СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ХОРАТА ОТ ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ

Правото на равен достъп за всички граждани до медицинска помощ е конституционно установено и е законово регламентирано в Закона за здравето /ЗЗ/, Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и съответните подзаконови актове. Гарантирани са и правата на гражданите за получаване на качествени здравни услуги и защита от дискриминация в тази връзка. Съгласно влезлия в сила на 01.01.2005 г. нов Закон за здравето правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента. Качеството на медицинската помощ се гарантира с Национални медицински стандарти, които се утвърждават от министъра на здравеопазването и с Правилата за добра медицинска практика. Съгласно ЗЗ и ЗЛЗ се създават медицински стандарти, за което е отговорно Министерството на здравеопазването /МЗ/, и правила за добра медицинска практика, за което е отговорен Българският лекарски съюз /БЛС/. Досега са разработени и приети 22 стандарта, т.е. – 42 % от общо предвидените стандарти.

Задължителното здравно осигуряване гарантира равноправен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, чрез определен основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/, както и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с Регионалната здравно-осигурителна каса /РЗОК/, което е валидно за цялата територия на страната. Що се отнася до тази част от българското население, която в настоящия момент е с прекъснати здравноосигурителни права, съгласно последните промени в Закона за здравното осигуряване, лицата могат да се издължат, чрез разсрочено плащане, сключвайки договор с Националния осигурителен институт /НОИ/. За хора, които са дългосрочно безработни и не са в състояние да заплащат здравноосигурителните си вноски и не са в състояние да възстановят дължимите от преди суми за здравноосигурителни вноски, също бяха предприети мерки. Министерският съвет прие на 30.01.2006 г. Постановление за определяне на условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани през 2006 г., които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. Законът за здравното осигуряване регламентира случаите, в които здравно осигурителните вноски се поемат от Републиканския бюджет, което дава възможност на голямата група на гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление, на лицата, настанени в специализирани институции, както и на лицата, получаващи обезщетение за безработица, да имат свободен достъп до медицинска помощ, без да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка.

В политиката по създаване на условия за достъп на всички граждани на Република България до висококачествени здравни услуги особено внимание се отделя за подобряване здравното обслужване на групите в неравностойно положение, където най-голям е процентът на ромската общност. В тази насока се работи за улесняване достъпа чрез разработване на национални и регионални програми за промоция, превенция, лечение и рехабилитация на заболявания със социално значим риск. Общинската администрация и неправителствените организации, работещи по проблемите на ромската общност и на други рискови групи от населението, както и други юридически лица с нестопанска цел също се подпомагат от МЗ и неговите структури в страната – Регионални центрове по здравеопазване и РИОКОЗ при разясняване на законовите възможности за създаване на лечебни заведения, съобразени със здравно-демографската специфика в района и при разработване на програми. Целесъобразно е създаване от местната администрация и от милосърдни организации на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения за обслужване на по-бедните. Подкрепата и стимулирането от страна на МЗ на създаването от местната администрация и от милосърдни организации на лечебни заведения за обслужване на по-бедните е залегнало и в Плана за действие 2001-2006 г. към Националната здравна стратегия “По-добро здраве за по-добро бъдеще на България”.

