Добри Жотев: Обличане на Венера

ШЕСТА  КАРТИНА

Съдебната зала.   Съпругът   и   Съпругата. Призованите за свидетели  Пенелопа, Девата и Психочудото.  Разгневеният Съпруг е вдигнал заканително юмрук над главата на Съпругата.

СЪПРУГЪТ. Изменнице! Лъжкиньо! Ще те убия!

СЪПРУГАТА. Муцинко, убий ме, само да ти олекне!

ПЕНЕЛОПА. Браво, Ораторе, пада й се!

ГЛАСЪТ. Ти-хо! Гражданко, застанете вън от юмручния обсег на вашия съпруг! Така, още малко встрани! Достатъчно!

ПСИХОЧУДОТО. Пардон, по-добре ограничете юмручния обсег на съпруга!

ГЛАСЪТ. Правя всичко в обсега на законите!

ПСИХОЧУДОТО. Да, да, но юмручният обсег на съпруга винаги е надвишавал обсега на законите!

ГЛАСЪТ.  Вече не!  Казаното се отнася само до обсега на неписаните закони!
ПСИХОЧУДОТО. Всъщност, обсегът на неписаните закони и юмручният обсег на съпруга са почти едно и също нещо. . .
ГЛАСЪТ. Ти-хо! Карате ме да мисля и по такъв начин спъвате работата ми! Гражданино, имате ли да кажете още нещо?

СЪПРУГЪТ. Моите уважения, Гражданино Закон, как да нямам! Моята съпруга е. . . вамп!

СЪПРУГАТА. Муцинко, наистина ли?

СЪПРУГЪТ. Муцинко, а? Муцинко! Гражданино Закон, дори аз, Ораторът, не можах да я хвана! Представете си, успяла е да влезе под кожата на всички наши познати. Да, щом опитам да я следя, те ме шпионират и веднага я предупреждават да внимава. Помоли ме да я пусна за хляб – пусна я. Помоли ме да я пусна за месо – иди, – и веднага подире й. А тя, можете ли да си представите какво прави? Отиде до хлебарницата, после до месарницата и оттам право в къщи. Какво ли не опитвах! Дегизирвах се, в рокли се обличах — нищо не помогна.

ПЕНЕЛОПА. Опасна жена, ще знаеш!

СЪПРУГЪТ. В своята подла дейност да завербува шпиони тая жена се оказа с международни способности. В нейните лапи попадна и един мой приятел – анатом. И как разбрах това? Повиках го в къщи, помолих го да разгледа лицето на Кичо и от анатомическа гледна точка да установи, че той не е мое дете. В това съм сигурен!

СЪПРУГАТА. Майчице!

СЪПРУГЪТ. Млъкни, не искам да чувам гласа ти! А тоя приятел, след като прегледа малкия, знаете ли какво каза: «Ораторе, детето е твое!» Заплюх го. Изгоних го, но каква полза? Той вече беше в мрежите на жена ми.
ПСИХОЧУДОТО. Диагнозата е ясна!

СЪПРУГЪТ. По едно време забелязах, че когато пусна жена ми да слезе в мазето за въглища, се бави повече от обикновеното! Така, рекох си, как да не ми дойде на ум досега? Там се срещат, под носа ми! Намислих да направя капан!

ГЛАСЪТ. Какъв капан?

СЪПРУГЪТ. Ами капан за жена ми и любовника й!

ДЕВАТА. Капан за любовници! Това нещо става за серийно производство. Ще има мющерии, тарапана. . .

СЪПРУГЪТ. Изкопах яма в мазето и я замаскирах. Влязат ли двамата, да хлътнат в нея!. . . Още първата вечер, след като изкопах капана, чух, че жената излиза за въглища. Дори долових как скръцна вратата на мазето. Втурнах се, но понеже бях се засилил много, сам попаднах в ямата. Види се, и тоя път е била предупредена за опасността! Нарочно ме е подвела да сляза в мазето, за да хлътна в собствения си капан аз! Моите уважения, Гражданино Закон. Цяла нощ престоях в ямата, а жена ми и нейният любовник, такъв е бил планът им, цяла нощ, необезпокоявани от никого, са били в моя дом...

