| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Екофорумът
Първо разрешено и юбилейно събрание на
Клуба за подкрепа на гласността и преустройството,
2.11.1989 г.
Румяна Узунова: Драги слушатели и слушателки, в студиото на Радио „Свободна Европа” е Румяна Узунова. По време на триседмичното ми посещение в България присъствах освен на редица работни заседания на Екофорума и на много паралелни прояви - събрания, пресконференции, кръгли маси. Някои от тези събития записах на магнетофон. И ето че сега имаме възможността да ви предложим пълния запис на събранието, което проведе на 2и ноември тази година в кино "Петър Берон" независимият Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Събранието продължи 2 часа и бе председателствано от видния български публицист Стефан Продев. Чуйте запис на събранието.
Стефан Продев: Другарки и другари, от учредяването на Клуба в подкрепа на преустройството и гласността до днешното събиране измина близо година. Това е достатъчно дълъг срок, за да се убедим, че желанието на обществото да обсъжда свободно и открито важните проблеми на страната и на деня е непреодолимо. Събранието, което започва в момента, е знак на това желание. То показва, че силите на новото мислене са по-живи от силите на застоя и на бюрокрацията. С това дълбоко убеждение откривам разговора на Клуба, посветен на проблемите на екологията и демокрацията. Предлагам следния дневен ред: 1. Информация на председателя на Кооперативното бюро проф. Иван Джаджев за едногодишното съществуване на Клуба; 2. Приемане на Харта за опазване на българското природно наследство; 3. Експозе от Петко Симеонов на тема „Екология и демокрация”. Но преди да започнем нашата работа искам да ви приканя да станем на крака и с едноминутно мълчание да почетем паметта на един от основателите на Клуба, известният наш писател и публицист Васил Акьов… Благодаря Ви. Преди да дам думата на др. Джаджев, искам да предупредя, че това е събиране на членовете на Клуба. Затова онези, които не са членове и имат нещо против дневния ред или някои от изказванията, ще моля да запазят приличие. Има думата другарят Иван Джаджев.
Проф. Иван Джаджев: Уважаеми членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, драги гости, дами и господа. Аз нямам намерение да правя отчет за едногодишната дейност на Клуба, с оглед характера на настоящето събрание това би било неподходящо, пък и не е необходимо. За броените минути, които са ми предоставени, ще се опитам да направя една пределно обща характеристика на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, което се налага по две основни причини: първата - макар че вече изтича една цяла година от учредяването на Клуба /утре, 3и ноември, е рожденият му ден/, това е нашето първо общо събрание. Така че то е и юбилейно, та си заслужава да се направи макар и максимално обща равносметка. Второ - повечето от тук присъстващите не са членове на Клуба, а негови гости, които не са пряко запознати с дейността му. Те имат правото да знаят какво представлява организацията, която ги е поканила на своето събрание. Това се налага още повече от обстоятелството, че тук присъстват чуждестранни гости, журналисти и участници в Екофорум София `89.
И така, за целите, които си поставя Клубът, за характера на неговата дейност. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството във България е сдружение на български интелектуалци и има идеална цел – публично, в условията на пълна откритост и свобода на мненията да обсъждат най-актуалните проблеми на нашето общество, които пряко или косвено засягат съдбата на народа ни, неговото минало, настояще и бъдеще. Предмет на тази дейност са всички – без изключение - проблеми на нашето развитие: икономическото състояние на страната и жизненото равнище на населението, човешките права и гражданските свободи, действителното равнище на гласността, сложните и все по-утежняващи се демографски процеси и проблеми, проверка на екологията, състоянието и развитието на българската култура, проблемите на българската история, темповете и насоките на извършващите се преобразования. Предметът на дейност обуславя и формите, и средствата за нейното осъществяване: организиране на дискусии, провеждане на събрания, на срещи с компетентни специалисти, вкл. и отговорни лица от държавния и партийния апарат, ангажирани с решаването на интересуващите ни проблеми, осъществяване на проблемни разработки, излизане пред обществеността със свои виждания по актуалните процеси и събития. По една страна,… по въпроса за характера на Клуба: Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е политическа организация в смисъл, че 1. Не се стреми за участие в политическата власт; 2. Не си поставя за цел да решава практически проблемите на общественото ни развитие, а чрез обсъждането им и чрез изразяването отношения по тях допринася за решаването на съответните държавни органи; 3. Клубът няма своя твърда организационна структура и строга регламентация относно правата и задълженията на отделните членове в смисъла на партийна дисциплина. Ето защо абсолютно неоснователни са правените изявления, че Клубът е опозиционна политическа организация, която дублира официалните партийни и държавни функции и структури. Политическата партизанщина е противопоказана на самата същност на Клуба. Въпреки това той има подчертан политически характер, изразяващ се в три основни насоки – 1. Предмет на обсъждане и дискутиране са и политическите проблеми на общественото ни развитие; 2. Нашето общество, в което във всички сфери на живота тегне политическата надстройка, и политическите средства заемат призово място в ранглистата на обществените механизми, по принцип всеки проблем - икономически, социален, демографски, културен, правен и т. н. има по необходимост политически аспект; 3. Поради вече посоченото всяка дейност на Клуба има и не може да няма и подчертан политически ефект. Той е колкото желан, толкова и неизбежен. И така Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България не е политическа организация в тесния смисъл на думата, а е сдружение на български интелектуалци с ясно изявен политически характер.
