| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Първо разрешено и юбилейно събрание на
Клуба за подкрепа на гласността и преустройството,
2.11.1989 г.
Стефан Продев: Има думата Желю Желев. (Ръкопляскания) Да се готви Николай Василев.
Желю Желев: Другари, приятели, колеги, дами и господа. Моето първоначално намерение беше да говоря по други теми, но тяхното естество беше такова, че не можеше тези дискусии да се излагат… предполагаха много повече време, и за това реших да говоря по тясно върху проблемите на Клуба. Със създаването на Клуба и другите независими сдружения в България беше разрушена напълно една идеологическа илюзия, която, в продължение на много години, нашата номенклатура размахваше като свое най-голямо достояние: че България едва ли не е уникална страна, където нямало противоречия между Партия и интелигенция, където, напротив, съществуват пълна хармония между тях, защото партийното ръководство било толкова новаторско и прогресивно, че предварително отгатвало потребностите на времето и на самата интелигенция. (Смях, ръкопляскания) Събитията през изминалата година разрушиха напълно тази идилична представа - не само със създаването на неформалните сдружения, но също така и особено с резултатите от конгресите на различните творчески съюзи. Обръщам внимание на този факт не от злонамереност или злорадство, не за да изразя някакво негативно отношение, а защото сам по себе си той е от изключителна важност. Той представлява повратен момент в нашето духовно развитие. Освобождаването на интелигенцията от идеологически плен, от идеологическото владичество на номенклатурата е първото, най-важно и абсолютно необходимо условие да започне демократично преустройство на обществото във всяка страна. (Ръкопляскания) Така започнаха нещата преди едно - две десетилетия в Полша и Унгария. Така се развиват от пет години в Съветския Съюз, така започва стремително в Германската демократична република. Преустройството не може да започне, докато основната част от интелигенцията не разбера своята водеща роля в духовната област и не се постарае да поеме върху гърба си тази нелека роля. Но за да направи това, тя трябва сама да се освободи от много свои идеологически илюзии и политически предразсъдъци, благодарение на които и чрез които партийната бюрокрация я държи в подчинение, както е било през цялата епоха на сталинизма и неосталинизма. Тя трябва преди всичко да разбере, че между нейните интереси и интересите на номенклатурата съществува противоположност, непримиримо противоречие; че в това противоречие прогресивната, водещата страна представляват нейните интереси, а не тези на номенклатурата. Че номенклатурата е същинския изразител и носител на тоталитаризма, на тоталитарната система, на сталинската политическа реакция. И че поради това бъдещето принадлежи на интелигенцията, а не на номенклатурата. (Ръкопляскания) В едно демократично преустроено общество не трябва да има място за номенклатурата - тя трябва да просто да стане напълно излишна и да изчезне. Ето защо още в началните етапи на преустройството, където интелигенцията има да играе една важна роля, тя трябва да извоюва преди всичко своята независимост спрямо номенклатурата, и водейки борбата с нея в идеологическата, политическата, нравствената, научната и други сфери, да се утвърждава като духовен лидер. Само в такава борба тя може да придобие политически опит, граждански престиж и да израсне до положението на такъв лидер на обществото. Само тогава тя може да бъде пример на другите социални групи и слоеве, които евентуално биха й повярвали и биха тръгнали след нея. Интелигенцията трябва да се бори най-напред за независимост, а после и за духовното лидерство. Това е нейното социално и историческо призвание в епохата на перестройката. Напомням тези общо известни неща за ролята на интелигенцията в епохата на перестройката, защото те имат пряко отношение към характера на нашия Клуб. През изминалата една година се наложи до голяма степен схващането, че нашият Клуб е просто обикновен дискусионен клуб и следователно той трябва да се занимава едва ли не само и единствено с дискусии, теоретически разисквания, подобни на просветните кръжоци, но да се пази от политиката и да не се набърква в парливите политически проблеми. За пореден път този проблем беше много остро разискван в нашето ръководство - за съжаление в Клуба беше невъзможно, тъй като не можем да се съберем - във връзка с двете Декларации по турския въпрос. И макар винаги да е надделявало обратното схващане, мисля, че е необходимо той да бъде по-сериозно разискван. Преди всичко нашия Клуб е политически. Това се вижда най-напред, първо, от неговото наименование, където присъствието на две остро-политически думи