Добри Жотев: Обличане на Венера

ПЕТА  КАРТИНА

Познатата от трета картина стая на съпрузите. На отсрещната й стена някъде към единия ъгъл е откроена Сянката на бащата на Съпруга – Особено надарения артист. Между сина и сянката се е водил разговор.

СЪПРУГЪТ. А бе не знам, не знам вече какво да мисля! Все това – непознат, та непознат! Какво ще кажеш ти, тате?

СЯНКАТА НА БАЩАТА. Сине, не верувай на жена!

СЪПРУГЪТ. Ами случайно ако не ме лъже?

СЯНКАТА НА БАЩАТА. И да не те лъже, пак не й верувай!

Картината потъмнява. Някъде към другия ъгъл на стената
се вижда откроена Сянката на майката на Съпругата. Между
сянката и дъщерята също се е водил разговор.

СЪПРУГАТА. Ох, душата ми извади! Вече колко дни и нощи все това: «Казвай кой купи играчката!» Какво да правя, майчице?

СЯНКАТА НА МАЙКАТА. Дъще, на шиш да те пече, парче по парче да те реже, не му казвай! Не му казвай! На мъж нищо не се казва!

Картината потъмнява.

СЪПРУГЪТ. Татко, ами ако жената ме набеди, че имам любовница, пък аз й казвам, че нямам, не трябва ли да ми вярва?

СЯНКАТА НА БАЩАТА. И да имаш! Това е друго, ти си мъж!

СЪПРУГЪТ. Как мъж?

СЯНКАТА НА БАЩАТА. Ей така! Ако имаш любовница, тя не може да обиди жена ти, че ти е любовница! Ще крие срама си! А жена ти ако има любовник, той може да те обиди, да те направи за смях, да те опозори! Няма рогоноски, а рогоносци, сине!

СЪПРУГЪТ. Татко, ама. . . не е ли несправедливо?

СЯНКАТА НА БАЩАТА. Може и да е. . . но така е!

Картината потъмнява.

СЪПРУГАТА. Няма какво да не казвам, майко! Аз не го лъжа!

СЯНКАТА НА МАЙКАТА. Така, така, а защо казваш, че хората говорели?

СЪПРУГАТА. Кичо, майчице, Кичо, обърка всичко.

СЯНКАТА НА МАЙКАТА. А ти хич биваше ли на дете да се доверяваш?

СЪПРУГАТА. А че аз. . . какво доверяване, само така, мъжът ми да не би да си помисли нещо.

СЯНКАТА НА МАЙКАТА. Я остави, то крушата си има опашка!

СЪПРУГАТА. Майко, но аз наистина нямам любовник! Не ми ли вярваш, майчице?

СЯНКАТА НА МАЙКАТА. Дъще, ти мене не лъжи! Майка си не лъжи, щерко!

Затъмнение.

ПРОФЕСОРЪТ. Драги приятели, дойде моментът да осъществим най-сложния експеримент на вечерта. Досега той е осъществяван няколко пъти при закрити врати. Въоръжени с хикс-игрек лъчи, ние ще достигнем отраженията на хората от древността и ще влезем в пряка връзка с тях. Такъв допир естествено би могъл да бъде опасен, но все пак те сега сънуват. (Професорът се приближава към отраженията на двамата съпрузи и сенките на родителите им.)

СЯНКАТА НА БАЩАТА. Тоя пък откъде се пръкна?

СЪПРУГЪТ. Непознат ми се вижда!

ПРОФЕСОРЪТ. Добър вечер! Не се тревожете! Ние сме човек от бъдещето. Решихме да дойдем при вас, тъй като вие сънувате и няма нищо опасно! Привлече ни вашият разговор за любовника на съпругата ви.

СЪПРУГЪТ. Види се, ти знаеш кой е? Кажи го веднага!

СЯНКАТА НА БАЩАТА. Така, така, чоджум, кажи го!

