К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884

1882

1 февруарий/20 януарий, срѣда. Тази нощь изгорѣ сградата на Народното събрание, историческо помѣщение, въ което Стамболовъ ораторствуваше, Каравеловъ ревѣше, Балабановъ плачеше, Славейковъ спѣше, Горбановъ бѣше битъ, а мнозина други изглупѣха, въ което видѣхме да се заражда българското народно театро, сграда строена за театъръ, после престѫпно взета за политически театъръ, а сега повърната наново за своята първоначална цель. Вечерьта театралниятъ клонъ на Славянска беседа играеше „Иванко", Ташикмаковъ въ трико майсторски игра Исака. На 12¹/₂ ч. представлението се свърши, на 2 ч. избухналъ огънь въ дрешника и за кѫсо време цѣлата дървена постройка, която презъ руско време е била съградена за повече отъ 80,000 фр., стана пепелище, а заедно съ нея изгорѣ и съседната гостилница на Нецичъ. Дипломатитѣ, събрани на карти у Шефера, изнесли на Нецича пианото и „спасили" каквото могли. Сутриньта всичко бѣше tabula rasa.

Още вчера отъ 1—4 заседавахме въ единъ салонъ като сенатъ, 7 члена, Теохаровъ и азъ, и секретари Ковачовъ и Ташикмановъ. Най-напредъ се разисква за щатоветѣ и бюджета на държавния съветъ, после за проекто-правилника отъ Грекова (реши се предварително да се хектографира) и
най-после за покупката на руски помощни книги. Бурмовъ толкова много бръщолевѣше, че дори бѣше вече срамно. Следъ това се говори за новото помѣщение, което разгледахме in corpore.

Въ понедѣлникъ преди пладне князътъ извикалъ Начовича, Вълковича, Теохарова и Желѣзковича и имъ съобщилъ телеграмата отъ руския императоръ, който одобрявалъ станалото (държавния съветъ и министерството), предупреждавалъ да се пази отъ либералитѣ и казвалъ, че е заповѣдалъ на своя представитель да поддържа консерваторитѣ и сегашното министерство. За Хитрово страшна плесница. — Подиръ пладне имаше министерски съветъ. Главенъ предметъ на разискванията бѣше аферата на твърде много лекомисления  Κοπиткинъ, съставилъ бюджетъ за 6 месеца, който стига за 3 години. Споредъ мнението на руския инженеръ Шулце, той не билъ годенъ дори и за писарь, vert bec de lécole, по чинъ е навѣрно поручикъ. Вони отъ всички страни. Мѣри милионите като метри дърва.

Стоиловъ въ понедѣлникъ пое наново управлението на канцеларията, като свършилъ изпититѣ си, а подиръ пладне бѣше въ министерския съветъ. Днесъ се представилъ на княза въ униформата на поручикъ. Вчера вечерь имахъ съ него продължителенъ разговоръ, първия следъ завръщането му.
Станалъ е по-решителенъ, по-енергиченъ. Шуменската войска. Генералъ Лесовой билъ много популяренъ между българитѣ офицери, рѣзъкъ и строгъ. Артилерийскиятъ полкъ билъ въ редъ, и кавалерийскиятъ полкъ сѫщо следъ пречистването. Декинлейнъ, командиръ на кавалерийския полкъ, билъ много уменъ и предпазливъ човѣкъ. Майоръ Даниловъ се оженилъ за сестрата на Ползиковъ. Майоръ Поповъ билъ и воененъ писатель, писалъ билъ за сръбската война и т. н. Вънъ въ окрѫга било всичко тихо, не били доволни само отъ жандармерията, която била твърде много военна. Въ Шуменъ българското общество било чудесно, безъ етикеции. Икономовъ у дома си билъ съвършено другъ човѣкъ, веселъ и духовитъ. Стоиловъ станалъ много интименъ съ него, надѣва се, че ще издържи като председатель на сената, това мѣсто било за него, негова амбиция. Училищата били чудесно наредени съ голѣми жертви. Имало хубаво ядро отъ възпитаници на Чехия и Роберт-колежъ. За Стоянова въ Шуменъ нѣмали добро мнение. Въ Румелия работитѣ стояли зле; офицеритѣ (тамошнитѣ), които били въ отпускъ у дома си, разправяли чудни нѣща. Много турски мюлазъми се приемали за офицери въ милицията. Наумовъ ужъ казалъ въ Събранието, че докато Румелия бѫде Румелия, щѣли да управляватъ негодницитѣ, които били взели въ рѫцетѣ си монопола на службитѣ. Опозицията се била съсрѣдоточила въ Сливенъ, тамъ издавала вестникъ съ девизъ да се бори противъ Пловдивската експлоатация и за българския князъ.

