Участие на България във възстановяването на Балканите /1999 г/

Горещият мир

Участие на България във възстановяването на Балканите /Информация по прегледа на печата на "Омда" /

12 юни 1999
Четвъртият семинар на СДС в Боровец, организиран от Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа премина под мотото "България, регионът и кризата в Косово".
Важна тема в дискусиите на "Боровец" е била и темата за включването на България в следвоенното възстановяване на Косово и Сърбия. Финансовият министър Радев е лансирал идеята, че възстановяването на пораженията трябва да се командва от център в София. "Никой не успя обаче да покаже какъв коз имаме ние, че да бъдем предпочетени пред други страни за възстановяването на Югославия, коментира "Сега". Вицепремиерът Божков е признал, че България не разполага с готови проекти за участие в реконструкцията на Югославия. Наложил се е изводът, че България може да се включи във възстановяването на Косово, но за Сърбия трябва да се чака падането на Милошевич.
Политици и експерти са изразили и още една тревога, свързана с края на войната - че на Балканите може отново да се появят сфери на влияние. "Сфери на влияние ще дестабилизират Балканите", заявява в интервю за в. "Демокрация" политологът Огнян Минчев. Според него такава тенденция има и тя се крие в разминаването на интересите между Русия и НАТО.
/"Сега", "24 часа", "Труд", "Демокрация"/

14 юни 1999
Всички желаещи български фирми могат да участват в търговете за доставки на стоки в Косово, съобщават от Агенцията за чуждестранни инвестиции
Българските фирми могат да участват в организираните по спешност ограничени търгове за доставки на стоки и предмети от първа необходимост за бежанците в Косово, като се включат в регистъра на Върховния комисариат по бежанците към ООН /ВКБ/. Регистрацията на българските фирми ще им предостави автоматично пълен достъп до цялата информация за всички предстоящи търгове. Засега най-търсени са различни видове строителни материали, свързани с възстановяването на разрушените къщи в Косово.

15 юни 1999
Приемат оферти за български фирми за търгове в Косово
Центърът за насърчаване на износа към търговското министерство вече приема оферти от български фирми за участие в търгове за възстановяване на Косово, съобщава зам.-шефът на центъра Николай Стоянов. Офертите може да са както за строителство, така и за хуманитарни доставки. Най-вероятно е българските фирми да се ключат в триъгълни операции с чужди предприемачи, коментира за пресата Стоянов.
В центъра към търговското министерство вече са се регистрилали 6000 български фирми. Участието е напълно безплатно. След регистрацията фирмите получават редовно информация за промените в митническите системи на страните, за които изнасят стоката си. Центърът ще публикува реклами на български продукти в медиите в Испания, Полша, Чехия, Германия, Великобритания и ще търси партньори на българските производители в чужбина. Френската "Интериор" вече е решила да прави смесено дружество за производство на мебели с българска фабрика, съобщават от центъра. /"Стандарт"/
Шефът на икономическата комисия на парламента Никола Николов иска спешен анализ на икономиката по копенхагенските критерии, който ще осигури предимство на българските фирми във възстановяването на Балканите. Най-късно до септември анализът трябва да е готов.
"Ще настоявам за оценка и анализ на българската икономика по критериите на Копенхаген, защото считам, че сме най-близко до тези критерии от всички засегнати държави на Балканите", е съобщил пред "Монитор" Николов. Според него който отговаря на тези критерии, получава повече от останалите фронтови държави.
Докладът трябва да изпреври поканата за преговори за членство в ЕС. Тя е насрочена за началото на следващата година, а възстановяването на Балканите започва по-рано. През септември новоизбраните Европейска комисия и Европейски парламент ще определят кой от конкурентните планове за възстановяване и развите на региона да стартират.
Изпълнението на икономическите критерии означава и членство в ЕС, защото политическите вече са изпълнени, е становището на Европейската комисия от края на миналата година.
В Европейския институт са на друго мнение. Те смятат, че юговойната ще затрудни България в изпълнението на икономическите критерии. Становището на Европейската комисия е, че България ще има "сериозни трудности да посрещне конкурентния натиск на пазара на ЕС в средносрочен план". Трябва да насочим усилията си преди всичко в повишаване на конкурентноспособността на икономиката, смята шефът на икономическата комисия. /"Монитор"/.