ГЛАСЪТ. Ясно! Достатъчно!

СЪПРУГЪТ. Не само на вас, на слепите е ясно, Гражданино Закон!
ГЛАСЪТ. Да дойде първата свидетелка!

На преден план застава Пенелопа.

ГЛАСЪТ. Възраст? Омъжена? Неомъжена? Осъждана? Неосъждана?

ПЕНЕЛОПА. Под четиридесет! Омъжена, по любов! Неосъждана, разбира се!

ГЛАСЪТ. Какво знаете по делото? Съпругът обвинява съпругата си, че му изменя. Вярно ли е това?

ПЕНЕЛОПА. Вярно е!

ГЛАСЪТ. Видели ли сте съпругата с нейния любовник?

ПЕНЕЛОПА. А, ще я видя! Крие го като змия краката си.

ГЛАСЪТ. Тогава на какво се базира твърдението ви?

СЪПРУГАТА. А че. . . на какво, на нищо!

ПЕНЕЛОПА. На нищо ли? А нищо ли е това, дето се смути, та чак в земята потъна, когато детето каза за играчката, а? Нищо ли е това? Нищо ли е? Нямала любовник? Мръсница! Най-мръсна мръсница си ти, ще знаеш!

ГЛАСЪТ. Не разбирам защо се нахвърляте така срещу съседката си?

ПЕНЕЛОПА. Аз? Да се нахвърлям?

ГЛАСЪТ. Тогава говорете спокойно!

ПЕНЕЛОПА. Да говоря спокойно? Как може да говоря спокойно, като ме яде отвътре! Приказва ли се спокойно за такова нещо? Поста- вете се на моето място, Гражданино Закон! Поставете се на мястото на всички честни жени като мене! Мъчим се ние да изграждаме семейство, значи, да го утвърждаваме! Мъчим се да бъдем за пример, а тя през това време какво си позволява? На нищо не се базирало моето твърдение? Хайде де!. . .  Аз ли не знам какво я е мъчило нея? Аз ли не знам какво й се е щяло, значи? Аз ли не знам какво е бълнувала нощем, накъде са я дърпали очите? Аз ли не знам как се е въртяла из къщи престъпницата, а в главата й все едни такива. . . едни такива. ...

ГЛАСЪТ. Какви такива, гражданко?

ПЕНЕЛОПА. Такива. . . Как да говоря спокойно? Отвътре ме яде! Отвътре ме яде, та ме къса!

ДЕВАТА. За кого те къса, пресвета жено? За нея или за тебе персонално?

ПЕНЕЛОПА. Безобразница си, ще знаеш!

ГЛАСЪТ. Достатъчно, свободна сте! Да дойде втората свидетелка!

Пенелопа  излиза, на преден план застава Девата.

ГЛАСЪТ. Възраст? Омъжена? Неомъжена? Осъждана? Неосъждана?

ДЕВАТА. Възраст? Много важно! Омъжена? Извинявайте, от такива работи ме втриса! Осъждана? Засега – не!

ГЛАСЪТ. Съпругът твърди, че вие сте видели жена му с нейния любовник?

ДЕВАТА. Виждала съм я с един мъж, само че какъв е – тя си знае!

ГЛАСЪТ. Къде сте я виждали с въпросния мъж?

ДЕВАТА. По улиците, та къде?

ГЛАСЪТ. Не сте ли я виждали на скрито място?

ДЕВАТА. Не съм сводница — не знам скрити места. А и да знам, не си пъхам гагата! Такива работи се услаждат на светиците!

ГЛАСЪТ. Смятате ли, че споменатият мъж е любовник на Съпругата?

ДЕВАТА. Може да е, може да не е!

ГЛАСЪТ. Защо смятате, че може да е?

ДЕВАТА. Защо ли? Защото, както вика моята приятелка, всяка съпруга си има любовник!

ГЛАСЪТ. Защо тогава смятате, че въпросният мъж може да не й е любовник?

ДЕВАТА. Е, откъде мога да знам дали е точно тоя?

ГЛАСЪТ. И какво излезе? Последно — вие смятате, че Съпругата има любовник?

