|
ГЛАВА ПЕТА
Но върху кървавия кръст Исус Христос,
едвам извикал, пак глава обори
и върна се в съня си.
И
пак потърси с поглед Бога-Господа,
запътен към река Йордан.
Но като виждаше, че е далече той,
обзе го смут, та пожела да го настигне.
Понеже мислеше, ако говорят пак,
ще чуе онова, що беше чувал,
преди да го разпънат.
И
се забърза. Но откъм пустинята
далечен глас извика му:
"Исусе!"
Исус възсепнат спря и се озърна.
Но нигде никого. И само оня глас
отново се обади.
Христос отвърна му с пресъхнала уста:
"Ти кой си?"
Гласът позамълча и ясно рече:
"Исусе, Луцифер съм аз.
Ела при мен, Човешки Сине!"
Щом проумя, че Луцифер го вика,
Христос изплашен тръгна към река Йордан.
Но Господ вече се не виждаше.
А
някаква необяснима Сила
придърпа го обратно.
Не помнеше ни колко време е вървял,
ни колко път е минал,
когато озова се сред пустинята.
А там отново го засрещна Бог.
Исус накани се да каже нещо,
но Господ го превари:
"Дойдох да те предпазя!
Защото може този път Лукавият
да изкуши сърцето и ума ти!?
Върни се!
Словата му ще бъдат горда суета
и гонене на вятъра!
Върни се!"
Но Силата, която го доведе,
отново го подзе:
"Изслушах страшното ти слово, Господи,
сега да чуя Луцифера искам!"
"Възпри безумието си, Исусе,
отвърна Бог.
За сетен път ти казвам, откажи се!
А
ако ти повторно пожелаеш,
това, което глупостта ти пожела,
не ще да те възпирам!"
Христос смути се, но оная Сила
подзе го трети път:
"Желая туй, което вече пожелах!
Не ме възпирай повече!"
Тогава Господ възвиси глава.
Снагата му на мигове източи се.
Косата и лицето потъмняха,
обвеяни от невидяна красота,
каквато придобиват небесата,
когато преди притъмняла буря
препълнени са със светкавици
и притаени гърмове.
Всеблагият Човешки Син потръпна.
А Луцифер му рече:
"Исусе, мисълта ми влезе в тебе
и вече разпозна какво си мислиш:
Това не е познатият ми Луцифер.
Нали го виждах тук, в пустинята,
когато той ми се яви да изкуши
необоримата ми вяра в Бога.
Такъв не беше той.
Не си ме виждал никога и никъде.
Макар че аз живея в твоя вечен Страх
и в нуждата ти да ме Няма.
А образа, тогава що видя,
не беше моя образ.
И думите, които чу от мен,
от моите уста не са излизали.
Самият Бог, изкусно претворил се,
желаеше пред теб да ме покаже
такъв, какъвто никога не съм.
Сега съм аз!
И ти не се диви! -
Едно сме ние с Бога-Господа,
но не едно и също! -
Един е сребърникът, а лицата - две!"
Исус Христос не отговори нищо.
И не помръдна.
Тогава Луцифер го укори:
"Защо стоиш, като да не очакваш
ни светлина, ни радост, ни надежда?"
Всеблагият Човешки Син въздъхна:
"Какво ли още мога да очаквам?
Не ми ли стигат думите Господни?
И има ли товар от тях по-тежък?
С по-тежка ли лъжа
ще ме терзаеш ти?"
Потисна мълния в очите Луцифер:
"Исусе, викнах те и те доведох тук,
не като Бога да те лъжа,
а да те натоваря с тежка Истина -
по-тежка от господната Лъжа!
И
ако ти не си готов за нея,
Лъжата приеми
за свята Истина
и тя ще стане лека.
Нали това желае Господ-Бог,
за да помогне на човеците!"
Всеблагият Човешки Син очи наведе:
"Не мога! -
Лъжата е Лъжа и нищо друго.
И ето, тя всели у мен Неверие.
И вярата не знам кога и как
ще ме намери."
"И Вяра, и Неверие, Исусе,
еднакво са негодни за човека,
продума Луцифер,
понеже го лишават от очи
с еднаква сила.
Не искам с Вяра да те ослепявам,
а да запаля мисли в мисълта ти!"
Исус Христос, погълнат в себе си, не чу
изречените думи,
та го попита предпазливо:
"...Наистина ли съществува Ое?"
"Да, съществува!... Само че не е такъв,
какъвто Бог ти го откри..."
отвърна Луцифер.
А после продължи, с лице
отвътре озарено:
"Бог
каза ти, че Ое е творецът
и че е вън от всичко туй, което
съзиждал е и ще съзижда.
Пък аз ти казвам - Ое е във всичко
и всичкото е в Ое.
И няма нищо вън от него.
