Аргументи в полза на тезата, че България трябва да преговаря с Румъния за условията за строителство на мост при Видин-Калафат.   За България мостът при Видин е жизненоважен, но още по-важно е доброто състояние на българо-румънските отношения.

 

Вече 8 години България безуспешно убеждава Румъния да се построи нов мост над Дунав при Видин-Калафат. Време е за равносметка и евентуални промени. В българския печат се появиха значителен брой статии, които разкриват причините за румънския отказ. Ако трябва да се направи равносметка е необходимо да се отбележи, че все по-ожесточаващата се конкуренция между двете страни обхвана не само бъдещия превоз на хора и товари по коридора ТРАСЕКА, но и превоза на нефт и газ по направлението Изток-Запад. Засега може да се каже, че България спечели битката за транзита на газ и пред нея се откриват много благоприятни перспективи в тази насока, ако не допусне груби грешки. Румъния засега е в по-добри позиции от България в битката за бъдещия превоз на нефт към Централна и Западна Европа. Ако в България обаче започне строителството на АМБО, ще може да се твърди, че и в тази област България е постигнала забележителен успех. Успех за България ще бъде и започването на строителството на нефтопровода Бургас-Александропулис. При така очертаващата се картина е трудно да се очаква от Румъния бързи и лесни отстъпки по въпроса за мост при Видин - Калафат. Много по-вероятно е Румъния да откаже и усилено да продължи модернизацията на порт Констанца.

Въпреки това по-внимателният и задълбочен анализ показва, че не всичко е загубено. От началото на 1997 г. и в двете страни управляват президенти и правителства на демократичните сили. Ако се погледнат програмите за тяхното управление, ще се открие пълно сходство между първите четири приоритетни цели във външнополитическата област. И двете правителства стриктно следват тяхното реализиране. При това положение е нормално да се очаква бързо сближаване и взаимодействие във всички области, както и активизиране на търговско-икономическите отношения. Вместо това последва помрачаване в политическата област и продължаване на тенденцията на спад в търговско-икономическите отношения. От 450 млн. долара годишно през 1989 г. стокообменът бързо се срина до 130 млн. долара годишно. В двустранните отношения се наложи подценяването и пренебрежението и от двете страни. Липсва подходяща атмосфера и ентусиазъм. Въпросът за моста само катализира още повече тази тенденция. От 1992 г. стои нереализирана, оценената и от двете страни като положителна, идеята за създаване на смесена банка. Медиите и в двете страни създават непрекъснато един непривелекателен и често комичен образ на своята съседка. Най-чести са съобщенията за обрани и малтретирани граждани на едната страна в другата.

От българска страна малко или много малко внимание се обръща на някои особености в румънската външнополитическа доктрина. Според нея след разпада на СССР, Чехословакия и СФРЮ в Централна и Източна Европа са се образували множество малки държави с малобройно население и малки армии, които не могат да представляват съществен фактор в международните отношения. Преценява се, че ролята и възможностите на Румъния в това отношение могат заначително да нараснат. В съответствие с това Румъния се самоопредели и започна да се опитва да се утвърди като централноевропейска държава, граничеща с Балканите.  На Полша беше предложено двете страни да се превърнат в "двата стълба на НАТО на Изток", но Полша не прие с интерес тази идея. След като се разбра, че за НАТО, ЕС, САЩ и Германия от изключително значение е Украйна, то Румъния предложи тясно сближаване с Полша и Украйна, при което заедно с Полша трябваше да осигуряват украинския тил и да гарантират нейната сигурност. Към тази идея с по-голямо внимание се отнесе само Украйна и то в контекста на уреждане на крайно сложните двустранни отношения. Неуспех претърпяха големите усилия на румънската дипломация Румъния да не се разглежда от НАТО и ЕС в "двойка" с България, а като страна към Вишеградската група.

Всичко това е важно, но за нас е най-важно, че през всичкото това време Румъния активно участвуваше в проблемите на Балканите, а не се дистанцираше от тях като Словения и Хърватска. На Балканите Румъния е важен фактор и през целия период след 1989 г. Нейната роля може да се определи без никакви резерви като положителна и много конструктивна.

