![]() |
![]() ![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
|
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
||||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
Следствено дело № 66 от 1989 г. Събранията в кино "Петър Берон" Независимите сдружения след падането на Живков Коментарът на Л. Александриева
|
Екофорумът
Първо разрешено и юбилейно събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, 2.11.1989 г.
Стефан Продев: Другари, тези мисли на др. Желю Желев са лично негови, те не са обсъждани в ръководството на Клуба и не могат да носят един такъв, по-обобщаващ характер. Има думата др. Николай Василев. (Ръкопляскания) Николай Василев: В последно време съм особено впечатлен от театрото, разигравано от българските средства за масова дезориентация. (Смях) Моля ви да не се смеете, защото губим време. Ще се опитам да обясня дейността на театралните постановчици. Само лишен от всякакви социални сетива гражданин няма да успее да разбере за какво става дума. От началото на `80те години световният социализъм навлезе в дълбока криза. Командно-престъпната система на управление на материалното производство и духовния живот издигна неговия икономически потенциал до равнище, обещаващо в най-близко време присъединяване към световния промишлен ариегард и карантинно изолиране от постиженията и проблемите на човешката цивилизация. Грижливо изгражданият документален свят рухна под тежестта на очевидните реалности. Средствата на демагогията се оказаха безсилни пред аргументите на празните магазини, отровената природа, жилищната криза, намаляващата средна продължителност на живота, безобразното медицинско обслужване, ширещите се мошеничество и корупция. Днес всичко това се говори открито. Днес никой не отрича обективната необходимост от революционни промени. Противоречията започват от интерпретацията както на самите промени, така и на средствата за тяхното осъществяване. В някои социалистически страни процесът на преустройството вече е започнал. В други - все още не. България е сред тези „други”, където отново се разчита на палиативи, временен кърпеж, демагогски лозунги, витринни акции. Причините за това са много. И задълбоченият им анализ е невъзможен в рамките на подобно резюмирано изложение. Една от тях все пак ще спомена. Тя е свързана с ожесточената съпротива на определени сили срещу наложителното за всяка революционна обществена промяна: подновяване на ръководния екип. (Ръкопляскания) Отделни лица от висшата номенклатура отдавна са отъждествили себе си с държавата, с нацията, с комунизма, с всички достойнства и добродетели на нашата партия. (Ръкопляскания) Стефан Продев: Другари, моля ви… Николай Василев: Тези лица и кръвно обвързаните с тях социални сили са естествените противници на действителното преустройство в България и не съществува никакъв шанс всяка от засягащите техните лични интереси промени да не бъде официално разгромена като насочен против интересите на социализма диверсионен акт. Шансът е другаде: в постепенното осъзнаване на това обстоятелство, в поддържането, и консолидацията и активността на всички, които търсят пътища за излизането ни от кризата. За реална и последователна, а не предпазливо-половинчата икономическа и политическа реформа. За реална, а не само по документи демократизация на обществения живот в страната. Разделителната линия вече е прокарана. От едната страна са тези, които действително искат преустройството и работят за него, от другата страна са онези, които се правят, че правят нещо, но чиито интереси - на първо място икономически - диктуват стремеж към запазване на статуквото. Разнопосочието на интересите бе преживяно най-напред от апатично-единната българска интелигенция. Процесът е в самото начало. Индикациите му са известни. Университетската партийна конференция – `87а, създаването на първите неформални обединения – `88а, конгресите на творческите съюзи – `89а. Лъсна сплотеният облик на ретроградната, на продажната интелигенция, потънаха още по-дълбоко в своето мълчание онези, които не успяха да преодолеят своите стереотипи, своето безсилие, своя страх. Интелигенцията, решена да разбие стената на идейния монополизъм, тепърва ще изгражда своето единство, ще избистря историческите основания и перспективи на дейността си. Ние знаем, че процесът на преустройството ще бъде сложен, труден, продължителен; че по пътя към него лежат някои междинни етапи. Знаем, че промяна – категорична, моментална и в цялата си пълнота - е невъзможна. Екстремистките крайности са ни чужди. Но знаем и друго: че първата крачка по този път е осигуряването на свободен обмен на идеи. Всеки трябва да има правото да защити собствените си възгледи относно същността на необходимите промени, стратегията и тактиката на осъществяването им, конкретните етапи, конкретните средства. Само в откритите дискусии могат да кристализират сравнително най-ефективните управленски решения и въздействия. У нас дори тази първа крачка не е направена. Отново висшите етажи на властта и техните послушни подгласници разполагат с монополното право да ни обясняват какво да вършим и как да го вършим, накъде да вървим и защо да вървим точно натам. Нещо повече: срещу всички, които са си позволили да имат лукса на собствено мнение биват провеждани наказателни акции. Това е същността и на организираната тези дни заклеймителна оплюваща кампания. Става дума не за друго, а за морална и политическа идентификация на неспасяемо разслояващата се интелигенция и за дискредитиране - с всички възможни средства - на онази част, която излиза извън контрола на бюрократичните структури. Историята ще покаже кой какъв. Но тя няма да направи това, ако не действаме днес, ако не сме активни сега. Напълно в духа на марксизма е да кажем: „Помогни си сам, за да ти помогне и историята!” (Ръкопляскания)
|
||||||||
|