Днесъ преди пладне бѣхъ у княза съ докладъ. За пожара: mein enges Thrönchen ist auch verbrannt! [моето тѣсно тронче сѫщо е изгорѣло!]. За работитѣ въ Херцеговина и Бока Которска. За Балабанова, сега на тѣсно, вижда че ще остане съвършено на страна. Държавниятъ съветъ е захваналъ както трѣбва, mit Feuereifer [съ голѣма ревность]. Пустнатиятъ слухъ за революция въ Бѣлградъ билъ съвършено измисленъ; отъ изследването се оказало, че първото известие излѣзло отъ Боди. Издаването на французки полуофициозенъ вестникъ отъ Вернаца. Горбановъ оплаквалъ мѣстото, гдето билъ битъ — Damenloge [дамската ложа], презъ която избѣгалъ преди да бѫде битъ.

Икономовъ получилъ писмо отъ „съзаклятническото дружество", въ което е заплашванъ, че ще бѫде убитъ заедно съ членоветѣ на държавния съветъ. Съобщилъ това смѣейки се на Бурмова. Азъ твърдѣхъ, че писмото произлиза отъ „тайния театраленъ клонъ" на българския народъ.

Днесъ следъ пладне ходихъ въ девическия пансионъ при М-llе Казанлъшева, за да видя какво правятъ. Уплашили се отъ пожара, който избухна въ тѣхно съседство, за щастие, че нѣмаше вѣтъръ.

Стояновъ вчера до 1 ч. бѣше у мене. Моитѣ 4 статии били druckbereit [готови за печатъ]. — Вечерьта писахъ обширно писмо на баща си.

3 февруарий/22 януарий, петъкъ. Вчера сутриньта излизайки отъ кѫщи срѣщамъ Балабанова, той отиваше у Грекова; подиръ пладне постоянно се разхождахъ съ Стоилова, който е въ униформата на поручикъ. Сутриньта отидохъ въ княжеската канцелария, гдето бѣха се събрали, предполагамъ случайно, всички български министри. Вълковичъ настоява за французкия вестникъ на Вернаца, да се печаталъ въ Държавната печатница; азъ възразихъ, че това едва ли ще бѫде възможно, сега е редътъ на работитѣ отъ министерството на просвѣтата, които чакатъ отъ два месеца, докато бѫде готово останалото. На това Вълковичъ ми отговори „чакали сте два месеца, оставете ги да стоятъ". Тогава се малко разсърдихъ и казахъ нѣщо рогато, и вечерьта не отидохъ у него на чай, макаръ че бѣхъ поканенъ. Фанариотскиятъ биляринъ даваше собствено dîner на дипломатитѣ (пръвъ пѫть, какъ български министъръ угощаваше нѣкого).

Вацовъ ми разправи днесъ интересна историйка за архимандритъ Кирилъ, отъ която може да се заключи, че този нашъ гимназиаленъ директоръ е цѣлъ авантюристъ и вагабонтинъ, нацапанъ съ всички гръцки, арабски, египетски и абисински мазила. Два пѫти го виждахъ пиянъ, веднажъ въ Драгалевци, втори пѫть на лагера на Александровъ день, гдето кѫдравиятъ чернокосъ попъ съ гръцки профилъ отъ Айватово показа подъ външния лакъ истинската си природа. Неотколе той ималъ гости у дома си, Вацова, всички гимназиални учители, г-жа Брожка съ сестра си, и освенъ тѣхъ — сръбкинята, която живѣе съ чиновника отъ статистическото отдѣление Николичъ и познатата „малка гъркиня" съ майка си. Ein sauberes Ensemble. Игралъ хоро, хвърлилъ на страна калимавката, покланялъ се на гъркинята и колѣничилъ предъ нея...

Подиръ пладне следъ дълго време излѣзохъ на разходка задъ града. Разговаряхъ съ младия Гешовъ. — Вечерьта четохъ Фаллмерайеръ, за Марко Поло и Buchon (критики). — Стояновъ далъ вече въ печатницата нѣкои рѫкописи за Периодическо списание! — Г. Моравеновъ днесъ на улицата ми предаде поздравленията на Пулековъ отъ Коприщица, болнавъ старецъ, челъ моята история и ми благодари за честьта, която съмъ му направилъ, като съмъ споменалъ за неговата история на Коприщица. Азъ дори и не знаехъ, че този български авторъ е още живъ. — Славейковъ утре щѣлъ ужъ най-после да замине за Пловдивъ. Писалъ писмо на Вацова, извинявалъ се, че не могълъ още веднажъ да дойде да ме посети, знаелъ, че не му се давала помощь и знаелъ ужъ защо, ала знаелъ че азъ „съмъ съ добро сърдце и съ възхищение съмъ се застѫпялъ всѣкога за него и неговитѣ литературни стремежи." Какво да се прави! — Вечерьта бѣше Вацовъ у мене.

