|
ГЛАВА ДЕВЕТА
Всеблагият Човешки Син остана сам.
Почака ги да се разпръснат,
а след това и той излезе.
Пред погледа му, палнати от изгрева,
горяха бистри небеса.
Навъсени войници с копия в ръце
откарваха нанякъде бунтовници,
понесли тежък мирис на подземия
и кръв съсирена.
Във висина трептеше чучулига
и пееше безкрайната си песен,
додето сърчицето й се пръсна
и дръпна я към себе си земята.
Но друга вместо нея се издигна
и песента, ликуваща отново,
препълни ясното поднебие.
Исус Христос поемаше в душата си
и утринните небеса,
и смъртоносните войнишки копия,
и изтерзаните бунтовници,
и чучулигата, недоизпяла
подетата си песен,
и другата, която се въззе,
за да допее песента й.
И
рече си: "Могъщи Ое,
като че ли разбирам своя земен дял:
С Добро и Мисъл да поливам корена
на смъртните ми братя!"
И рекъл туй, пое на път.
А
в спомена му ненадейно засия
лицето на Мария Магдалина,
обляно от сълзи и топъл летен дъжд.
И слетите в едно съзвучие
тела и пламнали души
като река
го носеха по пътя му.
Всеблагият Човешки Син
пътуваше самотен и замислен
по пътищата Галилейски.
Останаха далече зад гърба му
Юдея със светия град Ерусалим.
Отдавна мина бедната Самария.
И беше нощ, когато изкачи се
на Таворската планина.
Но беше уморен, та спря за отдих.
И в миг неволно си припомни
как в ладия рибарска проповядваше,
като си вярваше,
че е Месия.
И
си помисли:
"Щом ти не си Месия, то тогава
не подобава ти да проповядваш
пред смъртните си братя!
По подобава всяка твоя проповед
да бъде изповед, Исусе!
Понеже тъй човешкото ни слово
само‘ душа, достига до душите."
А
после, вдигнал поглед към небето,
видя как всякоя звезда
върви по своя път непогрешимо,
като че някаква ръка извечна
й сочи пътя.
И
сети как го връхлетя внезапен смут,
та рече си със страх:
"И все пак Ое как би съумявал
без знание всезнаещо
сам себе си да направлява?!
Дори сантим не би помръднал камъка,
не го ли тикне нещо друго!
...Не ме ли изкушава Луцифер?
И може ли
без Бог всезнаещ?!"
И
подкосен се срина на колене,
събрал молитвено ръце: "Чуй, татко,
където и да си, яви ми се
и отречи
това, което каза!
А
аз, ако е нужно, в твое име
ще се изкачвам на Голгота сто пъти
и сто пъти по сто,
за да пребъде вечното ти царство!"
Но Бог не се яви.
Горяха само ярките съзведия.
Всеблагият Човешки Син изправи се,
понеже му се стори, че сред тях
премина бързо вихъра на Ое
и се стопи
сред бездната.
"Почакай,Ое,
викна му Христос.
Преди да ме разпънат на Голгота,
една душа витаеше у мен,
но с нея силен бях.
Сега съм с множество души, а слаб съм.
Защо е тъй?
Мълчиш!
Разбирам те, ти нямаш Слово.
Не, имаш го,
но то е в мен!
И трябва да отвръщам сам на себе си,
че с множество души ще съм, додето
душите ми ще се сберат в една,
превърната във съвършенство.
А
ще се сбъдне ли това наистина?
Кажи ми, ще се сбъдне ли?
Не, ти не можеш да ми кажеш нищо,
понеже в мене е и Мисълта ти,
мъждукащ пламък сред море
от тъмнина.
Прашинка ми въздай от Силата си!
Че моят дух, изправен пред безкрая,
утеха не намира!"
Тогава счу му се гласът на Луцифер:
"И силата, и слабостта са твои! -
Исусе, съвземи се!
И не забравяй, че ти дадох Истина
по-тежка от Господната Лъжа!"
Но до сърцето му не стигна нищо,
та той се сви върху пръстта
и тъй остана, докогато
не го изправиха незнайни хора.
Не ги видя добре сред мрачината,
но чу добре:
"Каквото имаш, дай го!"
"Разбойници
ли сте?" попита ги Исус.
