|
ГЛАВА ОСМА
Христос достигна Езекиевия дом,
застана тихо в двора му
и се ослуша.
Наоколо светият град Ерусалим
осъмваше със славееви песни.
И той горчиво си продума:
"Какво си ми въздал ти, Луцифер,
срещу отнетото от Бога?
Въздадох ти самият теб ще кажеш!
А ето, няма нищо по-незнайно
за мен
от мен самия! -
Разпънахте ме вие с Господа на кръст
по-страшен от Голготския!"
Издума туй и смаза го безволие!
Но Силата, познатата му Сила,
припламна в него.
И той премина бързо утринния двор,
ръка протегна към вратата
и влезе в Езекиевия дом.
А
вътре покрай утринна трапеза
събрани бяха всички ученици.
И нямаше го само Юда, който
предаде го
с целувка.
Когато зърнаха пред себе си Христа,
спогледаха се смаяни
и заговориха един през друг:
"Нали ни казваше, че ще възкръснеш
три дни подир смъртта,
а още първият ти ден на мъките
не е изминал!"
"Мир
вам!
Каквото казал съм, ще бъде,
отвърна им Всеблагият Човешки Син.
Но до деня на моето възкръсване,
а също и на вашето,
ще пламват и ще гаснат дни.
И те ще са по-много от вълните
на Мъртвото море!"
Но тия бяха толкова възрадвани,
та чуха и не чуха
и, сегнали ръце да го прегърнат,
повтаряха като обезумели:
"Учителю! Учителю!..."
Христос възпря ги с поглед и им рече:
"Додето се влечем подир учители
и чакаме от тях
това, което чака се от всички нас,
ще свършат дните,
до сетното коляно,
без косъм даже да е променен
върху главите ни.
И
най-добрият и любящ учител
не би могъл да ни даде очи,
ако ги нямаме.
И слух не би могъл да ни даде,
ако сме глухи!
А
ние имаме очи, пък питаме:
"Учителю, не сме ли слепи?"
Ушите ни са си съвсем на място,
пък молим се:
"Учителю, дари ни слух!"
Като е тъй, то може да ни учи
и сляп, и глух.
И ние, както сме със зрение,
да гледаме на сляпо.
И както надарени сме със слух,
да чуваме на глухо."
Но радостта и тоя път им пречеше
да проумяват. А Тома продума:
"Не вярвам, че си ти, Исусе!
Не си ли призрак?"
Всеблагият Човешки Син го викна:
"Ела до мен и ме пипни!"
Неверният Тома досегна го с ръце
"Всевишни Господи, досягам плът!
Това е той, Исус от Назарет!"
А сетне се извърна накъм другите
и ги помоли да направят същото.
Но те се възпротивиха:
"Не ни е нужно!"
Тогаз Христос ги укори:
"Единствено Тома блажен е между вас,
понеже той поиска да се увери!
Та как така си мислите, че няма
измамности под небесата?"
Когато чуха тъй да им говори,
останалите възроптаха:
"Но тъкмо ти не ни ли казваше:
блажени вярващите в мен!
Защо сега обратното говориш?
Кое от двете да повярваме?"
"Добре
сте слушали, отвърна им Христос,
обратното говорех ви!
Така е!
Но ето, слушайте ме и сега:
Не вярвайте ни първото, ни второто!
Защото в този необгледен свят
обратното
с обратно се засрещат
и раждат трето!
То своето обратно ще засрещне,
за да родят четвърто...
Така възправен стръвно в себе си,
със себе си за себе си се бори Ое,
за да достигне своето единство
в ненакърнимо съвършенство!"
"Какъв е този Ое?"
попита Заведеевия Яков.
И другите попитаха.
Всеблагият Човешки Син обгледа ги
и вдаден в мисли, каза:
"Пръснете се по своите места
отдето ви намерих някога!
Ще дойда скоро да ви взема
за да преминем минатите пътища
и да се срещнем с хора срещани.
Тогаз ще чуете от моята уста
какъв е Ое.
И ново Благовестие ще чуете!"
И ето, всичките му ученици
излязоха
един след друг учудени.
|
