ТОМА ТОМОВ

ПРЕВРАТЪТ

Всичко, което написах, е малко или повече стенограмата на думите на Живков. Всъщност той е говорел сякаш че бълнува, скачайки безпорядъчно от едно на друго. На тази среща се повдига и още един въпрос. Набелязаният за 10 ноември пленум трябвало да обсъди подготовката за ХIV конгрес на БКП и проекта за нова конституция. Живков настоява, че ето - дайте сега да проведем пленума, да обсъдим набелязаните въпроси, да направим кадровите промени в Политбюро и МС, а после - след десетина дни - още един пленум за неговата оставка. Живков разчита, че като се оттегли от генералното секретарство, ще може да остави за себе си поста на председател на Държавния съвет, в което ще му помогне подбраното от него ново ръководство. Естествено, проживковско ръководство, което той ще може да си манипулира, както и преди. Но Шарапов е неумолим като смъртта. “Два пленума е нелогично - е категоричен той. - Да планираш бъдещето на първия пленум и да подадеш оставка на втория, ще доведе до суматоха в страната и хаос в партията. Пленум, но един! Формално да се разгледат набелязаните въпроси и веднага да се постави на дневен ред кадровият проблем - за оставката и избора на нов генсек.” Шарапов настоява и Живков се съгласява (той прекрасно разбира, че си има работа с КПСС, която е винаги голям майстор на “аргументацията” и ако трябва, ще подкреи “аргументацията” с всякакви средства).

Действията на Шарапов по партийно-дипломатическите скандали бе върхът на айсберга. А под него групата за завземане на властта разгърна просто трескава активност. Започнаха да се обработват членовете на българското ръководство. Занимавахме се с тези работи и ние с Виктор. Разбира се, моите възможности в това отношение бяха несравнимо по-малки от възможностите на приятелите ми, но все пак...

Един от моите “подопечни” бе Стоян Овчаров, много влиятелен по това време човек. По същество именно той в качеството си на министър на икономиката и планирането командваше цялото стопанство, разработваше и провеждаше реформата. Мнозина го обвиняваха във фалшифициране данните за икономическото развитие и той действително правеше това, но под прякото указание на самия Живков, който стовари вината за това на Овчаровата глава. Познавах и аз Стоян, нали бях съветник по науката и техниката. Не по-малко от един път месечно ние се срещахме и разменяхме информация и мисли по разни въпроси. И макар че той беше 15 години по-млад от мен, даже се сприятелихме. Той бе добре образован, познаваше руската литература, с гъвкав ум и добро чувство за хумор. Беше и критикар на системата.

И ето, на 7-и или 8-и звъня на Стоян и го моля спешно да ме приеме. Пристигам.

- Знаеш ли - казвам му, - че на 9-и имате политбюро, а на 10-и пленум?

- Разбира се, знам.

- А знаеш ли какъв ще е главният въпрос?

- Конгресът, конституцията.

- Не - казвам. - Главното е, че ще снемате Живков и ще избирате нов генерален секретар.

- ?!?!

- Да, бе - казвам. - Да не вярваш. Ти, Стояне, трябва да вземеш правилна позиция. Искаш ли да узнаеш какво е говорил тези дни за тебе Живков?

- ?!?!

- Ну, прочети.

Аз преди това бях напечатал на едно листче това, което бе казал за него Живков.

- И имай предвид - му казвам, - че тебе Живков е решил да те маха и да те бърка в едни лайна.

Стоян всичко разбра. Освен това той ми каза, че неотдавна изпратил на Горбачов писмо, в което откровено написал, че при Живков България върви към провал. Не зная така ли е, или не, но на пленума Стоян се държа правилно и правилно гласува. Между другото реформата, която бе разработена под ръководството на Стоян, е доста разумна. Те просто преписаха законодателната система за регулиране на икономическата система в ФРГ, като я адаптираха към българските условия. За съжаление вече нямаше време да я внедряват.

Но аз се увлякох в подробности. По същество: през всичките тези дни вървяха интензивни преговори с Москва. И чрез шифровки, и по специалната връзка. Разговаряхме основно с А. Н. Яковлев. Първият му въпрос към Шарапов бе:

- Ти гарантираш ли успех? Имай предвид, че за всичко отговаряш с главата си. Разбираш ли това?

Бях там, когато се провеждаше разговорът, всичко се чуваше много добре. Виктор ме погледна и бодро отвърна:

- Разбирам, всичко ще бъде както трябва.

След това Москва поиска от нас предложения за кандидатурата - кого посолството предлага за поста генерален секретар?

Ние предложихме две кандидатури - Младенов или Луканов. Яковлев отиде при Горбачов и след 30 минути ни отвърна:

- И двете кандидатури са приемливи, да решават сами.

Това беше късно през нощта. Рано сутринта позвъних на Андрей, помолих го срочно да дойде при мен, като си измислих някаква много важна причина. След 15 минути Андрей беше на входа на посолството. Влязохме вътре. И тук настъпи моят “звезден час”.

- Андрюша - казах му. - Помниш ли защо ме прати в България Миша Панкин? Аз изпълних неговото поръчение, ти си генерален секретар!

- ?!

- Москва се съгласи с нашето предложение - или Петър, или ти. Петър е в Китай, имаш право на избор, твоята дума е първа.

Отидохме при Шарапов, той ни очакваше. След като помисли, Андрей каза:

- Нека генерален секретар бъде Петър, той е по-стар от мен с 2 години, амбициозен човек е, на мен ще ми е много по-лесно да се сработя с него, отколкото той с мен.

Ние се съгласихме с Андрей, той, както винаги, се оказа на висота. След решението на Москва нещата тръгнаха като по масло. Работата вървеше уверено. Вече водехме разговорите с благословията на Кремъл.

На 7 ноември бе приемът в нашето посолство. Шарапов през деня се срещна с Живков. После Живков закъсня цял час. А на приема имаше бая забавни епизоди. Ще ви разкажа само за два. Приближавам се към Фьодоров (КГБ):

- Владилен Николаевич, вдругиден има политбюро, а на 10-и - пленум. Знаете ли какви въпроси ще се разглеждат там?

- Разбира се, че знам - ХIV конгрес, конституцията, кадрови промени.

- Точно кадрови промени. Ще снемат Живков, ще изберат Младенов.

- ?!?!

В общи линии - “сцената при губернатора”. И това е нашето КГБ! Подробно разказах на Владилен Николаевич събитията през последните дни. Като че ли гръм го беше треснал:

- Ами сега ще трябва да се проверява, сверява и проверява цялата информация - тухличка по тухличка.

- Какви тухлички - му казвам. - Къщата гори. Трябва срочно да свършим всичко това, че и нашата черга да не изгори в огъня.

И трябва да призная, че Владилен Николаевич с цялата си команда много съвестно се включи в работата. Знам, че регулярно се свързваше с Крючков (шефа на КГБ), информираше го, получаваше указания, действаше енергично. И доста свърши по своя линия. Когато дадеш ясна задача на структурите, те функционират с надеждността на добре смазана машина.

През цялата тази работа едно нещо продължава да не ми е ясно - защо Шарапов от самото начало не включи тези структури в играта? Ненадеждни ли ги считаше, или се боеше от преждевременно изтичане на информация? Май че бе второто.