Причини за смъртта	Общо	Мъже	Жени	Общо	Мъже	Жени
Причини за смъртта	Брой			На 100 хил. души от населението
Общо	110 110	59 256	50 854	1 415.1	1 567.9	1 270.7
Инфекциозни болести и паразитози	617	415	202	7.9	11.0	5.0
Новообразувания	16 266	9 614	6 652	209.0	254.4	166.2
в това число:
злокачествени новообразувания на храносмилателните органи и перитонеума	5 919	3 492	2 427	76.1	92.4	60.6
злокачествени новообразувания на дихателната система и на гръдните органи	3 657	3 059	598	47.0	80.9	14.9
Болести на ендокринните жлези, на храненето, на обмяната и разстройства на имунитета	1 971	857	1 114	25.3	22.7	27.8
Болести на кръвта и кръвотворните органи	123	58	65	1.6	1.5	1.6
Психични разстройства	180	127	53	2.3	3.4	1.3
Болести на нервната система и на сетивните органи	725	433	292	9.3	11.5	7.3
Болести на органите на кръвообращението	74 280	37 713	36 567	954.6	997.9	913.7
в това число:
хипертонична болест	4 914	2 325	2 589	63.2	61.5	64.7
исхемична болест на сърцето	18 378	10 111	8 267	236.2	267.5	206.6
в т.ч. остър инфаркт на миокарда	7 048	4 437	2 611	90.6	117.4	65.2
мозъчносъдова болест	20 564	9 903	10 661	264.3	262.0	266.4
Болести на дихателната система	3 192	2 022	1 170	41.0	53.5	29.2
Болести на храносмилателната система	2 905	1 994	911	37.3	52.8	22.8
Болести на пикочо-половата система	927	522	405	11.9	13.8	10.1
Усложнения на бременността,раждането и следродовия период	7	-	7	0.1	-	0.2
Болести на кожата и подкожната тъкан	27	11	16	0.3	0.3	0.4
Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан	38	16	22	0.5	0.4	0.5
Вродени аномалии	211	120	91	2.7	3.2	2.3
Някои състояния,възникващи през перинаталния период	253	147	106	3.3	3.9	2.6
Симптоми, признаци и недобре определени състояния	4 508	2 237	2 271	57.9	59.2	56.7
Травми и отравяния	3 880	2 970	910	49.9	78.6	22.7

Важна група показатели, характеризиращи здравния статус на населението, включително и възрастните, са свързани с честотата и структурата на регистрираните заболявания, както и с причините за смъртността. Статистиката показва, че 72–75% от всички регистрирани случаи на заболявания в страната през последните години се дължат на болестите на дихателната система, следвани от болестите на нервната система и сетивните органи, болестите на органите на кръвообращението, травмите и отравянията и болестите на кожата и подкожната тъкан. Тенденцията на заболеваемостта от злокачествени новообразувания в България е сходна с наблюдаваното в другите европейски страни. Епидемичната ситуация за някои характерни болести също е мерило за здравния статус на населението. Показателен в това отношения е ръстът на заболелите от туберкулоза, който е значителен през годините на прехода.

Статистиката на причините за смъртта показва, че най-често това са болестите на органите на кръвообращението (табл.8).

Общото влошаване на здравния статус на населението е съпроводено и с някои особености, поставящи групи от него в по-неблагоприятна позиция. Такива групи са хората, живеещи на село, в някои крайни райони на страната и най-вече на хората от ромската малцинствена общност. Преодоляване на несъответствието между дълголетието като реалност и качеството на живота на старите хора е едно от стратегическите предизвикателства в Националната здравна стратегия “По-добро здраве за по-добро бъдеще на България”.

2.5. Бедност

България е страната с най-голяма бедност от страните членки на ЕС. В резултат от анализа на Многоцелевото наблюдение на домакинствата, проведено от НСИ през 2003 г., за праг на бедност в България се прие 102 лв. месечно на еквивалентно лице (60% от общия месечен потребителски разход на едно еквивалентно лице в домакинството). При така възприетата линия на бедност, относителният дял на бедното население в страната възлиза на 14%, т.е. бедни в България са около 1 114 хил. души. Дълбочината на бедност е 2.9%, а остротата на бедност е 1.1%. Оценките на НСИ за бедността в България дават основание за следните изводи: Бедността през последните години намалява. Относителният дял на бедните домакинства намалява от 15.6% през 1998 г. на 14.1% през 2003 г.

Според данни на НСИ, линията на бедност у нас през 2005 г. е била 936 евро годишно на лице или 152 лв. месечно (78 евро). Стойността е получена на база методиката на Евростат (60 % от медианния общ нетен еквивалентен доход). Покачването спрямо 2001 г. е 46 %, като средногодишното нарастване е над 11.5 %. Успоредно с това е положителен факт, че нарастването на прага на бедност не води до съществени изменения в равнището на бедност за страната, което се запазва стабилно между 14 и 15 на сто от населението. Докато равнището на бедност в страната през 2004 г. е 15.3 %, то през 2005 г. е 14.2 %.

