ПАВЕЛ ПИСАРЕВ     КАФЕ ДЬО ПАРИ

  От нашия кореспондент...

ЕЛИСЕЙСКИЯТ ДВОРЕЦ

ЗАД КУЛИСИТЕ НА ЕЛИСЕЙСКИЯ ДВОРЕЦ...

В Елисейския дворец решиха... В Елисейския дворец смятат... В Елисейския дворец се говори... Това са фрази, които не слизат от колоните на френския и западен печат.

Към Елисейския дворец, който от 1873 г. е седалището на френския президент, днес е отправен интересът на политици, дипломати и журналисти. Тайните на Елисейския дворец са свързани не само с неговото минало, датиращо от 1718 г., не само с имената на мадам Помпадур, с династията на Бурбоните и с прочутата Жозефина, която го получава от Наполеон.

Елисейският дворец има и своя съвременен летопис. Сега тук около президента Де Гол работи немногочислен по своя състав екип, чието място в днешна Франция като че ли остава в сянка. Мнозина обаче са тези, които смятат, че поради системата на политическия живот в Петата република често пъти хората от апарата на президента тежат повече и от тия, чиито имена бяха публикувани от „Журнал офисиел”. Защото наистина новите министри на Франция вече са известни, мнозина от старите напуснаха играта, но в състава на президентския екип промени няма.

Неотдавна парижкото списание „Нуво кандид” публикува статия за това „второ правителство на Франция”. От нея се научават любопитни неща...

Улица „Фобург-сент Оноре” № 55-57. Оттук тръгват нишките на много злободневни събития във Франция и света.

Съветниците на президента са малко на брой – около 40, но строго специализирани в своите задачи. Само четирима от тях обаче са тези, които поддържат ежедневен контакт с него. Това са Етиен Бюрен дьо Розьо, който във всеки френски алманах фигурира като генерален секретар на кабинета на Елисейския дворец; Жорж Галишон – директор на кабинета на президента; Жан Фокар – генерален секретар по отвъдморските територии, и началникът на личния генерален щаб на президента вицеадмирал Жан Филипон.

Обикновено тази голяма четворка се събира в личния кабинет на де Гол към 10 часа сутринта. За около 45 минути – генералът не обича много да се говори – се прави преглед на събитията във Франция и света и се решават текущи въпроси на деня. Второ такова тясно съвещание се провежда надвечер, след което президентът пожелава на сътрудниците си лека нощ, а сам се оттегля, за да проследи последните новости по телевизията.

Кои са тези четирима?

Етиен Бюрен дьо Розьо е, реално казано, третата фигура във Франция след Де Гол и Помпиду. Той присъства на всички заседания на правителството. Той чете всички дипломатически телеграми, законодателни текстове и докладни записки за президента. Никой друг, освен министър-председателя, не е както него в курса на целия политически живот на страната и което е особено важно – на намеренията на президента. Дьо Розьо се грижи всичко, което се съобщава на президента, да бъде в писмен вид – в Елисейския дворец не обичат „казал-рекъл”. Син на директор на една от най-крупните френски застрахователни компании, Етиен Бюрен дьо Розьо днес е широко информиран, с огромно влияние и важен апарат, което му позволява да застрахова френския президент от редица случайности. Той е почти единственото лице, което има абсолютно постоянен достъп до държавния глава – техните кабинети са свързани с обща врата. В разположение на дьо Розьо са по-голяма част от другите сътрудници на Де Гол. Те не се явяват лично пред президента, но това са хора, които старателно и търпеливо му подготвят изобилие от писма, справки и докладни записки. Оттук бившият студент от педагогическия институт Жорж Помпиду от безименен съставител на справки, какъвто е бил през 1944 г., е стигнал до поста министър-председател. От значение в случая е, разбира се, това, че междувременно Помпиду е бил и директор на банката „Ротшилд”...

Жан Фокар е неизменната сянка на генерала още от годините на съпротивата. Освен всички въпроси на отвъдморските територии и връзките на Франция с бившите й колонии, той се занимава с крайно секретни служби – разузнаване, безопасност, шпионаж. И, разбира се – с фамилния бизнес на вносно-износната компания „Софиекс”, която процъфтява.

Жорж Галишон произлиза от най-крупните земевладелски среди на Франция. От дълги години насам той е законодател на вътрешния живот на Елисейския дворец – пътувания в страната и чужбина, приеми и тържества, поща, покани, официални срещи. Може би от това място по неофициален начин наскоро в сп. „Експрес” проникна новината: през 1966 г. президентът Де Гол вероятно ще предприеме пътувания в Съветския съюз, в много страни с народна демокрация, в Близкия и Средния изток.

И накрая – вицеадмирал Жан Филипон, който ръководи личния генерален щаб на президента и се занимава с основните проблеми на атомната сила и космонавтиката. Казват, че тази група от военни едва ли не дублира военното министерство на г. Пиер Месмер.

Освен тези четирима съветници от най-висок ранг, още 8 заемат важно място в Елисейския дворец. Между тях е граф Боленкур – частен секретар на президента, който води в известния френски изискан стил неговите лични преписки.

Интересна роля играе Жилберт Перол – пресаташе на президента. Той е задължен два пъти в годината да организира известните пресконференции, които започват винаги в 3 часа в тържествената зала на Елисейския дворец. Появяването на президента на тези пресконференции е интересна церемония. В залата няколкостотин журналисти от цял свят търпеливо чакат. Десетина минути преди това идват министрите и последен влиза президентът, минавайки през шпалира на своите най-близки сътрудници. Журналистите почтително се изправят. Жилберт Перол има и други задачи. С огромните си връзки сред журналистическия свят той е човекът най-удобен „да пусне в ход” някоя новина, достатъчно интересна, за да достигне веднага и до тексаското ранчо на Джонсън.

Картината, разбира се, е далеч непълна. Тя може само да даде една бледа идея за мозъчния тръст на петата република, за хората, чиито имена не фигурират всеки ден във френския и световния печат, но чиито думи и дела тежат повече, отколкото можем да си представим.

12 януари 1966 г., в. „Работническо дело”