РЕКИТЕ
АРДА, МАРИЦА И ТУНДЖА
Някога те били
три сестри.: една доведена, една заварена и третата природена. Много се
карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и
по-добра от другите. Няямало мира в техния дом. От майчина и бащина
клетва те се претворили на реки. Но и тогава не мирясали: започнали да
се препират коя от тях е най-бърза.
Веднъж, като се
карали доста време, решили да преспят в Одрин и на заранта, ако някоя
първа подрани и се събуди, да повика и другите, та да се надварват -
която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бърза.
Наговорили се и
легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не стояла на
думата си, ами цяла нощ не мигнала. И още не били пропели първи петли,
не били зазорили белите зори, когато тя тихо скокнала и без да се обади
на двете по-големи сестри, бързо поела из пътя си. След доста време
петлите закукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила
сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е престъпила
уговорката и ги е излъгала, ядно извикала на спящата Марица.
- Марице, сестро
най-стара, стани да видиш какво се е случило!
Събудила се
Марица, озърнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да
кълнат най-малката си сестра:
- Да даде
господ, Тунджо ле, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и
планините и на нас път да отваряш!
После скочили и
хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път, лесно я
стигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли
като една река чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин
взели името на най-сънливата, на Марица.
