К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884

1882

17 февруарий (1 мартъ), срѣда. Миналиятъ понедѣлникъ по особна княжеска заповѣдь чрезъ адютанта Мариновъ посетихъ подиръ пладне народнитѣ училища на Софийската община. Най-напредъ отидохъ въ училището при съборната черква. Влѣзохъ въ III отдѣление при брадатия учитель, води доста интелигентно децата. У дякона Антимъ самоковеца, учи безъ книги, съ устенъ разказъ, децата сѫ развити. После беседвахъ съ двамата и Бѣловеждова въ канцеларията. По случката не отворихме нито дума, само казаха, че следъ прекѫсването отъ една недѣля сѫ дошли по-малко деца. Бѣха смутени, ала говорѣха умно. Въ I общи класъ (34 ученици) не учеха, защото учителитѣ Цанковъ и Миларовъ били затворени. Отъ тукъ отидохъ въ девическото училище на Алабинска улица, тамъ намѣрихъ 2 учители и 3 учителки, като да бѣха силно ударени въ главата, слаби. Бѣхъ у учителката Драганова (която играеше Мария въ „Иванко") по българска история. Много слаба. Коситѣ ми настръхваха, когато слушахъ, че споредъ учебника на Манчова, Търново се наричало и Преславъ. Учи механически. — Говори се, че Странски въ Румелия билъ изправенъ предъ сѫдъ, липсвали, казватъ, въ каситѣ 3 милиона гроша. — Презъ нощьта писахъ своята статия, частьта за Пловдивъ въ нашето столѣтие и за кланетата.

Въ вторникъ Сарафовъ ми разправи за вчерашното събрание на петимата консерватори и петимата либерали въ държавния съветъ съ Икономова за помирение. Присѫтствували Грековъ, Бурмовъ, Тодоровъ, Даскаловъ, Минчовичъ, а отъ другата страна Молловъ, Сарафовъ и не зная още кои. Либералитѣ излѣзли съ своята програма, Грековъ съ 4, каже, съвършено излишни точки („вѣрность на княза" — либералитѣ я отхвърлили, защото това се разбирало отъ само себе си), ала билъ дезавуиранъ отъ своитѣ. Eine lächerliche Ausgleichsmaierei. Нищо нѣма да излѣзе отъ това. — Подиръ обѣдъ имаше министерски съветъ. Въпросътъ за изпѫждането на чиновницитѣ съвършено заглъхна, дори се не говори за него. На турската граница нови мѫчнотии поради разбойницитѣ; Начовичъ наредилъ чрезъ префекта Тумпаровъ да се съобщи на Джумайския паша, че по всѣки турски войникъ, който мине границата, ще бѫде стреляно. Разрешението на въпроса, чии подданици сѫ куцовласитѣ, които живѣятъ въ княжеството като „population flottante", да се остави на Портата; сега взематъ румънски паспорти (за набора). Проектътъ на прочутия французки индустриалецъ Лефевръ и Bergier за вѫглищнитѣ мини въ Мошино. По предложение на генерала Криловъ се реши, щото транспортитѣ на орѫжие за опълчението трѣбва да бѫдатъ конвоирани отъ опълченци. — Преди заседанието Начовичъ говори за правата, които си присвоява държавниятъ съветъ, който като съвещателно тѣло се бърка въ работитѣ на екзекутивното, става „comité du salut public". Безредия изъ страната, агитацията се уповава на държавния съветъ. Въ Керекъ, Търновско, селянитѣ, казватъ, били стражаритѣ. Двама души поради уреждане на митинги били арестувани въ Плѣвенъ отъ самия управитель Пѣйовъ (либералъ), телеграфическо оплакване до държавния съветъ — Бурмовъ днесъ предложилъ да се дадѣла на министра „забележка", не зная съ какво право. Днесъ Начовичъ приказвалъ съ Тодорова, той му разправилъ за мѫчното положение (сиречь страхливостьта) на държавния съветъ, „не искатъ да изгубятъ престижъ", кокетиратъ съ масата. — Днесъ е разпратена по пощата отъ Букурещъ нѣкаква печатна програма: князътъ да си вземѣлъ министри руси (освенъ на външнитѣ работи и просвѣтата) и т. н. Детинска работа (на Н. Геровъ?) — Начовичъ ни каза днесъ, че говорилъ на княза за оставка, па нека дойдѣлъ Домонтовичъ или който и да било другъ.

Снѣгътъ по полето изчезна. Топло слънце. Днесъ вече не отоплявамъ, ала по улицитѣ отъ внезапното топение се е образувала бездънна гѫста кафява каль. Презъ нощьта сглобихъ материалитѣ за войната на 1878 г. и окупационното правителство въ Румелия: най-новото време е най-тежко, всичко тукъ е забравено. Какъ сега изглежда министерскиятъ съветъ безъ Вълковича и неговата сѣнка Спасчо! — Mихайловичъ не иска да приеме министерството, а желае да остане само като „управляющий", и иска гаранция поне за една година, а такава не може да му даде нито министерскиятъ, нито държавниятъ съветъ, а само князътъ и Народното събрание.

Днесъ сутриньта бѣхъ у княза. Той бѣше умисленъ. Всички хора желаели едно и сѫщо, ала тѣзи нещастни лични страсти. И днесъ го е ядъ на Дринова. Оплаква се отъ Хитрово, дебне, каже, тежкитѣ моменти, за да бѫде Retter der Situation [спаситель на положението], ималъ нечисто минало — въ Цариградъ злоупотрѣбилъ и билъ сѫденъ и отстраненъ отъ служба. Азъ съветвахъ да се употрѣби натискъ върху държавния съветъ, да се иска отъ него да ускори проектитѣ. Горбановъ разправялъ на княза за глупавитѣ проекти на смѣсеното министерство. Споредъ това, Балабановъ (пристигалъ отъ Цариградъ) щѣлъ да вземе външното министерство, а Стойчовъ щѣлъ да бѫде неговъ съветникъ и т. н., всички съ съветници. „Das ganze ist deprimirend" [всичко е депримируеще], макаръ че азъ казахъ, че въ Ориента афектътъ и страстьта сѫ непостоянни и кратки. — Грубото писмо на държавния съветъ до министерството, когато поискахъ обяснение по § 3 на вѫтрешния правилникъ; министрътъ трѣбвало да представя помощитѣ, стипендиитѣ и т. н., за да се видѣло, дали били „умѣстни" и въ надлежния размѣръ!! Кой е изпълнителната власть?