16 юни 1999
Държавата ще подкрепя фирмите при търгове за възстановяването на Косово
Подготвя се схема за държавна подкрепа за българските фирми, които ще участват в търговете за следвоенното възстановяване на Косово, информира шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции /АЧИ/ Илиян Василев. Парична гаранция в брой е необходима при такива търгове, е уточнил Василев. Гаранцията дотига до няколкостотин хиляди долара. Ако офертата бъде одобрена, фирмата плаща допълнително 1/10 от сумата на търга предварително. Българските фирми не притежават подобни средства, нито пък сегашният валутен режим позволява безпроблемното изнасяне на такава сума пари кеш, смята председателят на АЧИ. Поради това в момента държавните ведомства обмислят схема за подпомагане на българските фирми при даването на парични гаранции за участие в международните търгове. Според Василев има достатъчно време за разработването на схемата преди началото на възстановителните работи в Косово.
АЧИ вече е информирала 45 български фирми за предстоящите търгове на Върховния комисариат за бежанците към ООН. Цялата информация, която агенцията получава от комисариата, ще бъде прехвърлена в Центъра за насърчаване на износа, е съобщил Василев. /"Демокрация", "Новинар"/

България ще участва във възстановяването на трасето на "Ориент експрес", е съобщил вчера траспортният министър Краус във Варна пред международната конференция "Черно море - пристанища и корабоплаване".
Проектът предвижда изграждането на подводен шосеен и железопътен тунел под Босфора. На българска територия ще се реконструира жп линията Пловдив-Свиленград. До края на юни транспортното министерство ще получи мандат за преговори с Европейската инвестиционна банка, която е обещала изгоден кредит от 150 млн. евро. Проектът за изграждане на пряка сухопътна връзка между Европа и Азия е на обща стойност 350 млн. евро. Част от парите ще дойдат от еврофондовете за подпомагане на инфраструктурата на десетте асоциирани държави. Очаква се тези фондове да бъдат разкрити в началото на 2000 г., е уточнил министър Краус. България ще участва и в европрограмата ТИНА, която ще анализира необходимостта от обновяване на обектите от 10-те транспортни коридора.
ТИНА акцентира върху коридор № 4 от Берлин до Истанбул. За него са необходими нови мостове над Дунав между България и Румъния. "Втори мост при Видин-Калафат ще има, но препоръките на ЕС включват и вариант за връзка между двата бряга и при Лом", е заявил за пресата министър Краус.