Освен прага и равнището на бедност, интерес представлява и подоходното разпределение на групите под и около прага на бедността. На първо място внимание заслужават данните за подоходното неравенство – коефициентът на Gini и коефициентът на поляризация (S80/S20). Коефициентът на Gini, илюстриращ степента на подоходна диференциация средно за страната, за целия период от 1998 г. до 2005 г. не надвишава 26 %. Стойността на Gini коефициента е доста ниска, сравнена не само със средните равнища в ЕС, но и спрямо равнищата в новоприсъединилите се страни от Източна Европа. За 2005 г. коефициентът на Джини е 24.89. За разглеждания период 1998-2005 г. коефициентът на поляризация (S80/S20) не се променя съществено във времето и се движи в границите между 3.9 – 3.6. През 2005 г. той е 3.66, което е доста ниско на фона на средното за ЕС равнище (според данни на Евростат, през 2003 г. отношението S80/S20 има стойност от 4,8 при 3,56 за България през същата година). За периода 1995-2005 г. дълбочината на бедността също не показва съществени вариации и се движи в коридора 19-21 %, като през 2005 г. е бил 20 %. Основният извод е, че темповете на нарастване на средния жизнен стандарт на населението в бедност и прага на бедността нарастват с близки темпове.

При средно равнище от 14.2 % за страната, рискът от бедност сред жените е 15.4 % или с 1.2 пункта по-висок от средния и с 2.6 пункта по-висок от този на мъжете. Рискът от бедност е и възрастово определен, като той е най-висок за генерациите под и над трудоспособна възраст. За групата над 65 г. – 17.5 %. Равнището на бедност при възрастните мъже над 65 години е 9.1 %, а при жените в същата възрастова група е 23.2 %. По статус на пазара на труда очаквано най-голям е рискът от бедност за безработните и пенсионерите. Делът на работещите бедни е 5.6 % през 2005 г., с близо 0.7 пункта по-ниско в сравнение с 2003 г. При самонаетите рискът е 8.7 %. Рискът от бедност за безработните устойчиво нараства и от 30.9 % през 2003 г., през 2005 г. той вече е 34.2 %. Увеличението от 3.3 пункта важи и за мъжете, и за жените безработни. Делът на бедните безработни мъже е 37.4 % от всички безработни или с 2.3 пункта повече в сравнение с 2003 г. Увеличението за жените е по-голямо – от 27 % до 30.9 % или близо 4 пункта. Равнището на риска от бедност зависи и от структурата на домакинството, в което даден индивид живее. В тази връзка водещи фактори за степента на риск от бедност са: присъствието или отсъствието на съпруг, зависимо дете и лице над 65 г. В “едноличните домакинства” равнището на бедност е много над средното за страната и средното за този вид домакинства – близо 33 %, като рискът за самотните е неравномерно разпределен в зависимост от възрастта и пола. Жените са по-уязвимата група с равнище на бедност 35.5 % при 22.5 на сто за самотните мъже. Наличието или отсъствието на зависими деца, както и техният брой оказва влияние върху редуцирането или увеличаването на риска от бедност за хората, откъснати от пазара на труда. В тази връзка, за всички социално-икономически и демографски групи от населението, рискът от бедност е най-голям в домакинствата, където никой не работи, но има зависими деца. Бедни са 60.8 % от всички такива домакинства срещу само 25.2 % за “безработни” домакинства, но без зависими деца. В същото време за важността на достъпа до пазара на труда красноречиво говори фактът, че равнището на бедност сред домакинствата, където всички възрастни работят е незначителен – 1.1 % за домакинства без деца и 1.2 % за домакинства с деца.

На базата на казаното може да се направи категорично обобщение за факторите, пораждащи бедност в българското общество. Това са: липсата на достъп до пазара на труда, големият брой на децата в домакинството и отсъствието на съпруг или друг близък. Така изпъкват и тези групи от обществото, които са най-силно застрашени от изпадане в бедност. Това са безработните, самотните родители и самотно живеещите лица, възрастните и децата от многодетни домакинства.