Стояновъ ми разправя днесъ за Грековци. Тѣхниятъ баща Панайотъ Мумджиолу билъ чистъ българинъ отъ Станимака, родопчанецъ, майка имъ гагаузка отъ Каварненско, полупогърчена, безчувствена къмъ децата си. Тѣ се били метнали на майка си. Имали братъ, който билъ цѣлъ разбойникъ — съ топката на кантара ударилъ отзадъ въ врата Сава Радуловъ, икономъ на пансиона, и взелъ паритѣ отъ чекмеджето; Радуловъ (сега е въ Варна, панагюрецъ) отъ тогава недочувалъ; братътъ билъ заловенъ и умрѣлъ, каза, въ румънския затворъ. Другиятъ братъ, който е сега въ банката, избѣгалъ съ жената на единъ румънски префектъ или подпрефектъ въ Мачинъ, преследванъ отъ румънското правителство, отъ тамъ заминалъ после въ Комратско и едва, когато се позабравило, се върналъ въ Болградъ и се оженилъ за сегашната си жена, по произходъ гагаузка, и тя до неотколе имала любовникъ, нѣкого си Циропуло. Братътъ, който билъ въ префектурата, билъ цѣлъ разбойникъ. Министрътъ презъ първата зима ималъ любовни връзки съ жената на единъ неотдавна починалъ финансовъ чиновникъ отъ Бесарабия и то открито; играели, а въ съседната стая тѣ си вършели работата и зачервени се връщали между останалото общество. Стояновъ е живѣлъ въ Бесарабия, познава условията и мѫчно е да му се не вѣрва. Ein schauderhaftes Bild [една страшна картина]. Братътъ въ банката и Парушевъ, поради много дългове, не смѣели да се покажатъ въ Болградъ. Разправи ми следъ това и за „любоморството" на единъ тукашенъ докторъ къмъ една черноока госпожа (и това било оттатъкъ Дунава, Браила и Тулча) при играта на рубе (при търсенето всичко се опипвало, и ако си ловъкъ „можешъ да бъркашъ и у женското цвѣте"). Пловдивското и румелийско общество не сѫ заразени отъ такава нравствена поквара.

Подиръ пладне ходихъ у Д. В. Храновъ да го питамъ за нѣкои подробности отъ войната и окупацията на Румелия.

24 февруарий/8 мартъ, срѣда. Презъ миналата седмица се случиха доста много работи. Въ четвъртъкъ на 18 биде съставенъ списъкъ на мѣстата, които би заслужавали помощь. Разисква се за позицията по отношение на държавния съветъ въ свръзка съ § 4 на вѫтрешния правилникъ. Подиръ пладне нѣмаше министерски съветъ. Стоиловъ ми каза, че Пловдивскитѣ „патриции" само въ 2-ра генерация сѫ in loco, първата повечето е отъ Коприщица, Карлово и т. н. Нѣкои сѫ се преселили още презъ гръцката революция. Търгували сѫ съ Брашовъ, чичовцитѣ на Стоилова (Моравеновци, отъ Коприщица) сѫ ходили тамъ, знаели и нѣмски, единъ и до сега билъ живъ въ Брашовъ. — Приказкитѣ за смѣсено министерство сѫ наистина вѣрни, писано е съ рѫката на Икономова: contenter tout le monde par un ministère [да ce задоволятъ всички съ едно министерство]. До срѣдъ нощь писахъ черновката за сегашното положение на Румелия (за статията въ „Osvěta").

Въ петъкъ на 11 часа при облачно време и малко дъждъ стана тържественото полагане на основния камъкъ на храма св. Александъръ Невски (въ споменъ на освобождението и на царя Освободителя), на мѣстото на нѣкогашнитѣ турски казарми задъ св. София. Отъ Румелия сѫ тукъ Величковъ, Левкийскиятъ епископъ Гервасий (габровецъ) като пратеници на постоянния комитетъ и самиятъ инженеръ Николовъ. Величковъ е на квартира у Хитрово. Войската и нашитѣ гимназисти бѣха наредени въ каре. Много дами. Arrangement и редъ много добри. Гервасий чете металическата плоча и пергаментовата грамота, на която стояха и нашитѣ подписи (на княза, екзарха, Хитрово, Мелетий, Икономовъ, министритѣ); ще останемъ като „таласъми." — Подиръ пладне писахъ писма на баща си, на Миклошичъ, Тоула, Матковичъ, Вазовъ, изпратихъ екземпляри отъ Берлинската си статия. — Ходихъ у Златарски, ала не го намѣрихъ. Величковъ дохажда у мене, той е радикалъ à l'outrance, сега е въ фатално положение (днесъ на 10 часа ималъ аудиенция у княза), той е противъ княза, ако, каже, бѣше ein schaffendes Genie [единъ творчески гений] като Наполеонъ I, по за предпочитане щѣше да бѫде дарената конституция, отколкото такава несигурность. Много се зачуди, че Периодическо списание е подъ печатъ —
конкуренция на Наука. — Вечерьта се излѣ страшенъ дъждъ. Имаше банкетъ въ Славянска беседа за поливане на Св. Стефанския договоръ, ала макаръ че Хитрово ораторствувалъ, излѣзълъ, казватъ, много несполучливъ, съотечественицитѣ ми преждевременно се напили. Азъ бѣхъ платилъ 4 рубли, ала не отидохъ, незнаейки кой ще бѫде тамъ и какво ще излѣзе.

Въ сѫбота, на 20 февруарий, преди пладне писахъ на държавния съветъ за кредитъ за печатницата. Съ Сарафова приказвахме за помирението и положението, höchst unerquicklich [много неутешително]. Подиръ пладне ходихъ на пощата. Привечерь дойдоха у мене Златарски, Вацовъ и Миларовъ (!), ала не можахъ да узная положително, какво собствено искаха, защото jocosa [шегитѣ] съвършено забулиха séria [сериозното]. Вечерьта въ двореца имаше dîner, гдето бѣха двамата румелийски пратеници, Хитрово, Мелетий, Икономовъ, министритѣ, Стоиловъ. Азъ седѣхъ между Икономова и Величкова. Величковъ много бъбра съ мене. Князътъ говори за статистиката въ Румелия и България, въ Neue Freie Presse не отколе за пръвъ пѫть се срѣща похвала за България — по поводъ на статистиката на Сарафова. На Величкова казахъ, че тукъ съмъ твърде либераленъ; той ми отвърна, че споредъ румелийци j'ai mérité la corde [заслужилъ съмъ вѫжето]. Статията въ „Osvěta" му се харесала, само че има, каже, въ нея много остри работи; азъ му отговорихъ, че съмъ я писалъ въ леглото. Следъ вечерята всички бѣха понаправили главитѣ, сгоденъ моментъ да се узнае, кой какво мисли. Икономовъ увѣряваше Величкова, че помирението било съвършено serio [сериозно]; азъ: „най-напредъ ще се изхвърлятъ такива луди хора като мене, едно отъ първитѣ условия." Икономовъ: „е, разбира се, ние знаемъ, че г-нъ Иречекъ е по-намѣстото си на чело на едно литературно движение, отколкото въ пустата администрация." Отъ тукъ отидохме въ военния клубъ, гдето руски офицери и тѣхнитѣ дами чудесно играха два руски водевила; много се смѣхме. И князътъ бѣше тукъ, инакъ обществото бѣше повечето руско, българи имаше малцина, само госпожитѣ Сарафови и г-жа Петкова. Съ Величкова и Сарафова между актоветѣ пихме чай. Стариятъ Бурмовъ се оплакваше, че за пергаментовата грамота написалъ цѣло дълго съчинение, а отъ него било вземено само първия ставъ; азъ му отговорихъ, че „не би стигнала магарешка кожа да се напише всичко това". На 12¹/₂ ч. си отидохъ въ кѫщи, ала до сутриньта не заспахъ.

Въ недѣля, на 21 февруарий, преди пладне отидохъ у Величкова (утре си заминава), гдето говорихме за Чехия, Румелия, Бока и т. н. „Вие сте роденъ сатирикъ". — Подиръ пладне излѣзохме на табиитѣ съ Лука Моравеновъ. Топълъ пролѣтенъ день. Балабановъ пристигналъ, всички либерали го посрещнали; дошълъ съ жена си и цѣлата си кѫща. На шосето при слънце и политика всички се трупали. При приветственитѣ речи ето че се вестилъ полицмейстррътъ. Балабановъ се уплашилъ, та сърдцето му дори паднало въ гащитѣ, и му казалъ: виждате, че тукъ нѣма никакво „смущение". Полицмейсторътъ: ами че азъ съмъ дошълъ да Ви посрещна, ала въ Свищовъ Ви посрещнаха още по-тържествено. — Привечерь цѣлъ бѣхъ погълнатъ отъ idée de lа démission [идеята за оставка]: 1) не съмъ дошълъ тукъ, да изпълнявамъ ролята на полиция надъ хората, това не ми е занаятъ, 2) за научна работа нѣма никаква възможность, 3) нѣма възможность да пѫтувамъ. Консерваторитѣ всички сѫ противъ мене, искатъ да упражняватъ партизански тероръ. Най-добре ще бѫде да се избавя отъ министерството. Ала инакъ може би не е зле да остана още тукъ. On trouvera un moyen [ще ce намѣри начинъ]. Главното е да се оттърва отъ тѣзи постоянни surprises. — Вечерьта до 11 ч. останахъ съ хазяйкитѣ си, ангели, шеговити „закачки" и всевъзможни смѣхории.

Въ понедѣлникъ сутриньта Стояновъ дойде у мене. Решилъ да се състави комисия, която да управлява Книжовното дружество: Стояновъ, азъ, Златарски, Гинчевъ, Кирковъ. Като замѣстници: В. Поповичъ, Н.  Михаиловски, Д. Храновъ, Хр. Стояновъ. Уговорихме всевъзможнитѣ подробности. Съобщихъ му за своя планъ да подамъ оставка. — После отидохъ у Стоилова и съ него тръгнахме на разходка къмъ двореца. Той е на мнение да не излизамъ така изведнажъ „un lundi matin" съ такова нѣщо, да съмъ се решилъ bleiben für immer [да остана за винаги]; да съмъ подготвилъ постепенно и княза; мисли, че най-добре ще бѫде да влѣза въ държавния съветъ. Азъ му казахъ, че съ Еренрота бихъ могълъ да остана въ министерството 7 години, той е европеецъ съ идеи, ала съ тѣзи левантински джамбази не върви. — Годишното изложение излѣзе едно много угледно издание. — Вечерьта преписвахъ своитѣ румелийски пѫтописни очерци. — Менгесъ дохажда у мене досежно материала за Брокхаусъ. 

Вторникъ, 23. Подиръ обѣдъ трѣбваще да има министерски съветъ, ала „несостоялъся". — Сърбия вчера стана кралство. Очевидно, маневра да се отвлѣче вниманието отъ аферата Bontoux, ала при всичко това важенъ фактъ въ историята на славянството. Подиръ пладне дипломатическитѣ агенти отидоха да поднесатъ поздравленията си въ сръбското агентство. — Министерството на вѫтрешнитѣ работи ни изпрати телеграмата на окрѫжния управитель отъ Враца, че Цанковъ ялъ у учителя Икономовъ съ Цанева; страшно събитие! „Утре щѣло да има митингъ" (пудингъ!?). — Вацовата ревизия на тукашното девическо училище, немарливость на учителкитѣ при писане на свидетелствата. — Сценитѣ, които виждаме отъ прозорцитѣ на канцеларията (съседи сме на католишката черква): халваджии и попове прескачатъ мотика. 

