Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд.
. .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там
- в божия храм
дето бе пял литургия,
ектении. . .
И се предаде.
"Да се обеси
червения поп!
Без кръст - без
гроб!"
До телеграфния
стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше
огромен,
изправен в целий
си ръст,
цял
спокоен като
гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите
Христовия кръст
и с поглед в
балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето.
. .
- Страхливо вий
поглед отпущате
пред близката
смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си
въжето
и
без да погледне
небето
- увисна -
език
между зъбите
стиснал:
велик
сюблимен
непостижим!