Доверие и Благополучие:БЪЛГАРСКИЯТ СЛУЧАЙ В СРАВНИТЕЛНА ПЕРСПЕКТИВА

Както изтъкват Ян Делхей и Кенет Нютън, доброто управление е същностна причинна и структурна база на доверието. Управление, без сериозна корупция и следващо демократичните норми, създава базовата структура, в която индивидите могат да действат с доверие и да очакват, че повечето от другите ще правят същото (Delhey аnd Newton 2004:28)[1]. Доверието зависи от степента на удовлетвореност от дейността на официалните държавни институции, от позитивния резултат от тяхната дейност – за отделния човек, за хората, за обществото, според оценяващия. Вероятно точно тази удовлетвореност е „трансмисията”-посредник, чрез която ниското или високото доверие към институциите оказва пряко или косвено влияние върху съответно – ниското или високото „социално”, междуличностно доверие, а с това и върху цялостното, „обобщено” доверие – в обществото и в отделния човек.

Тази важна обяснителна рамка получава пълна подкрепа в резултатите от ESS изследванията за България. Тя се потвърждава с представяне на данните за ниската удовлетвореност от дейността на правителството, от състоянието на икономиката на страната, здравеопазването и образованието, демократичните процеси. Дейностите и резултатите в тези насоки директно или индиректно се отразяват върху благосъстоянието и благополучието на хората, от това зависи тяхната устойчивост и увереност в доброто качество на живот в днешния и утрешния ден, тяхната удовлетвореност от сегашния им живот като цяло, вкл. усещането им доколко те са щастливи.

Удовлетвореност от работата на институциите и лична удовлетвореност –

	Ниска удовлетвореност (00-02 позиции)		Висока удовлетвореност (08-10 позиции)		Не може да прецени
В24-В29. Доколко сте удовлетворени от...?	2009	2006	2009	2006	2009	2006
Как правителството си върши работата (Mean: 2.23-2009; 2.79-2006)*	58.9	46.8	2.5	2.4	5	7.6
Сегашното състояние на българската икономика (Mean: 2.31-2009; 2.60-2006)	55	48.7	0.9	1.4	5.5	9.4
Как „работи” демокрацията у нас (Mean: 2.42-2009; 2.66-2006)	51.9	46.4	2	2.2	8.1	9.0
Състоянието на системата на здравеопазване (Mean: 3.14-2009; 2.56-2006)	43.1	55.9	5.4	4	3	2.9
Състоянието на образователната ни система (Mean: 3.82-2009; 3.53-2006)	26.1	31.8	5.6	5.7	14.4	15.9
Сегашния си живот като цяло (Mean: 4.31-2009; 4.66-2006)	26.4	23.2	11.8	14.8	0.4	0.8
Чувствам се щастлив (Mean: 5.22-2009; 5.23-2006)	16.9	15.7	21.8	18	1.2	4.1

* Останалите отговори до 100.0% по години и по хоризонтал са средните, междинни позиции (03-07).

Статистическите средни стойности (Mean) са изчислени за резултатите от отговорите по 11-степенни скàли (от 00 до 10 вкл.).

Първо, мнозинството от хората у нас категорично и по много отчетлив начин не одобряват работата на правителството, състоянието на икономиката, хода на демократичните процеси, направеното в най-важните социални сфери - здравеопазването и образованието. тези сектори. Никак не е странно, че при тази ниска удовлетвореност управляващите тогава (в случая: тройната управленска коалиция на БСП, ДПС и НДСВ) загубиха доверието на избирателите на последните парламентарни избори в началото на юли 2009. Данните са събрани на терен 2-3 месеца преди изборите.

Второ, както се вижда, тази удовлетвореност е значително по-ниска на фона и на сравнението по същите въпроси от преди три години, спрямо мненията през 2006 г.

Трето, обобщението, че над ¼ от хората не са удовлетворени от сегашния си живот като цяло (подобен е случаят и към предишното изследване от преди три години) е показателно както ще видим и в сравнителен план, по страни. Неудовлетвореността е логическо следствие и синтез от другите „по-частични неудовлетворености” от работата на държавните институции.[2]

Четвърто, сравнителните данни показват устойчивостта на процесите, които са се натрупвали през последните три години и убедеността, че не става дума за някаква преднамерена или субективна интерпретация[3].

А как стоят нещата в европейски сравнителен план, съпоставяйки данните по същите въпроси по страни? Каква е удовлетвореността от дейността на държавата и държавните органи в други страни-членки на ЕС? Какво е нивото на личната удовлетвореност и на усещането за щастие?

Удовлетвореност от работата на институциите и лична удовлетвореност

Първо, ниската удовлетвореност е стабилен феномен в масовата психика на българските граждани. И по седемте признака респондентите в България дават най-ниски оценки. Двойно по-удовлетворени по всички тези показатели са старите страни-членки на ЕС – западно-европейците, вкл. словенците, а три и половина пъти по-удовлетворени от българите са „отличниците” – в Дания, Финландия, Норвегия, Швеция, Швейцария.

Второ, не е учудващо, че всички споменати „отличници” са високо удовлетворени от състоянието на образователната им система, за тях образованието наистина е не само официално обявен, но и плътно следван приоритет №1. Напр., на това се дължи „Финландското чудо”, бурният възход на финландското общество по много от показателите за социално-икономическо развитие в сравнителен световен мащаб, особено през последните 20-тина години[4] (у нас удовлетворени от образованието ни са едва 5.6%). Ако половината от финландците са високо удовлетворени от тяхното здравеопазване, едва 5.4% от българите мислят така за нашето здравеопазване. Ако 2/3 от датчаните високо оценяват състоянието на тяхната икономика, подобна оценка имат само под 1% от българите за нашата икономика. Разликите са направо потресаващи и сами налагат изводите.