Срѣда, 24. Сутриньта бѣхъ у княза. Студено време. Въ адютантскат% стая Марииовъ разправяше за живота на българската „интелегенция" въ турско време въ Русчукъ, чиновници по chemin de fer'а, телеграфчии. Ексцентрични нѣща сѫ минавали за „цивилизация", носене на умрѣли мишки
на бутониерата, облози за яздене на голо върху магаре или въ боклукчийска кола, ходене вечерно време, когато женитѣ стоели предъ кѫщитѣ си, и шумно пърдене предъ вратитѣ, или викане на неприлични думи въ двороветѣ. Стойчовъ билъ единъ отъ първитѣ. Презъ окупацията билъ Stationschef [началникъ на гарата] въ Пловдивъ, Михайловъ (шопъ) сѫщо такъвъ въ Търново - Сейменли. — На княза предадохъ единъ екземпляръ отъ Изложението. Той иска скоро да се направи нѣщо за наказанието на Миларова. Между другитѣ укази бѣше подписанъ указътъ за пенсия на вдовицата на Никифора Констандиновъ, помощь за латинската синтакса на Брожка и т. н. — На 12 ч. съ фракъ отидохъ да честитя на Γруича, у когото заварихъ и полковникъ Лонгиновъ. Бѣше замисленъ и не много веселъ. „Какъ историята се повръща", срѣдневѣковни държави се издигнаха върху развалинитѣ на Византия, въ 19 столѣтие нови държави върху съсипнитѣ на Турция. — Нихадъ пристигна, днесъ бѣше у княза. — Подиръ обѣдъ имаше министерски съветъ: въпросътъ за 3 турски потопени отъ 1877 г. и изгнили параходи въ Дунава при Русчукъ и Видинъ, въпросътъ на Михайловича (ще дойде въ най-скоро време), раздаване на муниции на селянитѣ въ Варненско, инструкции на Вълковича (да отхвърли претенциитѣ на Турция върху Ямболъ—Шуменъ, да държи за конвенцията подписана отъ Стойчова, главното нѣщо сѫ отношенията къмъ Хиршъ), пенсии на раненитѣ стражари, Рилскитѣ привилегии (трѣбва да се разгледатъ отъ държавния съветъ), за сега да се обособи въ отдѣлна община подъ Дупнишка околия, продължаване на пенсията на Евстатия Пелагонийски. Пристигна единъ врачанинъ; отъ Григория всички били доволни. Цанкова никой не виждалъ. — Днесъ получихъ първата коректура отъ Периодическо списание — за царь Срацимиръ. Най-после доживѣхме това. — Балабановъ писмено съобщилъ на Начовича, че и сега не приема държавното съветничество. Не зная какво ще прави, вмирисалъ се е отъ пари. Изглежда, че е роденъ за министъръ. — Горановъ и до сега се разтака тукъ и живѣе отъ комаръ. Неотдавна проигралъ всичкитѣ си пари, които спечелилъ Ташикмановъ. 

27 февруарий/11 мартъ, сѫбота сутриньта. Въ четвъртъкъ на 12 ч. по пладне се отслужи тържественъ молебенъ, устроенъ отъ Груича по поводъ на провъзгласяването на сръбското кралство. Дипломатическиятъ свѣтъ отчасть бѣше въ униформи (тѣзи, които знаеха), отчасть въ обикновено облѣкло, сиречь тѣзи, които още официално не знаеха. Князътъ се представляваше отъ адютанта Мариновъ. Следъ това имаше закуска по руски у Груича въ кѫщи, гдето, освенъ дипломатитѣ и министритѣ, присѫтствуваха и Мелетий и мнозина офицери. — Подиръ обѣдъ излѣзохъ на разходка съ Сарафова. — Изпратихъ на Дринова „Главното изложение" и му писахъ кѫсо писмо за възобновяването на Периодическо списание, ала нищо друго, нито дори по политиката, само това, че „rebus in arduis" non abbiamo disperato
[не сме ce отчаяли въ нещастието] и наистина възобновихме списанието.

