Български народни носии

Наред с езика и песенното творчество народното облекло е специфична културна характеристика на българския народ. То е и най-пълноценен източник за разкриване на етническото единство и многообразие на традиционната българска култура.

Като неотменна част от ежедневието и празниците, в българските народни носии се срещат материалното и духовното; те са съществен елемент от цялостната културна системал Те съпровождат човека от люлката до гроба, от бебешката ризка до погребалното облекло, състоящо се от изцяло нови или от венчалните дрехи.

Традиционното българско облекло се утвърждава през епохата на развития феодализъм и продължава да се развива и обогатява в следващите векове.

Елементите на българските носии са многобройни и сложни и зависят от конкретните условия на труд и начин на живот в патриархалното българско село.

Традиционните български народни носии са изцяло домашно изработени. Те са плод на труда, вкуса и творчеството на жената. Участието на мъжа е много ограничено, главно в процеса на обработването на кожи или при съшиването им.

През 18 и 19 в. традиционното домашно производство на дрехи е придружено с постепенно развитие на специализираните занаяти. Появяват се майстори-терзии, които изработват горни и връхни дрехи (основно като част от мъжката носия).

Материалите, традиционно използвани за изработване на тъкани за облекло, са лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата се използва сравнително ограничено, предимно за направа на цървули, ногавици и калпаци.

Основните видове женски носии са: двупрестилчената, еднопрестилчената, сукмената, и саяната.

Мъжките носии се делят основно на белодрешна (преобладаващо бяла) и чернодрешна ((преобладаващо черна).