Трето, като синтез на горното идва обобщението за удовлетвореността от сегашния живот като цяло, респ. чувството за щастие. Както можем да очакваме, най-ниска удовлетвореност от живота си посочват отново именно българските респонденти (над ¼ - 26.4%); толкова неудовлетворени от живота си са само под или около 1% сред „северните” и скандинавските страни и швейцарците. Освен последните и западно-европейците, висока удовлетвореност от живота си като цяло и чувство за щастие демонстрират още и словенците, кипърците, дори други източно-европейци, като поляците, естонците и руснаците. Високоудовлетворените и щастливите българи са съответно едва 11.8 и 21.8%. Кривите на „удовлетвореността” и „щастието”, както и при другите страни са общо взето паралелни, еднопорядкови реалности (което е особено забележимо и на Фигура 3, и на Фигура 4), като, разбира се, „щастието” отразява по-скоро емоционалната, по-спонтанната оценка, а „удовлетвореността” – когнитивната, по-трайната.

Българския „патент” на неудовлетвореност е лесно видим на фигурата с извлечените ниски стойности (Фигура 4). Тук вече фигурата на неудовлетворените и нещастливи българи е категорично отчетлива на европейския фон. Докато за „северните” датчани, финландци, норвежци, шведи, както и за швейцарците, а и за „южняците” в Испания и Кипър неудовлетвореността и преживяването като нещастливи – е нещо в порядъка на изключенията (под 2 и дори под 1%), то неудовлетворените от живота си като цяло българи са над ¼ от всички изследвани - 26.4% и близо 17% се обявяват, че не са щастливи.

Подробният анализ на емпиричните данни за профила на „неудовлетворените” и „нещастливите” българи показва значителна хетерогенност на социалните им характеристики. Сред тях са както живеещи в селата, така и в големите градове, общо взето те са с по-ниско образование, повечето не са вършили платена работа през последните години, повечето са женени, но има и невстъпили в брак, голяма част сред неудовлетворените се самооценяват като бедни и по-скоро бедни, повечето от тях слабо се интересуват от политика. Накратко, „неудовлетвореният българин” няма отчетлив социално-професионален профил защото той е по-скоро присъщ в различни социални и социо-професионални групи, той е широко разпространеният типаж в национален план.

Взаимозависимостта между степента на удовлетвореност и степента на „социалното” и „политическото” доверие е много силна. Данните категорично показват, че високо удовлетворените от цялостния си живот, както и от работата на институциите са и хората с висока степен на доверие – и към другите хора около тях, и към официалните учреждения. И обратно, какъвто е случаят с голяма част от българските граждани: ниската удовлетвореност е основа и за ниското ниво на доверие. Ако си припомним казаното относно доверието, при ниската удовлетвореност се губи или се подлага под съмнение спояващата, свързваща роля на доверието, човек не може да разчита на другите и на официалните институции, те стават непредсказуеми, липсва и не се усеща загрижеността на другите, загубва се подредеността, социалният ред, човек си представя света около него просто като хаос. Как при тези условия той да има високо доверие?!...

[1] Delhey, J. and K. Newton. 2004. „Social Trust: Global Pattern or Nordic Exceptionalism?”. In: WZB Discussion Paper, June 2004, Bestell-Nr./Order No.: SP I 2004. Социолози обобщават, че има статистически значими корелации между „обобщеното социално доверие” и увереността, с която действат политическите институции, както и удовлетвореността от това как „работи” демокрацията в обществото: Zmerli, S. and K. Newton. 2008. Social Trust and Attitudes toward Democracy. Public Opinion Quarterly 2008. 72(4).

[2] Трябва да отчитаме и важната установена тенденция, че „огромно количество изследвания върху качеството на живот показват, че цялостната удовлетвореност от живота, както и удовлетвореността от специфични негови аспекти, е много по-слабо зависима от обективни и външни фактори, отколкото от вътрешни и субективни. Веднъж, след като е постигнато някакво равнище на здраве и сигурност, хората се обръщат към лични и субективни стандарти, за да оценят своите материални и духовни условия. Поради тази причина е важна способността на референтните групи да приобщават индивида…Добре известно е от предишни изследвания, че съществува значителна разлика между удовлетвореността от личния живот, от една страна, и удовлетвореността от обществения живот, от друга.….хората са по-песимистично настроени към обществените, отколкото към личните въпроси”(Каазе, М. и К. Нютън. 2003. Доверия в управлението. София: ГАЛ-ИКО: 196, 225).

[3] Често в български централни ежедневници се появяват резултати от изследвания на Евростат и други международни институции, които дават достатъчна яснота за ситуацията у нас в сравнителен план. Напр. на 25 май 2007 г., се оповести официален доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд към Европейската комисия, където България е „на дъното” в ЕС по ниво на минималната месечна заплата (от 82 евро). На другия – горния, благоприятен полюс сред членките на ЕС е Люксембург – с минимална месечна заплата от 1503 евро, т.е. с повече от 18 пъти разлика (www.news.dir.bg). Подобни, аналогични данни бяха публикувани във в. Труд на 28 август 2009 г. И т.н. Тези и други откъслечни факти наверно имат допълнителна роля за сглобяване на пъзела на благополучието в по-реалистичното светоусещането на всеки български гражданин, за самооценката за мястото на страната ни в рамките на „семейството” на ЕС.

[4] Вж. подробно в: Тилкиджиев, Н. 2007. „Защо те, защо не и ние? Финландското чудо: четиво за изследователи и политици”. В: Списание на БАН. София: Акад. изд. „М. Дринов”, кн.2.