УРВИЧКАТА КРЕПОСТ КРАЙ СОФИЯ
Населението
от цялата околност е строило каменната крепост над стръмната урва.
Турците били удивени от храбростта на защитниците й и дирели път как да
завладеят тая твърдина. Нейното превземане откривало път към София,
затова султанът бързал и често пришпорвал пашата. като не могли чрез бой
и победа, решили с хитрост да опитат или чрез предателство някакво.
Една жена от
село Бистрица пасла стадото си и с гордост поглеждала към Урвичката
крепост - сама работила дълго време на укрепителната стена и знаела
тайната врата, през която нощно време слизали към Искъра да налеят вода
и да я занесат на смелите бранители на крепостта. Всички строители се
клели да не издават тайната врата, дори и на страшни мъки да ги
подложат.
Жената държала в ръцете си
невръстно дете, което заплакало. Тъкмо тогава пашата обикалял тия места
и оглеждал твърдата крепост, що му задавала толкова грижи и ядове. По
рева на детето той открил
овчарката. Поздравил я той с добър ден, а тя му отвърнала с дал бог
добро. После пашата рекъл:
- Не бой се, булка, нищо лошо
няма да ти сторя, ако
ми кажеш истината - ти помага ли, когато поправяхте стените на Урвич?
- Па помагах, целият народ
помага и работи там.
- Посочи ми
тогава вратата, през която слизат нощя за вода на Искъра.
Стреснала се
жената. Тръпки я побили при мисълта да престъпи клетвата, която дала -
да запази в тайна вратата към Искъра.
- Ако не ми
кажеш, ще те блъсна заедно с детето ти в пропастта - заплашил я пашата.
- Не знам, аго,
не мога да кажа, клела съм се да пазя тайна - проплакала жената.
- Не знаеш, не
искаш, клела си се! - извикал свирепо пашата и заповядал на войниците си
да я хвърлят в пропастта.
- Стойте! Ще
кажа, бог да ме убие - извикала жената и посочила витата скала. - Ей
оттам...
Пашата наредил
да пуснат жената и се спуснал надолу по сипея, а след него и войниците
му.
Ведена, така се
казвала овчарката, останала горе при стадото си, притискала детето до
гърдите си и се молела Богу да прости греха, който сторила заради детето
си. Цяла нощ не мигнала, а сутринта чула страшни писъци и олелия откъм
крепостта.
Войските на
българския цар, защитниците на крепостта, доловили навреме
предателството и успели да се измъкнат през нощта из обсадата. По
стръмната пътека за манастира "Архангел Михаил" забегнали към Самоков и
Доспейското кале, което и досега се знае като "Шишмановото кале", а
върхът - Шишманица, уж там загинал Иван Шишман. А турците превзели
и разбили Урвичката крепост - останали само руините. Предателката Ведена
се вкаменила с детето си над самия бряг на реката, която оттогава
нарекли Ведина река.
В село Бистрица,
което днес е квартал на София, и досега
разказват за предателството на някогашната им съселянка Ведена. Според
техния спомен, когато Ведена предала калето, цар Шишман и войниците му
усетили, че ще се случи нещо лошо - от няколко дни турците били спрели
натиска. Съгледвачите на царя, които обикаляли из полето да узнаят
силите на нападателите и намеренията им, видели пашата да разговаря с
овчарката и тя с ръка да сочи към крепостта. Разбрали предателството и
побързали да се вмъкнат по тайния път в Урвич, та донесли видяното на
царя. Той повикал болярите си и им рекъл:
- Не ще можем
повече да държим Урвичката крепост, защото е предадена на турците
тайната врата към Искъра. Ако я залостим, ще удържим крепостта още някой
и друг ден, но ще измрем за вода. Трябва да бягаме и да се спасяваме, да
спасим и войниците. Затова тайно ще се измъкнем в тъмното, ще се
изтеглим към Самоков и там ще дадем силен отпор на турците.
Болярите се
съгласили с думите на цар Иван Шишман. Взели царските съкровища и знаци
и ги закопали в скалата под Градището, а после пробили планината и
пуснали водите на река Искър да минават направо. Водата заляла дупката
със съкровищата, заличила я напълно. Царят заедно с всички защитници се
измъкнал тайно и избягали, но накъде - никой не знае. По тия места
повече боеве не са се водили. Може турците да са ги настигнали някъде из
планината и там да са посекли царя, да са разбили цялата царска войска и
да са завладели България.
*Урвичката
крепост е била свързана с другата витошката крепост - "Батил" - над село
Бояна, с един хубав за времето си път. Крепостта е била много силно
укрепена, следи от нея се откриват и досега около 21-ия км по пътя София
- Самоков. В народната памет тя е свързана с името на цар Ясен и цар
Иван Шишман. Паисий в "История славянобългарска" бележи, че цар Иван
Шишман, като не могъл да се задържи нито в Търново, нито в Загорието,
нито в Стара планина, дошъл в София и се настанил в крепостта Урвич. тук
преживял с велможите и войските си седем години, докато най-после
турците успели да го прогонят...