Днесъ преди пладне отъ 11 — 2¹/₂ бѣхъ въ държавния съветъ въ новото помѣщение. Отъ министритѣ бѣхъ азъ, за малко и Желѣзковичъ и Теохаровъ. Разисква се по правилника. Рамолираниятъ Бурмовъ бъбра дори страшно. Азъ дадохъ много обяснения къмъ „устава" споредъ старитѣ заседания на министерския съветъ у княза. Главно бѣше препирнята, кои въпроси се внасятъ съ „писмена заповѣдь" отъ княза, и кои инакъ. — Подиръ пладне излѣзохъ съ Желѣзковича по Цариградското шосе. Разправя ми, какъ подвелъ екзарха и Григория да изложи на княза работата съ Копиткина, цѣла ориенталска интрига.

Въ вестницитѣ има подробности по падането на Гамбета на 26 януарий. — Баща ми вчера сутриньта ми писа за падането на „царя на хартията" Bontoux, за историитѣ въ Бока и т. н. Войтехъ Шафарикъ билъ преведенъ въ университета.

5 февруарий/24 януарий, недѣля. Вчера и днесъ не ми е твърде добре, гори ми главата, чувствувамъ скубане въ лицето и се намирамъ въ нѣкакъвъ си злобенъ хуморъ. Вчера въ канцеларията Стояновъ за разнообразие се скаралъ съ Вацова за нѣкакъвъ си писарь, когото протежира; въ държавния съветъ поради друга работа не можахъ да отида. Подиръ пладне получихъ отъ Виена брой отъ печатарския листъ „Vorwärts", въ който е помѣстена ядовита статия противъ министерството на просвѣтата, че съ Държавната печатница щѣло да убие цѣлата частна индустрия; писалъ я Янко Ковачовъ, както се хвалѣлъ по гостилницитѣ неговиятъ тукъ факторъ. — Вечерьта четохъ нѣкои Фаллмерайови критики и Neue Fragmente. Днесъ преди пладне се ровихъ въ дветѣ най-нови работи на Миклошича върху румънския езикъ (Истрия и македонорумънски, моравскитѣ, полскитѣ власи, хуцулитѣ); имамъ многобройни addenda [прибавки]. Преди пладне пакъ ходихме по Цариградското шосе съ Желѣзковича, на разходка по снѣга; обърна ми вниманието на паричнитѣ фокуси на Карамфиловича при постройката на двореца.

Намирамъ се въ най-лошо настроение. Вчера вечерь прегледахъ цѣлата си кореспонденция съ други лица отъ дохождането ми въ София, особено размѣненитѣ писма съ Дринова и видѣхъ цѣлия този нещастенъ мой идеализъмъ, тѣзи безконечни жертви и тѣзи постоянни прѣчки съ горчиво разочарование. Трѣбва ли да отивамъ още по-нататъкъ? Да се върна ли въ Прага при книгитѣ си? Кое е по-добре за мене? Ще повредя ли съ своето заминаване на тукашния развой? Ще ме пустне ли князътъ? Ще ли се намѣри предлогъ за заминаване? Пакъ бълнувахъ за сръбската история, за разни замислени статии, които сѫществуватъ за сега само въ моята паметь, за трудни строги студии. Бихъ писалъ нѣщо и презъ тукашнитѣ рѣдко свободни нощи, ала за систематична работа не остава време. Вечерно време, следъ вечеря, никогажъ не съмъ сигуренъ, че нѣма да дойде Стояновъ или нѣкой другъ у мене. Ако искамъ, напр., да продължа показалеца къмъ моитѣ Дубровнишки извадки, материалъ за намислената статия за „пославянчването на Дубровникъ" презъ срѣднитѣ вѣкове и т. н., трѣбва да имамъ свободни и сигурни 4-5 часа безъ прекѫсване и свободенъ умъ. А колко злато лежи закопано у менъ, въ моитѣ записки! Инакъ, поради тукашнитѣ работи съмъ принуденъ да се занимавамъ съ съвсемъ други работи: съ народна економия, французка администрация, теория на желѣзницитѣ и т. н. За Вълчекъ искамъ да напиша обещаното „Пѫтуване презъ Румелия", ала какъ да захвана. Виждамъ постоянно все повече и повече, че си оставамъ това, за каквото самичъкъ съмъ се опредѣлилъ и възпиталъ и обучилъ — писатель, ein Federvieh. Цѣлата останала слава е полска трева. Трѣбва ли и по-нататъкъ да свързвамъ своята сѫдба съ сѫдбинитѣ на България, и по-нататъкъ да чета нечистотиитѣ на Горбанова, да понасямъ игленитѣ бодове на фанариота биляринъ, детинскитѣ въртоглавости на своитѣ инакъ тъй приятелски разположени къмъ мене другари въ просвѣтата, да се клатушкамъ, носенъ противъ волята си отъ промѣнливото течение на малодушни котерии? — Това сѫ „noctes atticae" въ София, черни нощи... Много се надѣвахъ въ дохождането на Дринова и въ „Книжовното дружество". Дриновъ не дойде, а „Периодическо списание" и работитѣ на Дружеството тъй бавно вървятъ напредъ въ рѫцетѣ на Стоянова, че изгубихъ и търпение и надежда. Конституирането на Дружеството още не е направено, Стояновъ ми обещава всѣки день, че ще дойде нѣкоя вечерь да поговори съ мене върху това, а день следъ день минава, и той не иде, особно отъ както му се е родило момче. А поради неговия буенъ темпераментъ повече да го подканямъ не искамъ. Имаше право Дриновъ, когато лѣтоска ми казваше, че най-добре би било, ако на насъ двамата биха ни подарили нѣкое манастирче, Драгалевци или нѣкой другъ, та тамъ да живѣемъ и пишемъ, и свѣтътъ да ни остави на мира!

