КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Може ли някой да ми посочи едно-едничко място, където  триста-четиристотин българи, нестроени в хор, да пеят по своя воля някаква песен - не сватбарска, не пиянска, не запалянковска, а общностна? Къде е туй място, кое е това време?

Видях холандци, преди време живях сред гърци и съм виждал как пеят няколкостотин души  - трезви и патриотични.

И се сещам за моите колеги-философо/социолози, които работеха по атеистичното възпитание на народа. И се сещам за глупотевините по адрес на религията, религиозността и Църквата.

С други думи, сещам се за автентичния балкански атеист:

и неговата дружка - българския поп, който е населил литература, изобразително изкуство и фолклор със своя типаж: лукав, алчен, похотлив, ограничен. Той не се възприема като духовно лице (духовен лидер), а като началник, шеф, бос. Той се изживява като чорбаджия или политическо лице, като част от управляващите или от опозицията. Ако не се ръга с лакти за себе си, той се бие за власт или социална справедливост.

Неговият героичен образ от ХХ век е поп Андрей: