СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ
Вяра Ганчева Емилия Ченгелова
ЧАСТ II. РЕЗУЛТАТИ ОТ КАБИНЕТНИЯ АНАЛИЗ
(ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ДОКУМЕНТИ)
1. Населението на България и хората от Третата възраст[1]
1.1. Демографска структура
През последните 30 години демографската структура на българското население непрекъснато се влошава. Характерни са четири основни тенденции, отбелязвани от всички изследователи на демографските процеси в България: намаляване на населението, влошаване на възрастовата структура - застаряване, засилена емиграция, преструктуриране на етническия състав и диспропорции в регионалното разпределение. От 1990 до 2004 г. населението на България е намаляло с 10.5% - от 8.7 на 7.8 милиона. Към края на 2005 г. изчисленото постоянно население на България е 7 718 750 души.
Таблица 1. Население към 31.12. по години и пол
Години
Общо
Мъже
Жени
1990
8 669 269
4 269 998
4 399 271
1995
8 384 715
4 103 368
4 281 347
2000
8 149 468
3 967 423
4 182 045
2001
7 891 095
3 841 163
4 049 932
2002
7 845 841
3 816 162
4 029 679
2003
7 801 273
3 790 840
4 010 433
2004
7 761 049
3 767 610
3 993 439
2005
7 718 750
3 743 327
3 975 423
Перспективите в България, както и в Европа, са за увеличаване на продължителността на живота, намаляване на раждаемостта и смъртността, което ще доведе до още по-голямо остаряване на населението.
1.2. Остаряване на населението
България има отрицателен естествен прираст на населението (около -0.7 % годишно), който заедно с нетната емиграция (около –0.1 % годишно) доведе до среден отрицателен прираст на населението от −0.8 %. В резултат от това, числеността на населението в трудоспособна възраст намалява бързо, а броят на старите хора нараства също толкова бързо.
Фиг 1. Динамика на населението в Р България по основни възрастови групи през периода 1960-2020 г.
Източник: Евростат
Средната възраст на населението общо за страната през 2005 г. е 41.2 години. В градовете този показател има стойност 39.5 години, а в селата - 45.2 години. Средната продължителност на живота на населението за периода 2002 - 2004 г. е 72.43 години. На Фиг.1 са представени прогнози на Евростат за динамиката на населението на България по основни възрастови групи до 2020 г. Коефициентът на възрастова зависимост - населението на възраст под 15 г. и над 65 г. към населението между 15 и 64 г., който за 2004 г. е 44,9%, а за 2005 г. е 44,5% показва че едно лице в трудоспособна възраст издържа 2 лица в надтрудоспособна възраст. Очакванията са той да се повиши.
1.3. Население под, във и над трудоспособна възраст
Върху обхвата на населението във и над трудоспособна възраст влияние оказва както остаряването на населението, така и направените законодателни промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. Населението в трудоспособна възраст ( мъжете на възраст от 16 години до навършването на 63 години и жените на възраст от 16 години до навършването на 58 години) към края на 2005 г. е 4 814 хиляди души или 62.4 % от цялото население.
Таблица 2. Население под, във и над трудоспособна възраст
Години
Общо
Възрастови групи
Под трудоспособна възраст - %
В трудоспособна възраст - %
Над трудоспособна възраст - %
1990
100.0
21.6
55.5
22.9
1995
100.0
19.1
56.6
24.3
2000
100.0
16.8
58.3
24.9
2001
100.0
16.3
59.2
24.5
2002
100.0
15.9
60.1
24.0
2003
100.0
15.5
60.8
23.7
2004
100.0
15.1
61.6
23.3
2005
100.0
14.8
62.4
22.8
Населението над трудоспособна възраст през 2005 г. е близо 1 762 хил. души. За една година то е намаляло с 43 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), но и на промяната във възрастовата граница за пенсиониране /НСИ/.
Населението в трудоспособна възраст ( мъжете на възраст от 16 години до навършването на 63 години и жените на възраст от 16 години до навършването на 58 години) към края на 2005 г. е 4 814 хиляди души или 62.4 % от цялото население. Съгласно прогноза на Световната банка през следващите 20 години пенсионерите ще се увеличат със 17 %, възрастното население ( над 65 ще се увеличи от 16% на 30%, а силно зависимата част от него (над 80 г.) многократно ще нарастне - от 2% на 7,6%.
1.4. Естествен прираст на населението
Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. И тъй като от 1990 г. насам умират повече лица, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява.( Фиг.2)
Фигура 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на 1000 души
от населението за периода 1945 – 2005 г.
