СМРАДЛИВОТО ЕЗЕРО В РИЛА
Казват,
че това езеро е най-голямото от всички планински езера на Рила, Родопите
и Пирин. То има сърцевидна форма и дълбочина около три-четири човешки
ръста. Твърде хубаво и живописно, задънено до високата скалиста стена
Смрадливия чал, езерото има тъмнозелени води. За Смрадливото езеро има
много легенди, свързани с преследването и живота на свети Иван Рилски.
Имало някога
силна и страшна хала, от която езерото се развълнувало и всичката му
риба била изхвърлена на бреговете, които побелели от нейното множество.
Тая риба, като измряла, напълнила със смрад всичките околни усои и
бърда, та не могли да се отмиришат три години. Оттогава и до днес риба в
това езеро няма и всички опити да я развъдят оставали несполучливи. Но
от него водят началото си десетки рилски потоци и реки.
Едно от
запазените живи и досега предания свързва езерото със
свети Иван Рилски. Когато
избягал от родното си село, огорчен и обиден, имал само една крава с
теле. Закарал ги в Рила планина и заживял далеч от хората. Но съселяните
му, които отишли на лов из тия места на планината, видели кравата и
телето и решили да изпитат чудотворството на отшелника. Заклали телето и
кравата, разделили месото, нарязали го и напълнили торбите си. После
намерили свети Ивана, който обядвал сух хляб и вода. Поканил ги да
хапнат и те. Спогледали се, посбутали се присмехулно и отчупили по
залък от хляба. Той им се усладил и започнали да ядат. Яли всички, наяли
се доволно, а върху каменната софра стояло все същото парче хляб.
- Какво носите в
торбите си? - попитал ги отшелникът.
- Убихме две
мечки - отговорили съселяните му, - и ще ги носим в село, да видят
хората, че не са страшни.
И си тръгнали
доволни, че са излъгали отшелника и той е повярвал в лъжата им. Но както
си вървели, усещали, че товарите им се вмирисват. Смрадта така напоила
планинския въздух, че едвам дишали. Като стигнали до езерото, хвърлили
торбите с месото в тях. Миг след това спокойните езерни води буйно се
развълнували и изхвърлили на бреговете огромно множество умрели риби. А
наоколо плъзнали змии и гущери, които се повлекли след ловците. Те
бягали, змиите след тях и ги преследвали чак до селото им - Скрино,
Кюстендилско. Оттогава това езеро, лишено от риба, се нарича Смрадливо
езеро.