Днесъ подиръ пладне ходихъ у Шефера, гдето бѣше Estignard. После отидохъ у Хитрово, у когото бѣше Груичъ, а по-късно дойде Балабановъ. Хитрово докара разговора върху много интересни подробности отъ най-ново време. Турцитѣ майсторски излъгали цѣла Европа по Черногорския граниченъ въпросъ. Гусинье и Плава сѫ славянски покрайнини, само сѫ пасли тамъ своя добитъкъ арнаути отъ Дяково: По това време се образува лигата, викове, ноти, прѣчки и въ края на краищата даватъ на Черна Гора Улцинъ, албански край, за изкуствено спрѣчкване на албанци съ Черна Гора. Ала най-накрай тѣ сами оставатъ излъгани — споредъ последнитѣ новини обиденитѣ албански главатари избѣгали въ Черна Гора. За чудо, предаването на гръцкитѣ краища станало мирно, тукъ гърцитѣ измамили турцитѣ, престрували се като че не щатъ, и когато турцитѣ излѣзли съ положителни предложения, изведнажъ ги приели. Икономическото развитие на Гърция: проектирана била разумна желѣзнична мрежа, прокопаване на Коринтския провлакъ и т.н. Румъния имала генераленъ консулъ въ Солунъ и освенъ това нѣколко консулата, изкуствено пробуждане на македонскитѣ власи, Хитрово ги поддържалъ, защото власитѣ били единствената подпора на гръцката пропаганда въ Македония. Границата на българската и гръцка народность била опредѣлена линия, безъ прескачки и клинове: краището Урумлѫкъ съ 25 гръцки села при Бистрица. Румъния безконечно много спечелила съ това, че получила Добруджа, изобщо съ това, че принципално можа да стѫпи на дѣсния брѣгъ. Ново бѣше за Хитрово, че Румъния бълнува за присъединение на България, знаеше само, че презъ време на преврата концентрирала войски, та въ случай, че князътъ напустне и настане анархия, бърже да се намѣси. Балабановъ разправя, че румънитѣ още сега мислятъ за Варна и Русчукъ. Разказа, какъ Palgrave, нѣколко дни преди избора на княза въ Търново, повикалъ него и други нѣкои народни представители да ги пита, кого мислятъ да избератъ, и следъ това имъ предложилъ като свое частно мнение да избератъ румънския краль. Бълнуванията за румънски земи въ Македония не сѫ следователно безъ основа — искатъ да стигнатъ чакъ тамъ. Хитрово приказва за Горчакова, получавалъ 50,000 сребърни рубли заплата и сега живѣелъ въ Ница, complètement ramoli, дете, детински закачки съ жени. Въ Петроградъ още се бъркалъ въ работитѣ, не могълъ да си спомни разликата между България и Румелия, диктувалъ на Jomini, а следъ това казвалъ: faites cela vous mêmes [извършете това Вие сами]. Балабановъ разправи, какъ синътъ на Горчакова повикалъ него и Цанкова въ Петроградъ, и стариятъ билъ донесенъ, тогава (1876 г.) билъ пъргавъ и свежъ. После Хитрово разказа за С. Стефанския договоръ. Той билъ следъ Нелидова началникъ на дипломатическата канцелария. Било грѣшка да се сключва миръ съ самитѣ турци, турцитѣ знаели, че договорътъ нѣма да бѫде изпълненъ и затова го подписали. Трѣбвало да се влѣзе въ Цариградъ, и тамъ да се свика конгресътъ, който следъ това се събра въ Берлинъ. Европа съ всичко щѣла да се съгласи, само руситѣ по-скоро да излѣзатъ отъ Цариградъ. А работата била възможна. Турцитѣ нѣмали почти никаква войска, дори отъ печатанитѣ сега турски работи излиза наяве, че и султанътъ се готвѣлъ да напустне Цариградъ. Английската флота не би попрѣчила, дори въ последната минута англичанитѣ щѣли да оповестятъ, че били дошли само да запазятъ интереситѣ на християнскитѣ и европейски жители на Цариградъ. Грѣшката била въ нѣкакво си „malentendu", всичко, може би, никога нѣмало да бѫде изяснено, нито статията въ „Nouvelle Revue" я обяснява. Недостатъчна била връзката, следъ преминаването на Шипка генералниятъ щабъ цѣли 21 день билъ безъ телеграфическа връзка; за смъртьта на Викт. Емануилъ, напр., узнали 21 день следъ това. Следъ сключването на мира било решено Хитрово като руски комисарь заедно съ единъ турски комисарь да окупира Македония. Били приготвени прокламациитѣ на четири езика, Хитрово ги ималъ и до сега. Съ него трѣбвало да замине една кавалерийска бригада, квартируваща въ София. 25 души офицери (между които и Мосоловъ) му били дадени за окрѫжни началници. 15 деня следъ него трѣбвало да навлѣзе една пехотна дивизия, която щѣла да се установи въ Битоля. Мюсюлмани отъ Македония, които се намирали въ Цариградъ, тичали вече у Хитрово въ Санъ Стефано; арнаути, ученици на Цариградската медицинска школа, предлагали му своитѣ услуги, искали да служатъ на новото управление въ Македония alla franca. Заминаването на Хитрово било отлагано отъ день за день, защото Портата отлагала по свой обичай
назначаването на комисарь — все „утре", утре". Това било грѣшка на Нелидова. Хитрово настоявалъ да отиде и безъ комисарь — ако турцитѣ пъкъ се противѣли, това могло да се прогласи като нарушение на договора и следъ това да се навлѣзе въ Цариградъ. Изложилъ това и на Непокоичицки, ала господата не могли да се решатъ. Игнатиевъ билъ въ Петроградъ, постоянно телеграфиралъ, где е Хитрово. И така билъ пропустнатъ най-сгодниятъ моментъ. Така окупираната Македония щѣше да бѫде fait accompli отъ огромно значение. На конгреса Македония щѣше да се устрои като автономна провинция както и Румелия, та щѣше да има две
български провинции, които заедно да гравитиратъ къмъ княжеството; сега има два гравитачни центра, а това ще донесе въ бѫдеще още много опасности.

