|
ГЛАВА СЕДМА
В
прогледналата утринна дрезгавина
Исус потърси своята Мария.
Но нея нямаше я никъде.
И
рече си:
"Не искаше ли Ое да открие
на мен и на Мария Магдалина
как някога напред във вековете
светът ще бъде не юмрук в юмрук
а сляло се
ръка в ръка съзвучие?
Или туй беше само сън?
И целият живот е сън, когото
прекъсва го смъртта?"
И
дълго тъй седя, усетил скръб.
А сетне вдигна се,
приглади леко с длан косите си
и тръгна през светия град Ерусалим,
за да намери в Езекиевия дом
възлюбените свои ученици,
понеже знаеше, че те са там.
И
вдаден във вървежа си, не чу
как бързите му стъпки
възсепваха задрямалите улици.
Така премина пустите пазари.
Премина край палатите на Ирод,
където подлуделите тълпи
крещяха диво:
"Пусни Варава и разпни Исус!"
Достигна и смълчания Господен храм.
И спомни си как преди дни от него
с камшик изгони грешните търговци
и как обърна техните сергии,
препълнени с греховна стока.
Усмихна се печално и възви встрани.
Но зърна, че от храма
излиза майка му, Мария.
Исус засрещна я и я възпря.
А тя глава виновно сведе:
"Дойдох
да моля Бога-Господа
да се смили над тежкия ми грях,
стоварен върху тебе!"
Всеблагият Човешки Син учуди се:
"Очите ми, видели толкоз много,
от тебе
по-безгрешна не видяха!
Какъв е твоя грях!"
Като го чу така да й говори
Мария падна на колене.
Но той повдигна я: "Що вършиш, майко?
Човек се ражда да живее прав!
Не подобава никой смъртен
пред смъртния си брат да коленичи!
И роб, и господар, щом смъртни са,
смъртта ги изравнява!"
"Не
стигат думите ти до ума ми",
отвърна майка му Мария
и пак пред него коленичи.
Христос повдигна я повторно: "Майко,
макар да знам, че твоето сърце
безгрешно е като маслиновия клон,
отново моля те,
открий ми твоя грях!"
Тогава майка му очи повдигна:
"Не ме вини, че пак ще ти разказвам
разказвани неща! -
Но между тях
таи се моя грях:
Когато те усети под сърцето си,
лъжа изрече майка ти!
...Не си Господен син! Не си, Исусе! -
Арам наричаха баща ти.
Подир нощта на твоето зачатие
погина в битка с римските кохорти.
Щом сетих се непразна от Арама,
уплаха ме подгони.
Та кой ли можеше да ме пожали?
Научеха ли хората за моя грях,
то щяха с камъни да ме убият
като греховна блудница,
загърбила без срам Господния закон,
неумолим като самите тях.
Тогаз напуснах страшния Ерусалим
и сбрах се с Йосифа от Назарет.
Но той разбра измамата
и искаше да ме изгони.
Отново блъсна ме уплахата,
та рекох му:
"Не съм заченала от мъж! Повярвай ми!
От Дух свети заченах, Йосифе!"
Не знам дали повярвал ми е старецът.
Но сутринта ми каза
как Божи ангел се явил в съня му
и думите ми потвърдил.
И прогласи пред хората
съня си.
Издуманото пръсна се из Назарет
и стигна до светия град Ерусалим.
Мнозина, дето чакаха Месия,
предсказван от пророците,
повярваха и чух да казват: "Ето,
наблизо е
помазаникът Божий!"
Когато бяхме с Йосифа във Витлеем,
роди се ти.
Тогава в небесата запълзя звезда.
Подире й светлееше опашка.
Мнозина я видяха и говореха:
"Роди се цар Юдейски!"
Щом чул това, безжалостният Ирод,
за трона си изплашен,
разпрати стражи да научат де си ти
и начаса
да те погубят.
Като разбра, мъжът ми Йосиф
повика ме и рече ми: "Марийо,
Господен ангел се яви
и заповяда
да бягаме с детенцето в Египет!"
И още тази нощ потеглихме.
Когато Ирод най-накрай разбрал,
че никъде не те намерили,
посякъл всичките деца във Витлеем
и цялата околност покрай него,
които са
под две години.
След много време върнахме се в Назарет
и пазехме те там от фарисеите.
Но ти отиде в храма Божий
и с тях си спорил.
Пък те, учудени от твоя ум,
си рекли помежду си:
"Това ще е детето, дето Ирод
преследваше, но не намери!"
И
пак върху главата ти надвисна меч,
та Йосиф се изплаши и ми каза:
"Момчето ще изпратим надалече
и тъй
ще го спасим!"
И
както помниш, ти потегли
накъм ония предалечни планини,
в които небесата се подпират.
И чак сега, след толкова години,
се върна в Палестина.
Но Бог лъжата ми чрез теб наказа
и те изведе на Голгота!
Прости, Исусе, моя тежък грях
и се моли
за майка си, Мария!"
Исус помилва нежно майчината длан
и я допря до своето лице:
"Какво да ти прощавам, майко?
Човек човека трябва да закриля,
а не да опрощава.
Не е безгрешен никой толкова, че той
на ближния си прошка да въздава!
А
твоята лъжа, какво е тя?!
Мойсей ни казал някога си: "Не лъжи!"
И тъй
събрал в лъжеца цялата лъжа.
Измамност е това.
Лъжата стига своя край в лъжеца,
а нейното начало се тъмнее
далече някъде зад него.
Колцина лъжат, щото им се лъже!
Все някаква
принуда ги заставя.
Чрез твоята лъжа, добра ми майко,
спасила си от гибел
и мен, и теб, и любовта си.
И тъй е трябвало да бъде!
Защото, който любовта осъжда,
осъжда тази, дето на земята
от памтивек ни ражда!
Голяма е!
И праведна е Любовта!
Не можем ние с нашите закони
да я напътстваме
каква да бъде,
когато тя самата е закон!"
Мария слушаше объркана сина си.
А той
загледа се в добрите й очи
и пред нозете майчини
смирено коленичи:
"Ако
на тоя свят човека може
да има две сестри и трима братя
и още толкова приятели,
то той не би могъл
да има повече
от своята едничка майка.
И
ако всеки смъртен все пак бива
пред някого да коленичи,
това е всеотдайната, която
поела го от слънцето, от мрака,
му е дарила зрение
и Мисъл!
Не се вини пред своя син, невинна си!
Не майчин грях изкупва той!
Не съм Господен син, това узнах,
преди сега
от тебе да го чуя.
Сам Господ-Бог ми го откри.
Но, майко, възложи ръце върху ми
и дай ми своя майчин благослов,
за да успея да извърша
откритото ми ново Благовестие,
което по е непосилно
от всичко, що извършил съм,
преди да ме разпънат!"
А
майка му, все тъй недоумяваща,
възложи длани връз главата му
и тихо произнесе:
"Бъди благословен, Исусе!"
И после го видя през було от сълзи
как тръгна бързо, без да се обръща,
и засиял от първите лъчи,
изчезна от очите й.
|