Въ петъкъ на 11 ч. имаше молебенъ за рождения день на руския императоръ. Князътъ присѫтствуваше въ черква, гдето бѣше набито, имаше и много дами. Училищата и канцелариитѣ работѣха. После отидохъ у Хитрово да го поздравя. Подиръ обѣдъ ходихъ въ канцеларията втори пѫть, Стояновъ ми показа първата кола отъ Периодическо списание. Следъ това бѣхъ на заседание въ държавния съветъ. Начовичовиятъ законъ за събранията (не зная какво ще казватъ хората при сватби, кръщения и пр. при това стражарско събрание) биде предаденъ на комисия. Бурмовъ го съвършено отхвърли. После се прие да се изпратятъ на винарската изложба въ Бордо и на индустриалната въ Москва по 15,000 фр. Следъ това се отпустна на Държавната печатница свърхбюджетенъ кредитъ отъ 50,000 фр.; Тишевъ не можеше да разбере работата. За малко се отбихъ у Стоилова. Не знаемъ, какво става съ „помирението;" Икономовъ си изпросилъ отъ княза като министъръ редовна аудиенция, та му е опредѣленъ всѣки петъкъ. Той копнѣе за министерство. Трима сѫ хората, които не се погаждатъ помежду си и сѫ невъзможни въ всѣка комбинация: Икономовъ, Стояновъ и Балабановъ. Илия Цановъ билъ приетъ отъ Ассимъ, челъ писмото, на другия день го върналъ, защото вѫтре, каже, стояло „relations entre les deux Etats" и „mon Souverain" — това било препорѫка отъ Начовича (не отъ княза, както нѣкога за Балабанова). Посетилъ и Дуфферинъ, билъ много добре приетъ, изпращалъ много здраве на княза. Въ четвъртъкъ телеграфиралъ, че Портата искала да заеме Балканскитѣ проходи и приготовлявала окрѫжна нота. Азъ говорихъ на Стоилова върху това, че държавниятъ съветъ трѣбвало би да изработи като румелийската комисия пълна и систематична организация, до известно време, Regelung aller administrativen Verhältnisse [уреждане на всички административни отношения]. Казахъ му, че искамъ да пиша за това въ Марица. Той ме посъветва да съмъ напишелъ и на княза mémoire за това. Величковъ получилъ отъ княза игла. — Вечерьта имаше dîner у Хитрово: князътъ, министритѣ, Грековъ (Икономовъ е нѣщо боленъ), Мелетий, Стаматовъ, Стоиловъ (днесъ цѣлиятъ день въ униформа), Ползиковъ, Неклюдовъ и Клоппенбургъ. Ползиковъ ми разправи за аудиенцията у руския императоръ, говорилъ много за просвѣтата, да нѣмало много реалки и гимназии, повече да се давало индустриално и търговско образование, за мене знаелъ вече отъ по-рано, разпитвалъ за много лица, не му билъ известенъ само Желѣзковичъ. Еренротъ получавалъ 40,000 марки и нѣмалъ собствено никаква работа, много говорѣлъ за България, ходѣлъ по маскаради, pince les masques. Следъ вечерята (съ военна музика) въ долнитѣ набърже приготвени помѣщения се даде чай, на който бѣха поканени около 100 души, либерали и консерватори. Имаше много дами. Говорихъ съ Балабанова (за пръвъ пѫть следъ завръщането му, само jocosa [шеги]). Князътъ се обърна и къмъ Сарафoва, като му изказа радостьта си, че статистичнитѣ работи намиратъ признание и въ чужбина. Тукъ бѣха стариятъ Моравеновъ, хаджи Пенчовичъ, държавенъ съветникъ, Молловъ, Браделъ, всички офицери и т. н., само се движеха и бутаха изъ тѣснитѣ коридори. Князътъ попита Стоянова, кога ще отиде въ Враца. Около 11 ч. азъ уфейкахъ. На 8¹/₂ ч. имаше Fackelzug [факелно шествие] предъ консулството (отъ Славянска беседа), ала ние бѣхме още  на трапезата; отъ тукъ отишли при сръбското консулство, гдето били размѣнени речи между Безеншека и Груича, който билъ извънредно зарадванъ.

Последнитѣ три дни като да бѣхъ роденъ въ фракъ, да ти омръзне. Я при това статията за Румелия чака, както и приготвената за Augsburger Allg. Zeitung върху цивилизацията въ България и Румелия, и множество служебни работи. — Често съмъ съсипанъ отъ умора и негоденъ за нищо.
Вечерь седя съ госпожицата — моята хазяйка и нейната майка. Дълбоки схващания върху психологическитѣ и социални отношения въ България, върху устройството на обществото и положението на жената въ него. — Ясно пролѣтно време, топли дни, снѣгъ нѣма вече въ долината. 

5/17 мартъ, петъкъ сутриньта. Въ сѫбота и недѣля довършихъ най-после III глава на статията (Източна Румелия) и прегледахъ всичко, що бѣ написано. Въ недѣля чудно време, азъ само привечерь излѣзохъ за малко. Вечерьта получихъ писмо отъ Вазова. Изпраща ми печатна статистика за Източна Румелия, която не била пустната въ продажба (много повръхна, ала цененъ материалъ) и се радва на Книжовното дружество. Известието за желанието на турцитѣ да завзематъ Балкана се потвърѫдава отъ телеграмата на агенция Хавасъ, че въ министерския съветъ въ Цариградъ се разисквало върху това, ала sans décision. И Φιλιππούπολις, органъ на Яссимъ паша, говорѣлъ за това. Груичъ въ недѣля подиръ пладне бѣше у мене.

Въ понедѣлникъ, 1 мартъ, на 1¹/₂ ч. имаше панихида за царя Освободителя, въ черква бѣше натъпкано, азъ се бѣхъ опрѣлъ отъ страна на единъ стълпъ, а на мене бѣше се опрѣла една гъркиня или далматинка, жена на мустакатия Христо. Въ черковното пѣние се примѣси съвършено нечерковна ария отъ Аида. Въ вторникъ пакъ имаше черковна служба, ала безъ княза, само съ Хитрово, за възкачването на престола на сегашния императоръ. Следъ това отидохъ у Хитрово да поднеса поздравитѣ си. Азъ използувахъ тѣзи два дни (1 бѣше неприсѫтственъ) за по нататъшното написване на пѫтописния очеркъ съ Заара включително. — „Примираджиитѣ" постоянно заседаватъ. Балабановъ ходи тамъ, ала консерваторитѣ не искатъ и да чуятъ за него.

Въ срѣда бѣхъ у княза. Смѣ се, какъ Балабановъ се уплаши (азъ присѫтствувахъ на това), когато князътъ онази вечерь у Хитрово заговори съ него, остана за минута като вкамененъ. — Излѣзе календарьтъ за 1882 г. на младия Блъсκοвъ съ прекрасно описание на новобългарската цивилизация съ цилиндри и развратъ, подобенъ е издаденъ въ Варна отъ стария Блъсковъ (Хитъръ Петъръ). — Подиръ пладне имаше министерски съветъ, на който присѫтствуваха Криловъ, Начовичъ, Теохаровъ, азъ и Стоиловъ. Разисква се по желѣзничния въпросъ, евентуално да се прокара желѣзницата via Самоковъ, ала едва ли ще се приеме въ Виена; за гранични станции се приеха Царибродъ и Ихтиманъ. Вълковичъ скоро ще се върне. Откупътъ за турцитѣ се понижи на 500 фр., защото за 1000 фр. сѫ се откупили за сега само 17 души. Ексцесъ въ Кнежа, гдето станалъ митингъ, било свикано населението, че ще имъ се четѣла „царска бумага", опълчението дошло съ пушки, Бѣлослатинскиятъ околийски началникъ Найденовъ (quondam adlatus [нѣкога си помощникъ] на Столѣтова) билъ принуденъ да бѣга, ала понеже е много популяренъ, опълчението отъ Трънъ и Бѣла Слатина искало да му отиде на помощь. И въ Берковица опълчението съ пушки отишло да избира училищно настоятелсто, ала изборътъ биде анулиранъ. Приехме по принципъ да се унищожатъ комитетите за отбраната, и да се остави управлението само на офицеритѣ. Кюстендилската жандармерия ще бѫде увеличена; опълчението тамъ е увеличено съ нови инструктори, подъ рѫководството на военни авторитети ще се редува въ пазене на границата. Другаде хората гледатъ да се измъкнатъ отъ опълчението, въ Кюстендилъ обаче сѫ много ревностни, искатъ нови пушки. — Стариятъ дѣдо Йошевъ е препорѫчанъ на държавния съветъ за пенсия.