Вчера получихъ статистичния календарь на Ст.-Загорската префектура и писмо отъ Илиева за нови старини.

Хрумна ми неотколе, да ли не ще бѫде добре да събера разнитѣ свои чешки пѫтописни статии, да ги допълня съ нови очерци отъ Балканския полуостровъ и да ги издамъ въ особна свезка за нашитѣ чешки читатели, ала кога? 

6 февруарий/25 януарий, понедѣлникъ. Сутриньта отидохъ у Стоилова въ княжеската канцелария. Писаното отъ мене писмо до екзарха досежно 150,000 фр. за Македония много му харесало, сѫщо тъй и Горановиадата. Хитрово сега всичко стоварялъ върху Клоппенбургъ, той, каже, поддържалъ Балабанова  въ  неговитѣ  глупости,  инакъ Балабановъ не щѣлъ да има толкова куражъ; той вчера ревалъ предъ княза. Князътъ билъ боленъ, прегракналъ. Грековъ отъ държавния съветъ хвалилъ моитѣ петъчни обяснения. Днесъ е св. Γригοрий Начовичъ. Балабановъ ще отиде въ Цариградъ за семейството си; ще влѣзе въ съвета и ще направи acte de
présence. — Въ Румелия отъ 8 месеца всички смѣтки сѫ въ безредие, Гешовъ ще има какво да яде. — У мене въ канцеларията се яви депутация отъ Никополъ: околийскиятъ началникъ Желѣзаровъ (живо малко човѣче), кметътъ, агентътъ на параходното дружество (говори нѣмски, недочува), единъ българинъ и единъ турчинъ. Искатъ да имъ се отстѫпи едно голѣмо пасбище, което по-рано принадлежало на католишкия манастиръ (на тѣзи католици, които, безъ съмнение, сѫ се изселили въ Банатъ), сега се управлявало отъ държавата. — Подиръ обѣдъ имаше заседание на държавния съветъ, гдето за пръвъ пѫть се яви турчинътъ X. Мехмедъ Али. Бурмовъ и Грековъ, altercatio [препирня]. Азъ съмъ сънливъ. — Следъ това на 4 ч. имаше заседание на министерския съветъ. Вълковичъ заминава за Виена за conférence à quatre, Желѣзковичъ пита, до кога ще се придърѫа ο съветитѣ на руския представитель. После се разгледа въпросътъ за заема отъ ¹/₂ милионъ фр. на княза отъ Банката за постройка на дворецъ въ Варна съ малъкъ процентъ колкото за форма. Повдигна се въпросъ да се даде нѣщо на новата българска черква на името на св. Славянски апостоли въ Пловдивъ, реши се да се дадатъ 3,000 фр. отъ министерството на изповѣданията. Копиткиниадата ще трѣбва да се плаща още и презъ 1883 год. — толкова много е надробилъ за 6 месеца; наистина много работи сѫ захванати! Виновни сѫ Ρемлингенъ и Копиткинъ, другаде биха ги изправили предъ сѫдъ за прахосване на държавни пари. Разглежда се въпросътъ за толкова многото самостоятелни полуминистерства, контролна палата, медицински съветъ, строително отдѣление и т.н.— необходима е по-голѣма централизация, всичко да бѫде въ рѫцетѣ на отговорнитѣ министри. Недоволството на чиновницитѣ и офицеритѣ отъ новитѣ платежни наредби. Разотидохме се на 7 часа вечерьта, главата ми фучи, та не съмъ за нищо. 