Защото в безпредела на нещата
не съществува "вън".
Един е Ое! И макар във всеки миг
да се множи в безчетни претворения,
остава си един.
Бог каза ти, че е всесилен Ое,
че всичко знае той.
Пък аз ти казвам, както е всесилен,
така не знае всичко.
Та ако знаеше, то би ли сътворил
такова мироздание, в което
единствено нетрайността е трайна?
Исусе, Ое цял възправен в себе си
със себе си
за себе си се бори!"
Исус усети как по-силно го души
оная тегота
и от гърдите му
изтръгна се внезапен вик:
"Сърцето ми не те усеща, Луцифер,
умът не те разбира!"
А
Луцифер, като че нищо и не чул,
подхвана го под лакътя
и го поведе към скала,
самотно безнадеждна като ехото
от неговия вик.
А
после пътем заговори:
"Исусе, казах ти и пак ти казвам!
Поисках да те натоваря с Истина,
по-тежка от господната Лъжа.
Защо, нечул я още, се изплаши?
А тъкмо тази Истина от века
е бременна с надежда...
Но тъй като все още не разбираш,
назад те връщам.
Във времената Ое беше Хаос.
Звезди и слънце, месец и вода
се бяха вплели тъй, че сякаш нищо
не можеше да ги разкъса.
В
това чудовищно стълпотворение
ни слънце беше слънцето,
нито земя
земята.
Макар че в Хаоса ги имаше.
Така, удавен в своето безумство,
не можеше да се усети Ое.
Не можеше да чуе своя глас,
да види своя образ.
Цял в себе си
за себе си не знаеше.
Но неизмерната му Сила победи
и той разкъса Хаоса.
И ето че доби очи, доби и слух.
Чрез тях успя
да зърне своя образ,
да чуе своя глас.
Но силата дотук не го остави.
И той,
в едно творец и сътворение,
сам път и пътник, все вървя напред,
додето не достигна Мисълта.
Тогаз нарече светлината - светлина,
а мрака - мрак.
И за самия себе си узна.
Но неусетно почна да се пита.
Какво са светлината, мрака?
Защо създаваното е нетрайно?
А сетне гледаше студените звезди,
залутани в небесните посоки,
как всяка иска другата да подчини,
и мислеше:
Това е пак познатият ми Хаос!
Той лъже ме, че е Хармония!
Каква Хармония?!
Това е равновесие, постигнато
чрез натиска
на всичко срещу всичко.
И
проумя, което Бог ти каза:
Юмрук в юмрук навсякъде царуват!
И се опечали, понеже осъзна,
че трябва му Хармония.
Че тя съвсем не е юмрук в юмрук,
а сляло се ръка в ръка съзвучие.
Така прозря заблудата си Ое
и рече си:
Да, аз излязъл съм сантим от Хоаса.
И знаейки се, без да се познавам,
все още съм
в предела на началото
на дългото си предначалие!"
Всеблагият Човешки Син поспря,
и спомняйки си думите Господни,
глава наведе и отрони:
"Добро и Зло не разпознава Ое!
Какво от него да очаквам?"
А
Луцифер усмихна се печално:
"Исусе, нищо ли не си разбрал?
Нали ти казах, той е още в Хаоса.
И както мрак и светлина се гонят,
Добро и Зло се борят в него.
Та Ое е и тоя тежък камък,
и светлата звезда,
и времето, което ги убива,
и ти,
разпънатият върху кръста,
и този, дето те разпъва...
Бог каза ти Добро да проповядваш,
та тъй да могат хората да стигнат
по-леко до спасителната смърт.
Пък аз ти казвам, че това
е повече от нужно на човеците.
Понеже Мисъл без Добро
е копие срещу самата нея.
Не! Господ не познава Ое! -
Той каза ти: очите са ти дадени,
за да не виждаш, че си сляп.
Пък аз: очите ти - очи са,
да виждаш слепотата си.
Защото, влязъл в пътя на началото,
все по-добре се вглежда Ое в себе си.
Затуй и не съзижда, за да има
какво да разрушава,
а винаги руши,
обзет от жад
да се самопоправя.
И
все от жал към тебе Бог ти рече:
Човешкият ти ум е даден
не да отгатнеш с него всички тайни
на Оевото мироздание,
а да узнаеш, че не можеш ги узна.
Пък аз говоря ти:
В умът е сбрана Силата на Ое,
която с времената ще проникне
във всички същини.
Понеже Ое Бог е по Всесилие
и Бог на бъдното
по Ум.
Какво си ти без мисълта, Исусе?
Излез от смъртоносната покруса
и тръгвай в Оевия път!
И ще дочуеш как
съзвучия звънят.
И нищо, че сега ги няма.
Заложени са те в Доброто, в Мисълта!
Човешки Сине, ти си в Ое
и Ое в тебе е и в теб подобните.