Въ четвъртъкъ, 4/16 мартъ, въ канцеларията най-после се свърши устно работата на Цачева досежно неговата кѫща за Търновско девическо училище, ще му дадемъ 1500 фр. „кирия" и на 30 юний ще излѣземъ. — Привечерь на 6 ч. стана първото заседание на управителния комитетъ на Бълг. книжовно дружество въ кѫщата на Стоянова, въ quondam [нѣкогашното] жилище на Еренрота. Всички съ радость приеха. Приетъ бѣше и привременниятъ правилникъ, изработенъ отъ мене. Стояновъ председатель и редакторъ, Генчевъ секретарь, Кирковъ ковчежникъ, Златарски библиотекарь, а азъ членъ безъ портфейлъ. Второто заседание ще бѫде утре. Много се говори по разни въпроси на Дружеството. Най-после работата тръгна напредъ и то чудесно леко, липсваше само инициатива. Дойдохъ си около 9¹/₂ ч. въ кѫщи, гдето хазяйкитѣ ме чакаха. За Спаса
нищо не зная.

Въ Варна гръцкиятъ владика Κирилъ си заминалъ и се появилъ новъ Каллиникъ, струва ми се, безъ всѣко позволение. 

7/19 мартъ, недѣля. Днесъ е моятъ quondam праздникъ, St. Giuseppe. Въ петъкъ вечерьта имаше заседание на Книжовното дружество. Стъкмихме бюджетъ и опредѣлихме хонорара (кола оригинална поезия ще се оценява отъ комитета, кола добра оригинална работа 80 фр., обикновена оригинална работа 60 фр., преводъ 40—30 фр.). На другия день нѣкои външни бѣха недоволни отъ тѣзи хонорари, „Наука" плащала за кола оригинална работа 6 лири, ала нашата кола е по-малка. — Следъ вечеря, като седѣхъ пакъ съ хазяйкитѣ си, получихъ дебело писмо отъ Прага, отъ майка си, Еленка и Сватавка; изглежда, че Еленка много боледува. — Разговаряхме за каракачанитѣ; за старитѣ носии; монети на главата, жълтици около врата, долу подаващи се нашити ризи въ Пловдивъ и другаде; мѫжетѣ най-напредъ носѣли гугли, после черни гѫжви и най-после фесове; павликянкитѣ се носѣли много блѣскаво и по селата играели хоро, били отрупани съ монети, ала отведнажъ (около преди 50 години) като че съ ножъ всичко било прерѣзано, поповетѣ всичко имъ запретили, а тѣ много слушали поповетѣ си. Тепърва неотколе нѣкои по-добри павликянски семейства почнали да носятъ дрехи „alla franca".

Въ сѫбота въ канцеларията съставихъ списъкъ на помощитѣ за общинскитѣ училища. Четохъ последната коректура на Срацимира. Сутриньта изпратихъ на Вълчекъ първитѣ три глави отъ своята статия „Едно есенно пѫтуване презъ Източна Румелия" (1—83), четвъртата глава пиша полека. При това и писаното е весело. — Надвечерь случайна разходка съ Сарафова и Генчева. Спасъ тепърва въ понедѣлникъ ще тръгне отъ Варна. — Носятъ се слухове изъ града за оставката на Икономова и т. н., ала азъ нищо не зная, не мога да намѣря Стоилова. Проектътъ за митингитѣ се прие съ голѣми измѣнения. — Стойчовъ много хвали Бурмοва, билъ уменъ, самостоятеленъ човѣкъ(!) — сѫщиятъ, който вършеше агитация за нихилизъмъ въ България, за да се направѣлъ превратъ!...

Предъ моята кѫща, при правене на улицата, се откри тухленъ гробъ, покритъ съ две голѣми каменни плочи, ала безъ надписъ. Вѫтре се намѣри скелетъ. Може би е римски.

Днесъ е чудесенъ день. На пладне (за пръвъ пѫть) отидохъ въ Юкарѫ Баня, кѫпахъ се въ банята. Тамъ бѣше и българскиятъ подпоручикъ Бοневъ. — Подиръ обѣдъ писахъ дълго писмо на баща си и майка си, на чичо си Войтехъ (честитихъ му за назначението въ чешкия университетъ).
На майка си писахъ много шеговито. 