9 февруарий/28 януарий, четвъртъкъ. Въ вторникъ преди пладне, много рано, отидохъ въ канцеларията, следъ това на заседание въ държавния съветъ, гдето Бурмовъ плещѣше глупости за държавното положение на съвета, тълкувания за княжескитѣ права и т. н. После пакъ ходихъ въ канцеларията, на обѣдъ, и на края наново на заседание въ министерския съветъ, гдето станаха разисквания по правилника за министерския съветъ. Вечерьта и днесъ това стечение на заседания и работа е твърде много. Вчера подредихъ разнитѣ свои книжа и записки и унищожихъ цѣлъ купъ непотрѣбни черновки.

Въ срѣда сутриньта на 10 ч. имаше министерски Съветъ у княза. По пѫтя срещнахъ Балабанова, цѣлъ разплаканъ; сбогува се и на обѣдъ замина за Цариградъ. Въ министерския съветъ се подигна въпросъ за управлението на министерството на външнитѣ работи въ отсѫтствието на Вълковича — възложи се на Начовича, който ще бѫде подпомаганъ отъ Стоилова. После се разгледа въпросътъ за инженеритѣ — желѣзничнитѣ ще се повикатъ, за да се не крещи, че кабинетътъ билъ настроенъ неприятелски къмъ Русия, а останалитѣ, както и финансовата страна ще се оставятъ до дохождането на новия министъръ на Travaux publics господина Михайловича, за чието повикване и дохаждане сега за пръвъ пѫть узнахъ сигурно. Следъ това се говори за купуването на Варненския „манастиръ" за княза, и гърци и българи го предлагатъ на княза като даръ, обаче помежду си не могатъ да се съгласятъ pour la valeur [за цената]; той билъ основанъ, казватъ, на 1829 г. като руска болница, по късно станалъ μοναστήρι по име, гостилницата всѣка година била давана подъ аренда, въ последната война го обърнали на публиченъ домъ, въ всѣка килия по една. Князътъ би желалъ часъ по-скоро да захване постройката, до есеньта трѣбва да се свърши; покупката е неизбѣжна, безъ такова жилище въ Варна не може да се ожени, друго мѣсто тамъ не може да се намѣри, всички лозя отъ манастира до града принадлежатъ на гърци; князътъ не би желалъ работата да се разтака
презъ разнитѣ сѫдебни инстанции, ще кажатъ, че той използува сѫдилищата за себе си; най-добре е да се вземе манастирътъ и да се депозира стойностьта (оцененъ е за 50,000 фр.) въ Banque Ottomane, нека се сѫдятъ за нея. Въпросътъ остана неразрешенъ. Работата я забъркаха Варненскитѣ българи съ Колони avec trop de zèle [отъ голѣмо усърдие]. — За мисията на Вълковича. Австрия настояваше желѣзницитѣ въ България да строятъ Bontoux или Хиршъ. Стойчовъ се противопоставялъ и цѣлата работа се изоставя; въ това време пристига князътъ въ Виена (лани напролѣть). Разисквалъ устно върху това съ Каллай и Хаймерле, питалъ какво е за тѣхъ по-важно, да иматъ желѣзница или да я строи Хиршъ. Когато признали първото, обещалъ имъ, че ще се погрижи, щото желѣзницата по-скоро да бѫде построена, ала нека и Австрия отъ своя страна да накара Хиршъ да отстѫпи; нека България самичка да си я построи и експлоатира. Австрия затова поддържала тѣзи двама главни съседни експлоататори, защото не довѣрявала на България и се бояла отъ примѣра на румънскитѣ държавни желѣзници. Тогава Стойчовъ написалъ на Хаймерле писмо, диктувано отъ самия Хиршъ, за което Вълковичъ вчера спомена. Следъ това въ конвенцията сѫ вмъкнати отъ Австрия разни подробности, преди всичко излишни, за броя на влаковетѣ и т. н. На Вълковича се възложи да се сближи съ Етхемъ паша и да уговори съ него новъ желѣзниченъ договоръ, за скорошното съединение на София съ Сарамбей; на румелийска територия, разбира се, ще строи Хиршъ. — После Вълковичъ чете нотата, която била изпратена на Lascelles досежно Русчушко-Варненската желѣзница: работата ще се възложи на специална комисия и следъ това на държавния съветъ. — Следъ това се говори за туряне на основния камъкъ на черквата Ал. Невски на 19 февруарий. За мѣстото — князътъ мисли да отстѫпи мѣстото, опредѣлено за новия дворецъ при св. София, а бѫдещиятъ палатъ да се издигне нѣкога на редута между Цариградското и Орханийско шосета, следъ 15 години градътъ ще се разшири чакъ до тамъ. Разноскитѣ за черквата ще възлѣзатъ на 3 милиона фр., 1 милионъ ще отпустне Нар. събрание (по 100,000 годишно), 2 милиона ще се събератъ отъ помощи изъ България и Румелия.