Възрастта и полът са от важно значение за разпределението на риска от бедност. По правило жените са по-бедни, в сравнение с мъжете. През 2005 г. 57.5 % от всички бедни са жени срещу 42.5 % за мъжете.[1]

Таблица 9. Доходи и индикатори за бедност за възрастните-НСИ


	2000	2001	2002	2003	2004
Линия на бедност	1209.0	1244.0	1496.0	1647.0	1707.0
Относителна бедност %	14.3	15.6	13.5	14.1	15.3
*65+*	14.6	14.6	14.0	14.4	15.7
Мъже	7.0	6.6	6.7	7.7	5.3
Жени	20.1	20.2	19.4	18.6	22.6
*Пенсионери*	12.9	13.6	12.5	14.1	14.8
Мъже	7.9	8.0	6.7	8.5	6.6
Жени	16.3	17.3	16.2	17.3	19.8
*Без деца*	12.0	13.7	12.1	12.4	12.7
65+	6.2	6.6	6.0	7.1	6.0
Дълбочина на бедност (%)	21.1	209.0	20.2	18.6	18.9
*65+*	15.5	14.0	16.0	15.0	13.0
Мъже	14.7	10.3	10.3	11.8	8.4
Жени	15.8	14.7	16.9	16.6	13.8

Безработица-регионално сближаване (LFS) - %
СЗ	3.5	4.2	4.7	3.8	3.8
СЦ	2.4	2.2	2.3	2.4	2.6
СИ	2.2	2.0	2.0	2.2	2.0
ЮЗ	2.7	3.0	2.7	3.0	2.9
ЮЦ	1.7	1.7	1.8	1.8	1.7
ЮИ	1.4	1.3	1.3	1.5	1.4

Равнището на относителна бедност не се отличава съществено от това в страните от ЕС (15%), но разликата в абсолютните линии на бедност е твърде значима. За страните от ЕС прагът на бедност през 2001 г. е 8319 евро годишно, а за България – 639 евро, т.е. разликата е 13 пъти. Това означава, че почти цялото население на страната живее в бедност по отношение на средноевропейското равнище.

Ролята на социалните трансфери (включително пенсиите) за редуцирането на бедността може да се определи като значителна. Преди осъществяването на всички социални трансфери относителният дял на бедните би бил с 12.6 процентни пункта по-висок (36.7% от населението), отколкото след осъществяването им. Изключвайки пенсиите от социалните трансфери, ролята на останалата част от тях за намаляването на бедността не е много силна. В резултат на социалните трансфери (без пенсиите) през 2003 г. делът на бедните домакинства намалява от 16% на 14.1%. Разликата между тях е 1.9 процентни пункта. За страните от ЕС тази разлика възлиза на 9 процентни пункта. Това означава, че ролята на държавата трябва да е по-значителна при изпълнение на социалните й функции при закрила на най-бедната част от обществото и при намаляване на риска от бедност.

Анализът на достъпната статистическа информация позволява да се идентифицират следните по-важни групи на бедните и застрашени от бедност включващи и хората над 55 години:

1. Безработни лица и домакинства с безработни лица. Бедността е силно разпространена сред групата на продължително безработните.

2. Икономически-неактивните лица с ниски доходи. Такива са най-вече пенсионери с ниски пенсии, инвалиди, домакини. Възрастните жени над 65 г., които живеят под прага на бедност у нас са три пъти повече, отколкото мъжете на същата възраст.

3. Хора с увреждания. Тук влизат хронично болните и хората с трайни увреждания на здравето. В особено трудна ситуация са хората с ментални увреждания. Съществени проблеми при тях са нерешените им равни права, равен достъп до информация и граждански услуги. Според различни данни и критерии на специализирани организации, хората с увреждания у нас са между 300 хил. и 700 хил. души, като няма статистика за броят им над 55 г.

4. Неграмотни и нискообразовани хора. Те попадат най-често в категорията на бедните. Завършването на основно образование намалява риска за бедност 2 пъти, на средно гимназиално - 2,3 пъти, а на средно специално и висше - приблизително 3 пъти. Равнището на бедност сред хората с висше образование е под 2%.

5. Етническа принадлежност (роми и турци). Мнозинството от ромското население се отличава с високо равнище на бедност и социална изолация. То притежава трайно формирана субкултура на бедността и съчетава повечето признаци на останалите рискови групи: ниски и несигурни доходи, лоши жилищни и битови условия, ниско ниво на образование, лош здравен статус, многодетност, продължителна безработица и загуба на трудови навици. Делът на бедните в ромската етническа група през 2003 г. е 64.3%, в турската – 23.4%, а в българската – 9.4%. За сравнение, според изследване на Световната банка от 2001 г., като бедни са оценени 5.6% от българите, 20.9% от турците и 61.8% от ромите.

