|
ГЛАВА ДЕСЕТА
Но в тоя миг Всеблагият Човешки Син
за втори път клепачи отлепи
и се видя на своя кръст.
И
чу отново да гъмжи край него
огромното Голготско множество.
Баща си Йосифа съзря онесвестен.
Съзря Варава как залива го с вода.
Дочу плачът на майка си Мария
и другата Мария Магдалина.
Авия от Витания съгледа
да води радостен подире си
намерилата се ослица.
С
усилие главата си повдигна
и с дрезгав глас помоли за вода.
Висок войник на дългото си копие
набучи гъба и поднесе му оцет.
Но той отвърна се.
А
после вдигна поглед към небето
и там видя възправен Бога-Господа
и чу го да говори:
"Исусе, много се боях, че този път
Лукавият ще изкуши душата ти.
И той успя, макар и не съвсем.
Но ето, слушай ме сега:
Това, що ти открих, не беше истина.
Защото аз създал съм тоя свят.
И съвършенството е в мен.
И ти наистина си мой
единствен син.
И ще възкръснеш, както беше казал!
И всяка твоя дума ще се сбъдне!
С
лъжа изпитах вярата ти в мене.
А ти не устоя.
Но милостта Господна е безкрайна.
Прощавам ти!
И ти ще дойдеш в моите селения
отдясно на Отца си."
Исус не можеше да каже нито дума.
И само погледът му, впит в небето,
живееше все още.
А там грамаден черен облак запълзя.
И той видя как в него Бог се претвори
и стана Луцифер.
Лицето му кръстосаха светкавици
и победи гласът му гърмовете:
"Исусе, Господ-Бог сега изрече
най-страшната лъжа.
Той каза ти, че бил създавал тоя свят.
Че ти си негов син.
Съвършен че бил, ти каза.
Изслушай ме за сетен път!
Съвършеното, дори и да го има,
Не
му е нужно да създава,
затуй,
защото е Съвършено.
А
щом е тъй, То вън е от света
И
няма нищо общо с него.
Създава само Ое, впрегнал мисълта
и вечното Добро съзнал.
И Той е твоят днешен Бог по сила
и Бог на бъдното
по съвършенство.
Носи
го в себе си,
тъй както Той е в теб
и в теб подобните!
Защото друго нямате, което
да е за вас и с вас!"
Изрече Луцифер това и се стопи.
И рукна дъжд.
Стълпеното Голготско множество
побегна към светия град Ерусалим.
Остана само майка му Мария
и другата Мария Магдалина.
Остана Йосиф заедно с Варава.
Голгота притъмня и се смали.
И само честите светкавици
я озаряваха със син светлик.
Почти онесвестен, Исус зашепна:
"О, Господи, о, Луцифер, о, Ое,
защо ме изоставихте!?"
Тогаз през грохотните гръмотевици
пак
чу гласът Господен:
"Не
аз! Не аз! - Ти мене изоставяш!
Но
слушай пак! -
Не
мисълта ще ви спаси!
Чрез
нея никога не ще ме проумеете
Защото Божията ми безпределност
Не
се побира в бедната ви Мисъл!
Неведоми са пътищата мои!
И
вашия единствен път към мен
е
вярата, Исусе!…"
Но
изведнъж Всеблагият Човешки Син
усети вихъра на Ое,
завихрен в полумъртвото му тяло,
да го налива с мощ.
И той, изопнал се на кървавия кръст,
със силен глас извика...
А
след това отпусна тяло и не чу
как смазан от безсилие изрече:
"О, Господи,
духът ми е в ръцете ти!"
И в този миг главата му увисна
с брада, опряна на гърдите.
|