Подиръ пладне ходихъ у Стоилова. Хвали Бигелебенъ. Съжалява, че Балабановъ е така отхвърленъ, Вълковичъ zu abrupt [твърде рѣзъкъ], не било съвършено политично. Наблѣга на литературната му дейность, позитивна работа, вече за Румелия. — Горановъ челъ въ княжеската канцелария моя visum repertum, останалъ цѣлъ смаянъ; искалъ копие, ала не му било дадено. — Речьта на Бисмарка за влиянието на краля и парламента върху нѣмскитѣ работи презъ последнитѣ 25 години, много интересна.

Вечерьта имаше dîner у Вълковича, гдето бѣха всички министри, освенъ Начовича, Икономова, Грекова и Корвина. Яде се и се пи твърде много. Желѣзковичъ правѣше постояно calembours [каламбури]. Тъкмо вечерьта му било предадено анонимно писмо au ministre des finances, s'il y a des finances, което захващало съ „sale cochon"; английска история, поради неплащането на купонитѣ на Варненско — Русчушката желѣзница. Анонимнитѣ писма сега сѫ на мода въ България, Икономовъ получилъ такива нѣколко. Отъ Румелия идатъ най-вече съ печатъ отъ „Aidoss". На 2 ч. Вълковичъ замина. Ние си отидохме на 12 ч., съ насъ и Стоиловъ, Константиновичъ и Д. В. Храновъ.

Днесъ единъ турчинъ отъ „девлетъ шурае" биде приетъ отъ княза, а вечерьта въ двореца се даде dîner на цѣлия държавенъ съветъ. — Гешовъ ми изпрати ласкателна благодарность за моята честитка по случай неговото назначение — първото писмо, което съмъ получилъ отъ него. 

4/16 февруарий, четвъртъкъ. Миналиятъ петъкъ имаше министерски съветъ у княза досежно попълването на две праздни мѣста въ касацията. Върху Павлова, председателя на апелацията, всички се съгласихме. Като вторъ е турнатъ на око Бобчевъ, ако се съгласи, а ако не — Диамандиевъ. Въ петъкъ вечерьта съ Вацова бѣхме у Стоянова.

Въ сѫбота на 30 януарий изпратихъ чрезъ банката на баща си 75 наполеона и 30 пола, първата икономия отъ миналия януарий, съразмѣрно доста незначителна. Азъ лани бѣхъ принуденъ отъ обстоятелствата да правя извънредни разноски, па освенъ това претърпѣхъ загуби отъ две „недосмотрѣния", като не се грижехъ и неможейки да се грижа за своитѣ работи. — Сѫщевременно изпратихъ и писмо на баща си. — Подиръ пладне ходихъ на разходка съ Златарски.

