Български народни носии

Отделните видове женски народни носии се различават основно по своята кройка и начина на обличане на горната дреха (при мъжката носия отличителен белег са формата и цветът на горните дрехи). Тези характеристики са географски определени и повлияни от конкретни исторически фактори.

Основните части на женската двупрестилчена носия са: риза, две престилки (закрепени на кръста, едната - отпред, другата - отзад) и колан. Големи полета от ръкавите, предницата и гърба на ризата са украсени с фина, гъста везба. Двете престилки (или завески) са изработени от домашна декоративна тъкан - задната с дипли и набори, предната - едноплата или двуплата с хоризонтален или отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни разновидности (вълненик, бръчник, тъкменик, пещемал, кърлянка, завешка), характерни за определени географски области. Коланът е дълъг и се увива няколко пъти около кръста. Отначало тази старинна женска носия има повсеместно разпространение, но се запазва и в по-късни периоди предимно в района на Дунавската равнина.

Сукмената женска носия е най-разпространената. Многобройните й регионални разновидности обаче имат редица общи (общобългарски) характеристики на горната дреха, сукмана: материал, туникообразна кройка с дълбоко изрязана пазва. Сукманът най-често е без ръкави, но на места се среща и сукман с къс или дълъг ръкав. Обикновено към отворите на ръкавите са прикрепени "опашки" - ивици от плата на сукмана, декоративни елементи, "останки" от ръкавите, загубили утилитарното си предназначение. Украсата на тази носия се намира главно по полите, пазвите и краищата на ръкавите и се състои от пъстро везмо, декоративна тъканна апликация и различни по размер и стил обтоки.

Трите основни разновидности на сукмана са: късоклинест (с веревно разположени клинове, спускащи се от кръста) типичен за Западна България; висококлинест (с трапецовидни или правоъгълни клинове, вмъкнати високо в раменната извивка) характерен за Централна България, и по-рядко срещаният сукман от две части (без ръкави, с къс до подгърдието елек - чапак, и прикачена към него гъсто набрана в кръста пола), разпространен в някои райони на Източна България. Сукмената носия се носи с къс тъкан колан, чиито краища се закопчават отпред с пафти.

Най-яркият, централен елемент на сукмената носия е престилката. Украсата й е богата, с ярки цветове, контрастираща с черното на сукмана.

Саяната носия също включва като основен елемент туникообразна риза, но главната й характеристика е т. нар. сая - постоянна горна дреха. Тя е отворена отпред, слабоклината, с различни по дължина поли (до коленете или до глезените) и къси или дълги ръкави. Саята се изработва от различни по материал и цвят тъкани. Преобладават тези от едноцветна - бяла, черна, синя или тъмнозелена - памучна или вълнена тъкан. Една често срещана разновидност, характерна за районите от средното течение на р. Марица, са изработени от пъстра тъкан на ивици с преобладаващо черно. При саята украсата е съсредоточена основно по пазвата и края на ръкавите.

Други важни елементи при тази носия са черният или червен колан от вълнена тъкан. Престилката също най-често е вълнена - червена, на ивици или с многообразна тъканна орнаментика (в някои Югозападни области). В по-късни периоди придобива разпространение и сърмената престилка, която се използва предимно на празник.

Саята е разпространена най-вече в южните и югозапазните части на българската територия.

Саяната женска носия се запазва докъм средата на 20 в., когато постепенно остъпва на градското облекло от европейски вид.

Еднопрестилчената женска носия е характерна за някои отделни селища в Дунавската равнина и в Родопите. Тя се състои от по-малко елементи: дълга туникообразна риза и запасана върху нея престилка - тясна едноплата или широка двуплата - с пестелива ивичеста украса. До края на първата четвърт на 20 в. тя е носена най-вече от мюсюлманките в Родопската област, тъй като е практична и отговаря на местния поминък. Същевременно при нея има стремеж за обогатяване на елементите. Включва се нараменна отворена връхна дреха (антерия, забун или кафтан), но променена по материал, форма, кройка и функция. За родопчанките е характерно предпочитанието им към бледожълто-оранжевите цветове, както и тревистозеленото, умело съчетани в колорита на престилката.

Лазарка от с. Бяла, Сливенско. Началото на ХХ в. (НЕМ)	Лазарка от с. Пирин, Санданско. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)
Празнична лятна носия на мома от с. Въбел, Никополско. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)	Празнична носия на млада невеста от с. Бохот, Плевенско. Края на ХІХ в. (НЕМ)	)
Невестинска носия, Софийско. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)	Невестинска носия, Софийско. Втората половина на ХІХ в. /гръб/ (НЕМ)
Празнична лятна носия на млада жена от с. Драгичево, Пернишко. Края на ХVІІІ в. (НЕМ)	Венчална носия на невеста от Смолянско. Края на ХVІІІ в. TВръхната венчална дреха "дипло" от червено кадифе и орнаментираният с цветно ажурно везмо "ръченик" са уникати и единствени образци в страната (НЕМ)
Невестинска носия от Дупнишко. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)	Невестинска носия от Дупнишко. Втората половина на ХІХ в. /гръб/ (НЕМ)
Невестинско облекло "дипло" - изработено от тъмносиньо сукно, богато украсен със сърма и гайтани. Средните Родопи. Смолян, 1882 г. Фонд на ОИМ. Смолян	Празничен женски костюм "антерия", обточена с гайтани и бикме. Материал - тънък червен вълнен плат с бели ивици. Давидково, края на ХІХ в. Фонд на ОИМ, Смолян.
Празничен женски костюм "сукман". полата е украсена с памучна дантела. Материал - тъмносиня аба. Соколовци. 40-те години на ХХ в. Фонд на ОИМ, Смолян.	Женска родопска носия: сукман, салтамарка (украсени със сърма и кенари), престилка и забрадка