17 юни 1999
Експертна комисия започва оглед на съборените дунавски мостове, за да набележи мерки за възстановяване на корабоплавателния път, съобщи за пресата вчера Димитър Станчев, директор на Българско речно плаване /БРП/. Експертите се определят от Дунавската комисия, чието председателстване от тази година е поето от България. Българският представител в нея е Валентин Керемекчиев, представител на БРП в Белград. Според новия генерален директор на Дунавската комисия Данаил Недялков за разчистване на срутените мостове ще са необходими около 45 дни и корабоплаването може да се възстанови до септември. Възможно е при определяне на новия фарватер в сръбския участък да се използва българският хидрографски кораб "Вит" на Управлението за поддържане на плавателния път по Дунав. /"Демокрация"/
Все още няма ясна схема на ЕС за подкрепа на региона, заявява в интервю за в. "Демокрация" вицепремиерът Божков
В икономически план тепърва ще се почувстват истинските последици от юговойната. Кризата има преки измерения и те са свързани с това, че транспортните коридори на България към Европа още дълго ще бъдат блокирани поради процеса на възстановяване на самата Сърбия, който ще бъде продължителен, коментира министър Божков. Според него има сериозни признаци, че реконструкцията на югославската икономика няма да започне веднага, което означава на първо място че Югославия ще бъде гладна, но има вероятност и от изострянето още през следващите седмици и на една друга криза - кризата на бежанците, които ще се завърнат без работа и средства за препитание. Все още не се вижда ясна схема от страна на ЕС за осигуряването на възможности за пряка подкрепа. Няма работен план, няма институция, която да предложи конкретно разположени във времето инициативи. Институциите на ООН не разполагат нито с финансов, нито с човешки ресурс, за да се справят с такива огромни маси от хора. Божков е на мнение, че страните от региона трябва да заемат активна позиция и да лансират своите идеи и координираните помежду им предложения, с които да "притиснат" ЕС. Предстои ни една тежка година с много проблеми, за чието решаване според вицепремиера трябва да се създадат нови институции и изграждане на нови отношения на Балканите. По отношение на институциите от европейска страна това трябва да е Европейската комисия, която още не е конситуирана и реално ще започне да функционира през октомври. На регионално равнище в плана, разработен от СЕПС, се говори за създаване на Агенция за Балканите, но тя съществува само на хартия и не е изяснено под чие подчинение ще е тя и кой ще я финансира. Статутът на такова специализирано звено е важен, защото то ще оперира с много пари. Ако се спазва тромавата процедура на безкрайни съгласувания в ЕС и Еворпейската коммисия, този орган няма да е оперативен, е мнението на Божков. Според него България може да стане инициатор на обща позиция, на намирането на общи решения от страните в региона - не всяка страна поотделно да си търси приятелите в ЕС, а най-острите проблеми да се решат чрез общи и конкретни предложения. Това ще изисква огромни усилия на българската дипломация и политици през следващите месеци. Трябва да се работи много и с Югославия в контекста на създването на едни бъдещи добри взаимоотношения, смята министър Божков.
По отношение на готовността на България да се включи във възстановяването на региона, вицепремиерът смята, че България няма нужда да създава някакъв специализиран вътрешен орган, с тази задача трябва да се ангажира правителството. Правителството ще оказва на българските фирми, които искат да участват във възстановяването на региона, цялата възможна помощ. То може да помогне много за изхранването на косовските бежанци, като участва пряко в разговорите с международните организации на тези теми. При строителните работи и във възстановяването на индустрията на Югославия обаче със сигурност няма да има правителствена намеса.

22 юни 1999
Премиерът Костов вижда България в НАТО още през 2001 г.
В. "Сега" публикува интервю на премиера Костов за в. "Зюддойче цайтунг". В него той отбелязва, че загубите на България от войната в Югославия са "дефицит в платежния баланс от 300 млн. дол. и още 130 млн. дол. преки и косвени търговски загуби. Най-важното сега е да могат да се завърнат бежанците. Ако в Югославия не се наложи демокрацията, това също ще е голяма опасност за осъществяването на Пакта за стабилност. Силите на НАТО ще останат по-продължително време в Косово. Те ще се нуждаят от всякаква логистична подкрепа, а такава подкрепа може да окаже най-добре страна като България, която да е членка на НАТО и да е в непосредствена близост до района. Не е изключено България да получи покана за това още през 2001 г. Във всеки случай дотогава проблемът за Косово няма да е разрешен. Грижата за сигурността би трябвало да се повери на самите страни от региона. Ако тази задача трябва да се поеме отвън, ще излезе много скъпо."
Енергетиката иска спешно пари заради Косово
Комитетът по енергекита /КЕ/ е поискал от държавата спешно приоритетно финансиране за изграждане на нова пряка връзка между българската и гръцката електроенергийна система, съобщават от търговското министерство. Новият 400-киловатов електропровод трябва да свърже ТЕЦ "Марица-изток 3" и гръцката подстанция "Филипи". В момента от тази централа върви пряката връзка и с турската електроенергийна система, информира в. "Сега".
С гърците вече се прави съвместно техническо изследване на проекта. Отделно от това се проучват възможностите за нова диспечерска връзка между двете страни, която да върви по съществуващия далекопровод Благоевград-Солун.
КЕ иска и съдействие, за да се включи във възстановяването на югославската енергийна система заради ролята й на мост на България и Гърция към Обединената европейска енергийна система /UCPTE/. По време на бомбардировките са пострадали 3 важни далекопровода - Косово-Рибаревина, Косово-Ниш и Косово- Крушевац, по които са вървели част от връзките на България с европейската енергийна система.
Млекопроизводителите искат правителството да им помогне за износ към Косово
Над 2000 тона български млечни продукти са на склад и са готови за износ към Косово, съобщи шефът на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Карамфилов.
От асоциацията провели среща с търговския министър Василев, на която млекопроизводителите заявили, че имат готовност в двуседмичен срок да изнесат 1000 т бяло сирене, 800 т кашкавал, 160 т масло, 260 т сухо мляко и по 10 тона прясно краве мляко на ден за районите, засегнати от войната, е съобщил Карамфилов. Според него българските млечни продукти могат да се разпространяват и за всички миротворчески сили в района.
Млекопреработвателите се надяват правителството да им помогне за този износ. Освен това с министър Василев е бил разискван и проблемът за квотите за износ на продукция в страните-членки на ЕС. /"24 часа"/

