Послушайте ме, смъртни,
където и да сте
във времето!
Не гледайте напред
с гледци невиждащи,
нито зад себе си
с посърнали зеници! -
Не съществува бъдеще.
Ни минало.
Безмерно Настояще
се движи и провихря
живота и смъртта ви.
То - всеки миг
е бъдеще.
То- всеки миг
е минало.
Затуй в минутите
на новите години
напразни са стаканите,
прелели
от шумящо вино
и светлите наздравици
за ДРУГО
бъдно
Наздравиците стихват.
Стаканите
глупеят пресушени.
А ДРУГОТО...
Боли ме участта ви:
да дърпате напред,
а ДРУГОТО
да ви засреща,
каквото
е БИЛО.
Да гледате назад
със скръб,
а скръбното БИЛО
да Е. |
И може ли
да бъде инак,
когато
със дим от лесни думи
заприщвате
земя и небеса.
И чакате
димът да стане дело.
Минирате с лъжи
платното
на човешкия си път.
И чакате
да стъпите на истина.
Засявате с омраза
мъртвилото
на костите си чак.
И чакате да жънете любов.
Главявате слуги
послушни
от рождение до гроб.
И чакате слугите ви
да станат господари
на света.
Послушайте ме, смъртни!
Безмерно Настояще
се движи и провихря
живота и смъртта ви.
Преодолейте го веднъж
завинаги!
Преодолейте го,
за да се срещнете
с несрещаното
ДРУГО!
Защото участта ви,
кълна се в руините
на моя храм
във Делфи,
е ваше дело. |