ДЕВАТА. Грешите – не смятам!

ГЛАСЪТ. Преди малко сама казахте, че всяка съпруга си има любовник!

ДЕВАТА. Е, да, с изключение на тия, които добре са го укрили!

ГЛАСЪТ. По себе си ли съдите?

ДЕВАТА. Защо по себе си — да не съм съпруга!

ГЛАСЪТ. А ако бяхте?

ДЕВАТА. Ако бях. . . ама не съм!

ГЛАСЪТ. Все някога ще станете!

ДЕВАТА. Не ставам за такова нещо — не ми е по сърце «скрито-покрито»!

ГЛАСЪТ. Не може ли без «скрито-покрито»?

ДЕВАТА. А, може, ама кой ще ме търпи?

ГЛАСЪТ. Няма да допускате да има нужда от «скрито-покрито».

ДЕВАТА. Дадено, само че тогава, както вика приятелката ми, няма да съм си аз! А от това по-голямо «скрито-покрито», здраве му кажи!

ГЛАСЪТ. Излиза според вас, че изобщо не може без «скрито-покрито » ?

ДЕВАТА. Защо да не може? Може, ама други да са хората. . .

ГЛАСЪТ. Какви други?

ДЕВАТА. Всеки да е, какъвто си е!

ГЛАСЪТ. А лошите? Без «скрито-покрито» по-добри ли ще бъдат?

ДЕВАТА. Какво пък, няма ли да са по-малко лоши?

ГЛАСЪТ. По себе си ли съдите?

ДЕВАТА. Ами по кого да съдя? И защо да съдя? Аз никого не съдя – мене съдят!

ГЛАСЪТ. И ще ви съдят. . .

ДЕВАТА. Защо? Какво съм направила?

ГЛАСЪТ. Попитайте другите! Достатъчно! Свободна сте!

ДЕВАТА (на излизане, към публиката). Вие ли сте другите? Ако сте, кажете: какво съм направила? Какво. . . Това ли, което сами искате да правите, пък не можете без «скрито-покрито». Тогава защо мене? Щом то е за съдене, съдете се вие!. . . Или защото така минавате за чисти? Дадено. Само че защо аз да съм мръсната?. . . Кажете де!. . . Може пък да ви е по-сладко да говорите после, когато си отида! Извинявайте, ама няма да ви плача... Плача, не плача, моя си работа! (Излиза.)

ГЛАСЪТ. Да дойде третият свидетел.

На преден план застава Психочудото.

ГЛАСЪТ. Възраст? Женен? Осъждан? Неосъждан?

ПСИХОЧУДОТО. Тридесет и седем! Тоест не, тридесет и пет! Всъщност карам тридесет и шестата! Неомъжен съм! Не си спомням да са ме осъждали!

ГЛАСЪТ. Няма да се изненадам, ако не помните и името си.

ПСИХОЧУДОТО. Помня го, само че без полза – наричат ме Психочудото.

ГЛАСЪТ. Защо Психочудото?

ПСИХОЧУДОТО. Психиатър съм, та затова Психо, а за Чудото и аз се чудя! Впрочем не се чудя – някои смятат, че ме познават добре, и намират, че между мене и моите пациенти нямало разлика.

СЪПРУГЪТ. «Пациенти»! А бе я го кажи, както се казва – лудите!

ПСИХОЧУДОТО. Да, така ги наричат останалите хора, които, пардон, не се различават от тях! Изглеждат различни само защото си служат с два маскировъчни способа! Първият способ е да се правят на луди, вторият – на нормални!

ГЛАСЪТ. Без неуместни приказки! Кажете какво знаете по делото! Съпругата има ли любовник?

ПСИХОЧУДОТО. Мисля, че няма!

СЪПРУГЪТ. Ти, Психочудо, си сляп! Само заблуждаваш хората с тия очила.

ГЛАСЪТ. Ти-хо! Познавате ли отблизо Съпругата?

ПСИХОЧУДОТО. Да! Тя е предана на мъжа си, не я интересуват любовни чувства. Наивна е, да не кажа глуповата! Но може би тъкмо поради това притежава споменатите качества.

