|
ГЛАВА ТРЕТА Исус
учуди се и рече:
"Господи,
пребродих светлото ти мироздание,
да диря твоя вековечен дом!
След
туй се вгледа в него и додаде:
Защо намирам те сега, възлюбени,
тук, дето мене си изпратил?"
"Домът ми няма го на небесата,
тъй както няма небеса,
отвърна Бог.
Във вашата Безпомощност човешка
и в земната ви нужда да ме Има
е моят дом, Човешки Сине..."
Но
той не чу добре и бавно сведе лоб:
"Прости ми, татко! - Усъмних се!
Макар да съм ти син,
човек родих се,
та ме обърка твоята безкрайност.
Освободи душата ми от тая плът,
за да достигна вечните ти небеса,
където бил съм и ще бъда!
Докрай изпълних святата ти воля -
отдадох всичко на човеците.
Въздай и ти на твоя син!"
Издума туй и леко в скута божий
глава смирено сведе.
А Бог погали с нежна длан косата му,
разстлала се като дихание
по тръпните му рамена, и каза:
"Ако
на тази горестна земя
е стъпвал някога си някой бог,
то тоя бог си ти,
Човешки Сине!
Затуй не искай прошка от тогова,
когото трябва сам да опростиш!"
"Добре ли чух това, що каза, Боже,
учуди се Всеблагият Човешки Син
и бавно се надигна.
От толкова страдания и скитане
не съм ли оглушал?"
"Не
си, отвърна Бог.
Това, що чу, наистина е чуто!
Но ето, ще го изрека повторно:
Не мой,
Човешки Син си ти, Исусе!"
Христос, потресен, взря се в Божите очи:
"Защо това, сега що чувам, Господи,
не съм го чувал никога?
Та аз вървях по твоя висша воля
и проповядвах на нещастните,
че ти си този, който ме е пратил
да им говоря в твое име!
И
пак по твоя воля ме разпънаха,
за да възкръсна и те диря,
да ми откриеш тайните, с които
създал си и земя, и звездни глъбини,
и всяка земна твар..."
Така
говореше на своя Господ-Бог
Всеблагият Човешки Син.
А Бог глава наведе и отвърна му:
"До днес на никого не съм посмял
най-страшното да кажа! -
Греховно е с такъв непоносим товар
да натовариш смъртния! -
Исусе, този свят не съм създавал аз!
И как да го създам,
когато мога толкоз, колкото и ти?
Ако създавала е моята ръка,
тя би ли сътворила всичко туй
така нелепо и жестоко? -
Принуда възцарена е навсякъде,
Земята дърпа кротката луна
и я държи край себе си насила.
Морето мами земните реки
и хищно ги поглъща.
Пък
вятърът морето бясно блъска
и гъне го, тъй както пожелае.
Лъвът от памтивека е принуден
да дебне и разкъсва антилопата.
А тя прегризва младата тревица,
едвам показала се за живот.
Повгледай се и виж самата истина! -
Сега е полунощ, но ще разсъмне.
В акациите ще запеят птици.
Ще тръгне слънцето по клоните
и всичко ще изглежда благодатно.
И птиците ще ти се сторят най-добри.
И най-невинни!
Но
взри се само в най-невинната от тях
и ти ще видиш звяр,
уплашен смъртно за живота си
и сам готов живот да взема.
И поплачи за бедните мушици,
попаднали в невинната му човка!
Човекът свято братство проповядва.
Но дебне своя брат и го убива
с отровна дума, меч или стрела.
Какво да ти въздам, Човешки Сине,
когато не въздавам аз!...
Защото в този грешен свят царуват
юмрук в юмрук,
а не ръка в ръка!..."
Исус
се виждаше в Господните очи
А те, огрени от луната,
излъчваха сияние отвъдно
и гледаха с човешка скръб в душата му.
И тъй като не искаше да вярва
това, което чуваше, попита:
"Ако е тъй, тогава тоя свят
все някога от някого е сътворен?
Не го ли знаеш?"
Въздъхна Бог, обгледа здрачната земя,
звездите, плъпнали по небосвода,
и отговори угнетен:
"Създателят на този свят
е Ое."
"Но,
Господи, какъв е този Ое?"
учуди се Исус.
"Хиляда пъти щеше да е по-добре
за него никога да не узнаваш,
отрони Бог.
Човешки Сине, страшен дух е Ое.
И вън е той
от всичко знайно и незнайно.
Без него нищо никога не е било
и няма и да бъде.
Но всичко, що създава, е преходно.
Единствен той е с непреходна сила.
Рече
ли само, ще продъни сушата.
Моретата ще пресуши.
Ако поиска, слънцето ще угаси.
Звездите ще стопи,
та никога да не просветнат вече
на нощното небе.