16/28 мартъ, вторникъ сутриньта. Въ вторникъ 9/21 (40 мѫченици, полупраздникъ) подиръ обѣдъ имаше министерски съветъ. Вълковичъ пише отъ Виена за разискванията въ конференцията, съ малки промѣни билъ приетъ ланскиятъ проектъ, той изказалъ резерви само за линията Ямболъ —
Шейтанджикъ и се мѫчи да получи обяснение досежно Хиршъ. Разисква се върху нуждата отъ помощь на новото министерство за общитѣ сгради, за да се попълни дефицита, причиненъ така недобросъвѣстно отъ Ремлингенъ и Копиткинъ, може би отъ ланшнитѣ излишъци: впрочемъ Адженовъ още отъ Каравелова е взелъ една часть отъ Ломското шосе. Ремлингенъ въ октомврий месецъ, когато азъ отсѫтствувахъ, безъ решение на министерския съветъ, отишълъ при княза съ указъ за 300,000 фр. за довършване на Петроханскитѣ шосейни постройки, ала князътъ собственорѫчно написалъ да се изпрати въ министерския съветъ. За довършване на работитѣ презъ 1882 г. сѫ необходими свръхъ бюджета 1¹/₂ милиона фр. — Вълковичъ много се интересува за превеждането на българската история на френски и съ помощь отъ правителството. Нѣкой си авантюристъ Салисъ му предлагалъ такъвъ преводъ въ Виена. Писмото на Вълковича за това се прочете отъ Стоилова и въ министерския съветъ; азъ обърнахъ вниманието върху превода на Е.
Денисъ и върху правата на Темпски и Leroux. Генералъ Криловъ замина съ българскитѣ офицери Мариновъ и Цанковъ за Бѣлградъ да поздрави отъ страна на княза Милана за кралството. — Утре трѣбваше да се гледа процесътъ на „престолокрадцитѣ." Балабановъ (!) и Помяновъ сѫ адвокати на обвиняемитѣ. Ала разглеждането се отложило. — Стана дума за работата на протестантитѣ въ Ловечъ. Rev. Mr. Challis и Rev. („Преподобниятъ") Mr. Томовъ, българинъ отъ Котелъ, искатъ да съградятъ училище въ Ловечъ, ала общината не имъ позволява. Префектътъ изпрати намъ въ министерството на просвѣтата писмото на общината, съ което тя го уведомява за петицията на известни 100 жители, вследствие на която не е дадено разрешение, а азъ го внесохъ въ министерския съветъ. И двамата reverendi вчера бѣха у мене. Въ министерския съветъ азъ и Стоиловъ поддърѫахме тѣхното искане: 1} Берлинскиятъ договоръ, 2) прецедентътъ въ Самоковъ, 3) православната черква ще се постресне малко при тази конкуренция, ще се пробуди у нея потрѣба за богословска ученость, необходима за нея. Теохаровъ опонираше. Отложи се, докато се получатъ по-подробни известия отъ Ловечъ. Реверендитѣ били и у пастора Кохъ, далъ имъ dîner, не пили вино. — Новиятъ гръцки владика Каллиникъ въ Варна не е признатъ отъ правителството.

Въ срѣда бѣхъ на докладъ у княза; разговаряхме половинъ часъ. За държавния съветъ, на Икономова недовѣрява, останалитѣ били нули, нѣмали никакви законодателни познания, Грековъ билъ мързеливецъ. Казалъ на Икономова да съобщи на Бурмова, че ако продължава и по-нататъкъ да върши такива глупости, ще го назначи въ касацията, а на негово мѣсто ще постави Ковачова. Смѣшната роля на Балабанова въ първото министерство и Народно събрание и — сега! Разказа ми, какъ единъ консерваторъ сега съжалявалъ за заминаването на енергичния Ремлингенъ, ein ganz unglaublicher Wankelmuth [едно невѣроятно непостоянство], азъ додадохъ, че сѫщото съмъ слушалъ отъ Величкова: Ремлингенъ билъ войникъ, „блъскалъ хората направо по главитѣ безъ различие." Die Conservativen schlapp und faul, die Liberalen gemein und falsch [консерваторитѣ били бездейни и мързеливи, либералитѣ простаци и фалшиви].  Мисли да повика чужди юристи, тa азъ съ тѣхъ да съмъ изработѣлъ административенъ кодексъ като органически уставъ. Азъ: да се съедини това съ държавния съветъ, той е добъръ материалъ като книги, да се почака още, Prüfstein des Staatsrathes [пробниятъ камъкъ на държавния съветъ] ще бѫдатъ административнитѣ закони. Бѣше сърдитъ на Начовича и Желѣзковича. Желѣзковичъ накаралъ да се пише отъ Банката въ Франция да повикатъ назадъ Wolff de Beer, като че кой знае каква е важна особа. Вълковичъ нѣщо забъркалъ съ папата досежно юрисдикцията на Букурещкия католически епископъ надъ павликянитѣ въ Свищовско, безъ да съобщи нѣкому нѣщо, може би въ нѣкой случаенъ разговоръ съ нунция въ Виена; тукъ никой нищо не знае за това. Höllenangst [пъкленъ страхъ] на Начовича и компания отъ Хитрово. Ekelhaft, hab'sbis hier (показвайки челото), ich will mitunter keinen Bulgaren mehr sehen, jeder mit seinem Parteikam [отвратително, дошло ми е до тукъ (посочвайки челото си), понѣкога не ми се ще да видя вече никакъвъ българинъ, всѣки съ своитѣ партийни дребнавости]. Was arbeiten Sie den ganzen Tag? [какво работите цѣлъ день?]. Азъ продумахъ нѣщо за пѫтописа презъ Румелия. — Подписа указа да се отпустнатъ ланскитѣ остатъци на Книжовното дружество (10,000 фр.), които трѣбваше собствено още лани да се изтеглятъ, ала всичко това бѣше забъркано отъ немарливостьта на Василъ Д. Стояновъ.

Днесъ е праздникътъ на стария Вилхелмъ. Имаше протестантски Gottesdienst [богослужение], всички висши сановници бѣха en grande tenue. Вечерьта се даде dîner въ двореца. — Азъ подиръ обѣдъ излѣзохъ съ Вацова изъ полето, при гимназията, новонасипани улици на Капана. — Шопска епическа пѣсень за банската дъщеря отъ село Бистрица, записалъ я попъ Тодоръ и я далъ на Стоянова; изглежда, че у това население има повече умъ и дарби, отколкото изглежда отъ вънъ. — Срещнахъ Балабанова съ Драндара, тичаха изъ улицата запъхтѣни и едва поздравиха. Екзархътъ е
много скандализиранъ, че Балабановъ защищава тѣзи, които сѫ изнесли владишкия тронъ. — Градътъ Хаджи Оглу Пазарджикъ е преименуванъ съ указъ Добричъ. — Миналата сѫбота гимназиалнитѣ преподаватели ми изпратиха фотографическа група. — Писахъ описанието на Казанлъкъ. — Вечерьта дойде у мене Стояновъ. Утре най-после заминава за Враца.