23 юни 1999
Олбрайт посети София за 180 минути, а до края на годината Клинтън ще посети България
Държавинят секретар на САЩ Мадлин Олбрайт най-сетне посети България, след като отлага посещението си на два пъти. Тя престоя в София само 180 минути, през които разговаря с външния министър Михайлова и президента Стоянов. Олбрайт не се срещна с премиера Костов. След срещата Михайлова заяви, че България е готова да се включи с полицейски сили за поддържането на реда в Косово. Тя е поискала от Олбрайт търговски облекчения в транспорта и търговията, които да компенсират щетите на България от войната. Поставила и въпроса за участието на български фирми в търговете за възстановяване на Косово, като акцентът бил върху инфраструктурните проекти и коридорите № 4 и № 8. Президентът Стоянов настойчиво е поставил въпроса за превръщането на България в един от центровете за възстановяване на Балканите и на Пакта за стабилност. Олбрайт е отговорила, че България вече има ключово място на Балканите. Тя съобщи пред медиите, че Конгресът на САЩ е отпуснал 25 млн. дол. за България и ще търси още възможности за помощи.
Пред медиите Олбрайт изсипа куп похвали към българите и правителството. Относно натиска на САЩ за съставяне на коалиционно правителство тя заяви: "Смятам, че правителството изигра много важна роля, като помогна за разрешаване на кризата в Косово. То е много важен партньор, не само на САЩ, но и за НАТО". Според Олбрайт поведението на българското правителство е за образец, особено за Югославия. Дейността за присъединяването към НАТО трябвало да продължи, за да бъдат реални шансовете за членство. Олбрайт каза, че Пактът за стабилност няма да доведе до разширяване на НАТО.
Министър Михайлова заяви в интервю за Си Ен Ен от Будапеща, където тя замина веднага след срещата, че кратката визита на Олбрайт е силен политически сигнал, че България и САЩ не си сътрудничат само в кризи, но и в мир. Ето какво заяви Олбрайт на пресконференцията: "Благодаря на българския народ за смелостта и подкрепата, която оказаха на НАТО, срещу етническото прочистване и режима на Милошевич. С ваша помощ прочистването спря и бежанците се завръщат. Поведението на българското правителство по време на конфликта беше на много добър партньор в труден момент. Българският модел е това, което ние много бихме искали да видим в Сърбия. Очакваме, че Сърбия ще признае съществуването на малцинствата, включително и българско, и че правата им ще се спазват. Ако отново има опасност и нужда от нас в региона, САЩ и НАТО са насреща."
След срещата на Олбрайт с президента Стоянов от пресслужбата на президентството заявиха, че до края на 1999 г. Бил Клинтън ще направи официално посещение в България, без да се споменава точна дата. Ако тази визита се реализира, той ще бъде първият американски президент, който ще посети страната. Съобщено беше, че през юли премиерът Костов ще посети САЩ, когато ще се срещне с Клинтън.
Коментарът на в. "Сега" е под заглавие "За Македония - Клинтън, за България - Олбрайт". Основната теза е, че след посещението на Олбрайт няма място за никаква утеха, защото Олбрайт не е отговорила ясно на нито едно от исканията на България. Даже не се е срещнала с Костов, понеже "за българския премиер нямаше подаръци. Вероятно той се надява да получи нещо през юли във Вашингтон". За отпуснатите 25 млн. дол. пише: "И децата у нас знаят, че с такива пари може да се подпомогне някоя закъсала фондация, но не и цяла държава".
В. "Монитор" обръща внимание върху факта, че Олбрайт е пропуснала да спомене Костов, когато е изброявала важните фактори на българската политика. Олбрайт не каза пред журналистите как е отговорила на българските искания, поставени от Михайлова и Стоянов. /"24 часа", "Демокрация"/