Трябва да отбележим и още един много важен факт, директно свързан с моста. Румъния, въпреки преживените много силни разочарования във връзка с приемането й в НАТО с първата вълна, решително се обяви срещу Милошевич и неговия политически идиотизъм. За първи път от 1878 г. Румъния застана срещу Сърбия. Да си спомним казаното от експрезидента Йон Илиеску след последното му посещение в Белград: "Румъния има два верни и сигурни съседа - Сърбия и Черно море." Евентуалният мост при Видин ще бъде само на 18 км. от баража на "Джердап", а румънците имат подписани споразумения за модернизиране на пътя по него. В случай, че на Румъния й се наложи да заобикаля своите съседи, каквото правят в момента всички балкански страни, то тя ще направи това през Югославия. Румънците не изключват тази възможност и гледат много трезво на бъдещето в отношенията с Унгария.

Всички тези аргументи показват, че нежеланието на Румъния за мост при Видин не е каприз или поза, не е инат, а резултат от внимателен анализ и преценки. Те показват само едно - за Румъния не е изгодно и е в разрез с националните й интереси строителството на мост при Видин. Въпреки това мисля, че има още неизползвани възможности. С румънците може да се постигне много, стига да се преговаря с добра воля и без високомерие, и обезателно на базата на взаимната изгода и взаимните компромиси. Липсата на такъв именно подход от българска страна детерминира неуспеха за налагане на мост при Видин. Неуспешен е и опитът на настоящото българско правителство да представя румънското нежелание за мост при Видин като саботиране на европейския начин на мислене и действие. Напразно очакваме САЩ и ЕС да окажат натиск върху Румъния в тази насока. Резултатите показват, че САЩ, ЕС и неговите страни - членки одобряват коридор № 4 и мост над Дунав, но никой не е казал, че подкрепя идеята за мост при Видин. Очевидно е, че САЩ и ЕС не желаят да си развалят отношенията с Румъния заради българското искане.

Грешката на всички български правителства от 1992 г. досега е, че преговаряха само за мост при Видин, а не са преговаряли при какви условия Румъния би приела мост при Видин.

От друга страна, със сигурност може да се каже, че не само в рамките на предстоящия за реализиране Пакт за стабилност, но и въобще при целия интеграционен процес на България и Румъния, ЕС много по-лесно ще приема и финансира съвместни българо-румънски проекти, отколкото отделни национални проекти. Същата констатация може да се направи и по отношение на международните финансови институции.

Евентуалните румънски условия за строителство на мост при Видин биха могли да бъдат следните:

1. Участие на България в строителството на нов мост над Дунав в румънския участък на реката - напълно неизгодно и неприемливо за нас.

2. Участие на България в строителството на нов мост над канала Дунав-Черно море в Румъния по направление на коридор № 9 /север-юг/ - можем да приемем участие с хора и техника. България трябва да обърне много по-голямо внимание на коридор № 9. Изграждането на този мост би могъл да бъде първият реално построен обект в рамките на ЧИС след толкова много приети досега напарфюмирани и напудрени декларации.

3. Участие на България в модернизацията на пътя от Калафат до Арад - можем да примем участие в модернизацията на инфраструктурата на порт Калафат с хора и техника.

Остава и вариантът за мост при Оряхово-Бекет или Никопол-Турну Мъгуреле, а също така и мост при Силистра-Кълъраш. Най-бързо и най-евтино ще бъде построен мост при Никопол.
Оптималният вариант е едновременно или последователно строителство на два моста между двете страни,  като единият от тях е при Видин.

В заключение може да се каже, че мостът при Видин е жизненоважен за България, но още по-важно е доброто състояние на двустранните отношения. Няма съмнение, че липсата на взаимноизгодно решение за моста ще продължава да трови двустранните отношения и затова този въпрос трябва да бъде решен бързо - без високомерие и принуда, без да се разчита на чужд натиск. В настоящата обстановка на Балканите, а и в обозримото бъдеще, цената на добрите отношения с Румъния ще нараства бързо. Правителствата на двете страни могат да се откажат от взаимната неприязън и подозрения, от взаимното подценяване и незачитане. Преди всичко трябва да се преговаря за свеждане на очертаващата се дългосрочна конкуренция по товарите за ТРАСЕКА в едни приемливи граници. От това ще спечелят и двете страни и техните народи в очертаващите се трудни времена.
 

 

Камен Минчев

  5 юли 1999, София

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"