|
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
...Но сряза тялото му остра болка
и той, излязъл от съня си,
намери се отново на Голгота.
Повдигна бавно натежалата глава,
за да прогони злите насекоми,
забулили лицето и очите му.
И ето че видя наоколо
познатото Голготско множество.
Кордоните от стражите видя.
Баща си Йосифа съгледа да стои
с очи от скръб пресъхнали,
придържан от разбойника Варава.
Убогата старица чу
да го проклина със страхотни клетви.
Дочу Авия от Витания
да пита хората край себе си
не са ли зърнали
да се скитосва
избягалата му ослица.
Съзря тълпа от фарисеи.
Те криеха главите си от слънцето,
наметнали ги с бели кърпи,
и смеейки се, думаха:
"Тогоз, когото Божи Син наричат,
говореше, че само да поиска,
светия храм ще разруши
и в три дни пак ще го въздигне.
А вижте, кръста му е много!"
Като ги чу, разбойникът Варава
не се сдръжа и ядно им извика:
"Ехидни, вие още ли не знаете,
че думата е само знак,
че казаното крие се зад нея,
та го вините в грях, какъвто няма?
Не той, не той,
а вие в себе си сте разрушили
светия храм Господен,
и то преди да сте го съградили!
Горко ти, Кесарю,
щом тези хора си оставил тук
да вардят туй, което не познават!"
Всеблагият Човешки Син склони глава
и зърна майка си, приведена
до кръстното дърво.
А другата Мария Магдалина
с очи, препълнени от мъка и сълзи,
го гледаше с безпаметна любов,
по-силна и от божата.
И
този неин поглед беше виждал той.
Но, сляп за неговата истина,
отбягваше го като смъртен грях.
След туй припомни си
какво откри му Бог.
И
ето че в душата му нахлу
неизбродима безнадеждност,
препълнена догоре със страдание.
И той възви глава към небесата
и със страхотен глас извика:
"О, Господи, о, Господи,
защо ме изостави?!"
|
|
