ПАВЕЛ ПИСАРЕВ     КАФЕ ДЬО ПАРИ

Съдържание

  От нашия кореспондент...

ФРАНЦИЯ, НЕЖНА И МЕКА

БРЕТАН

Площ 35 хил. квадратни километра, население 3 милиона души, главен град Рен. Нова държава? Не, Бретан. Дълбоко врязаният в Атлантическия океан полуостров, една от най-древните земи на Франция. И все пак, който посети Бретан, ще се запита – Франция ли е това? Тук когото и да попиташ „какъв си”, казва „бретонец”. Бретонска литература (известните песни за крал Артур и рицарите на кръглата маса са от VІІІ век), бретонска история, бретонско изкуство, бретонски език.

–         Бретонски език? – учудихме се ние в надвесеното над океана градче Морле. Оказа се, че децата на един милион тукашни жители, потомци на древните келти, започват да учат френски език едва в училището. От десетилетия  правителството води политика за претопяване, както и в Корсика, тя не е свързана с насилия, а с привличане на местното население на работа в други раиони на Франция. Бретонците сега строят масово магистролите от Париж за Марсилия и Ница - Кан и се преселват да живеят от двете страни на магистралата в нови модерни селища.

След това престанах да се удивявам и фактът, че чак до френската революция Бретан е бил едва ли не отделна държава, не ми направи вече впечатление. От френската революция насам всички френски управления работят за превръщането на бретонците в стопроцентови французи. Радиото и телевизията, вестниците са вече само на парижки френски език, в училищата видях „идиотски наредби”. Забранено да се плюе и говори на бретонски. Това донякъде ми напомни за парижкото метро, във вагоните на което до края на ХХ век имаше надпис „Забранено да се плюе и храчи!” Затова дори и днес всеки чужденец влиза в Бретан с чувството на изследовател. То не ни напусна в продължение на една чудесна седмица – Париж, Шербург (същият този „с чадърите”), Рен, Брест, Ван, след това по долината – Нант, Париж.

Често съм чувал французи да казват: „Париж не е Франция!”

Усетихме това още от първата прекарана вечер – в Шербург. Два площада с три кина. Монотонна и задрямала е тази френска провинция. В шумна Франция глухо. Наистина днес тя има звучното наименование „департамент”. Но това не променя чак толкова нещата.

Колко са тези градове във Франция – 100, 200? С неизбежната готическа катедрала тук от ХV, а там от ХVІ век. С общината, изгорена от католиците или от протестантите. Със замък, чиято история се преплита с измислици. С вечните съседски спорове,  в територията на кой град е гробът на тоя или онзи знаменит роялист или републиканец. Всичките провинциални градчета си приличат и в още нещо: живеят с разписанията на сутрешния и вечерния влак от Париж. Чакат централната телевизия или радио да ги спомене за нещо, това за тях е събитие.

„Боледуваща област”. Така луксозното списание „Пари мач” нарича Бретан. Проблемът „Бретан” не слиза от страниците на парижките вестници. Той е в устата на всички министри и депутати. Той е знамето и на управляващи, и на опозиция. Всички се кълнат в Бретан, но малко са тези, които правят нещо за него. Това е трагедията на една огромна област, трагедията на едно многохилядно население.

Когато господ раздавал късметите, бретонците били на работа в съседната богата Нормандия – така ще ви обяснят на шега тук причините за изостаналостта на този беден каменист край. Статистиката дава по-точна представа. Ако се приеме за сто средният доход, който промишлеността дава на човек от населението във Франция, то в Парижкия район той е равен на 150, а в Бретан не достига и 70. Годишният доход от земеделието тук е също само половината от този в Парижка област. И дистанцията се увеличава. Сегашният темп на икономическото развитие на Бретан е равен само на половината на този на напредналите райони.

И така във Франция, както и в цяла Западна Европа, икономическото развитие е крайно неравномерно. Съществуват истински „вътрешни колонии”. Бретан и югозападът във Франция, Шотландия и североизтокът в Англия, Валония в Белгия – това са белите петна на европейската карта. Изостаналостта не е само относителна – спрямо общия напредък на развитите капиталистически райони. Тя е абсолютна.

Села призраци, не едно и не две, обезлюдени, напуснати от мъже и жени, потърсили своето щастие на север към районите на Па дьо Кале или в голямата промишленост на Париж. Села без училище, без лекар, без кино, без канализация и водопровод, потънали в кал стопански дворове, схлупени къщи, останали от миналия век – такава е съдбата на голяма част от населението на Бретан. Бретан няма нищо общо с плодородието, с богатствата и културата на земеделието по долината на Лоара и Сена.

Общият пазар, обратно на породените илюзии, е подействал отрицателно на Бретан. Ето какво е мнението на г-н Юно, председател на федерацията на селскостопанските кооперативи в Бретан: „Когато се подписа Римският договор, тук пристигнаха джентълмени с разкошни автомобили. Те се препоръчаха за представители на чужди фирми, произвеждащи комбиниран фураж.

- Бедно живеете вие, казаха ни те. Защо не си опитате късмета? Защо не се заемете с развъждане на кокошки? И вадеха от папките готови договори. Предлагаха всичко. Модерен курник на кредит, еднодневни пиленца, комбиниран фураж.

- След това ще купим пилетата по пазарни цени, а когато получите печалбата, ще ни върнете дълга. Селяните подписваха, но кой от тях можеше да предположи, че тези агенти бяха обиколили цялата област. Когато след няколко месеца птиците излязоха на пазара, цената бе спаднала катастрофално и вместо печалба всеки загуби по 10 сантима на килограм”.

Икономическата изостаналост и тук по някакви необясними обществени закони е свързана с политическата консервативност. Традиция? Привичка? Или все още тегнат последиците на миналия век. Бившият депутат на МРП Ламбер смята така: „Вълните на революцията от 1789 г. не достигнаха до нас. Владетелите на замъците, кюретата, свързаната с администрацията интелигенция и днес, както и вчера, дърпа нещата назад.” Той не преувеличава – в някои части на Бретан ратаите са 45 на сто от населението – колкото преди близо два века.

Но бретонците вярват в бъдещето на своя край. Вече може да се забележи промишленият прогрес на Рен, Брест, Кан и други центрове на района. Скоро тук ще се развие крупен научноизследователски и промишлен център на електрониката. За развитието на Бретан съществуват много и различни програми.

Финистер – краят на земята. Така наричат тук най-западната част на полуострова. Нивите, ливадите, полята изчезват. Остават само камъни, скали и вятър. Носи се грохотът на океана. Отсреща е последният скалист остров – границата на Европа. Нашият добър стар континент със своята красота и тревоги.

1966 г. в. „Работническо дело”.