Добри Жотев: Обличане на Венера

ЧЕТВЪРТА  КАРТИНА

Професорът  сяда пред пулта. Завесата се вдига.
Познатата от трета картина стая на съпрузите. Съпругата бърше очите си, а Съпругът по риза ту спира, ту кръстосва стаята.

СЪПРУГЪТ. Питам — кой купи играчката?

СЪПРУГАТА. Муцинко, непознат човек беше! Той ще дойде за парите. Ще го видиш и ще разбереш. (Въпросът на Съпруга и отговорът на Съпругата се повтарят и потретят.)

СЪПРУГАТА. Не, не мога да издържам повече!

СЪПРУГЪТ. А защо не дойде досега? А-а-а, за резил ме направи пред хората! Не смея да се покажа на улицата! Вече пети ден на работа не ходя! На болен се правя! Непознат! А щом е непознат, защо даде на детето пари Да не споменава за него?

СЪПРУГАТА. А че. . . страх ме беше!

СЪПРУГЪТ. А бе какъв страх бълнуваш? Пак ще речеш от мене, нали? Ама аз да не съм носорог, мъж съм ти!

СЪПРУГАТА. Ох, майчице, де да беше носорог, а то, защото си ми мъж, да не си помислиш нещо!

СЪПРУГЪТ. А когато детето каза, защо се опита да скриеш втори път? Защо излъга, че Фърчилото е купил играчката? Непознат! Кой нормален ще повярва, че непознат човек ще седне да купува играчки на чуждо дете? А-а-а, изложи ме в целия квартал! Рогоносец ме направи! Честта ми на карта постави! Честта ми! Казвай, кой купи играчката? Ка. . .

Повреда. Съпрузите замръзват кой в каквото положение е бил в момента. Професорът не може да оправи повредата. За да спаси положението, започва коментар, като през цялото време на коментара уж между другото, опитва чрез дърпания, блъскания да задействува космовизора.

ПРОФЕСОРЪТ. Извинения! Малка повреда на регулатора за движението. Не се безпокойте, всичко ще се оправи! И без това имахме намерение да кажем няколко думи по повод на замръзналите в момента събития, ерго, всичко е наред! И така, стигнахме до честта! Благодарение на честта любовният бит на хората от двадесетия век е предлагал зрелища, не по-
малко увлекателни от любовните битки на мезозойските ихтиозаври. Но все пак тук е научен институт и нашата главна цел си остава изследването. Та на въпроса! Тя, искаме да кажем, честта, е представлявала една от доста множкото дрешки, с които древните са «разхубавявали» Венера. (Появява се манекен в манто, който вече няма нищо общо с богинята на любовта.) Богинята, както виждате, е трябвало да бъде обличана независимо от това, че по този
начин тя е преставала да прилича на себе си.

Драги приятели, хората от древността и преди всичко мъжете са приемали любовта на жената като въпрос на своя лична чест! Не примигвайте недоверчиво! Казахме това, което казахме – като въпрос на своя лична чест! Ерго, получавало се е така, че вместо любовта си те са хранили своето тщеславие, честолюбие, па даже, взето по на дребно, суетата си. . .

Венера потъва.

Професорът млъква — Съпругът е произнесъл непроизнесената сричка при повредата. С други думи, космовизорът се е самооправил.

СЪПРУГЪТ. . . . звай!
СЪПРУГАТА. Муцинко!

СЪПРУГЪТ (поглежда часовника си). А пък тия от службата, току виж, се домъкнали да ме навестят! Болен съм, санким! За резил ще стана! Пфу! Няма вече накъде, трябва да отида до предприятието! Казвай, колко пъти ще те питам?

СЪПРУГАТА. До гуша ми дойде, иде ми да избягам!

СЪПРУГЪТ. А, така ли? Как ще бягаш? Къде ще бягаш?

СЪПРУГАТА. Това не се търпи. Където ми видят очите!

СЪПРУГЪТ. Много лесно искаш да се измъкнеш, ама тая няма да я бъде! Ще те заключа! Ще стоиш тук, докато се върна от работа, разбра ли?

СЪПРУГАТА. Ами че нали трябва хляб да купя?
СЪПРУГЪТ. Аз ще купя хляб!

СЪПРУГАТА. Захар нямаме, олио, на баня исках да отида, на фризьор. . .

СЪПРУГЪТ. Аз ще свърша всичко! (Излиза.)

СЪПРУГАТА. Какво ми дойде до главата! Жена да не си на тоя свят – и права да си, все си крива! Да ти се отще и мъж, и всичко! Иде ми да го намразя! (Вижда захвърлена риза на мъжа си, вдига я, но забелязва скъсано копче. Започва грижливо да го зашива.) Пък и тоя човек, дето купи играчката. Уж обеща да дойде. Да беше дошъл! Може би всичко щеше да се оправи.
Ох, знам ли? Че и той поне да ми беше някакъв, а то за нищо! Божичко, какво приказвам? Ами ако повикам някого от улицата? Ако му обясня всичко и го помоля да дойде довечера и да каже на мъжа ми, че той е непознатият, който е купил играчката?. . . Как не ми е дошло на ум досега? (Чуват се стъпки. Съпругата изтичва до прозореца.) Гражданино, извинете!

Особено надареният артист в ролята на Втория непознат, който трябва да излъже, че е купил играчката, се спира.

ВТОРИ НЕПОЗНАТ, Любопитно! На вашите услуги!