По
волята на Ое ти се раждаш
и страдаш, и умираш.
Намисли ли,
не ще поникнеш никога
в утроба на жена."
Всеблагият Човешки Син усети хлад
и се загърна: "Господи,
ти беше тоя, който ме е учил
на Зло и на Добро.
А вездесъщият, всесилен Ое
не знае ли за тях?
Доброто не затопля ли душата му?
И никога ли Злото по земята
не е възневидял?
Та радост и страдание
са като топлина и мраз различни.
Не ги ли разпознава?
Или
желае само зло?
Но радост ли е радостта от злото?
Как тъй страдание
ще те възрадва
и мрак ще те огрява?"
"Добро и Зло са нужни на човека,
отвърна му печално Бог,
понеже го боли и плът, и дух
и уязвим е той, Човешки Сине!
Но Ое не познава уязвимост.
Не
може него да убие
ни остър меч, ни тежък камък.
Не може него никой да разпъне
и там, от кръстни мъки подлудял,
да разбере какво е Зло
и, възневидял го, да възлюби
единствено Доброто.
Недостижим за болка и за смърт,
Добро и Зло
не разпознава Ое
и върши своите злини
без злост...
И
все без злост човеците подмамва той
с какво ли не! -
Най-нежен женски глас глуши душата ти,
за да не чуеш воплите на рожбата,
която ще родиш.
Понеже тя ще има зрънце радост
и планини страдания,
без ти да можеш с нищо нищичко
да й помогнеш.
Ти няма даже и да си помислиш,
че рожбата ти ще умре,
че раждайки - на смърт осъждаш.
И
как ли хората не блазни Ое. -
С корона кесарска,
залисва ви с какви ли не деяния,
безсмислени и тленни като вас.
И никой никога не устоява
на неговата съдбоносна воля.
И бъхти се до своя край.
Човешки Сине! -
Веднъж роденият попаднал е в капан.
И като уловеното мишленце
не му остава нищо друго
освен в нещастието да изгризе -
или плененото си сърчице,
или парчето сиренце.
Блажени са умрелите, Исусе.
И още по-блажени неродените.
А най-блажени са ония, дето
не им е съдено
да се родят.
Коварни са примамките на Ое!
А най-коварната от тях,
това е вярата, че би могъл човек
да опознае скритостите Оеви,
с които направлява всичко,
създавано от него!
Безумството на най-безумните глави
е тази вяра! -
Очите са ти дадени, Исусе,
за да не виждаш, че си сляп.
Човешкият ти ум не ти помага
да вникнеш с него в сумрачните тайни
на Оевото мироздание,
а да узнаеш, че не можеш ги узна.
И
как да бъде иначе, когато
съзижда Ое не за да
съзижда,
а за да има винаги какво
да разрушава.
И
ти, едно нищожно мимолетие,
не си създаден, за да станеш
всезнаещ съзидател,
а за да бъдеш разрушен,
та чак и вкаменените ти кости
да се стопят във вековете.
Така че, слушай ме! -
Ти още върху кръста си, Исусе.
И нито си умирал, ни възкръсвал.
Но нека ти припомня, че живя
в ония предалечни планини,
в които небесата се подпират.
Научиха те там да властваш над духа
и някои неща да вършиш,
за смъртните необясними.
Дори научиха те да потъваш в сън,
съвсем на смърт подобен.
Със способността на тоя дух човешки
и ще възкръснеш, както беше казал.
Но няма то да бъде възкресение,
в каквото те накарах да повярваш,
а възкресение лъжовно!
Понеже и смъртта ти върху кръста
и тя ще е лъжовна смърт!
...Та ето, щом напуснеш временния гроб,
върни се в планините,
в които небесата се подпират,
за да дочакаш земната си смърт.
Но преди туй, тъй както увери
най-близките до тебе,
яви им се да видят, че наистина
със смърт
смъртта си победил.
Че аз наистина съм те изпратил
и съм творецът вездесъщ
на всяка земна твар и звездни глъбини.
И че на всеки след смъртта му ще въздам
според това,
каквото той на своя Бог
въздал е приживе!"
Исус Христос отвърна покрусен:
"Защо, веднъж от теб излъган, Господи,
и другите да лъжа?"
"Как тъй ме чу и глух остана,
възнегодува Бог.
Кажи какво да ти говоря повече,
та ти да проумееш,
че моята лъжа... е Милост...
Исусе, не отнемай на човеците
едничкото човешко упование!
И разбери в сърцето си:
по-нужна е за смъртния Лъжата
от всяка Истина непоносима!"
Това изрече Господ-Бог
и бавно тръгна към река Йордан.
А от косите му лъчеше кротко
неземна мекота и нежност,
каквато може да излъчва само
безкрайното господно милосърдие.
|