СЪПРУГАТА. Благодаря, много ти благодаря, Психочудо!

ГЛАСЪТ. Известно ви е, че Съпругата се е опитала да скрие кой е купил играчката, нали?

ПСИХОЧУДОТО. Тая постъпка, Гражданино Закон, може да бъде обяснена със страха у жената.

ГЛАСЪТ. Какъв страх?

ПСИХОЧУДОТО. Вроденият страх от мъжа!

ГЛАСЪТ. С подобни обяснения вие можете да оправдаете доста неморални деяния.

ПСИХОЧУДОТО. Впрочем причините за неморалните деяния са не само в извършителите им, а и в нещо друго, всъщност, да, в нещо друго. . .

ГЛАСЪТ. В друго? Какво е това друго?

ПСИХОЧУДОТО. В някои от морално-етичните норми, свързани с любовните отношения!

ГЛАСЪТ. Морално-етичните норми са еднакви за всички без изключение!

ПСИХОЧУДОТО. Да, да, точно така! Въпросните норми са конфекция – на едни тясна, на други широка, на трети къса, на четвърти дълга! Впрочем всичко щеше да бъде по-добре, ако имаше, така да се каже. . . шивачи, които да правят поправки съобразно отделните хора. . . но такива, за съжаление, няма!

ГЛАСЪТ. Морално-етичните норми са задължителни за всички и ние трябва да ги спазваме!

ПСИХОЧУДОТО. Всъщност ние се стремим, но доста често поради неудобство на конфекцията в стремежа си да бъдем верни на нормите изневеряваме на себе си! В други случаи, за да бъдем верни на себе си, изневеряваме на нормите! Понякога пък изневеряваме и на нормите, и на себе си! По такъв начин поставяме самата любов, именно да, самата любов, в доста неблагоприятно положение.

ГЛАСЪТ. Достатъчно! Свободен сте! Това са словесни кълчища. Ако ви оставя, съвсем ще ни вплетете.

ПСИХОЧУДОТО. Пардон, преди да съм свободен, бих искал да завърша мисълта си!
ГЛАСЪТ. Добре, но говорете по същество!
ПСИХОЧУДОТО. Мерси! (Рецитира.)

Не ме наричайте лъжовна,

когато в мое име лъжете!

Не ме наричайте продажна,

когато ме продавате!

Не ме притягайте във дрехата

на вашата креслива чест!

Не ме преследвайте като престъпница!. . .

ГЛАСЪТ. Какво е това?

ПСИХОЧУДОТО. Откъс от стихотворението на Жоти Добрев «Говори любовта».

ГЛАСЪТ (смее се гръмогласно). Чудак! Какво общо има Жоти Добрев с делото? Достатъчно! Свободен сте! (Смее се още по-гръмогласно.) Идете при вашите пациенти. Те навярно по-добре ще проумеят и вас, и Жоти Добрев!

Психочудото си тръгва, но спира замаян и към публиката.

ПСИХОЧУДОТО. Хора, мили хора, самотно ми е! Самотно ми е! (Машинално се опипва.) Шапката, къде ми е шапката?

СЪПРУГАТА. Господи, а че тя е на главата ти!

ПСИХОЧУДОТО. Мерси! Щях да си отида без шапка, тоест да, щях да си отида без шапка! (Излиза.)

ГЛАСЪТ. Гражданко, затруднен съм. Срещу вас има сериозни улики. Но те не бяха нито доказани, нито опровергани. Възможно е да се касае за неблагоприятно стечение на обстоятелства, от една страна, но, от друга, състоянието на съпруга ви дава основание да допуснем, че той е прав!

СЪПРУГАТА. Гражданино Закон, моят съпруг е бил винаги прав! И аз винаги съм му вярвала! Готова съм и сега да повярвам, че имам любовник, но като нямам, какво да правя?

СЪПРУГЪТ. Нямаш, а?

ГЛАСЪТ. Едно признание от ваша страна би било нещо добро и за съда, и за съпруга ви, и за вас!

СЪПРУГАТА. Че тогава да си призная?
СЪПРУГЪТ. А-а-а, така си и знаех!
ГЛАСЪТ. Ти-хо! Признавате, че имате любовник, така ли?!