Така че не очаквай никой никога
да ти въздава.
Защото вие трябва да въздавате.
Защото вие също като Ое
сте едновременно
и пътници, и път,
творци и сътворения.
Затуй и Оевата Истина
е бременна с надежда."
Исус мълчеше, все така объркан.
А раменете му, отпуснати и тъжни,
висяха под широката му дреха
като крила на изтерзана птица.
Накрай притвори клепки и попита:
"Ти вярваш ли на казаното, Луцифер?
Понеже то, макар да пари мисълта,
не стига до сърцето!
Та аз доскоро вярвах, че подир смъртта
душата ми ще бъде и пребъде!
Предсказах Второто пришествие,
когато живи с мъртви ще се съберат!
Аз вярвах в Рая, дето сме били
и пак ще се завърнем!
А Ое към какво ме води?! -
Погуби вярата ми Господ-Бог,
а ти съвсем!"
Не каза нищо Луцифер, подзе го
и бързо го поведе към скалата
и рече му, щом стъпиха върху й:
"Човешки Сине, пак ли да ти казвам? -
И Вяра и Неверие
еднакво са негодни за човека,
понеже го лишават от разсъдък
с еднаква сила!"
И
после продължи:
"А всичко, речено от теб, ще стане,
макар че Бог не вярва в него! -
С крилата си от Мисъл и Добро
ще стигне Ое Второто пришествие.
И живи с мъртви ще се съберат.
Но не за страшен съд,
а за победно всечовешко тържество!
Тогава Оевото Предначалие
ще е привършило.
Ще почне на Началото Ден първи. -
И пътя към предсказания Рай
ще заблести!
Но той не ще е ни градини, ни цветя,
а осъществената Хармония.
И
Хаоса, живял юмрук в юмрук,
ще бъде победен
от слятото, ръка в ръка, съзвучие.
И Ое вече ще е станал Бог
по Ум.
Но бъдното е бъдно. А сега
ти още върху кръста си, Исусе.
Та, слушай ме добре,
мини
по всички минати места!
Срещни се с хора срещани -
и не!
И им открий това, което никога
не можеше да им откриеш,
преди да те разпънат.
Така сърцето ти, Човешки Сине,
ще се кали за тежкия товар
на Оевата истина.
И щом излезеш от лъжовната си смърт,
ще си готов наяве да се бориш
за новото си благовестие."
Христос представи си изминатия път,
преди да го разпънат.
Видя любимите си ученици
и чу, което щеше да им каже.
Тогаз нечакано видение
като с камшик очите му удари! -
Та кой ли можеше да му повярва,
че Ое е и в камъка, и в капката,
и в него, и в подобните на него?
Че Бог е Ое по Всесилие
и Бог на бъдното по Ум?
С такъв товар
кой би поел подире му?
Безсилният човек теши се с оня Бог,
добър и съвършен,
създал човеците върху земята,
та в него
да намират упование.
Видя това Исус и в миг разбра:
ще го разпънат втори път!
На втори кръст
ще го разпънат хората,
познали в него антихриста,
за който беше им говорил!
А
Луцифер, проникнал в мисълта му,
ръка върху ръката му положи:
"Човешки Сине, и така да стане,
ти пак върви!
И запомни, че твоето страдание
ще бъде крачка в Оевия път!
Та Ое сам се е разпънал!
И до това разпятие извечно
ще се виши
и твоя втори кръст!
Не може инак!"
Исус се вгледа в Луцифер и рече:
"Преди да ме разпънат, виждах Бога.
Но Ое никога не съм видял..."
Щом чу го, Луцифер простря ръка,
загледан към зората,
обагрила разбудените небеса.
И цял обвит от борещи се тъмноти
и тържествуващи сияния
извика с гръмък глас:
"Всесилни
Ое,
макар да си във всичко и навсякъде,
безмерната си сила събери в едно!"
За миг огромната скала разсипа се
и под нозете им изчезна.
Пустинята изчезна, небесата.
Остана видим само бесен вихър.
Той идваше към тях.
Когато приближи, Исус видя
във вихъра внезапно да припламват
и да угасват бляскави звезди.
Видя да се наливат океани
и бързо да пресъхват.
Видя зародиши, влечуги страшни,
подобия на хора,
Пилат Понтийски и Каяфа зърна,
Мария Магдалина
и себе си,
разпънат върху кръста.
И
всичко беше само мигновения.
Защото вихъра дойде до тях,
усука ги и ги погълна.
...Но ето, сякаш нищо не е ставало,
видя се в Гетсиманската градина.
Огледа се за Луцифер. Не го откри.
Единствено дочуваше гласът му:
"Мини по всички минати места!
Срещни се с хора срещани - и не!
И им открий това, което никога
не можеше да им откриеш,
преди да те разпънат!"
|