СЯНКАТА НА МАЙКАТА. Уста да имаш, език да нямаш!

СЯНКАТА НА БАЩАТА. Сус мари!

ПРОФЕСОРЪТ. Но вие казвате, че жена ви има любовник!

СЪПРУГЪТ. А бе аз казвам, ама тя не казва!

ПРОФЕСОРЪТ. За какво умувате тогава? Щом съпругата твърди, че няма любовник, ерго, няма!. . . Но нека предположим, че има. . .

СЪПРУГЪТ.  Без предположения! Факти! Факти!

ПРОФЕСОРЪТ. ...Да предположим, че има любовник. Това в най-лошия случай ще означава, че тя е престанала да ви обича. При това положение вие какво трябва да направите?
СЪПРУГЪТ. Ще я пребия!

ПРОФЕСОРЪТ. Но как така? За обич никой никого не може да съди, а още по-малко да наказва!

СЪПРУГАТА. А че. . . аз не знам, но човекът е прав за наказанието!

ПРОФЕСОРЪТ. Мъжът и жената са свободни хора, ерго, като такива те могат свободно да обичат или да не обичат!

СЪПРУГАТА. Господи, какви хубави думи говори!

СЯНКАТА НА МАЙКАТА (към Съпругата, изкрещява). И ти ли ма, кучко?

СЯНКАТА НА БАЩАТА (към Професора, с невъздържан гняв и отвращение). И това ми било мъж, поплювко, абдал!. . .

Нахвърлят   се   върху Професора.
Завесата пада.

ПРОФЕСОРЪТ. Драги приятели, във връзка с последните събития ние вече се натъкваме на антагонизма. Да, по онова време между мъжа и жената е съществувала вражда, непримирима, вековна вражда. Вие навярно се учудвате защо? Ние също така се учудваме, но не можем да ви отговорим с точност. По тоя въпрос тепърва ще се правят специални проучвания. Хората, чиито отражения гледаме на космовизора, може би не съвсем осъзнато, но все пак са усещали тая беда. Иначе не биха казвали някои неща като например, цитираме. (Отваря огромна книга. Трябват му очилата. Търси ги. Изважда калъфа – празен. Бърка с два пръста – празен. Наднича вътре – пак празен. Бърка в другия джоб – а, ето ги! Но тук има нещо, което не е, както трябва. Вместо на очите поставя ги в калъфа и отново в джоба.
После вади калъфа, отваря го и се готви да си сложи очилата. През това време обаче събаря книгата, която е сложил на края на пулта. Навежда се да я вземе и оставя за малко очилата и калъфа на пулта. Взема книгата. Започва да бърка отново за очилата. Къде са? Няма ги.) Апропо, няма как, ще цитираме по памет. Но какво щяхме да цитираме? Да, мисли на хората от древността по повод на антагонизма: «Мъжът и жената са врагове под един юрган!», или: «Избираш ли си жена, бъркаш в торба със змии. Е, изваденото ще бъде все
змия, но поне да не е усойница!», или: «Към мъж жал да нямаш – червата му да се влекат, ти речи – поясът му се влече!» В народните словесни умотворения оттогава вместо «любили се три години време» може да се прочете: «лъгали се три години време». Трябва да отбележим, че цитатът не е стих от хумористична песен, както навярно предполагате. Трябва да отбележим също така, че изразът «лъгали се» е замествал «любили се» не и
за да изрази една трагичност. Не, тогавашните хора, изглежда, до такава степен са били свикнали със злото, че са го забравили. Ерго, в съзнанието им «любили се» и «лъгали се» са започнали да имат едно и също значение.
Драги приятели на науката, надяваме се, нямате желание да гледате цялата караница между съпрузите! Ако има нещо ново, то е, че по време на разправията гласът на Съпруга мутира най-невероятно. През първия ден е
тенор, през втория — бас, през третия — сопран. Намираме, че ще бъде по-интересно да видим началото на края, когато състоянието на мъжа е вече извън границите на нормалното!