24 юни 1999
Резултати от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента - партийните лидери остават на различни позиции
Вчера при президента се проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с участието на лидерите на парламентарно представените партии и коалиции. Обсъдено е било мястото на България в следвоенното развитие на Югоизточна Европа. След заседанието президентът Стоянов заяви, че България трябва да определи категорично националните си приоритети след приключването на конфликта в Югославия, не бива да изостава с ясното им лансиране. Според него програмата на правителството за преодоляване на последствията от югокризата би могла да стане тема на парламентарен дебат. Правителството е приело тази програма на 9 април и днес ще бъде разпространена. Премиерът Костов не смята, че тя трябва да бъде обсъждана в парламента. След заседанието Костов заяви, че всички политически сили са приели актуализираната цел на българската евроинтеграция - България да получи покана за преговори в ЕС - някои с мълчаливо съгласие, други с полусъгласие. Според него поканата за преговори с ЕС автоматично ще премахне политическия риск от присъствието ни в нестабилния балкански регион, ще даде големи шансове на фирмите, над тях ще се вдигне "черната магия" на войната. Костов подчерта, че правителството ще лобира за участието на българските фирми в следвоенното възстановяване, като призова към активност тези от тях, които искат да участват в търговете. Фирмите - участващи във възстановяването, не бива да се освобождават от банкови гаранции, за да не пострада страната - възложител. /"Демокрация"/
В. "Земя" изтъква позицията на лидера на БСП Георги Първанов. Той заяви, че БСП и Евролевицата са представили на съвета предложението си до ПЕС за следвоенното възстановяване, което съдържа 40 конкретни текста. Първанов не е останал след заседанието за заявление, защото "тази традиционна снимка за спомен е недобра илюстрация на фалшивия консенсус, който президентът се опитва да внуши." Първанов отбелязва, че съветът не е бил свикан нито веднъж по време на войната. Темата беше важна, но липсва национална стратегия, каквато имат съседните страни. В Гърция и Македония ще се базират на институциите, които ще възстановяват региона. Даже Румъния работи активно с Белград, а ние ще останем в периферията на процеса. Нямаме морално право да пледираме за демократизация на съседните държави, когато у нас имаме недомократичен режим, каза Първанов.
Ахмед Доган заяви, че никой не предлага нова стратегия за новите реалности на Балканите. Той се опасява, че България губи позиции за разлика от съседите си, а най-голямата й грешка е неприемането на бежанци от Косово. Западът и САЩ няма да оценят даването на коридори на НАТО, а приемането на бежанци, затова Македония и Албания ни изпревариха, отбелязва Доган.
В. "Монитор" коментира темата под заглавие "Костов си върна на Стоянов за Олбрайт". В анализа се отбелязва, че "Вече никой не знае какъв е смисълът на т.нар. Консултативен съвет за национална сигурност, който се събира при президента. Вчерашната сбирка беше без никакъв реален резултат. Опозиционните лидери дори не се изказаха пред медиите след седянката. По-късно Първанов нарече срещата фрагментарна и разконцентрирана. Г-н Първанов е известен със своята дипломатичност и зад думите му трябва да се види крайно негативна оценка и разочаровение. А фактът, че Александър Томов не взе думата след съвета, е направо емблематичен. Щом самият Томов си затваря устата, трябва да е бил дълбоко разтърсен от атмосферата на съвета. Може би от факта, че премиерът Костов пак се е опитал да стъпи на врата на президента. Разумното предложение на Петър Стоянов правителствената програма за следвоенната стратегия на България да се внесе в парламента, била отхвърлена от Костов. Защо се залъгват политическите сили, че участват в решаването на държавните въпроси, след като не им се дава дори възможност да си почешат езиците в парламентарната зала? Отговорът на този въпрос е простичък, както казва един вицепремиер. Костов не беше поканен на среща с Олбрайт и сега си го връща на президента. Разбираме болката му и му съчувстваме, защото знаем какви инфаркти получаваха членовете на Политбюро, които не получаваха покана за коктейлите на Громико. Това беше знак за пенсиониране".
Правителството има инициативи за участието на България в търгове и конкурси за хуманитарна помощ за Косово и за бъдещи възстановителни дейстивя в региона, заяви пресслужбата на кабинета
Правителството има инициативи за участието на България в търгове и конкурси за доставки на стоки в рамките на предоставената помощ за засегнатите от хуманитарната катастрофа страни във връзка с югокризата и бъдещи възстановителни действия в района, както и участието на български транспортни фирми в този процес. Това съобщиха от правителствената пресслужба пред БТА. Към търговското министерство бе създадена работна група за събиране на данни за щетите, които търпи България от войната. Има разговор на високо равнище с румънското правителство за осигуряване на нормално преминаване през Дунав. Българската позиция за изграждането на втори мост над Дунав, официално връчена на румънската страна през февруари, е поставена категорично и пред ЕС и страните-членки на НАТО. Сред мерките за ограничаване на щетите е решението на правителството за предприемане на стъпки пред страните от ОИСР да се увеличи пазарният достъп на България чрез разширяване на схемата за преференции. Пред ЕС България настоява да се разшири достъпът на български селскостопански и преработени продукти. /"Демокрация"/

