|
ГЛАВА ПЪРВА
В
Юдея, до светия град Ерусалим
възправяше се хълм, Голгота,
определен за лобно място.
Не
можеше да разбере Човекът,
че върши грях неопростим, когато
присъжда смърт
на смъртните си братя,
като да е безсмъртен.
И
ето, изпод кръста си прегънат,
по стръмните пътеки към Голгота
възлизаше Всеблагият Човешки Син,
Исус Христос наричан.
И множество поточено възлизаше,
понеже сума хора, щом научиха,
напуснаха Ерусалим
и тръгнаха подире му.
Мнозина се учудваха и питаха:
"Какъв е оня там?"
"Разбойник, както другите двамина,
отвърна им убога бабичка,
намислил си да става цар Юдейски!"
Но
срещу нея се изправи едър мъж
и ядно й се скара:
"Убога жено, замълчи! -
Сам прокураторът Пилат Понтийски
прозря невинността му.
И като искаше от смърт да го спаси,
изведе го и каза на юдеите:
"По обичая срещу всяка Пасха
помилваме един осъден.
Познавате разбойника Варава..."
Позамълча и прати да ме доведат,
понеже аз съм тоз Варава!
И щом застанах пред тълпата, рече:
"И тъй, кого от двамата да пусна?
Исус или Варава?"
А
тия, полудели, се развикаха:
"Пусни Варава и разпни Исус!"
"Не ви разбирам", каза им Пилат,
изми ръцете си
и им го даде."
А
имаше и други между хората,
които бяха виждали Христа.
Те казваха:
"Нахрани ни с три риби и пет хляба,
пък бяхме хиляди!"
"Началника на синагогата дойде,
поклон му стори и заплака:
"Учителю, издъхна дъщеря ми!"
"Не е издъхнала, човече - само спи",
отвърна му Исус.
След туй последва го, в дома му влезе,
ръце възложи на челото й
и възкреси я!"
Пък
някой си, Авия от Витания,
присмя им се:
"Неуки, нещо друго съм дочул.
Тогоз, когото Божий син наричате,
преди да дойде тук,
е бил в ония предалечни планини,
в които небесата се подпират.
Магия там е учил той!
Това е всичко.
Но моята ослица се загуби.
Ще я потърся, вместо да ви слушам.
Така ще е по-мъдро!"
А
слънцето дойде насред небето
и силен пек настана.
Исус съвсем изнемощя под кръста
и грохна по очи.
Тогава стражите накараха Симон,
наречен още Киренеецът,
да носи кръста му.
Той
вдигна го и го носи донякъде
и също падна.
Всеблагият Човешки Син отново
пое на рамото си тежкия товар.
Но неизминал даже две-три крачки,
залюшна се и грохна.
И повече не можеше да стане.
Видял това, разбойникът Варава
разтласка хората и стражите,
със жилава ръка повдигна кръста,
подхвана изпод мишците Христа
и каза му:
"Стани, Невинност!
Кълна се в глъбината на очите ти,
по грях и по закон на мен се пада
да нося този кръст!
Понесъл си го ти! Защо ли?
Отдай да носи към Голгота своето
най-грешният измежду всички грешни!"
"Варава, отговори му Исус Христос,
откак светува този грешен свят,
виновният не носи своя кръст.
Блажен си ти - предвари вековете!
Защото казвам ти:
в ония дни, когато всички грешници
ще вдигнат своя кръст, подобно теб
те вече ще са наближили дверите
на Божието царство!"
И
тръгнаха. Напред пое Исус Христос,
подире му Варава и тълпите.
Така се изкачиха на Голгота.
Там двамата разбойници разпънаха,
а между тях
Всеблагия Човешки Син.
Като
видя сина си върху кръста,
как от страдание лицето му помръкна,
как из попуканите устни бликна кръв,
баща му Йосиф
раздра с ръце износената риза,
погълна с трескав поглед сбраните
и викна не на себе си: "Изчадия,
защо стоите празни?!"
А
майка му, Мария,
и другата Мария Магдалина
се снизаха под кръста подкосени,
попиха с вехтите си наметала
покапалата по дървото прясна кръв,
безпаметни обгърнаха нозете му
и женското ридание промълни
земя и небеса.
Но
слънцето преполови небето
и задух натежа.
В измъчения поглед на Христа
размътваше се множеството.
И само там, в светия град Ерусалим,
проблясваше позлатата на храма.
И
като виждаше това, Исус Христос
напрегна сили, неразбрал добре
дали говори, или мисли:
"Защо ли, Боже, колко по тъмнее
светът от грехове,
по-ярко грее златото на твоя храм?
Защо ли, Господи?"
И
ето, пред очите му здрачени
изчезна всичко.
И той онесвестен глава обори
и засънува сън, че вече е умрял
и че от гроба си възкръсва,
тъй както беше казал.
|