През 2005 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 42 299 души. Стойността на коефициента на естествения прираст (разлика между ражданията и умиранията на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е минус 5.4‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 12.7‰, докато в градовете тази стойност е минус 2.4‰.
Таблица 3. Основни демографски показатели (Данните на НСИ за 2005 г. са предварителни)
Показател
2001
2004
2005
Общо
В градо- вете
В селата
Общо
В градо- вете
В селата
Общо
В градо- вете
В селата
Гъстота на населението
(на кв. км)71.1
.
.
69.9
.
.
69.5
.
.
Естествен прираст
(на 1000 души)-5.6
-2.6
-12.3
-5.2
-2.6
-11.1
-5.4
-2.4
-12.7
Полово съотношениe
(брой жени на 1000 мъже)1 054
1 066
1 028
1 060
1 075
1 026
1 062
1 077
1 028
Структура на населението по местоживеене (%)
100.0
69.4
30.6
100.0
70.0
30.0
100.0
70.2
29.8
Коефициент на възрастова зависимост (%)
46.8
39.8
65.8
44.9
37.9
64.3
44.5
37.5
64.0
Раждаемост (на 1000 души)
8.6
8.9
8.1
9.0
9.3
8.3
9.2
9.6
8.1
Смъртност (на 1000 души)
14.2
11.5
20.4
14.2
11.9
19.4
14.6
12.0
20.8
Мъже
15.6
12.8
21.8
15.7
13.3
21.1
16.2
13.5
22.4
Жени
12.9
10.2
19.0
12.7
10.6
17.7
13.2
10.7
19.2
Средна продължителност на живота (в години)
*71.8
72.1
70.8
**72.4
72.8
71.4
**72.4
72.8
71.4
Мъже
68.5
.
.
69.1
69.5
67.9
69.1
69.5
67.9
Жени
75.2
.
.
76.2
76.5
75.8
76.2
76.5
75.8
Средна възраст (в години):
На населението
40.4
38.6
44.6
41.0
39.3
45.0
41.2
39.5
45.2
*) Данните са за периода 1999 - 2001 година
**) Данните са за периода 2002 - 2004 година
Данните в таблици 3 и 4 показват, че през следващите години се очертават проблеми, свързани с ограничаването на трудовите ресурси в страната и техния възрастов състав, възрастовата зависимост и особено с увеличаване дела на хората в третата възраст, както и с простото възпроизводство на населението поради намаляването на лицата под трудоспособна възраст.
Таблица 4. Основни демографски показатели на населението над 55 г. за 2005 г. и прогноза до 2025 (По данни на НСИ)
Индикатор
2005
2010
2015
2020
2025
Индекс на възрастните хора
(дял на 55+)30.3
31.4
32.4
33.5
35.2
Коефициент на възрастова зависимост на възрастните (65+/15-64)
24.9
25.7
28.9
31.8
34.4
Средна възраст на възрастните 55+
67.9
68.2
68.5
68.9
69.2
Продължителност на живота в отделните групи възрастни
55 Мъже
16.8
18.7
20.6
22.3
23.7
55 Жени
23.1
24.2
25.3
26.4
27.4
60 Мъже
12.8
14.5
16.2
17.8
19.1
60 Жени
18.5
19.5
20.6
21.7
22.7
65 Мъже
9.2
10.6
12.2
13.6
14.8
65 Жени
14.2
15.1
16.1
17.1
18.0
70 Мъже
6.1
7.2
8.5
9.7
10.7
70 Жени
10.1
10.9
11.8
12.7
13.6
75 Мъже
3.6
4.4
5.4
6.4
7.2
75 Жени
6.5
7.1
7.9
8.7
9.5
80 Мъже
1.9
2.3
3.0
3.7
4.3
80 Жени
3.6
4.0
4.6
5.2
5.9
85 Мъже
0.8
1.0
1.4
1.7
2.1
85 Жени
1.6
1.8
2.2
2.6
3.1
90 Мъже
0.2
0.3
0.4
0.6
0.8
90 Жени
0.5
0.6
0.8
1.0
1.3
Брой по възрастови групи
2337926
2380625
2455589
2550282
2682108
55-59
563577
521082
515339
507927
534896
60-64
445544
527384
501612
504913
501755
65-69
395124
400849
484730
468408
476231
70-74
384421
335057
349460
430609
422140
75-79
292975
294755
266789
287003
361245
80+
256285
301498
337659
351422
385841
1.5. Регионални аспекти на стареенето на населението в България [2]
България е разделена на 28 области, съответстващи на ниво 3 от номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS) на Евростат. Шест са районите за планиране, отговарящи на ниво 2 от NUTS. Територията на районите за планиране агрегира територията на съставящите ги области.