25 юни 1999
Правителството подготвя каталог на фирмите за възстановяването на Косово
Вчера зам.-министърт на търговията Христо Михайловски заяви, че министерството подготвя каталог на български фирми, които имат възможност да участват в търгове за възстановяване на Косово. От фирмите се иска писмена декларация с какво се занимават и какви са възможностите им за износ, заяви той. Този каталог ще се представи официално на Агенцията за възстановяване на Косово, която предстои да се сформира под егидата на ООН с център Прищина. Фирмите, които желаят, могат да установяват директен контакт със западни партньори, съобщи зам.-министърът. Идеята се е появила на среща в министерството с представители на бизнеса, организирана от БТПП. Деловите среди са поискали помощ от правителството при участието им във възстановителните търгове. Михайловски уточни, че фирмите имат пълната възможност да използват личните си контакти и възможности да участват в търговете. Според него най-търсени ще бъдат доставките на хранителни продукти и други продоволствени стоки, строителни материали и услуги. По този начин се опитваме да помогнем на българските фирми, каза Михайловски. Досега само 6 български фирми са заявили желание за участие в търговете, като са представили своята кандидатура директно на агенцията на ООН в Женева. /"Пари", "Стандарт"/
Вчера македонският премиер Любчо Георгиевски заяви, че Прищина е естествен център за агенцията, въпреки че и София, и Скопие се надяваха да бъдат предпочетени от Европейската комисия.
ЕБВР обяви, че ще финансира 100 проекта за 2,5 млрд. евро. В проектите влиза и България. Евробанката обаче предупреди, че няма място за големи надежди /"24 часа"/

29 юни 1999
България предлага да се създаде инвестиционен фонд за възстановяване на Балканския регион с център София, заяви финансовият министър Радев
България е инициатор за създаването на инвестиционен фонд, в който да се съсредоточат всички средства от различните донори, предназначени за развитието на Балканския регион след края на войната в Югославия. Това съобщил вчера финансовият министър Радев, цитиран във в. "Демокрация". Според министъра, идеята може да се реализира и то скоро. Ако успеем да се преборим с конкуренцията на Гърция, София може да стане център на фонда, смята Радев /"Труд"/. Също така правителството се стреми към участие и в Агенцията за възстановяване на Косово.
България излезе от кризата с по-добри международни позиции, заяви търговският министър Василев. Затова сега намеренията на правителството са за участие на България във възстановяването на региона и по-бързо присъединяване към ЕС и НАТО.

