаше изпълнение на Ицках Финци. Той също създаде, просто с присъствието си, така, едно настроение на - не бих казал приповдигнато настроение, настроение на … стил, чувство на стил, на мярка, чувство за това, че нещата са някак възвишени, че всичко е някак… Не, не сме се събрали просто да викаме, не сме се събрали просто да рушим нещо. Ние сме се събрали, водени от най-благородни чувства. Това беше… съдържанието на това благородство… беше насочено от този певец – непознат за мен певец, които пя граждански /не в смисъла на тези гражданските, политически песни, от типа на тези в … „Аления мак” в Благоевград, където се пеят скучни мелодии, които човек е по-добре да прочете уводната статия на „Работническо дело”, отколкото да стои и да ги слуша тях./ Това бяха песни за най-злободневните въпроси и те настройваха публиката - публиката много активно започваше да реагира …, това беше една много отзивчива публика. Народът беше много отзивчив, на митинга /…/ И създаде се тази атмосфера, много приповдигната, започнаха да се записват хора, които искаха да се изказват, и пак искат да се записват, и нови идват, и нови идват… Значи, като дойдат до мене, аз казвам: „Аз не съм в Инициативния комитет, отидете при Вагенщайн, той всичко знае.” Сума народ съм му изпратил, но не по-малко… 30 - 40 човека дойдоха да искат думата, поне през мене са минали толкова…; разбира се, на всички не можеше да се даде думата, те доказваха там основанията си, колко са прави те точно да кажат, имаше такива случаи, просто трогателни, и всякакви… Нали, сега, има и доста… и заедно с това и либерално беше, защото примерно на трибуната през цялото време се разхождаше една жена с един плакат “Върнете детето на Маруся!“. И аз бях … така, много се чудех коя е тази Маруся?, коя е тази Маруся? Чак после, по време… там, докато бяхме, ми обясниха, че това е снахата на Тодор Живков, чието дете е било взето…
Р. Узунова: Как взето?
П. Симеонов: Ами тя не си го е виждала детето не разбрах колко години - 6, 7, 8? Не знам колко години не са я допускали да си види детето, …нали, тази жена стоеше на трибуната, с плаката…! Имаше и още няколко други, които развяваха плакатите си на трибуната, за да ги виждат отдолу на митинга, да се виждат плакатите им. Плакатите бяха, и транспарантите, и надписите, които носеха хората, бяха също знаменити…
Р. Узунова: Помниш ли някои?
П. Симеонов: Всичко онова, което сме си говорили, което сме споделяли, оглеждайки се, което сме си мислели - всичко това, написано на лозунг, написано на транспарант, написано и вдигнато високо над главата. Това самото вече беше нещо… такова…, много вълнуващо. През цялото време хората много активно реагираха на словата на ораторите, като за всяко нещо ръкопляскания, скандирания, … много се скандираше: „Демокрация!”, „Свобода!”, „Гласност!” и т.н… Изобщо беше един митинг, просто като един жив организъм, нали,… но заедно с това блъсканици, такива движения, както съм наблюдавал на други митинги, движения на хората, някакви разговори между тях - просто това го нямаше. Всичко - устремено към трибуната. На едно от независимите сдружения ораторът казва: „Нашият знак е разперена длан, това е знакът на нашата взаимна солидарност. Вдигнете си ръцете всички!”… Такова красиво нещо аз много рядко съм виждал…
Р. Узунова: Кой го каза това? Тренчев?
П. Симеонов: Ами просто съм забравил. Аз съм все още под много силното впечатление на този митинг…
Р. Узунова: Да, и какво?
П. Симеонов: Целият митинг, цялото това множество, многохилядно множество изведнъж вдига разперени дланите нагоре и се получава нещо изключително, изключителна гледка!... И започнаха, нали, там вървяха си речите… Радой Ралин говори…, беше… Всички бяха много хубави, много добри! Това бяха Радой Ралин - беше знаменит, той е с бавен, спокоен, афористичен начин на говорене, с този гръмък глас, който той има, който самият в себе си съдържа такива нотки на хумор, на едно особено настроение… Блага Димитрова - също нейното слово беше много интересно, аз ще обърна внимание пак не на съдържанието, не на думите, които се казаха, а на онази атмосфера, която тя донесе - това беше една…, тя е много авторитетен човек, много популярен, но всеки от популярните хора, от известните хора е различен, популярен…, по различному популярен и известен. Ето, ако излезе един футболист - той по друг начин ще бъде. Блага Димитрова, тя, нейното появяване просто вече създаваше онази… пак онова чувство за красота, което има и в поезията й…
Р. Узунова: И за достойнство…
П. Симеонов: Една особена такава… Аз не мога да го предам с думи, но всеки знае какви чувства и мисли предизвиква в него името на Блага Димитрова, да кажем. Тя, заедно с много така … така, аз винаги я възприемам много стабилно, тежко, някак си авторитетно… Кирил Василев имаше пък свой натюрел като говори: той с разпалеността, една такава някаква партизанска разпаленост, той е бил партизанин, политкомисар на един Родопски отряд, - и говори с един такъв плам на такъв човек… В останалите… И самото появяване на останалите, да кажем, на Христофор Събев, на Константин Тренчев, на Антон Запрянов, които само допреди няколко месеца бяха задържани под следствие, вече значеше много: те можеха да излезат и нищо да не кажат, те можеха да излезат и да кажат, какво?: „Поклон”, или нищо, да си кажат името само, нищо друго… - беше достатъчно като факт… Всеки от тях … също е с присъствие - това са личности, те не са тези, които бяха, а попаднали под следствие, разбира се… Много, така, точно въведение имаше Георги Мишев, който, нали, каза: „Днеска е рожденият ден на българската демокрация! И вие за първи път сте граждани!” – аз не го предавам точно, нали, онова, което е казал, защото не мога… да, а и не го знам наизуст, нали,… но „Вие днеска за първи път сте граждани!” и нали, след като малко говори така, каза: „Здравейте, граждани!” - много хубаво, това беше много хубаво, така… Говори интелигентен човек, говори талантлив човек, по друг начин става митингът вече, друг е този митинг, когато отпреде застанат хора, които заради убежденията си не са се страхували да попаднат в затвора, и хора, които с цялото си творчество, и цялото си гражданско поведение са доказали, че имат правото да говорят. Това е просто друго нещо. И публиката ги слушаше. Публиката слушаше много, то беше много…, просто непрекъснато градусът… така много висок. И сега, аз това го разбрах много по-късно: Институтът по социология е провеждал изследване и на двата митинга. Митингът на 17, които беше проведен от официалните организации…
Р. Узунова: (иска да го спре, защото вероятно лентата е свършила)…
(19.11.1989 г., ролка № 260)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
