Български народни носии

Мъжки носии

Мъжки сватбен костюм, Елин Пелин. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)

Венчален костюм на младоженец от с. Чирен, Врачанско. Средата на ХІХ в. (НЕМ)

Костюм на кум от с. Осеновлак, Ботевградско. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)

Мъжки костюм от с. Бяла, Сливенско. Втората половина на ХІХ в. (НЕМ)

Традиционните български мъжки носии имат две основни разновидности в зависимост от цвета на горните дрехи - белодрешна и чернодрешна. Те не са географски обособени, а представляват два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло.

За най-старинен се приема костюмът, който се състои от цяла, дълга риза със свободно падащи поли върху бели вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Този консервативен тип облекло се е запазил за дълъг период от време поради своята пригодност към условията на тогавашния основен поминък - земеделието и животновъдството.                                          

Мъжката белодрешна носия се състои от туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите имат две разновидности: беневреци (с тесни и дълги, пристегнати към тялото ногàвици в долната си част) и димии (с широки и къси крачоли).

Силуетът на тази носия се очертава от горната дреха (късàк, клашник, долàктеник, голяма дреха). Тя има клината кройка и значителна дължина. Характеризира се в стилово отношение с украса от линеарни везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан по ръбовете на пазвата, края на ръкавите и върха на клиновете. Съществена част представлява поясът от декоративна, предимно червена тъкан, който се опасва стегнато около кръста.

Съществуват сигурни данни, че белодрешната носия има славянски произход. Тя се среща навсякъде из етническата територия на българите. Най-добре бива запазена в старинния си вид в северозападните райони - до първите десетилетия на ХХ в.

Появата на другата мъжка носия - чернодрешната е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, който е особено изразен през периода на Възраждането. Тази тенденция е резултат от новите социално-икономически и културни условия. От края на ХVІІІ в. докъм средата на ХІХ в. дрехите на мъжа вече не се изработват от бяла абà (вид вълнен плат), а от вълнен черен шаяк, като кройката и на гащите, и на горната дреха се променя.

Гащите, наречени потури, са широки и имат богата украса от черен гайтан. Народната представа е свързвала благоденствието на притежателя им с тяхната кройка - колкото са по-набрани и с по-ниско надиплено дъно, толкова по-заможен е той.

Горните дрехи при тази носия (елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси, до кръста. Поясът е плътно завит около кръста, много широк, червен на цвят, от вълнена материя.

Другите елементи от мъжката носия - колан, кожен калпак и цървули, са харктерни и за двете разновидности.

Мъжките носии от Западна България свидетелстват за единството на белодрешната и чернодрешната носия - те представляват смесица от бели беневреци и тъмносини горни дрехи.

Налагането на чернодрешната носия е силно подпомогнато от масово практикувания занаят абаджийство. Но и този вид носия постепенно отстъпва на градските дрехи Тенденцията към изживяване се наблюдава първо в селищата от градски тип, където европейската мода има сериозно влияние.