Социални услуги за хората отТретата възраст - Част І. Методология за провеждане на изследванетоЪЗРАСТ

Избраният инструментариум комбинира кабинетен анализ и дълбочинни интервюта, което позволява да се интегрират:

ü субективни и обективни източници на информация.

Основанието ни да предложим въпросната комбинация от методи е убеждението ни, че в поръчаното изследване са налице интегрирани проблеми, а те изискват интегрирани решения. Ето защо смятаме, че избраното методологическо решение на комбиниране на кабинетен анализ със социологическо проучване на терен чрез дълбочинни интервюта е най-подходящото за изпълнение на поставените цел и задачи. Подобен баланс дава възможност да се интегрират силните страни и да се минимизират слабите страни от едностранчивото използване само на обективна или само на субективна информация.

1. Етапи и обхват на работата

Методологическата работа по проекта е реализирана на три основни етапа (кабинетен анализ, социологическо проучване и анализ на резултатите):

Екипът на проекта се запозна с редица документи, отнасящи се до изследването. Тук се включва преглед на над 340 документа, които очертават правната, политическата, социалната и техническата рамка на заданието. Сред тях са проучени:

A. Нормативната уредба, засягаща целевата група (хора над 55г.):

· Закон за интеграция на хората с увреждания;

· Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане;

· Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания;

· Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания;

· План за действие за равни възможности за хората с увреждания 2006 – 2007 г.;

· Закон за професионалното образование и обучение;

· Политика за психично здраве на Република България и Национален план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве на Република България за периода 2004 – 2012 г. (Протоколно решение на Министерския съвет от 22 юли 2004 г.).

Проучени са също и: Кодекс за социално осигуряване, Кодекс на труда, Закон за насърчаване на заетостта.

Използвани са публикации, статистики и изследвания на Националния статистически институт, на Програмния и аналитичен център за европейско право, на Българския институт за нестопанско право, на фондация “Отворено общество”, на Агенция за социални анализи и “Алфа рисърч”. Ползвани са “Наръчник за социална работа” и докладите: “Алтернативен бизнес - Идентификация и препоръки” на “АйБиЕф Интернешънъл Консултинг АД”, изготвен по Програма ФАР през 2004 и “Българският неправителствен сектор в контекста на развитие” на Фондация “Работилница за граждански инициативи”, декември 2003, на “Алфа рисърч” и други източници, достъпни в Интернет.

Избраният метод е дълбочинно интервю. Дълбочинното интервю обикновено се използва, когато трябва да се получи информация за мнението на експерти по определени въпроси. Експертите са специалисти с много висока степен на информираност в някаква област. Поради различни причини те имат натрупан управленски и административен опит и знания и могат да дадат оценки и мнения по интересуващите ни социално-икономически явления и процеси. Обикновено експертите се подбират типологично, т.е. целенасочено и преднамерено, без да се прилага принципа на случайния подбор. В процеса на изследването дълбочинни интервюта са проведени (със специално разработен за целите на изследването въпросник) с извадка от 105 представители на хората над 55 г., както и с 99 представители на допълнителните групи, които в случая участват като “експерти” (Приложение 1: Списък на участниците в дълбочинните интервюта).

При дълбочинното интервю почти всички въпроси са “отворени”, т.е. без предварително формулирани отговори. На интервюера се дава темата и списък на основните въпроси, около които трябва да се развие темата, за да не се излезе извън нейните рамки. От него се изисква да се “задълбочи” около тези въпроси, така че от респондента да се получи възможно най-богатата и разнообразна информация, която е било трудно да се предвиди предварително. Именно в това отношение дълбочинното интервю разгръща информацията в сравнение с обикновеното стандартизирано интервю.

· Анализ и обобщение на получените резултати от социологическото проучване и кабинетния анализ.

В обобщен вид документалният анализ заедно с анализа на интервютата (класифицирането и ранжирането на установените нагласи, обобщението на мненията за социалните услуги, предоставени от държавата, общините и НПО, идентифицирането на основните проблеми и извеждането на добри практики) са емпиричната база за извършване оценка на проблемите и идентифициране на потребностите на хората от третата възраст, за идентифициране на добрите НПО практики и на потребностите от обучение на НПО, работещи с възрастни хора.

2. Модел и обем на извадката

Поради значимостта на столицата за цялостното социално-икономическо и обществено-историческо развитие на страната Столичната община се включва към районите за целенасочено въздействие[1]. София е община с висок потенциал за развитие, но е необходимо насочване на нейното развитие с оглед ново качество на обслужващите функции за превръщането й във важен европейски център във всички измерения на това определение. Емпиричното социологическо изследване е проведено в град София/Столична община върху извадка от 105 представители на основната целева група – лица над 55 г. и 99 представители на допълнителните групи.

Отклонения от предвидения брой интервюта има в групите на държавната и общинската администрация, като те са компенсирани с интервюта в групите на НПО и доставчиците, които се оказаха по-отзивчиви. Седем от интервютата са получени по електронен път.

Интервюирани Планирани Реализирани

Лица над 55 г. 100 105

Представители на държавни институции 20 16

Експерти 10 11

Представители на общинската администрация 20 22

Представители на НПО 20 27

Медии 5 5

Работещи в социални заведения за възрастни хора 15 18

Общо 190 204

3. Времеви график

Изследването е проведено между 1.04.2006 г. и 30.06.2006 г. Работата на терен е извършена от 16 интервюера и изследователите – н.с.I ст. д-р Вяра Ганчева, ръководител, и н.с. I ст. д-р Емилия Ченгелова в периода 01.05.-15.06.2006 г.

[1] “Национална стратегия за регионално развитие на Р България 2005-2015”.

Ключови думи: възрастни, социални услуги, неправителствени организации, социологическо изследване, добри практики

Keywords: elderly, social services, NGO, sociological survey, best practices

ЧАСТ I. МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

1. Етапи и обхват на работата

2. Модел и обем на извадката

3. Времеви график