1 юли 1999
Срещи на президента Стоянов на икономическия форум в Залцбург
Вчера, преди да замине за икономическия форум в Залцбург на високо равнище, президентът Петър Стоянов заяви за медиите: "Не искам да се спекулира прекалено много с думата компенсации, защото тук не става дума за очаквания, които се измерват с конкретни цифри и конкретни пари, които да бъдат харизани на България. Става дума за възможността нашата страна да бъде интензивно включена в процесите на възстановяване не само на Югославия, но и на целите Балкани. Така че от тук нататък всички срещи, в които ще участвуват управляващите, ще бъдат подчинени на тази цел - за България трябва да се чува все повече, българските искания трябва да бъдат казвани максимално ясно, ако щете на моменти дори натрапчиво. Вече няма лесни въпроси и лесни отговори - ситуацията на Балканите е динамична. Ще успея да се справя с тях, защото домакините в Залцбург предварително ни ги предоставиха". /"Пари"/
Снощи президентът Стоянов се е срещнал с представители на българската общност в Австрия и със студенти-българисти. Срещата е станала в университета в Залцбург. Стоянов е подчертал, че България би искала инвестициите в региона да бъдат насочени към изграждане на инфраструктура. Той е заявил, че е по-добре да се инвестира в инфраструктура, отколкото в сини каски.

16 юли 1999
Пред Бодо Хомбах българските държавници поставиха въпросите за сигурността на региона и инфраструктурните проекти
Вчера координаторът на ЕС по Пакта за стабилност на Балканите Бодо Хомбах се срещна с президента Стоянов, премиера Костов, министрите на външните работи, на търговията, на отбраната, на финансите и председателя на Комисията по външна политика на парламента.
Хомбах е на посещение в 20 страни и от България ще замине в Румъния. На първо място българските държавници в разговорите с него са поставили въпроса за реализирането на инфраструктурните проекти в рамките на Пакта за стабилност. В този контекст те са предложили преди всичко да се разчисти река Дунав за корабоплаване. Външният министър Михайлова е подчертала пред Хомбах важността за България на коридор № 4 и № 8 и значението, което България отдава на построяването на втори мост над Дунав като част от Пакта за стабилност. Тя е предоставила на Хомбах цялата документация за новия мост преди заминаването му за Букурещ. Според българския външен министър мястото на втория мост при Видин не е българо-румански спор, а го диктува интересът на цяла Европа. Михайлова е предложила България да стане домакин на една от регионалните кръгли маси за стабилността в региона. Всички български държавници са поставили пред Хомбах въпроса за втори мост над Дунав при Видин-Калафат..
Премиерът Костов е подчертал, че политически неотложен за България е въпросът за изграждането на органи по сигурността в Косово, а от икономически аспект - разчистването на Дунав. Костов е изразил притеснение от факта, че балканските страни трудно формулират общите си интереси поради липса на по-висока степен на политическа зрялост.
Президентът Стоянов е предложил идеята стоките от кавказките и средноазиатските републики, насочени към Европа, да преминават през България и Румъния. Той е акцентирал върху изграждането на жп линията до Скопие и електрификацията на Македония.
Министърът на търговията Валентин Василев е заявил, че България не иска помощ, а интеграция в европейските структури, включително във финансовите. Той е предложил да се създаде фонд, който ще гарантира инвестициите в региона, а така също и каталог от български фирми, готови да участвуват във възстановяването на Косово. Василев е декларирал, че преките загуби на България от кризата в Косово досега са 170 млн. ДЕМ, а България очаква по-голям достъп за българските стоки до пазарите на ЕС и САЩ. Василев е настоял и за разчистване на пътищата в Сърбия.
Хомбах е приел поканата на министъра на отбраната Ананиев да присъства на 11 септември в Пловдив на откриването на Щаба на многонационалните сили. Всички от българска страна са пледирали за участието на български фирми във възстановяването на Косово. Хомбах е заявил, че няма да прави заявления преди да обиколи всички страни. Все пак пред Костов е заявил, че е получил "много нови идеи и видях, че трябва да играете важна роля във възстановяването на Балканите". Той е поискал да има пряка връзка с Иван Костов и търговския министър. /"Демокрация", "Пари", "Стандарт"/

Обратно