С най-обширна територия (24,8% от територията на България) е Южният централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково. В административно отношение той се състои от най-много общини (74 от общо 264 към 31.12.2003 г.), населени места (1 511) и градове (63). Единствено по показателя “гъстота на населението” (70,7 души на кв. км.) Южният централен район отстъпва на Югозпадния. Първенството на Югозападния район се дължи на столицата София, на чиято територия (най-малката от всички области – 1,2% от територията на страната) живеят 896,2 души на кв. км. Областта е и с най-голям брой на населението – 1 208 930 жители към 31.12.2003 г. Най-малкият район е Северозападният.
Мрежата от населени места на националната територия е сравнително равномерно развита, за разлика от мрежата от големи градове. Около 70% от населението е съсредоточено в 30 от общо 264 общини с население между 25 000 и 99 999 жители и 9 общини с население над 100 000 жители (между които е и София с над 1.100 000). Останалите 225 общини имат население под 25 000, което представлява 30% от общото за страната. От общо 5532 селища над 4000 имат по-малко от 500 жители.
В Североизточния район градската структура се състои от четири града с население 25 000 – 99 999 и само два центъра с население над 100 000 жители. В Северозападния район няма градове с над 100 000 жители, а само четири центъра с население между 25 000 и 99 999 жители. Това териториално разпределение на селищната мрежа поражда проблеми от типа “център-периферия” и обуславя наличието на големи вътрешнорегионални различия.
Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички шест района за планиране. Спадът на населението е най-съществен в Северозападния (-2,2%) и Северния централен район (-1,4%). Най-малък е спадът в Югозападния район (-0,3%)[3]. Основните причини са отрицателният естествен прираст и вътрешната миграция. Данни за шестте района на планиране представяме на Фиг. 3 и Табл. 5 [4].
Таблица 5. Райони за планиране (2003 г.)
Райони за
Територия
% от
Население
% от
Гъстота на
Обработваема
Брой
Брой
планиране
2003 г.
общата
2003 г.
общото
населението
земя 2003 г.
области
общини
(кв.км)
територия
(брой)
население
(ч./кв.км)
(дка/ч.)
Р България
111001,9
100,0
7801273
100,0
70,3
6,4
28
264
Северозападен
10288,2
9,3
512593
6,6
49,8
11,9
3
32
Северен
18320,0
16,5
1165806
14,9
63,6
8,6
5
41
централен
Североизточен
19923,4
17,9
1285803
16,5
64,5
9,3
6
49
Югоизточен
14647,6
13,2
782653
10,0
53,4
8,6
3
22
Южен
27516,2
24,8
1944382
24,9
70,7
5,0
6
68
централен
Югозападен
20306,5
18,3
2110036
27,0
103,9
2,5
5
52
Най-високи отрицателни стойности на естествения прираст се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰). Те са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следвани от Северния централен район (-8,6 ‰).
Фиг 3. Административно-териториалнаструктура
на страната
Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.
По отношение на гъстотата на населението най-слабо населени са Северозападният район (49,8 д./км2) и Югоизточният район (53,4). Близки са стойностите в Северния централен район (63,6) и Североизточния район (64,5), както и в Южния централен район (70,7). С най-висока гъстота на населението се отличава Югозападният район (103,9). Във всеки от районите за планиране са налице обширни територии с ниска гъстота на населението (предимно планински и селски райони).
Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени (в ЕС – 105). Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации.
Между районите за планиране съществуват определени различия във възрастовата структура (фиг. 4). Тя е най-неблагоприятна в Северозападния и Северния централен район, където са най-високи относителните дялове на населението над 65 г., а най-малки - тези под 15 г.
Фиг. 4. Възрастова структура на населението по райони
за планиране - 2003 г.
Ниският дял на населението под 15 г. в Югозападния район се дължи на концентрация на население във възрастовата група 15-64 г. – в резултат от натрупването на работна сила в град София.
Останалите райони имат параметри на възрастовата структура, близки до средните за страната. Относителният дял на населението над 65 г. нараства във всички райони, а този под 15 г. намалява. С изключение на Югозападния район, в останалите райони намаляват абсолютните стойности на населението във възрастовия интервал 15-64 г.
Вътрешните различия в отделните райони са много по-големи. Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастовата група 15-64 г.