А те претърсиха го мълчешком
от излинялото му наметало
до подпетените сандали.
Но нищо не намериха,
та някой се изсмя:
"Поел на път безумецът без нищичко.
Добре поне, че има дрехи!"
И
в миг Исус Христос видя се гол
и сетил хлад, продума им:
"Не аз, а вие сте безумци,
щом дирите човешкото имане
в кесия или джоб!"
Разбойниците гневно го заблъскаха:
"Тогаз къде е? Казвай!"
"Там, дето е, отвърна им Христос,
не е възможно да го вземете
нито с ръка, ни с нож!"
Като помислиха се подиграни,
ония се нахвърлиха върху му.
Но ето, някъде из мрачината
показа се човек:
"Невинност, ти ли си?
Познах те по гласа ти!
Разбойникът Варава е пред тебе.
Прости, разбойник само може да е той
и нищо друго!"
Всеблагият Човешки Син му рече:
"Доброто е в сърцето ти, Варава,
пък вършиш Зло...
Но ти най-главното не си научил:
разбойник те направиха разбойници
от тебе по-големи.
И тях не ги разпъват никога на кръст.
Защото тулят своя грях
зад тронове, зад санове и злато!"
Позамълча Варава и продума:
"Това от Господа им е въздадено!"
Исус го укори:
"Въздадено им е от теб самия
и хилядите като тебе!
Така от памтивека им въздавате,
това, което вам се пада!"
"И тъй да е, отвърна му Варава,
такава е съдбата ни!"
Исус Христос се взря в лицето му:
"Чии са тия мисли? -
Посяват ги в главите ви ония,
които знаят, че посятото от тях
ще никне и ще връзва плод!"
"Това,
що чувам, може да е истина,
като на себе си Варава рече,
понеже не у мен - у теб е Мисълта!"
Всеблагият Човешки Син прекъсна го:
"Ти също имаш Мисъл!
Потърси я!"
Разбойникът Варава помълча:
Според това, което казваш ти,
то кесаря е най-голям разбойник!
...Тогаз на бунт да тръгна срещу него!
Подире ми ще тръгне всичкият народ
от Галилея и Юдея...
Но трябва с мен да дойдеш ти, Невинност!
Не мога сам!
У мен е Силата - у тебе Мисълта!
А Силата
без Мисъл ще погине!"
Исус Христос отвърна:
"Повтарям ти! Ти имаш Мисъл!
Но ето, слушай ме добре:
Ако успееш кесаря да победиш,
от тебе победена кесарската власт
самия теб ще победи
и ти ще станеш кесар!
Сто пъти ще надвиваш кесаря,
властта му сто пъти
над теб ще властва!
...Но някой път напред във времената
ще стане Нещото,
неставало до днес! -
Ти в битка сетна ще надвиеш кесаря,
но кесар сам не ще да станеш!
Защото Мисълта и вечното Добро
ще те научат как да властваш над властта!
Тогаз ще е дошъл и оня първи ден,
когато вчовеченият човек
ще е поел по пътя на Началото
на всечовешкото си съвършенство...
Та ето, аз те благославям!
Върви по своя дълъг път, Варава!
А моят път е друг.
Макар че някога ще се засрещнем..."
Като го чу, разбойникът Варава,
обгледа хората си мълчешком,
обърна поглед към Христа и рече му:
"Довиждане, Невинност, в тебе вярвам!
Дано наистина се срещнем някога!"
След туй пое със своите и се изгуби
в предутринния здрач.
Всеблагият Човешки Син склони глава,
като помисли си горчиво:
"Как тъй говоря за това, в което
все пак не мога да повярвам?
Или ме тласка Силата на Ое?
Но има ли го него?
Но има ли ги Луцифера, Бога?
Наистина ли с тях говоря, или те
са призрачна измамност, зад която
се тули Нещото,
незнайно за човека?
Или пък някакво коварно Нищо
на Нещо си играе?"
И
пак се взря в небесните съзвездия.
И ето че за първи път съзна,
че многократно по-голям е Мракът!
А Светлината, в него потопена,
е само точки в тъмен океан.
Тогава от душата си отрони:
"Незнаен свят, иззидан от въпроси,
без отговори свят!"
Но Силата, познатата му Сила,
подзе го пак
и той пое на път
към току-що родения на изток
небесен кръг виделина...
|