СЪПРУГАТА.   Извинявайте,  много извинявайте! Ще можете ли да дойдете за малко в. къщи? Трябвате ми за нещо. . . Как да ви обясня!
ВТОРИ   НЕПОЗНАТ.   Интересно!   Ида веднага, романтична госпожо!
СЪПРУГАТА. Ох, забравих, че съм заключена! Ами сега?. . . В чекмеджето на масата нямаше ли един ключ? (Отваря вратата.)

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Поласкан съм, хубава госпожо!

СЪПРУГАТА. Много ми е неудобно, но заповядайте, седнете да ви обясня!

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Прелестна, не си правете труд! Аз съм интелигентен човек, разбирам само от един поглед. . .

СЪПРУГАТА. Ох, шегувате се, но ако знаехте наистина какво ми е!

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Уникално! Зная, госпожо, зная какво ви е, имал съм и друг подобен случай! Тогава също така ме извикаха от улицата.

СЪПРУГАТА. Наистина ли?

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Разбира се, очарователна! Човещина!

СЪПРУГАТА. Късмет съм имала да попадна тъкмо на вас!

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Аз също, вие сте чудесна!
СЪПРУГАТА. И в другия ли случай съпругът беше толкова ревнив? Можахте ли да се разберете с него?

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Любезна госпожо, не сте ли сама?

СЪПРУГАТА. Но защо се тревожите? Детето е в другата стая – спи! Това дете, каква беля е то!

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Е, да, е да, децата в някои случаи са много неприятно нещо. . .

СЪПРУГАТА. Но защо стоите прав? Заповядайте, седнете! Трябва да ви разкажа всичко, че да ме разберете! Няма да ви отнема много време! Само че трябва да дойдете и довечера!

ВТОРИ   НЕПОЗНАТ.   Ултрауникално! Разбира се, знойна госпожо, ще дойда! Вие сте толкова фина, щедра, сексапилна! (Опитва се да я прегърне.)

СЪПРУГАТА. Какво правите, а че на какво прилича това?

Влиза Съпругът.

СЪПРУГЪТ. Така! Спипах ли ви!
СЪПРУГАТА. Господи! Господи!

Вторият непознат иска да избяга, но Съпругът го хваща.

СЪПРУГЪТ. Моите уважения, няма да се измъкнеш току-така! Ти си той, а?

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Потресающо! Не съм виновен, тя ме повика!

СЪПРУГАТА. Муцинко, не е виновен човекът! Чакай да ти обясня!

СЪПРУГЪТ. Откъде влезе любовникът ти, никаквице, като те оставих заключена?

СЪПРУГАТА. През вратата. Намерих един забравен ключ. Не ми е любовник, чакай да ти обясня!

СЪПРУГЪТ. През вратата, а? Я ми покажи ключа!

СЪПРУГАТА. А че къде потъна тоя ключ, божичко.

СЪПРУГЪТ. Аха, през прозореца, види се!

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Ултрапотресающо! (Опитва се да избяга.)

СЪПРУГЪТ (повторно го хваща). Моите уважения !. . .

СЪПРУГАТА. Чакай да ти обясня! Не е виновен човекът. Аз от улицата го повиках. Мислех да го помоля да дойде довечера. Да ти каже, че той е непознатият, дето купи играчката. Да се успокоиш, да не ме подозираш. . .

СЪПРУГЪТ. Безочнице, ти и сега ли ме лъжеш? И сега ли? И сега ли? Ти мене за малоумен ли ме смяташ? Особено надареният артист излиза от детската стая в ролята на Кичо, който гони пред себе си подскачащата жаба.

КИЧО. Мамичко, къде си, да те плаша? Мамичко. . . (Озърта се за майка си.)
СЪПРУГЪТ.  Кичо, тоя непознат чичко ти купи играчката, нали?
КИЧО. Не, татенце, ти защо все други чичковци ми показваш? Тоя чичко не е оня. Оня чичко е много добър. Покажи ми го, и веднага ще го позная.

СЪПРУГАТА. Муцинко, нали това ти обясних!
СЪПРУГЪТ. Чудовище! (Прилошава му.)

Особено надареният артист е пак в ролята на Втория непознат.

ВТОРИ НЕПОЗНАТ. Суперпотресающо!. (Изскача през прозореца.)

Появяват се Необикновено весели т е  младежи,   които пеят и свирят на китари весело-невесели песни:

Косъмът надве разцепил
някакъв си нож!

Я какъв опасен нож!

Я какъв незнаен нож!

 

Но ние се обичаме, нали?

Дори и бракът няма да ни раздели!

 

Валтика надве разсякъл

някакъв си кит!

Виж какъв опасен кит!

Виж какъв незнаен кит!

 

Но ние се обичаме, нали?

Дори и бракът няма да ни раздели!

 

Слънцето надве разкъсал
някакъв си змей!
Ей, какв опасен змей!
Ей, какъв незнаен змей!

 

Но ние се обичаме, нали?

Дори и бракът няма да ни раздели!

 

 

Завесата пада.

ПРОФЕСОРЪТ. Дори и ние, хората от петхилядната година, се уморяваме, та какво остава за обитателите на нашата многотърпелива планета преди повече от три хиляди години. След няколкодневни разправии Съпругът и Съпругата, изтощени от безсъние, заспиват – тя на единия, той на другия стол. Спят кратко, но сънуват. Съпругът – сянката на баща си, Съпругата – сянката на майка си. Струва ни се, ще бъде в интерес на изследването да видим тъкмо тоя сън.

Завесата се вдига.