СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ

В структурата на населението според етническа принадлежност, българското население формира 83.9% (като за годините между последните две преброявания отбелязва спад 8.5% - 616 хил. души), делът на турската етническа група е 9.4% (регистрирайки спад в абсолютно изражение с 53 хил. души), а делът на ромите и на населението от други етнически групи възлиза съответно на 4.7% (ръст от 18.4% спрямо 1992 г.) и 0,9%. През последните 75 години нараства относителният дял на възрастовите групи на 60 и повече години. Тази тенденция е най-силна при българския етнос, по-умерена при турския етнос, а при ромския етнос почти не се забелязва.

2. Заетост, доходи, образование и социално включване на възрастните

2.1. Заетост

България има едно от най-ниските равнища на заетост в сравнение със страните-членки на ЕС[1]. Коефициентът на заетост в България през 2005 г. е 55.8%, значително по-нисък от коефициента - 63% за разширения Европейски съюз от 25 страни-членки и 64.4% за 15-те стари страни-членки на ЕС.

Докато в България средната възраст за изход от работната сила е 58.7 години, за 25-те страни-членки на ЕС тя е 61 години, което показва, че трудовите ресурси в България не се използват достатъчно пълноценно.

Равнището на активност на възрастните между 55 и 64 г.през 2005 г. е 34.7 % (мъже – 45.5 %, жени – 25.5 %)[2] - по-ниско в сравнение с това в ЕС. Причините могат да се търсят както в процесите на преструктуриране на икономиката ни в пазарна, така и в неадекватната образователна система в страната.

Групи в неравностойно положение на пазара на труда са групи от безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, от които най-важни за целите на изследването са: продължително безработни лица; безработни лица с трайно намалена работоспособност; безработни лица, изтърпели наказание “лишаване от свобода”; безработни жени и мъже над 55-годишна възраст.

Продължават да се реализират различни проекти и програми, които са насочени към различни групи в неравностойно положение на пазара на труда. За съжаление почти няма информация за рисковите групи възрастни над 55 г., включени в тях. Тук представяме тези, които имат отношение към изследваната от нас възрастова група.

По Програма “Помощ за пенсиониране” е осигурена заетост на 1952 лица в предпенсионна възраст и са изразходвани средства в размер на 7 647 400 лв. За първото тримесечие на 2006 г. е осигурена заетост на нови 43 лица в предпенсионна възраст и са изразходвани средства в размер на 2 449 195 лв. По Национална програма „Заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания” са заети 189 лица, а са обучени в професионална квалификация 25 лица. През 2005 г. средно месечно са работили 494 човека /вкл. лица, устроени на работа по програмата през предходната година/. През първите три месеца на 2006 г. са включени в заетост 16, а са обучени 2 лица. Средно месечно са работили 528 човека /вкл. лица, устроени на работа по програмата през предходната година/. По Проект „СЕЙН” /Социални услуги в замяна на нови работни места/ като социални асистенти са работили 751 безработни.

През 2005 г. се изпълняват програми, конкретно целящи преодоляване на бедността и социалната изолация, в които през посочената година бяха включени 113 036 безработни лица:

· Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” - с предимство в Програмата се включват безработни лица, регистрирани в дирекции “Бюро по труда”, които са обект на месечно социално подпомагане и не са работили по програмата или са работили по-малко от две години.

· Програма “Преодоляване на бедността” - Съобразена е с изводите от картографирането на бедността и с конкретните потребности на общините. За първи път в България по методиката на картографирането на бедността, разработена от Световната банка и на базата на Многоцелевото наблюдение на домакинствата – 2003 г. бяха определени 13-те най-бедни общини, в които се реализираше програмата през 2005 г. Безработните лица от тези общини участват в обучение за ограмотяване и професионална квалификация, както и в заетост и форми на самонаемане на основата на разработени бизнес-планове за самостоятелна дейност. За реализацията на програмата са изразходвани 1 687 700 лв. Включени са 1 818 безработни лица. От тях: в модул “Ограмотяване” са включени 107 лица, в модул “Професионална квалификация” 182 лица, в модул “Заетост” 1 529 лица. През първите три месеца на 2006 г. са включени 86 безработни лица в заетост и са изразходвани 507 000 лв. През месец април са одобрени 45 проекта, по които са разкрити 269 работни места.

· Регионални програми за ограмотяване, квалификация и заетост, с които се цели повишаването на образователното и квалификационното равнище на лица в неравностойно положение. През 2005 г. по програмите са включени 426 лица: в курсове за ограмотяване - 190 човека, обучение за професионална квалификация са започнали 222 безработни. През първото тримесечие на 2006 г. са включени 45 безработни лица в курсове за ограмотяване.

· Национална програма „Асистенти на хора с увреждания”, обхващаща дейностите „Личен асистент” и „Социален асистент” и която се обособи като самостоятелна програма през месец февруари 2005 г. Преди това те бяха част от Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”. С новата Програма се запазва съществуващият механизъм за включване на работодатели, безработни лица и потребители на услугите личен и социален асистент. Дейността “Личен асистент” разшири кръга за достъп на безработни лица, които полагат постоянни грижи за лица с трайни увреждания. През 2005 г. в програмата са включени 18 282 лица, от които 13 584 в дейност „Личен асистент” и 3 057 лица - в дейност „Социален асистент” по одобрени 131 проекта на работодатели. От тях 1 641 са преминали обучение за професионална квалификация. Изразходвани са 24 147 000 лв. За първите три месеца на 2006 г. по програмата са включени 14 227 лица, от които 11 687 в дейност “Личен асистент” и 2 540 лица – в дейност “Социален асистент” по одобрени 146 проекта, разкриващи 2 574 работни места. Изразходвани са 7 587 100 лв.

През 2005 г. новосъздадената Агенция за хората с увреждания /АХУ/ стимулира трудовата заетост на хората с увреждания, осъществявайки две програми:

От месец януари 2006 г. АХУ реализира и нова програма - за насърчаване на хората с увреждания за стартиране и разширяване на самостоятелна стопанска дейност. Отпусканата субсидия е до 15 000 лева. Програмата е финансово обезпечена. Към месец април 2006 г. кандидатите за финансиране по тази програма са над 65 лица с увреждания. По тази програма също няма информация за възрастовото разпределение на лицата.

2.2. Доходи, социално осигуряване и социално подпомагане на възрастните

България е с най-нисък доход на лице от домакинството сред страните от Централна и Източна Европа. Средният общ брутен месечен доход на едно лице от домакинството през 2003 г. е 177 лв. (около 91 евро), докато този в ЕС-15 е повече от десет пъти по- голям. Три са основните източници, които формират доходите на българското домакинство през този период – работна заплата, социални трансфери и домашно стопанство.

Доходите от социални трансфери и домашното стопанство съставляват около 41% от общия брутен доход на домакинствата. По своята същност тези източници не притежават високи възможности за нарастване. Сравнително голяма част от домакинствата получават доходи от социални трансфери. Сред тях пенсиите заемат основно място. В България е утвърден модел на пенсионно осигуряване, който се основава на три стълба. Според него лицата се осигуряват за пенсия към: І стълб на държавното обществено осигуряване, ІІ стълб на задължителното допълнително пенсионно осигуряване в универсални и професионални пенсионни фондове и ІІІ стълб на доброволното допълнително пенсионно осигуряване в пенсионни фондове.

Към 31 декември 2005 г. пенсионерите в България са били 2 301 669. В групата на пенсионерите най-тревожно е положението на самотно живеещите, най-възрастните и жените като цяло, като комбинацията от тези фактори увеличава риска и дълбочината на бедност неимоверно много.

За 2005 г. средната месечна пенсия на пенсионер (за всички трудови и несвързани с трудова дейност пенсии) е била 134,63 лв., като в номинално изражение е с 9.8 % повече от 2004 г. Средната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била 138,75 лв. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била 69,00 лв., а при непълен трудов стаж – 63,00 лв. Минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2005 г. са получавали 339 069 души. Общият брой на пенсионерите, получавали минимални пенсии, е 514 320, или 22.3 % от общия брой на пенсионерите през 2005 г. През 2005 г. максималният размер на изплащаната пенсия или сбор от пенсии е бил 420,00 лв.

През 2005 г. добавките за чужда помощ нараснаха от 39,75 на 45,00 лв. По отчетни данни за 2005 г. броят на пенсионерите, получаващи добавка за чужда помощ е 129 596. Добавките към пенсиите на ветераните от войните също се увеличиха от 26,50 на 30,00 лв. По отчетни данни за 2005 г. броят на пенсионерите, получаващи такава добавка, е 36 504. Вдовишки добавки към получаваната пенсия за 2005 г. са получили 642 431 пенсионера, а 5 649 са добавките към пенсиите на репресираните лица.[3]

По данни на Агенцията за социално подпомагане, с месечни социални помощи от януари до декември 2005 г. са подпомогнати общо 212 180 лица и семейства, като е изплатена сумата от 94 865 206 лева /в подтрудоспособна възраст - 3 975 случая; в трудоспособна възраст – 186 631 случая; в надтрудоспособна възраст - 21 574 случая/. Средномесечно, броят на лицата и семействата, които са подпомагани с месечна социална помощ по програмата за гарантиран минимален доход през 2005 г. е 124 635 като изплащаната сума е в размер на 7 905 434 лв.

Сравнителните данни сочат намаление на случаите, обхванати от Програмата за гарантиран минимален доход през 2005 г. и същевременно увеличаване на средствата, изплатени за този вид социални помощи. Увеличението на средствата за отпускане на месечни помощи през 2005 г. се дължи на по-високия размер на гарантирания минимален доход и респективно на диференцирания минимален доход за отпускане на социални помощи.

Измененията и допълненията от месец април 2005 г. дават възможност за прецизиране на достъпа до целевите помощи за отопление. Променен беше механизмът за изчисление на диференцирания минимален доход за отопление, като за отделните категории лица и семейства той вече се изчислява като процент спрямо гарантирания минимален доход. Беше обособена нова целева група – лице над 75 г., живеещо само, за която доходът за достъп се завиши значително. Достъпът на хората с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто също е разширен, чрез увеличаване на доходната граница за достъп. С измененията и допълненията в Наредба № 5 от месец август 2005 г., освен помощ за отопление с електроенергия, топлоенергия или твърдо гориво, се въведе месечна целева помощ за отопление с природен газ. В рамките на осигурените помощи за лицата и семействата, които се отопляват с топлоенергия, за първи път вече се покрива и такса мощност.

2.3. Образование

Застаряването на населението поставя остро проблема за тясното обвързване на пазара на труда с професионалното образование и със създаване на условия за “обучение през целия живот”, за да се постигне синхрон в търсенето и предлагането на труд. Предстоящото членство на България в ЕС през 2007 г. поставя изисквания пред страната по отношение на: повишаване качеството на образованието, преодоляване на несъответствието на образователното ниво и професионалните умения на работната сила на изискванията на търсенето, разширяване на достъпа и интеграцията на малцинствата.

Главна цел на “Стратегията за обучение на възрастни 2006-2013” е: “Усъвършенстване на обучението на възрастни като принос за развитието на икономиката, обществото и личността в България.” Приоритет пък на “Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015” е: “преодоляването на различията в степента на заетост и в равнището на образование на българските райони в сравнение с регионите на ЕС и ориентирането към доближаване до заложените в Стратегията от Лисабон цели – равнище на заетост 70%, в т.ч за жените – 60%, придобиване на средно образование – 85% за лицата над 22 години и включване на 12,5% от възрастните в обучение през целия живот”.

Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо образование в България е 71.7%, което е над средното равнище за ЕС (68), а делът на населението в трудоспособна възраст с висше образование е равен на средния показател за ЕС (21,8%) и по-висок от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). Независимо от относително високото образование на населението в трудоспособна възраст във всички райони качеството на работната сила е недостатъчно, за да отговори на предизвикателствата на икономиката, основана на знанието и на глобализационните процеси.

Фигура 7. Връзка: демографска ситуация – пазар на труда – образование

Взаимовръзката между демографската ситуация, пазара на труда, сектора на образованието и пенсионната система е показана на Фигура 7 [4].

Участието на населението в ученето през целия живот като цяло в България е значително по-ниско в сравнение със средното за страните от ЕС - участието в неформалното образование е 1,7 общо за населението от 16 до 64 г.

Като цяло в България има изградена система за обучение на възрастни, която е законово, институционално и ресурсно обезпечена. Тази система обаче има нужда от укрепване и усъвършенстване в посока достигане на европейските критерии за качество на предлаганото на възрастни обучение от всички видове.

В страната има неравномерно разпределение на институциите за обучение на възрастни. По-голямата част от Центровете за обучение се намират в големите градове, докато в по-малките населени места техният брой е недостатъчен. /Примерно: в София се съсредоточени около една трета от лицензираните центрове за професионално обучение, а в малките градове има само по 2 до 3 такива./

Все още обаче не са достатъчно ясно формулирани и разпределени функциите и отговорностите по ученето през целия живот между органите на управление и организациите, които имат отношение към развитието на човешкия капитал и професионалната квалификация на работната сила, което е съчетано със слаба координация между тях.

През месец декември 2005 г. започна реализацията на Проект „Професионална квалификация” по Програма ФАР 2003. Осъществяваните дейности по проекта включват: разработване на система за проучване, идентифициране и наблюдение на потребностите на работодателите и на работниците и служителите от професионално обучение; разработване на стратегия за обучение на възрастни, за целите на пазара на труда и в контекста на ученето през целия живот включваща по-специално методика и учебно съдържание за професионално обучение на възрастни; осъвременяване на стандартите за професионална квалификация при отчитане на най-добрата практика в държавите-членки на ЕС.

След приемане на Националния план за действие по заетостта през 2006 г. беше разработена и приета Национална програма за ограмотяване и обучение на роми.

Програмата цели повишаване на образователното и квалификационното равнище на безработни лица от ромски произход и по този начин да допринесе за повишаване шансовете им за започване на работа. Програмата се реализира съвместно с Института за международно сътрудничество на Асоциацията на германските народни университети. Тя се изпълнява в два модула: ”Ограмотяване” и “Професионална квалификация”. През 2006 г. са предвидени средства в размер на 1,65 млн.лв. за ограмотяване на 2 500 лица от ромски произход, като отново няма информация за възрастовото разпределение на лицата по програмата.

През месец януари 2006 г. е изготвен анализ на състоянието на продължаващото професионално обучение /ППО/. Анализът отчита потребността от обучение на експерти, ръководители на обучаващи институции, учители, преподаватели; подобряване на механизмите за информационна отвореност и обратна връзка с потенциалните участници в ППО; подобряване на координацията между социални партньори, органи на местната власт и неправителствените организации за улесняване достъпа до ППО; развитие на социалното парнтьорство (активно привличане на браншови организации и на заети лица). В анализа са дефинирани и необходимите мерки за развитие на продължаващото професионално обучение.

Основните проблеми пред обучението на възрастни са:

· Образователно ниво на ромското малцинство: Ромското малцинство остава като цяло на крайно ниско образователно равнище. Броят на неграмотните роми нараства с 60.6% в периода между двете преброявания (1992-2001). Като се вземе предвид високата раждаемост на това население, очевидно е, че в бъдеще неговата образователна структура ще определя до голяма степен общата образователна структура на населението.[5]

· Недостатъчна популярност на обучението на възрастни и Учене през целия живот сред българите и слаб интерес към обучение от всеки вид.

· Недостатъчна връзка с бизнеса. Образованието и обучението на възрастни не показват достатъчна гъвкавост по отношение непрекъснато изменящите се потребности на преструктурираща се икономика. Слабо участие на работодателите в обучението на възрастни. Недостатъчни стимули за тях, които да ги насърчават към инвестиции в повишаване на квалификацията и придобиването на нови знания и умения на своите служители. Много от учебните програми за предлагани курсове са откъснати от практиката и бизнеса. Високата безработица, както и незадоволеното търсене на квалифицирана работна сила в някои области, например туризъм, са аргументи, доказващи този проблем. Все още не се развиват в достатъчна степен предприемачески умения и умения за търсене и намиране на работа. В този смисъл е доказана потребността от обучение за представяне на собствените професионални компетенции, а такова рядко се предлага на пазара на квалификационните услуги.

· Незадоволително качество на образованието и обучението на възрастни. То не отговаря на изискванията на политиките по Учене през целия живот и на модерните тенденции в социално-икономическото развитие (качество на подготовката на преподаватели за възрастни; учебни планове). Тук основен проблем представлява методическата подготовка на преподавателите на възрастни, които нямат необходимата квалификация за работа с възрастни, както и липсата на методология за обучение на възрастни, отговаряща на съвременните изисквания.

· Проблем с признаване на квалификациите. Свободното движение на българите в чужбина е затруднено поради липса на сравнимост на квалификациите, което ограничава възможността за равен достъп на българските специалисти до общия пазара на труда на специалисти с еднаква степен на квалификация от ЕС.

· Недостатъчна гъвкавост. Трудно се въвеждат новостите - валидиране, слабо застъпено модулно и дистанционно обучение, както и съвременни методи за обучение на възрастни, съобразно техните потребности и възможности.

· Недостатъчни възможности за участие в обучение за хора с увреждания. Разширяване обхвата и подобряване качеството на мерките, насочени към хората с увреждания, е задължително.

· Недостатъчно разнообразие на програми за учене на възрастни при удовлетворяване на индивидуални, неикономически интереси (изкуство, хобита, междуличностни отношения и др.).

· Недостатъчно развито информиране и консултиране.

[1] По данни на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, т. 3.2. “Заетост”, стр. 18. и на “Прогнози и перспективи за развитие на българското образование”, София 2005, /Проект/, стр. 29.

[2] Доклад за изпълнението по Съвместния Меморандум по социално включване на Р България. МТСП, 30 май 2006 г.

[3] Доклад за изпълнението по Съвместния Меморандум по социално включване на Р България. МТСП, 30 май 2006 г.

[4] Преглед на публичните разходи: Образованието – състояние, проблеми и възможности. Министерство на финансите, Дирекция “Бюджет”, Отдел “Макроикономически анализи”, с.9.

[5] По данни от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, т. 2 “Образование и обучение”, стр. 13.

Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

1.6. Етническа структура

2. Заетост, доходи, образование и социално включване на възрастните

2.1. Заетост

2.2. Доходи, социално осигуряване и социално подпомагане на възрастните

2.3. Образование