| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Първо разрешено и юбилейно събрание на
Клуба за подкрепа на гласността и преустройството,
2.11.1989 г.
Стефан Продев: Другари, имате ли предложения за допълнения на Хартата? Смятате ли, че някои пасажи трябва да отпаднат? (Глас от залата предлага нещо за Централните Родопи) Въпросът за централните Родопи да се постави в Хартата. Добре, който е съгласен с така прочетената…
Изказване от залата: Към така добре разработените мероприятия за опазване на Витоша, която е справедливо наречена доайен на Балканите, мисля, че трябва да включим един пункт: Предотвратяване възобновяването на предложенията за провеждане на Олимпийски игри в България. (Ръкопляскания) Ако такова нещо се прокара, всичко останало ще бъде обезсмислено …, точно огромното строителство на Витоша, което няма да бъде в полза на Хартата.
Стефан Продев: Да, разбира се. Но аз смятам, че такава опасност почти няма (Смях) Не е по наша вина. Искате думата, да?! (Има 3 изказвания – там, където се чува, става дума за Перник и Горна Баня.)
Стефан Продев: Вижте, другари, да не изпадаме в такива по-обикновени неща. Все пак това е Харта - тука са поставени генералните проблеми на страната. Добре, който е съгласен, моля ви се защото губим ценно време, Да, кажете. (3 изказвания, които не се чуват, тъй като не са направени пред микрофон. След второто и третото – ръкопляскания) Добре, другари, предлагам да гласуваме Хартата. Който е съгласен, да вдигне ръка. Хартата ще бъде допълнена с всичко онова, което вие казахте. Благодаря ви. (От залата му правят забележка, че не е попитал зали има гласуващи „против”.) „Против” има ли? Няма. Извинявайте, не съм се научил на демокрация. (Шум, ропот и накрая – ръкопляскания) Предлагам да чуем експозе на другаря Петко Симеонов на тема "Екология и демокрация".
(ролка № 344)
Петко Симеонов: Екологичните движения, вкл. и нашият Клуб, и нашата „Екогласност”, се стремят към разумна и пресметлива намеса в природата, т.е. да бъдем толерантни към нея. Но можем ли да бъдем толерантни към един безполезен баир с неговите мълчаливи дървета? Можем ли да бъдем толерантни към някоя си река, която, без никого да пита, тече на юг? Можем ли да бъдем толерантни към някакви си буболечки, които нито план изпълняват, нито пък създават износ по второ направление? Можем ли да бъдем толерантни, питаме ние, към всичко това, ако не сме внимателни и толерантни към човека? Любовта и грижите към природата са неделими от любовта и грижите към човека, към същия този човек, който нито е „човешки фактор”, нито е „трудов ресурс”, нито е „обект на възпитателно въздействие”, а е суверенна, съвременна личност, чийто международно признати права са нейна неотстранима потребност. И нещо повече - цялото биологическо съ-общество: от червея до орела, от тревичката до секвоята, имат един говорител на този свят – човека. Ето защо правата на човека са права на природата да защитава себе си. Командно-административната система, създадена от Сталин и непрекъснато видоизменяна от явните му и тайни последователи, се основава, наред с другото, и на три принципа, които, според нас, имат отношение към екологията и демокрацията. Първият от тях е, че всичко, каквото сме си наумили, можем да го направим, стига да употребим достатъчно сила. Вторият е, че ще покорим природата. И третият: че изграждането на тежката индустрия е водещото в строителството на социализма. Тези три принципа са три насилия върху екосистемите, биосферата, човека и човешките общности. Димящите комини на Кремиковци не само увреждат въздуха, който дишаме; не само съсипват софийското зеле. За Кремиковци се привличат работници от цялата страна, като се пренебрегва наредбата за жителството. Така антидемократичният, феодален по своята същност закон за жителството застава в услуга на едно мръсно, вредно и нерентабилно производство. Законът създава привилегията, която прави по-поносим риска да се работи при такива условия. Екологично вредни предприятия се строят поради липса на гласност поради техния характер, компетентност и бедност. После - в тях работят затворници, освободени от военна