6. Работещи бедни. Най-често това са упражняващи нископлатен или общ физически труд в селското и горското стопанство, както и в шивашката промишленост. Немалко от тази категория са възрастни – около пенсионна възраст, което увеличава риска от бедност.

2.6. Възрастните – уязвими групи, социална защита и НПО

Уязвими групи в България, които са най-силно застрашени от социално изключване, са възрастните жени, хората с физически увреждания и бездомните хора. За тези групи съществува един общ проблем и това е липсата на координирана помощ от държавата и НПО за социално включване, което намалява ефикасността на полаганите в момента усилия. В допълнение към това, всяка от изброените групи има свой водещ проблем, изложен по-долу.

Заетостта през 2004 г. е 48.4% за мъжете и 39.5% за жените. Като цяло жените в България са ангажирани в по-ниско платени дейности в сравнение с мъжете. Така например 79% жени спрямо 21% мъже са заети в образованието, съответно 78% на 22% в социални дейности. Средно, жените в България получават 72% от заплащането на мъжете. В повечето семейства, които са с един родител в домакинството, жени са глава на семейството. Това рефлектира върху бедността на цялото домакинство. Ниските доходи на жените съответно определят и ниското ниво на пенсиите, и поради по-високата продължителност на живота на жените, процентът самотни възрастни жени с ниски доходи е чувствително по-висок.

Тази група жени са силно застрашени от социално изключване поради бедност. Показателят за включването на жените в предприемачество също е значително по-нисък от този за мъжете. На база на данните от раздел човешки ресурси по отношение на коефицентите на заетост и безработица, съществува и тенденция на възрастова дискриминация на жените на пазара на труда в страната. Тази тенденция е сравнително слаба, но е тревожна на фона на застаряването на нацията.

Жените са значително по-застрашени от полова и възрастова дискриминация на пазара на труда, бедност и домашно насилие и от тук – от социално изключване. Макар и нивото на проблема с равенството между половете да е съпоставим с неговите измерения в останалите страни от ЕС, проблемите с половата дискриминация трябва да бъдат преодолени, тъй като това възпрепятства развитието на човешкия капитал в България.

Хора с увреждания. По данни на Националния осигурителен институт само лицата, които получават социална пенсия за инвалидност или част от такава пенсия, наброяват 244 929 (със степен на инвалидност между 71% и 100%), а лицата, които получават различни пенсии за инвалидност и са със степен на инвалидност между 50% и 71% , са 84 756 на брой, т. е. общият брой на инвалидите в страната е не по-малък от 400 000 души[2]. По данни на някои национални неправителствени организации тази цифра надхвърля 700 000.

Икономически активните хора с увреждания са само около една четвърт от групата на населението в работоспособна възраст. Повечето от тях работят в защитени предприятия и кооперации, които са около 100 в цялата страна. Тези предприятия са субсидирани от държавния бюджет и са освободени от данък върху печалбата. Друга част от хората с увреждания е заета на основния пазар на труда, на места, където работодателите предлагат подходящи работни места, в съответствие с квоти, предвидени в Кодекса на труда; Закона за насърчаване на заетостта; Закона за зашита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Въпреки тези гаранции, равнището на безработица сред хората с увреждания е по-високо от средното за страната.

Близо около 1/3 от хората с увреждания по тяхна преценка смятат, че могат да упражняват определен вид трудова дейност. В предпочитанията си за осигуряване на своята трудова заетост 75% желаят да бъдат наети по трудов договор в обществени или частни фирми, 22% нямат конкретни предпочитания и само 3% искат да развиват самостоятелен бизнес. В работа по специални програми за заетост биха се включили 76% от желаещите да работят.

Във връзка с трудовата заетост 11% от хората с увреждания имат желание да се включат в курсове за квалификация и преквалификация. Най-предпочитани са компютърните курсове - 58%, езикови курсове - 13%, счетоводни или други икономически - 7%.

Сериозен проблем за трудовата и социална интеграция на хората с увреждания е достъпността до обкръжаващата ги инфраструктура. Само за 5% от нея тя е лесно достъпна, 46% изпитват затруднения в различна степен, а за 24% социалната инфраструктура е недостъпна.