Завесата се вдига.

Стаята на съпрузите. На едно въже са преметнати нови ризи. Под въжето — панер, пълен със скъсани ризи. Съпругата, която не е в състояние да каже нищо друго освен: «мамо», «мамо», «майчице», н «боже мой», «боже мой», «божичко», се върти около Съпруга като около умиращ. Съпругът по риза, с кърпа на челото, със затворени очи и глава към тавана, реве като подивял: «Кажи любовника си-и-и. Вече колко дни ме
мъчи-и-и-ш. Любовника си кажи-и-и! Кажи го-о-о! Любовникът ти кой е-е-е? Колко пъти те питам, измамнице-е-е! Кажи името на тоя ти-и-ип! Кажи го-о-о!» Едва свършил, започва отново същото. И той като Съпругата не е в състояние да каже нищо повече. Още в първите секунди на картината Съпругът, изпаднал в особено силен афект, раздира ризата си от горе до долу. Съпругата съблича скъсаната риза от
ревящия съпруг, снема от въженцето нова и му я облича. Скъсаната хвърля в панера. Съпругът не е в състояние да възприеме нищо около себе си и се оставя да го обличат. Почти веднага след обличането на новата риза Съпругът още по-афектирано раздира и нея, като тоя път сам я хвърля наслуки. Жена му веднага снема друга и притичва, да му я облече. Съпругът, съвсем загубил представа за време и място, продължавайки да реве, механически подава ръце назад, нагласявайки ги за обличане.

Завесата пада.

ПРОФЕСОРЪТ. Напразно мислите, че състоянието на Съпруга е един съвсем частен случай! Нашите изследвания свидетелствуват за друго – почти всички субекти от онова време са били предразположени към такова заболяване!

Излиза Венера, която е манекен, съвсем карикатурен. Плюс досегашното й облекло, тя е отрупана с още много труфила.

ПРОФЕСОРЪТ. Бедната богиня на любовта! Да-а, ще се опитаме да обясним какъв е бил двигателят на това много странно психоявление. Болестта се е появявала тогава, когато любимият човек се е насочвал наистина или предполагаемо към друг. Апропо, не бързайте да мислите, че става дума за страданието от загубата на любимото същество! Това страдание, както добре знаете, има за двигател любовта към любимия и нищо повече. Не, двигател на въпросната болест при древните е била любовта към самия себе си, ерго, себелюбието! Тъкмо поради това у болните са се раждали чувства, невъобразимо недостойни за човека. Чувство за смъртна обида, чувство за адско отмъщение. . . По всичко личи, че нашите пра-праотци чрез любовта на любимия човек всъщност са любили, и то доста множко, своите собствени особи! Нещо повече! Някогашните хора не са смятали въпросната болест за болест! Напротив, намирали са я за естествен спътник на любовта. В зависимост от нейната сила са измервали силата на любовното чувство и са я наричали не болест, а ревност.. . .

Апропо, времето напредна. (Поглежда часовника си. Няма го. Посяга да провери колко е ча-
сът чрез съответния уред на пулта. Чува се: «Часът е. . .», след което става засечка. Появяват се писукания, а след тях.: «Внимание, внимание! Утре вечер архивното кино ще прожектира филма «Казанските кубаци»! Внимание! Внимание!...» Съобщението се повтаря до безконечност. Професорът се опитва да оправи повредата. Неочакваното съобщение става все по-ясно и по-дотегливо. Професорът се сеща за желязото. Донася го и замахва. Но преди да е нанесъл удара върху повредения уред, съобщението, сякаш, уплашено, спира. Разбирайки магическата сила на желязото, Професорът го слага в джоба си за всеки случай.)
Драги приятели на науката, време е да отидем отново на делото, където ще разпитват свидетелите. Апропо, нашият научен експеримент се приближава към своя край.

Венера потъва.

Завесата   се вдига.