СЪПРУГАТА. Признавам! (Към Съпруга с надежда.) Муцинко. . .

ГЛАСЪТ. Добре-е-е! Сега съпругът ви, както винаги, е прав и вие пак ще му вярвате!

СЪПРУГАТА. Гражданино Закон, как да му вярвам, като не е вярно?

ГЛАСЪТ. Кое не е вярно?

СЪПРУГАТА. Ами това за любовника. . . Аз само да бъде той прав.

ГЛАСЪТ. Последно, вие поддържате, че нямате любовник?

СЪПРУГАТА. Ох, де да имах. . .
СЪПРУГЪТ. Безсрамница!

ГЛАСЪТ. Затруднен съм, много съм затруднен! Имате ли да кажете още нещо?

СЪПРУГАТА. Господи, какво да направя?. . . Гражданино Закон, Муцинко, кажете ми, ако трябва, да си потърся любовник?

СЪПРУГЪТ. Издаде ли се, развратнице?

ГЛАСЪТ. Достатъчно! Затруднен съм! Никога не съм бил така затруднен!

СЪПРУГЪТ. Моите уважения, Гражданино Закон. Всичко е ясно! За какво има да си затруднен? Протестирам! Не мислите ли, че. . .

ГЛАСЪТ. Ти-хо! Аз не мисля? Такъв сте ме измислили да не мисля! Мислете му вие. . . Явете се след седем дни за резултата по делото! Свободни сте!

Съпрузите излизат.
Затъмнение

Появяват се Необикновено веселите младежи, които пеят и свирят на китари весело-невесели песни:

За любовта що песнички изпети са,
в минор, в мажор, пък на,
любимия човек със сода каустик
заля една жена!

 

Е, да, е да, признаваме,
най-тежки са оковите, в които
сами си се вковаваме!

 

За любовта що чувства са изчувствани,
че ах, че ох, че оф,
пък оня там любимата си хубава
застреля със пищов!

 

Е, да, е да, признаваме,
най-тежки са оковите, в които
сами си се вковаваме!

 

За любовта що думи са издумани,

и мил, и скъп, и мой,

пък случват се едни неща, какви ли не,

в човешкия безброй!

Е, да, е да, признаваме,

най-тежки са оковите, в които

сами си се вковаваме!

Завесата пада.

ПРОФЕСОРЪТ (задействува приспособлението, посредством което излиза Венера. Чуват се неприятни, нескончаеми звуци. Показва се бостанско плашило и веднага потъва. После пак се показва и пак потъва. Едновременно с това завесата също така безконечно се вдига и спуска. Професорът прави много енергични опити да отстрани повредата. Наднича някъде към средата на пулта, като да види някаква много дребна пластинка, от която идва дефектът. Трябват му очилата. Търси ги по джобовете си. Те са върху пулта, откъдето той в залисията си ги събаря. Съвсем случайно ги вижда на пода. Слага ги на очите си. Не, все едно, че е без очила. Какво означава това? Пипа стъклата им. Пръстите му опират очите – счупени! Неспасяемо ли е положението? Втурва се към потъващото и излизащо плашило. Опитва да го задържи. То не се подчинява на ръцете му. Увлича го надолу, изтласква го нагоре. Междувременно вижда завесата. А и тя точно сега ли намери да си играе така — прави усилия да я задържи. Уви! Тя го вдига и сваля. Отива пак при плашилото. Прави опит да го спре и потъва с него в шахтата. След малко се показва на авансцената. Досеща се, че в джоба му е желязото. Вади го и удря повреденото приспособление. Повредата се оправя. Едновременно с това обаче го разтърсва ток. Прави усилия да внуши на присъствуващите, че не се е случило нищо особено. Успява да освободи ръката си и като че нищо не е било).
Драги приятели на науката, виждам, че плачете! Да, наистина всичко видено тук е една завършена трагедия! А можете ли да си представите, че хората от двадесетия век на такива трагични и още по-трагични неща са се смеели!
Апропо, да, кълна ви се, смеели са се. Лека нощ!

Завеса.