в съвременността, като думите гласност и преустройство, ни навежда да мислим така. Той е Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, а не само за разискване по тези въпроси. Второ, бих искал да обърна внимание също на обстоятелството, че никъде в неговата Програмна декларация не присъства определението „дискусионен клуб”. Това наименование дойде от някои западни станции, които, изглежда за удобство, за по-кратко решиха да го обозначават с това име. За съжаление, това създаде у мнозина неправилната, според мен, разбира се, представа, а от там и искането да не се ангажираме прекалено много с политически проблеми. Мисля, че е редно членовете на Клуба да се произнесат по този много важен въпрос, тъй като той е за нас принципиален. Аз лично смятам, че нашият Клуб - такъв, какъвто е създаден - е политически клуб, защото: първо, той се е ангажирал да подкрепя, а не да съзерцава най-парливите и най-важни въпроси (Ръкопляскания) на нашето общество - развитието на гласността и преустройството и провеждането на радикални демократични реформи в него. Второ, цялата му програма, обсъждането му на шестте пакета проблеми: нерешените въпроси на българската история, актуалните проблеми на съвременната българска култура, човешки права, икономическото състояние на страната, съвременната демография на България и прочие са par exelence политически проблеми. Същевременно бих искал да кажа, че опасенията от неговото представяне като политически клуб са неоснователни, тъй като Клубът не се домогва към политическа власт - нито той като цяло, нито пък неговите членове, които имат творчески професии, удовлетворяващи ги напълно. Неговата основна цел е да катализира демократичните процеси,да стане генератор на нови политически идеи за преустройството в България. С оглед на това трябва: Първо, преди всичко да се разработи, според мене, нова, по-разгърната политическа програма на Клуба: като се вземе предвид най-новото развитие на демократичните процеси в Съветския Съюз и в други източно европейски страни; като се развият по-подробно проблемите, маркирани в шестте точки на Програмната декларация, като се изкарат на преден план онези, които имат съвсем актуално значение за съвременния етап от развитието на нашето общество, като най-важните от тях получат макар и тезисна позитивна разработка; накрая, като се очертаят по-ясно и точно характерът и политическият профил на самия Клуб. Трябва също така, във връзка с непрекъснато разширяващият се числен състав на Клуба, който към момента наброява 250 души и има тенденцията в близко бъдеще да се разраства значително по-бързо, да се разработи нова, по-добре промислена организационна структура, която позволява постоянна връзка и действително участие в работата на Клуба и не позволява Клубът да се превърне в аморфна и несвързана маса от формални членове. Това е особено наложително поради очертаващите се филиални образувания в някои провинциални градове. Трябва, естествено, да се реорганизират и ръководните органи на Клуба, с оглед на по-голяма гъвкавост и подвижност в оперативното ръководство, по-правилно разпределение на работата и особено на неговата информационна система. Трето особено важно направление представлява изясняването на връзките и взаимоотношенията с другите неформални сдружения. Клубът досега стриктно е спазвал своята Декларация да не влиза в организационни връзки с други неформални групи, като обаче им оказва всякаква подкрепа, щом те работят за демократичното преустройство на България легално, на базата на Конституцията и действащото законодателство. Сега обаче нещата се промениха. Самият живот наложи по-тесни връзки между Клуба и другите групи. В отделни случаи - дори организационни. Почти всички активисти на “Екогласност” са членове на Клуба, както и много членове на Клуба са членове или симпатизанти на “Екогласност”. Четирима видни членове на Клуба са и членове на „Комитет 273”. Двама членове на Клуба участват в ръководството на независимия профсъюз ”Подкрепа”. Тези наложени от самия живот по-тесни връзки, както и вероятното по-тясно сътрудничество, което бъдещето, в процеса на обща работа ще наложи, изисква да се разработи по-цялостно, отговарящо на съвременния етап виждане за един толкова важен въпрос от бъдещето на Клуба. От изключително важност за оцеляването на Клуба, както и на другите неформални групи от страната, се оказаха връзките с чуждите средства за масова информация, особено със западните радиостанции, предаващи на български език, тъй като нашите средства за масова информация, въпреки постоянните апели, до ден днешен не са оповестили нито един ред за съществуването на Клуба. Благодаря ви. (Ръкопляскания)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
