|
|
От нашия кореспондент... ЕЛИСЕЙСКИЯТ ДВОРЕЦ АФЕРАТА БЕН БАРКА - Тук е Обер от вътрешното, имате ли за днес една среща? - Да. - Ще отидете ли? - Да. Сушон, офицерът от френската полиция, този, който заедно със своя подчинен офицера Роже Вуато отвлече на 29 октомври м.г. Мехди Бен Барка, вчера направи нови признания. Както пишат „Монд”, „Юманите”, „Фигаро” и всички други парижки вестници, според тези признания в аферата Бен Барка се заплитат отговорни лица от френския държавен апарат. Сушон търди, че в навечерието на отвличането на Бен Барка е имал цитирания по-горе разговор с отговорния ръководител от френското Министерство на вътрешните работи. Това тайнствено обаждане Сушон е сметнал като сигнал за действие, даден от голямото началство. Според признанията на Сушон в аферата Бен Барка са заплетени още г. Фокар, генерален секретар при канцеларията на френския президент по африканските проблеми, отговарящ за сигурността, известният вече г. Обер, директор на кабинета на
министъра на вътрешните работи, г. Ферие, директор на съдебната полиция. Но това са ръководители на френската вътрешна и външна сигурност! В. „Монд” посвещава на аферата Бен Барка първа и втора страница на днешното си издание. Този факт сам по себе си е търде показателен. Освен това вече няколко месеца френският и световният печат не престават да разплитат конците на това тайнствено дело, което придобива смисъл на световен скандал, шумен като аферата Ставицки и убийството на президента Кенеди. И така, малко история. Бен Барка, водачът на влиятелната опозиционна мароканска партия Национален съюз на народните сили, осъден на смърт от мароканските съдилища, пристига на 29 октомври м.г. на парижкото летище „Орли” с алжирски дипломатически паспорт. Отправяйки се на среща в кафене „Лип”, което се намира на оживения парижки булевард „Сен Жермен”, той бива спрян пред вратата на заведението от двама души, легитимиращи се с документи на френската полиция. Бен Барка, който и друг път е бил под покровителството на френските и международните органи на сигурността, като виден политически емигрант, е последвал лицата, които са го поканили към наблизо стоящата полицейска кола. Така Бен Барка изчезна. Досегашното следствие показа категорично, че се касае за голям международен заговор. Според съобщения на френския печат американското разузнаване отдавна следяло дейността на Бен Барка, особено след като той е бил избран за председател на международния подготвителен комитет на първата конференция за солидарност на страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Агенти на Федералното бюро подготвили документи за революционната дейност на Бен Барка, които били представени на генерал Уфкир, министър на вътрешните работи на Мароко. Според парижките вестници именно Уфкир стои на дъното на трагичния случай Бен Барка. Френският печат съобщава, че Уфкир е долетял на 30 октомври в Париж, където вече били дошли десетина агенти на мароканската полиция. В Париж известните на подземния свят Лопец и Бушенски, посредничейки между мароканските
похитители и посочените вече двама френски офицери, организирали отвличането на Бен Барка. От това, което вече се изнесе в „Монд”, „Фигаро”, „Експрес” и др., повече или по-малко пръст имат и някои лица, заемащи солидно положение в парижкото общество. Всичко това вече е установено и от разследванията, които френските официални органи предприеха. Съдбата на Бен Барка обаче още не е напълно изяснена. Смята се, че той е убит в една вила край Париж след жестоки мъчения, в които е взел лично участие Уфкир. Такива разкрития преди няколко дни направи „Експрес”. В египетския печат обаче се появиха преди известно време някои съобщения, чийто източник е братът на Бен Барка. Според тях мароканският политически деец е още жив. Сега, след като офицерът Сушон неочаквано проговори, въпросът е да се разбере казва ли истината. Днес в. „Монд” печата също изявление на г. Жак Обер, който твърди, че обвиненията на Сушон са измислица. Така или иначе обаче върху аферата Бен Барка не е хвърлена необходимата светлина. Напротив, както и при следствието на убийството на Кенеди, някакви неизвестни, тъмни и могъщи сили пречат нещата да се изяснят докрай. Президентът
Де Гол настоява лично за най-подробно изясняване на нещата. Светът трябва да знае кой стои зад трагичната гибел на водача на мароканските прогресивни среди, видния деец на международното националноосвободително движение Бен Барка. 15 януари 1966 г. в. „Работническо дело” АФЕРАТА БЕН БАРКА Комюнике на Министерския съвет. Контрашпионажът не е вече под контрола на министър-председателя. Генерал Жакие, началник на контрашпионажа, пенсиониран. Както се очакваше, скандалът около убийството на Бен Барка стана държавен въпрос. Вчера президентът Де Гол има среща с главния прокурор г. Робер. Днес сутринта Министерският съвет взе важни решения по аферата, която застана в центъра на вътрешнополитическия живот на страната. Ръководителят на френския контрашпионаж генерал Жакне е освободен от длъжност. В самата френска служба по сигурността се извършват дълбоки реформи. Службата по контрашпионажа, в чието централно управление работят около 1500 кадрови офицери, според публикацията на печата има две важни функции – да снабдява правителството с политическа, дипломатическа, икономическа и научна информация, придобита от нейните агенти в чужбина, и да организира някои „секретни операции”. От контрола на министър-председателя, според днешното решение на Министерския съвет, тя минава
под ръководството на военния министър. Проучва се въпросът за засилване на контролните функции на правосъдието над органите за сигурност. В специална декларация френският Министерски съвет днес съобщава, че случаят Бен Барка е криминално действие, организирано в чужбина, в което са замесени и някои служители от секретните служби на френската полиция. В комюникето се подчертава решителността на правителството да доведе следствието докрай. Новият ръководител на френския контрашпионаж е генерал Гибо, бивш военнопленник по време на войната, началник на второто бюро в Сайгон през 1953-1955 г., а след това висш военен ръководител във френските колонии. Очевидно тези важни решения на правителството имат за цел да успокоят общественото мнение. Печатът обаче продължава да се занимава със скандалния случай. Днес в. „Юманите” в статия на Етиен Фажон и в много други материали поставя под съмнение версията за самоубийството на Фигон: полицията се е бавила дълго време, докато се чуе изстрел в апартамента. Портиерът – единственото външно лице, което е влязло заедно с полицията, твърди, че не е видял пистолет до трупа. Според съобщенията на печата делото по самоубийството на Фигон и документите, иззети от жилището му, не са предадени на следствения съдия Золонже, който води проучването на случая Бен Барка, а на друго лице. Днес следобед печатът публикува декларацията на генерал Де Гол: „Трябва да чакаме правосъдието”. 19 януари 1966 г., в. „Работническо дело” |
|