| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
МИТИНГИТЕ
Обръщение-проповед на йеромонах Христофор Събев на митинга на 18.11.1989 г.
Р. Узунова: Включих… отец Христофор Събев? Бих искала вашата реч на вчерашния митинг?
О. Христофор Събев: „Вие сте солта на земята. Ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солено? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Вие сте светлината на света. Не можете укри град, който стои на връх планина, не да запалят светило и да го турят под глина, а в светилник да свети на всички в къщи. Тъй да свети пред човеците светлината, за да видят добрите ви дела, да познаят небесния ваш Отец.” Братя и сестри, вярващи и свободомислещи, скъпи сънародници! Всички ние сме въодушевени от най-светла надежда, че скоро ще бъдем свидетели на действителни благотворни промени, засягащи самите основи на обществения живот. След изминалите десетилетия на духовен мрак, след цялото това ужасно време на страх и несигурност, на потискане и репресии, ще дойде ден светъл, ден желан, ден на истината. Безспорно е, че нашият изстрадал народ има моралното право да потърси отговорност за всичкото причинено му зло. Да, именно отговорност. Но нека не бъде разправа, нито да бъде безжалостна мъст! Впрочем, едно опрощение е винаги възможно и желано, но трябва да бъде предшествано от най-искрено покаяние на провинилите се. Както сам Спасителят казва: „Ако простите на човеците съгрешението им и вам ще прости Небесния ни Отец!”. И тъй, нека да бъде възстановена святата правда, но без озлобеност, без кръв, без ексцесии! Ние, Христовите ученици, членове на Търновския религиозен комитет, призоваваме в това супер несигурно време към мир, любов и свобода. Ние се обръщаме към вас, радетели на демокрацията, по нищо да не се оприличавате на тези свалени тирани, които бяха печално известни със своите брутални злодейства. За това нека си поставим за цел, критикувайки - да не очерняме, търсейки отговорност - да не пресилваме, не само да рушим, не само да отричаме - но и да съзиждаме, да утвърждаваме. Преди всичко трябва да възстановим истинските духовни релации, защото несъмнено има общочовешки ценности, които никога не остаряват и на тях се крепи самото общество. За това не биваше така безотговорно да бъдат пренебрегвани и потъпквани! Ние всички знаем, че на Христовата вяра дължим съхранението ни като нация през вековете. За жалост, през последните изминали десетилетия сме погазвали всяка свободна религиозна изява. Не само на християните - православни, протестанти, католици, но и на мохамеданите и на всички други религиозни групи у нас. Беше посягано на храмове и джамии, бяха забранявани погребения, ритуали и обряди, и се пречеше на всяка религиозна група. Защото именно тоталитарната система не може да търпи каквато и да е демократична своя алтернатива, която сигурно всеки би казал, че са религиозните права, свободата на съвестта и религиозните ценности. Но може ли да се говори още за тях, след като според чл.53, ал.1 от Конституцията все още е разрешена само религиозната пропаганда, но не и свободата на религиозното слово. И щом като по чл. 38, ал.2 от Конституцията законен е само гражданският брак, но не и религиозният, поради което е рядко явление здравото и морално граденото семейство. Това неравенство, тази дискриминация на вярващите от страна на атеистите не спира дотук. Тя преминава през Закона за вероизповеданията, в членове 20 и 21, монополизиращи правото за обучение и възпитание на младежта и учащите се, както и откриване на болници и сиропиталища единствено за атеистичната държава и забраняваща на вероизповеданията да извършват тази благородна дейност, в която те биха били изключително полезни. Тогава не е за учудване, че се усилва гражданската безотговорност и престъпността сред младежите, а също и бездушното отношение към болните и страдащите. Или от ограничителните членове съдим за религиозните процесии, извършвани на открито, и (членове) 22 и 24 за външните връзки на изповеданието. Както и в чл. 176, ал. 3 от Наказателния кодекс, по който, ако свещенослужител извърши религиозно бракосъчетание, без предварително гражданско, се наказва с лишаване от свобода до 1 година плюс публично порицание. Няма съмнение, че тези несправедливи закони трябва да отпаднат, тъй като противоречат на членове 18, 19, 20 и 26 от Всеобщата декларация за правата на човека от 10.12.`48 г. А още по-неприятни са противоречията в самото законодателство, като например чл. 12 от Закона за изповеданията, който развързва ръцете на светската администрация да премества и уволнява свещенослужители, независимо от становището на църковната власт, което е в разрез с чл. 53, ал. 2 от Конституцията: „Църквата е отделена от държавата.” /…/ и висшите ръководства на вероизповеданията са се нагодили спрямо тази несправедливост и приемат това грубо вмешателство на светската власт като нещо напълно естествено, да не кажем като манна небесна. Например чл. 16 от Устава на БПЦ, където е регламентирана антиканоничната намеса на светските власти и при избор на духовен предстоятел на цялата църква е в сила /…/ правило на светите апостоли: „Епископ, който си послужи със светските власти и чрез тях получи власт в църквата, да се низвегне и отлъчи, както и всички, които са се съобщавали с него”. За голямо неудоволствие на вярващите от различни вероизповедания и /…/, и владици, и /…/ пастори се надпреварват да твърдят колко била свободна религията у нас и да нагрубяват всички, които разкриха истината. За такива Господ е казал: „Горко на /…/ лицемери, задето забравяте царството небесно през човешкото, защото нито вие влизате, нито другите пускате да влязат.” Ние, членовете на КЗРПССДЦ, като изразяваме своята гражданска и християнска позиция, настояваме за истинска демокрация, /…/ и гласност и няма да се успокоим, докато не ги видим осъществени. Затова трябва: 1. Да се въведе факултативно обучение по основи на религията в училищата; 2. Масов тираж на религиозната литература – „Библия за всеки дом”, 3. Религиозни филми, проповеди, литургии по средствата за масова информация – радио, телевизия и отразяването им в печата; 4. Законодателни гаранции за ненамеса на светската власт в религиозните дела. Ние призоваваме всички честни, вярващи и свободомислещи хора да подкрепят нашата мирна и благородна борба за мир, ред, демокрация и християнска нравственост. Бог да благослови демокрацията! Амин!”
Р. Узунова: Какви лозунги издигахте?
О. Христофор: Нашите лозунги бяха… „Христос, спасител на света!, Библия за всеки дом! Вероучение в училищата, Християнството – алтернатива на тоталитаризма, Религиозните права, свободата, демократизацията! Радиото, телевизията и печатът – трибуна и за християните!”, и още много лозунги. Имаше 11 лозунга плюс две грамадни икони, по метър и 40 високи, на Иисус Христос и на Света Богородица плюс две хоругви и освен това две табели с надписи на Комитета за защита на религиозните права…, и освен това един плакат с кръст и слънце зад него...
Р. Узунова: Казахте, че едната от хоругвите е била на самата трибуна?
О. Христофор: На самата трибуна имаше наш член, на Комитета, който държеше една хоругва, на която е изобразен Иисус Христос и отдолу пишеше: „Свещеникът – народен будител”. Точно до самата трибуна. Освен това имаше един човек, не от нашия Комитет, но той беше със знаме – българското национално знаме, обаче с кръст на него отзаде, над /…/ (…)
(19.11.1989 г., ролка № 165)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