служба, хора, които поради нужда или невежество продават здравето си за пари, ранно пенсиониране, жителство, жилище. Така ограничението на свободата, невежеството и ширещата се бедност раждат едновременно и вредното производство, и трудовите ресурси за него. От `17а година насам изпробвахме всички видове насилия, за да се измъкнем от масовата бедност и стопанската изостаналост. Убийства, лагери, изселвания, принудителна работа, изземване на деца, ликвидиране на трудова собственост, смяна на имена, унищожаване на книги, цели науки, художествени направления, заглушаване на радиостанции, ликвидиране на свободата на словото, печата, сдруженията, стачките, ограничаване правото на пътуване, плътно затваряне на границите, принудителна политическа и идеологическа папагалщина и пр. Всичко това бе вършено в името на доброто - и ако с насилие то можеше да се постигне, отдавна да сме в комунизма. Резултатът, меко казано, не е особено насърчителен. Оказа се, че от бракосъчетанието между бедността и насилието се раждат вредни производства, некачествена и недостатъчна продукция, нисък икономически растеж, нежелание за труд и гражданска апатия. Затова днес сме се устремили към демокрацията. Екологията стимулира нейното развитие. Правото на човека за екологична инициатива е правото за демократично участие в обществения процес, право да се защитава здравето, живота, природния комфорт на ближния, на всяко живо същество – живо днес или още неродено. От десетилетия насам в цивилизованите страни хиляди хора поемат лични инициативи за преразглеждане на един или друг проект, за спиране на производство или за изграждане на пречиствателни съоръжения. Така тези хора излизат на обществената сцена. Някои от тях имат и достатъчна известност. Намерили благородна и значима цел: да се борят с мирни средства за чиста природа. Екологията предложи на съвременния човек нова поле за изява , разшири пространството за демокрация. Увреждането на природната среда наистина застрашава човечеството, но то е и едно ново предизвикателство за демократични обществени отношения. Защото нещата са толкова сериозни, че глупавите идеологизми се разсейват като мъгла. Участието на народа чрез демократични избори, средства за масова информация, петиции, различни видове демонстрации, плебисцити и прочие демократични процедури е сигурна гаранция, че природата ще бъде защитена. Експертите не могат да решат въпросите; те са само консултантите и на чиновниците, и на населението; експертът може само да каже колко ще струва даден проект и как той трябва да се реализира, но само населението, което ще плаща, ще диша въздуха, пие водата, понася радиацията, няма да спи от шума или няма да може да си простира прането поради праха - само то може да каже да се строи ли определен завод на определено място, то е меродавното да разреши или не такива гиганти като Кремиковци, Радомир, Козлодуй, сега край Бургас, новият завод в Русе и пр. Разбира се, много невежество имаше и има у нас. Да си спомним, че димящите комини бяха романтична мечта. Някои градове от 9 кладенци вода носеха, за да си издействат циментов завод. Кой друг ще се пребори с незнанието и безразличието, ако не спонтанните граждански организации, които са далеч от ведомствени и местнически интереси и които могат да разяснят на населението какво го очаква, а пък то нека си решава. В този смисъл съществуването на екологични неформални сдружения и други организации, които си поставят екозащитни задачи, какъвто е и нашият Клуб, е основно условие за опазването на природата. Да си спомним, че Клубът за екологична защита на Русе, макар и грубо смазан от властите, изигра роля за русенския въздух. А това ще рече, че разгръщането на политическия плурализъм в идеен и организационен план е по характера си природозащитно дело. Това показва опитът на развитите демократични страни. Демокрацията навсякъде по света се оказа най-мощното пречиствателно съоръжение. Затова всемирна е борбата обществеността, в лицето на официалните, неформалните и индивидуалните си представители да има право да се противопоставя по законни и ефикасни начини на всички институции, колкото и могъщи да са те, на проектите, водещи до увреждането на природата. Според едно разбиране, прогресът на човечеството не се състои толкова в повишаването на жизненото равнище, което никак не подценяваме, а в колективната удовлетвореност от заобикалящата среда – социална и физическа. Борбата за чист въздух и за чиста вода е неделима от борбата против замърсяването и деформациите в социалната среда. Известно е какво поражение върху обществото нанесе тоталитарната система; ще изброя само някои нейни замърсявания: Първо замърсяване на социалната среда: В нашето общество господстват властните отношения за сметка на трудово-стоковите, с безкрайна каскада от последствия. Второ социално замърсяване: създаване на паразитни прослойки - у нас например номенклатурната класа. Общество без управленци не може; много от тези хора вършат полезна работа. Но в 1986 г. в България с управленска дейност, независимо къде, са се занимавали 11,8 на сто от всички работещи. Това са около 500 000 души. За последните 18 години броят на заетите в управленските звена се е увеличил почти два пъти! За сравнение - в селското стопанство, нашето изостанало селско стопанство, работят 11,9 на сто. Само в промишлеността са повече: 32 на сто. Номенклатурната класа, която е вътрешно силно разслоена, се оглавява от хора, които нямат непосредствен личен интерес от реализацията на скъпите екологични проекти. Те разполагат със система за специализирано снабдяване с екологически чисти продукти, така че приказките за нитратите в марулите на простосмъртните им звучат като съобщения за марсиански урагани. Трето социално замърсяване: в десетилетията на тоталитаризма беше извършена селекция на нраствените качества, като получиха поощрение двуличието, политическото лицемерие, нетърпимостта към чуждите възгледи, враждебността към ближния, липсата на достойнство, доносничеството, нагаждачеството, подмазвачеството, мързела, лъжата, насилието и пр. Четвърто социално замърсяване: създаде се стил на разхищение на индивидуалните физически, психически и времеви и финансови ресурси: стоенето по опашки, чакане с години за апартамент, кола, губене на време по унизителни бюрократични процедури, унизителни поучавания от високото началство какво, кога и как да се прави. Пето социално замърсяване: извършване на задължителни, лично не желани и социално безполезни дейности. Бих посочил такива изобретения на бюрокрацията като политическата учебна година, задължителните манифестации, спонтанните в кавички митинги, събранията за всенародни подкрепи, съботниците, бригадите и пр. Борбата за чисто общество и съхранена природа е неделима и тя означава да няма неразумни, насилни промени на естествено създаденото нито в природата, нито в обществото. Не можем да очакваме добро, когато съсипваме почвата си със съмнителни торове. Не можем да очакваме добро, когато насилственически разрушихме трудовата частна собственост и пазарното стопанство. Едно е да не се позволява експлоатация, друго е да се рушат хилядолетни мотиви за труд. Не можем да очакваме добро, когато безкрай върви грабежът на природните ресурси, а заедно с това слагаме край на вековния прогрес на индивидуалните свободи. Очистването на социалната среда може да стане, когато: 1. Създадем пазарно стопанство и обявим трудово придобитата собственост за неприкосновена; 2. На дело гарантираме свободата на словото, печата и сдруженията; 3. Приведем докрай българските закони в съответствие с Хартата за правата на човека и споразуменията, свързани с Хелзинския процес; 4. Разделим съдебната, изпълнителната и законодателната власт; 5. Проведем свободни парламентарни избори, в които може да се кандидатира всеки правоспособен български гражданин. Екология без демокрация не може да има. А демокрацията означава да се отнасяме, така да се каже, екологично към обществената система. Колкото по-внимателно обществото се намесва в природата, колкото по-малко обществото ограничава свободата на човека, толкова е по-сигурно, че ще се измъкнем от екологичната и социалната катастрофа, пред които сме изправени. Благодаря ви.
(ролка № 284)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