Настоящата ситуация по отношение на хората с ментални увреждания показва, че проблемите са свързани с остарелия институционален модел на обслужване, което предполага практика на изолация, дискриминация и стигматизация. Направени са здравно-икономически анализи, показващи, че институционалният модел е дехуманизиращ и икономически неефективен. Биологично-институционалният модел пренебрегва основни индивидуални и социални потребности на хората като потребност от средства, жилище и работа. По този начин хората с психични увреждания загубват социалните си умения.

Бездомни хора. Бездомните хора са 850 – 950 души към януари 2004 г. /НСИ/. През 2003 г., 515 души са настанени в домове за временно настаняване. Реалната цифра на нуждаещите се от настаняване е много по-голяма, макар и не уловена от официалната статистика.

Специфични проблеми на уязвимите групи. Специфичните проблеми на всяка основна уязвима подгрупа са както следва:

• Осигуряване на равен достъп до трудова заетост на хората с увреждания чрез:

- изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии на страната;

- професионално обучение, квалификация и преквалификация според вида на

• Проблемът на групата на бездомните се превръща в проблем на цялото обществото не само поради необходимостта от изпълнение на моралния ангажимент за равен достъп, но и поради тенденциите на маргинализация и криминализация на групата.

Законът за интеграция на хората с увреждания, който влезе в сила от 01.01.2005 г., въведе за първи път социалната оценка на хората с увреждания. Тя се извършва въз основа на медицинската експертиза и установява потребностите от рехабилитация, възможностите за професионална реализация и социална интеграция. Тя включва и препоръки за необходимите мерки за социално включване на човека с увреждане, както и предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, в случаите, в които е установена потребност от това. Със заповеди на директорите на дирекции “Социално подпомагане” се сформираха 310 консултативни комисии за извършване на социалните оценки. До 31.12.2005 г. комисиите са изготвили 464 469 социални оценки.

От 01.01.2005 г. хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция, според вида и степента на увреждането им.

Ролята на неправителствените организации в България е изключително голяма не само с оглед осигуряване на достъп на уязвимите групи до социална защита, но и за гарантиране на техните равни възможности във всички сфери на обществения живот.

През месец януари 2005 г. с влизането в сила на новия Закон за интеграция на хората с увреждания, беше сформиран и новият Национален съвет за интеграция на хората с увреждания. В него влизат 16 неправителствени организации на хора с увреждания и организации за хора с увреждания, признати за представителни на национално равнище, представители на правителството, синдикатите, работодателските организации и Националното сдружение на общините в България. Съгласно Правилника за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания той заседава веднъж на тримесечие. През 2005 г. съветът е провел пет заседания, а само от началото на 2006 г. е провел три заседания. Важна роля имаха членовете от квотата на неправителствените организации на хора с увреждания и организации за хора с увреждания при стартиране на изпълнението на новия закон и особено на правилника за неговото прилагане в частта за извършване на социалната оценка и определяне на месечната добавка за социална интеграция на хората с увреждания. През 2006 г. Националният съвет продължава да работи много активно по усъвършенстване на нормативната уредба и координирането й с европейското законодателство.[3]

За постигането на по-пълно социално включване на хората в неравностойно положение, в частност на хората с увреждания, неправителственият сектор се насърчава за предоставяне на социални услуги на хората с увреждания в общността. Финансира се и се разширява кръгът на неправителствените организации, предоставящи такива услуги. През 2005 г. са финансирани 48 неправителствени организации. Общият брой ползватели са 4 250 лица с увреждания. През 2005 г. общо 16 проекта, с ползватели 333 лица с трайни увреждания, бяха насочени към предоставяне на алтернативни социални услуги и обучение. От цитираните 16 проекта 4, със 75 бенефициенти, са насочени към предоставяне на социални услуги за лица с ментални увреждания. По още 6 проекта е финансирано извършването на други услуги по реинтеграция на 150 лица с трайни увреждани. Финансирани са също и 26 проекта, с 3 767 ползватели, насочени към предоставяне на други видове услуги по реинтеграция на хора с увреждания.

[1] Доклад за изпълнението по Съвместния Меморандум по социално включване на Р България. МТСП, 30 май 2006г.

[2] Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания.

[3] Доклад за изпълнението по Съвместния Меморандум по социално включване на Р България. МТСП, 30 май 2006г.

Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

2.4. Равен достъп до висококачествени здравни услуги и здравен статус на възрастните

2.5. Бедност

2.6. Възрастните – уязвими групи, социална защита и НПО