Фиг.5. Коефициенти на възрастова зависимост
За периода 1997-2003 г. коефициентът на зависимост на възрастното население[5] има тенденция на увеличаване. Особено критично тази тенденция се проявява н Северозападния (34,0%) и Северния централен район (28,9) (фиг. 5). Нарастването и високите стойности на този коефициент показва, че разходите за издръжката на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи. Сравненията в европейски план очертават, че по стойностите на този коефициент районите за планиране в България са близки до тези на страните–членки от ЕС15, и с влошени стойности в сравнение с новоприсъединилите страни и Румъния, с изключение на Унгария (с която те са сходни). В 163 общини средната възраст е над средната за страната, като в 18 общини средната възраст е над 50 г. Райони със средна възраст над средната за страната (над 40.1) са: Северозападна България, пригранични райони на средна Западна България, Странджа-Сакар, Дунавската равнина, Тракийската низина.
Обезлюдяването на големи райони в страната – най-вече по-слабо развитите, граничните и планинските райони обуслови неблагоприятна демографска структура особено в селата, където живее предимно възрастно, по-бедно и с по-ниско образование население. Клъстерен анализ на 51 селски общини показва, че най-застарялото население на България живее в клъстера, образуван от 7 изцяло селски общини във Видинска, Кюстендилска, Пернишка и Старозагорска област. Най-висока е средната възраст на населението в общините: Бойница – 59.8 г., Трекляно – 59.8 г., Невестино – 58.5 г., Макреш – 58.3.
Tаблица 6. Разпределение на общините по дял на населението във възрастовата група над 50 г. според преброяванията от 1992 и 2001 г.
Тип възрастова структура
% от общото население
в абс. брой
в %
1992 г.
2001г.
1992 г.
2001г.
Прогресивна
под 23
8
0
3,1
0
Стационарна
23 - 30
53
23
20,2
8,8
Регресивна
30-40
102
113
38,9
43,1
40 - 50
57
75
21,8
28,6
50 - 60
30
40
11,5
15,3
60 - 70
8
6
3,1
2,3
над 70
4
5
1,5
1,9
общо
262
262
100,0
100,0
Според класификацията на Росет в началото на ХХІ в. в България няма нито една община, където населението да не се намира във фаза на демографска старост. [6]
Фигура 6. Дял на населението над 50 г. по общини
По тази схема населението на България в края на Втората световна война е още доста младо и се намира в първо преддверие на остаряване. От 1975 г. 16,2% от населението е на възраст над 60 години, през 1992 г. – 20,4% и през 2002 г. – 21,1%.
Анализът на демографското развитие на районите за планиране в България показва следните характеристики:
• Населението на всички райони намалява и заедно с това и репродуктивните и трудоспособните контингенти.
• Демографската ситуация е най-неблагоприятна в Северозападния район, който е с големи загуби на човешки ресурси, силно влошена възрастова структура и възпроизводство с голям отрицателен естествен прираст. С подобни влошени характеристики на демографското състояние е и Северният централен район.
• Със специфично демографско развитие е Югозападният район, където е разположена столицата, характеризираща се с висок възпроизводствен и трудов потенциал.
Таблица 7. Разпределение на общините по коефициент за стареене според преброяванията от 1992 и 2001 г.
Степен на застаряване
% от общото население
в абсолютен брой
в %
1992 г.
2001г.
1992г.
2001г.
Среден етап на демографска старост
10 - 15
22
5
8,4
1,9
Старо население
15 - 20
62
55
23,7
21,0
Изключително старо население
20 – 30
104
120
39,7
45,8
30 - 40
47
53
17,9
20,2
40 – 50
21
20
8,0
7,6
50 – 60
5
6
1,9
2,3
над 60
1
3
0,4
1,1
общо
262
262
100,0
100,0
[1] В България няма национална статстическа система за хората от Третата възраст, затова тук използваме избирателно по-общи статистически и други източници.
[2] Създаването на шестте района за планиране, които не са административно-териториални единици по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, е обусловено от изискванията на регионалното планиране и по-специално от изискванията, поставяни във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз, където районите от второто равнище на Номенклатурата на териториалните статистически единици (NUTS) са основен обект за планиране, програмиране, прилагане и наблюдение по цел 1 на Структурните фондове.
[3] Данните са от “Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г.”.
[4] Източник: Агенция по кадастър; НСИ, текуща демографска статистика.
[5] С оглед съпоставимост на данните с тези за ЕС, коефициентът на зависимост на възрастното население се изчислява като брой на хората над 65 г., отнесен към броя на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.).
[6] Класификация на областите и общините според степента на застаряване на населението по типологизацията на Росет, според дела на населението над 60 г.: изключително младо население (под 5%); младо население (5-8%); начало на демографска старост (8-10%); среден етап на демографска старост (10-15%); старо население (15-20%);изключително старо население (над 20%).
Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики
Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices
