|
ГЛАВА ВТОРА
И
лекота понесе го нагоре
да дири оня, който го е пратил,
и който е на небесата.
На
изток белнало безветрие
разпръскваше виделина.
Исус видя дълбоко под нозете си
напуснатия гроб, Голгота.
Видя палатите на Ирод,
чудати и самотни като него.
Къщята с плоски покриви видя,
задрямалите улички, пазарите
и Гетсиманската градина,
където стражите го заловиха
и дадоха на поругание
и смърт.
Но
долу всичко бавно се смаляваше.
И чезнеше.
Остана само Мъртвото море
да виделее срещу изгрева.
Но срещнаха го облачни грамади.
Потъна в белия им мрак.
Премина го.
И
като мислеше, че не сънува,
а че възкръснал е наистина,
отправи ясен поглед към небето.
Очакваше да го достигне,
да мине синевата му
и върху купола му да намери
дома Господен...
Но
виждаше - възнася се нагоре,
а пък небето над главата му
остава си,
уж лесно достижимо
и все недостижимо.
Тогава стрелна на възбог ръцете си
и устреми се целият към него.
Но миговете сбраха се във векове,
а вековете в мигове,
Всеблагият Човешки Син се чудеше
как може божието възнесение
да е прилично на покой.
И
някаква необозрима мъка
размъти радостта му.
И той молитвено притвори клепки:
"Всевишни!
Един ли път пресветите ти небеса
разтваряли са синята си близост,
за да те сетя в цялата ти сила.
Защо сега не мога да ги стигна?
Не възвисявай повече
дома си, татко!"
И
още дълго се моли Исус Христос.
А щом откри очи,
видя небето
все тъй и близко, и далечно.
Но нямаше я вече синевата му.
Наместо нея - чернота
и върху чернотата налепени
немигащи
и без сияние звезди.
Озърна се да види родната земя.
Не я видя.
Едничко слънцето между звездите
смаляваше се неусетно.
Внезапен уплах блъсна го и той
по-бързо устреми се към небето:
"Къде да те намеря, татко мой?
Не чуваш ли сина си?
Разбий с десница тези черни небеса,
за да те видя!"
Напразно викаше. Сам себе си не чу.
Поглъщаше гласа му пустошта.
Отново слънцето с очи подири.
Но то му заприлича на звезда...
Тогаз разбра, възнася ли се още,
ще стане слънцето като звездите
и той не ще успее вече никога
да го открие
и тъй завинаги в неизбродимото
ще се загуби.
И
без да чака повече, възви
и устрели се сто пъти по-бързо,
за да намери родната
земя,
погълната от безпредела.
Така
Всеблагият Човешки Син
отново я съзря между звездите
и, вгледан в синкавото й лъчение,
се носеше към нея.
И тъй летя, додето тя нарасна
в кълбо огромно и додето
кълбото разшири се в далнина,
вградена в хоризонти.
А
беше нощ и кротко новолуние,
та той се взираше да отгадае
къде намира се Юдея
и мръкне в здрачните й сънища
светият град Ерусалим.
И не
усети как опря върху пръстта
претръпнали нозе
и, снизал се до своя празен гроб,
изтръгна от душата си:
"Щом вечните ти небеса лъжовни са -
и ти ли си лъжовен, Боже?"
Но в
тоя миг видя поседнал Господ-Бог.
В златиста нимба над главата му
кръжеше лунното сияние.
А от гледците му лъчеше доброта,
каквато никога не беше виждал.
|