За членството и членския състав на Клуба. Член на Клуба по принцип може да бъде всеки български интелектуалец, който осъзнава своята отговорност за съдбата на страната; приема програмната декларация на Клуба и писмено е заявил доброволното си желание да бъде негов член. Какво е движението на членския състав през едногодишното съществуване на Клуба? До учредителното събрание бяха изразили съгласието си да бъдат членове на Клуба около 60 интелектуалци. Още на него техния брой нарасна на над 80. В настоящия момент членовете на Клуба са около 250, като тук не се включват получените молби, чието разглеждане в Управителния съвет предстои. С други думи, около 70 % от членовете на Клуба са постъпили след учредяването му, въпреки репресиите, за които ще стане дума по-нататък. С какво се характеризира членският състав към настоящия момент? Преди всичко трябва да се отбележи, че не могат да се посочат точни данни по този показател, защото не сме се събирали, но знаем, че една голяма част от членовете на Клуба са комунисти, а доста от тях са активни участници в антифашистката борба: хора със смъртни присъди, политзатворници, концлагеристи, партизани. Всички членове са специалисти с висше образование главно в хуманитарната област. Около 100 от тях са представители на художествено-творческата интелигенция, най-добре застъпена от кинотворците, писателите и журналистите, а най-слабо от работещите в областта на музиката. Също така около 100 са представителите на науката: трима академици, двайсет професори и старши научни сътрудници първа степен, 22 доценти и старши научни сътрудници втора степен, над 50 асистенти и научни сътрудници. Останалите са специалисти в другите области на науката и на обществената дейност. 15 члена от Клуба са от провинцията, останалите са от София. Като се има предвид предметът на дейност, образователният ценз и характерът на професионалната и творческа реализация на членовете считаме, че високата средна възраст на клубните членове е обяснима и естествена.
Каква дейност е осъществявал Клубът през едногодишното си съществуване? Няма да правя отчетен доклад, повтарям, нито пък пълен опис на извършеното. Ще отбележа най-главното - като основа на обобщена оценка и изводи. Мащабите и характерът на досегашната дейност на Клуба се обуславяха и вероятно ще продължават да се обуславят от три основни фактора: Първия - от приетата програмна декларация, която очертава насоките, предмета и средствата на тази дейност; второ - от способността на ръководството на Клуба практически да организира тази дейност; трето - от реалните възможности за клубна дейност в условията на недоверие, враждебност и репресии от страна на партийните и държавните органи. При едновременното влияние на тези фактори, особено на третия, Клубът не можа да разгърне дейност в основното си направление: провеждане на обсъждания и дискусии по актуалните проблеми на общественото ни развитие. Въпреки че бяха набелязани няколко теми за дискутиране и определени докладчици по тях, поради липса на елементарни условия включително и зала където да дискутираме, намеренията си останаха неосъществени. Направен беше опит и за провеждане на писмена дискусия, но се получиха само три материала и този опит остана само опит. Ето защо работата в Клуба протече в друго направление: оперативен отклик на актуални процеси и събития, реализиран главно във формата на декларации. Няма да чета списък от тези документи, само от порядъка на илюстрация ще спомена някои от тях: Декларацията за отношението на Клуба към другите неформални сдружения, протестна Декларация против незаконните репресии над неформалните сдружения и техните членове и в частност по повод осъждането на Николай Колев и прострелването на Симон Варсано, Декларация по повод събитията, свързани с българските граждани с турско самосъзнание, Декларация на Клуба по повод провеждането на Екофорум София `89, протестна Декларация на Клуба по повод бруталната разправа на органите на властта с активисти на сдружение „Екогласност” и т. н. Членовете на Клуба масово слагаха подписите си и под декларации - и протестни, и други документи, подготвени от други неформални сдружения или пък група граждани. През годината ръководството на Клуба беше принудено да изпрати цяла поредица от протестни писма и жалби до Председателя на Народното събрание, до Главния прокурор на републиката, до Централния комитет на Партията, до Министерския съвет, до министъра на Външните работи и до други държавни и партийни инстанции по повод репресиите срещу Клуба и срещу негови членове. За отбелязване е, че досега не сме получили нито един отговор на тях. Всичките тези документи на Клуба или пък на ръководството на Клуба са изпращани и до средствата за масова информация. Те бяха излъчени само от чуждите информационни средства - българските запазиха абсолютно мълчание. Като говорим за дейност на Клуба трябва да споменем, че половината от българските интелектуалци, поканени на срещата с президента Митеран, бяха членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Активистите на Клуба Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов участваха в Международния колоквиум за свободата на духа и човешкото съществуване, проведен в Париж в началото на юни. За участие в работата на този Колоквиум бяха поканени и други членове на Клуба, но нашите власти възпрепятстваха отиването им. Независимо, че в неимоверно тежки условия Клубът е осъществил активна и важна дейност, необходимо е все пак да подчертая, че основните ни усилия трябва да бъдат насочени към организирането и провеждането на дискусии както с целия Клуб, така и по секции. Необходимо е заедно с това да се положат усилия в клубната дейност активно да се включват всички членове на Клуба.
За отношението на Клуба към властите и обратното. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България, както и личи и от наименованието му, е създаден за да подпомогне позитивните процеси на гласност и преустройство - една политика, официално прокламирана на Юлския пленум на ЦК на БКП `87а година. Това изрично е отбелязано и в програмната декларация. Пак там се подчертава, че той ще търси сътрудничество със средствата за масова информация в подкрепа на обществени организации и други партийни и държавни институции. Обаче изминалата една година от учредяването му недвусмислено показва, че органите на властта в отношението си към нас напълно изключват диалога, тъй като той предполага равноправие и използване на фактически и логически аргументи в дискусиите, предполага почтеност. Властите предпочитат конфронтацията и репресиите, тъй като те, властите, притежават абсолютен монопол върху средствата за насилие. Ето защо срещу мисълта и словото, поне през тази година - през изтеклата година, се изправи тоягата като най-твърд аргумент. Това негативно, меко казано, отношение досега се е материализирало в богата гама на форми на проявление. Първо: лишаване от реална възможност за каквато и да е клубна дейност - въпреки категоричността на чл. 54 от Конституцията, че гражданите имат – цитирам: "Гражданите имат свобода на словото, печата, събранията, митингите и манифестациите." и че, пак цитирам: "Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят необходимите материални условия за това". Въпреки многократните наши искания, на нас не само че не ни се предоставят никакви зали за провеждане на събрания и дискусии, изключение прави настоящия случай, за което благодарим на ръководството на Народно читалище "Д-р Петър Берон". Въпреки тези усилия, не само че не ни се предоставят, но и изрично ни се забранява да ги провеждаме на открито. Второ: Затруднен, а за много членове на Клуба анулиран е достъпът до средствата за информация. Те не са в състояние да публикуват онова, което са създали. Това нещо ограничава професионалната и социалната им реализация. Трето: подслушват се и се прекъсват телефонните връзки. Четвърто: активисти на Клуба са подложени на организирано - скрито или открито - наблюдение и следене. Пето: в поредица строго поверителни партийни документи, разпространявани от избрани партийни органи и организации, по адрес на Клуба се отправят неоснователни упреци и обвинения, съчетани с идеологически, политически и нравствени клевети и инсинуации. Шесто: беше проведена цяла кампания за партийни наказания, включително и изключване. За отбелязване е, че висшите партийни органи нямат доверие в първичните партийни организации - всички партийни наказания са наложени от бюрата на общинските партийни комитети и правилността на тази тактика се потвърди от обстоятелството, че всички първични партийни организации изразиха несъгласие с тези наказателни мерки. Нещо повече: журналистът Николай Генов от сп. "Отечество" и главният асистент от МЕИ Панайот Панайотов, който при това не е член на Клуба, са напуснали БКП заради репресиите срещу клубните членове.(Ръкопляскания) Седмо: по адрес на Клуба и на неговите членове бяха отправени публични клевети и обвинения включително и в родоотстъпничество, тиражирани чрез телевизията, радиото и печата - същите средства за масова информация, които мълчат във връзка с изпратените от нас материали. Особено безотговорни бяха клеветите, които отправи по наш адрес председателя на градския комитет на Отечествения фронт Стефан Стамболиев, (Шум в залата), ако е тук да стане, да, много го моля, (В залата викат У-у-у) прощавайте: Лазар Стамболиев, Лазар,… моля за тишина, другари, моля за тишина в залата,… на митинга пред НДК на 31 май, а първият заместник министър на Народната отбрана, ген. Добрев, в словото си на митинга-заря по случай 2 юни не се посвени с гнусните си клевети от същия род и с обидите да опорочи свещения ден на Ботев. Осмо: през краткия едногодишен период от органите на МВР се извършиха повече от 30 обиски, арести и разпити, придружени със заплахи за по-сериозни разправи. Девето: прибягна се и до скалъпването на съдебни процеси, какъвто е случая с проф. Иван Николов, неговата съпруга и син. Десето: обикнати похвати от страна на властите станаха скоростното пенсиониране и особено уволненията. И до ден днешен са без работа 6 члена на Клуба - журналистката Коприна Червенкова, журналистът Георги Спасов, старши научен сътрудник доктор на философските науки Желю Желев, научния сътрудник кандидат на филосовските науки Росица Аркова, научния сътрудник кандидат на философските науки Евелина Първанова и научния сътрудник Радка Куликова. (Блага Димитрова подсказва): без работа, да, от вчера е и Левчев (Владимир). Без работа и препитание са оставени не само членовете на Клуба, но и негови симпатизанти. Като засягам този въпрос, съм упълномощен от ръководството да изкажа нашата благодарност на онези граждани, членове и не членове на Клуба, които направиха и продължават да правят доброволно самопожертвувания, за да окажат финансова помощ на оставени без работа и средства за препитание. (Ръкопляскания) Това е израз не само на алтруизъм, но и на високо гражданско съзнание в една страна, чието законодателство изобщо не е предвидило отпускането на социална помощ за безработните. (Ръкопляскания)
Какво искаме ние? Ще дам най-обобщен отговор на този въпрос: ние не искаме нищо особено: ние искаме да се уважават нашите човешки, граждански, законни, конституционни права и свободи; ние искаме да не ни се пречи да вършим своята обществено полезна дейност; ние искаме и властите да спазват законите на страната и нейната Конституция. (Ръкопляскания). Ние искаме диалог с властите, но диалог на равноправни начала, диалог между свободни и културни хора. Тогава и само тогава той може да бъде конструктивен. Заключение: на всички нас, и на нашите противници, и на наблюдаващите от страни им е ясно, че възникването и съществуването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България не е приумица на отегчени от безделие хора. Той е закономерна необходима рожба на времето. То е израз на осъзнатата отговорност на българската интелигенция пред сегашните и бъдещите поколения, отговорност за съдбата на народа и страната ни. Тази отговорност е наша. Никой не може да я снеме от плещите ни и ние сме длъжни да я поемем върху себе си. Ние я поехме и ще я носим. Благодаря. (Ръкопляскания)
Стефан Продев: Времето е малко, затова по-кратки да бъдат ръкоплесканията… Давам думата на Александър Миланов да прочете Харта за опазване на българското природно наследство. Хартата ще бъде гласувана от всички.
Александър Миланов: Харта - `89 за опазване на българското природно наследство. Предлага се настоящата Харта да се приеме като програмен документ на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, ако се одобри от Общото ни събрание. Към нея могат да се присъединят и всички независими природозащитници.
Изграждане на национална мрежа от защитени природни територии. За опазване на представителните екосистеми и /…/стични комплекси, както и до защитата на застрашените видове и характерни пейзажи трябва да се осигури надеждна мрежа от защитени природни територии във всички географски райони на България и акваторията ни на Черно море, да се създадат нови резервати и национални паркове и да се разширят съществуващите. По програма на Българската академия на науките до 1993 година да се доизгради ускорено системата на националните паркове, а до 1996 година - и резерватната мрежа на страната …
(ролка № 189)
… - Създаването на предлагания Национален парк "Централен Балкан"; - Създаването на Национален парк и значителното разширяване на неадекватната понастоящем резерватна мрежа в западните Родопи; - Създаването на биосферен резерват на Витоша; - Разширяването на резерватните мрежи в Рила и Пирин; - Обединяването на резерватите в Народния парк Ропотамо.
Защитените природни територии като отворена система. Защитените природни територии съставляват неразделна част от съответните региони и функционирането им трябва да става в рамките на локални програми за развитие, при което местното население да извлича непосредствена полза от тях. Защитените природни територии са обект на пренасяно отвън замърсяване на въздуха, водите и почвата, както и на антропогенни изменения на микроклимата. Следователно борбата за опазване на природното наследство е неделима от борбата срещу замърсяване на околната среда - за чист въздух, чисти води, чиста земя. Горещи точки: - Да се вземат под пълна защита все още незастроените участъци от българското Черноморие; - Да се забрани строителството в стометровата крайбрежна ивица; - Да се преустанови изграждането на инфраструктура и се демонтират всички постройки и съоръжения на територията или в естествените буферни зони на крайбрежните резервати и народни паркове - Балтата, Златни пясъци, Камчия, Ропотамо; - Да се ликвидират тъй наречените Държавни ловни стопанства (Ръкопляскания); - Да се прекратят работите по хващане на Рилските води. (По-слаби ръкопляскания) Този проект, заедно с екологично несъобразното водохващане на каскадата Белмекен - Сестримо е убийствен за Рилската екосистема и до голяма степен обезценява планирания нов национален парк Рила; - Да се спрат всякакви работи по проекта за прехвърляне на води от басейна на Места в горно-Тракийската низина; - Да се демонтират новите съоръжения и инфраструктура в Националния парк „Пирин”, несъвместими с неговия статут на обект от световно природно значение (Ръкопляскания); - Да се демонтират всички съоръжения на територията на витошкия биосферен резерват Бистришко бранище, включително ски-пистата Витошко лале, лифта и постройките около нея. (Ръкопляскания); - Да се приведе в съответствие с изискванията за национален парк Народният парк „Витоша” - доайен на Балканите; - Да се преустановят всякакви реконструкции и модернизации - като съществуващите несъобразни обекти, като хотелите и множеството ведомствени станции да се оставят на доизживяване; - Да се анулира генералният план на Витоша, предвиждащ широкомащабно ново строителство – шосета, лифтове, легова база и т. н.; - Да се преустанови практикуваното напоследък патешко животновъдство в северна Витоша; - Да се предприемат мерки за опазване на аборигенната домашна фауна. Високите български планини: Проблемът за опазване природата на Рила, Пирин и Витоша е твърде важен и актуален по две причини: от една страна, заедно със западните Родопи и отделни дялове на Стара планина, това са последните обширни сравнително добре запазени просторни територии в България, с уникално за континента разнообразие на биологичните видове. Същевременно, тези региони се намират в критичен период. През близките пет, десет години съдбата им ще се реши необратимо в неблагоприятен смисъл, ако не се предприемат решителни мерки. Влажните зони: Особено значение за съхраняването на естествения генетичен фонд на страната имат влажните зони. В резултат на активната човешка дейност обаче тяхната площ през последното столетие е намаляла близо двадесет пъти. За спиране на тази неблагоприятна тенденция е необходимо спешно да се разработи Национална програма за опазване на съществуващите и частично възстановяване на унищожените влажни зони. В частност: - Да бъдат спасени застрашените от антропогенния фактор уникални лонгозни гори в поречията на Батова река, Камчия, Ропотамо и Велинград; - Всички острови по Дунав, Марица и останалите големи реки да получат подходящ статут на защитени природни територии; - Да се поставят под закрила езера и други изкуствени водни площи представляващи генетични банки за редки представители на водната флора и фауна.
Фактори за опазване на българското природно наследство: - Ефективна и далновидна държавна политика изградена на научна основа, оползотворяваща опита на екологично напредналите страни и поставена под обществен контрол; - Разширяване компетенциите и самостоятелността на Комитета за опазване на природната среда, като същия премине в непосредствено подчинение на Народното събрание (Ръкопляскания); - Развитие на системата от независими природозащитни групи и организации, както и активно ангажиране на останалите обществени организации в природозащитна дейност (Ръкопляскания); - Ангажиране на конкретни проекти у нас, съвместно със Световния природен фонд, Международния съюз за опазване на природата и други международни и национални организации; - Осъществяване на съвместни балкански проекти за опазване на природното наследство в граничните райони; - Активно сътрудничество в опазване на природното наследство в другите страни, световния океан и Антарктида.
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