Въ четвъртъкъ, на 11/23 сутриньта, ходихъ у Стоилова, Спасъ билъ още въ Варна. За малко бѣхъ въ канцеларията. Подиръ обѣдъ четохъ коректурата на статията на Златарски и на своята географска. Бигелебенъ дохажда у менъ, азъ бѣхъ въ лошо настроение, наситилъ се вече на тази Bulgarie и на нейната „политика". — Събирамъ данни за народното стопанство на Румелия. — Въ петъкъ имаше министерски съветъ въ присѫтствието на подполковникъ Поповъ. Князътъ искалъ, каза Начовичъ, безъ държавния съветъ да вземе ланскитѣ остатъци за „общи сгради", азъ бѣхъ противъ
това и Теохаровъ, ще се дойде само до конфликти. Разисква се по множество дребни въпроси: една туркиня отъ Османъ Пазаръ напустнала мѫжа си и се оженила за християнинъ и иска назадъ своитѣ момичета, ала мѫжьтъ не ги дава. Спорътъ Желѣзковичъ — Bergier за минитѣ въ Мошино. — Въ сѫбота на 13/25 изненада въ канцеларията: чернооката блѣда Mlle Казанлъшева бѣше дошла за своитѣ 600 фр. за надзирателството въ пансиона, които се даватъ на нейната майка като помощница. Нейнитѣ караници съ Вацова. — Вечерьта отидохъ у Ползикова да го разпитамъ за подробности по битката при Ески Загра; презъ нощьта всичко това нанесохъ върху хартия и го вмъкнахъ въ статията. У него бѣха Стоиловъ и офицеритѣ Tiegerstedt и Kellers-Krause. Въ недѣля следъ продължително хубаво време бѣше малко дъждовно. На пладне стана погребението на г-жа д-ръ Mирκoва, която следъ раждане, поради некадърностьта на тукашнитѣ доктори, които не обърнали внимание на разкѫсването и после не могли да се решатъ за операция, следъ 6 недѣлно мѫчение нещастно почина. Малката тиха прегърбена свищовка съ голѣмитѣ черни очи добре се спогаждаше съ тихия докторъ. Цѣла София бѣше на погребението и всички я оплакваха. Собствено хората тукъ малко мратъ: д-ръ Протичъ и Висковски бѣха единственитѣ презъ цѣлото ми престояване. — Подиръ пладне дойдоха у мене Златарски и Вацовъ. Размѣнени телеграми съ Стоянова въ Враца. Посетихъ (за пръвъ пѫть) стария Доскосъ. Вечерьта докарахъ пѫтописа чакъ до Габрово, като написахъ и за Шипка.

Въ понедѣлникъ (вчера) сутриньта ходихъ у Стоилова. Неприятности съ държавния съветъ: искатъ да си присвоятъ и „обсѫжданието" на литературнитѣ помощи и даването на незначителнитѣ помощи на нашитѣ стипендиянти за покупка на инструменти или книги, и протестиратъ противъ 7-тѣ указа, издадени безъ тѣ да бѫдатъ питани, като нарушение на закона. Написахъ имъ остъръ отговоръ. Очаквамъ, че отъ това ще избухне конфликтъ, въ който ще намѣря момента да се измъкна ловко вънъ отъ кабинета, който ми е дошълъ вече до гуша. — Верковичъ искалъ отъ княза помощь за Ведитѣ, подписва се „авторъ Родопскихъ открытiи", отъ Петербургъ. Молбата му е изпратена въ министерството на просвѣтата; азъ отговорихъ на княжеската канцелария, че министерството не може да подпомага такива съмнителни работи и да се компрометира предъ учения свѣтъ. — Въ Дубровникъ е умрѣлъ Нико Мали Пуцичъ и старецътъ Дробацъ - основательтъ на градския музей. — Излѣзе въ български преводъ отъ Урумова ботаниката на Покорни. — Вечерьта писахъ за Габрово. — Пристигнаха ми долни дрехи отъ Прага.

Деня до 3 ч. изгубихъ въ канцеларията. Подиръ обѣдъ обикновено излизамъ за малко. Почва да се здрачава къмъ 6¹/₂ ч. Следъ вечеря оставамъ малко въ трапезарията на чай и приказки съ домашнитѣ на Спаса. Следъ това работя до 1 ч. Съ нетърпение бързамъ да свърша румелийския пѫтописъ.

Подиръ пладне имаше министерски съветъ. Cause célèbre: холера въ Варна. Д-ръ Христовъ—Загорски, „исполняющiй должность карантиннаго врача", намѣрилъ между хаджиитѣ, които се връщали отъ Мека, трима болни, взелъ ги въ „лазарета", единиятъ умрѣлъ, обявенъ билъ за холериченъ и е поискана 14 дневна карантина. Нѣкакво страшно шарлатанство. Нѣма диагноза, нито пъкъ актъ. Въ Цариградъ, Смирна, Бейрутъ нѣма. Вѣроятно ще да е било колика отъ морския пѫть и отъ лошата храна. По решение на министерския съветъ се телеграфира: никаква карантина, surveillance надъ хаджиитѣ (болнитѣ въ „лазарета"), а за мъртвитѣ диагноза съ актъ на всички цивилни и военни лѣкари въ Варна. — Градецътъ Бѣла е пострадалъ отъ пожаръ, около 100 души сѫ изгорѣли, земедѣлци. Държавна помощь. — Стоиловъ повдигна въпросъ за постройката на българска черква въ Варна, сега сѫществува мизеренъ параклисъ, въ бюджета нѣма сума за черковни постройки. — Опълченцитѣ въ Враца взели участие съ орѫжие въ митинга. — Има оплаквания отъ Провадийския окрѫгъ досежно данъцитѣ, емлякъ за нѣколко години; нещастно финансово стопанисване, данъцитѣ сѫ разпредѣлени за 5 години, и който следъ петтѣ години издигне между една и друга година кѫща, не плаща нищо.