Отъ това време съвършено съмъ погълнатъ отъ статията си за „Osvěta". Взехъ пѫтния си дневникъ отъ 1888 г.* София — Пловдивъ — Търново — Русчукъ и почнахъ да го обработвамъ. Въ недѣля седѣхъ цѣлия день въ кѫщи и писахъ дори до късна нощь. Въ понедѣлникъ вечерьта продължавахъ до срѣдъ нощь и въ вторникъ сѫщо, защото неочаквано се случи праздникъ, чакъ до късна вечерь. Стигнахъ до кръстоносцитѣ въ Пловдивъ. Тази работа ще бѫде повечето научна, съ много подробности и прѣсенъ колоритъ, никакви vues générales, както въ първата ми статия лани, която поради твърде многото истина въ нея подействува неприятно на нѣкои българи.

Миличевичъ ми изпрати своето фейлитонистично-литературно описание на пограничната комисия отъ Дунава до Враня. Не съмъ го челъ още, ала е пълно съ материалъ. 

Въ понедѣлникъ (на 1/ІІ) подиръ пладне имаше министерски съветъ. По предложение на Стоилова последната нота на Вълковича до Lascelles досежно желѣзницата Русчукъ—Варна ще се поиска назадъ; ще се приеме арбитражътъ на великитѣ сили, на посланицитѣ въ Цариградъ, за насъ политически по изгоденъ, мнозинството може да се спечели — искатъ да ускорятъ постройката на останалитѣ желѣзници. Не може да се отлага. Въ международния животъ камаритѣ и държавнитѣ съвети нѣматъ никакво значение. Кой знае, дали компанията ще приеме втори пѫть арбитражъ. А на
края Англия може да се яви съ sommation. — Чете се докладътъ и указътъ за продължаване на турцитѣ срока за връщане до 1 ноемврий. Не е противъ чл. XII отъ Берлинския договоръ. — Аджиеновъ предлага на държавата своята тройна кѫща за 400,000 фр. 

Въ вторникъ получихъ много дълго писмо отъ баща си, пълно съ интересни новини. Императорътъ го питалъ при аудиенцията му и за мене, а споредъ Браунъ направилъ съмъ му добро впечатление.

Въ вторникъ вечерьта бѣхъ каненъ у Γруича, гдето бѣха Начовичъ, Бигелебенъ, Доскосъ, Боди и Мариновъ. Водиха се разговори на български, сръбски и грозно нѣмски. Груичъ за лова около София (дропли). Полярната експедиция. Следъ вечеря азъ говорихъ съ Груича за Черна Гора, Херцеговина, за албанцитѣ въ Нишко. Дучичъ билъ библиотекарь.

Отъ предприятието на Bontoux сръбското правителство изгубило 17 милиона, половината отъ които били покрити отъ конфискуванитѣ ценни книжа, половината отъ разликата, за която Banque de Paris е предприела желѣзничната постройка. Французкото правителство само се е нагърбило съ това, защото, споредъ Груича, то препорѫчало на сърбитѣ Bontoux.
Бѣлградското правителство не искало да изгонва арнаутитѣ въ завзетия край, ала военното командуване било на друго мнение, особено поради тѣхното държане презъ 1876 г., макаръ че по-рано обещавали, че ще помогнатъ на сърбитѣ — отивали винаги съ по-силния.

На 10¹/₂ ч. се върнахъ въ кѫщи, гдето у Спаса имаше великолепно soirée. Бѣха дошли около 30 души, Икономовъ, Грековъ съ госпожата, Стоиловъ cum omnibus [съ всички], Петровичъ съ госпожата си, тримата братя Золотовичъ съ госпожитѣ си, Славчо Тъпчилещовъ съ сестритѣ си и майка си, Начовичъ съ госпожата си, Аджиеновъ, Мариновъ, Увалиевъ, Агура, Исидоръ Михайловичъ съ госпожата си, Гошевъ, останалитѣ Грековци, Д. В. Храновъ съ госпожата си. Оживено, смѣхъ и приказки, пъленъ салонъ, а въ Спасовата стая страшенъ комаръ, та дрънкането на паритѣ се чуваше чакъ на улицата, азъ постояхъ съ Начовича малко въ стаята, гдето се играеше. После се сложи souper, въ което азъ не взехъ участие, понеже току-що се бѣхъ върналъ отъ сръбска гощавка. Следъ това се захванаха игри: кончина, куца баба, у кого е парата. Д-ръ Любомиръ Золотовичъ се страшно напи и като „buffone politico е sociale" вдигаше голѣма забавна врѣва. Стоиловъ политизираше съ мене въ ѫгъла: „вадихме кестенитѣ отъ огъня за други" и каква полза имаше отъ това, Бурмовъ и други страхопъзльовци се кокорятъ на бойното поле. Приблизително следъ 3 ч. отдохъ да спя, понеже по-голѣмата часть отъ обществото се бѣше разотишла. Обаче говоренето и звънтенето на паритѣ не ме оставиха да спя. Следъ два часа пакъ се облѣкохъ и излѣзохъ. Въ Спасовата стая Икономовъ, Храновъ, Спасъ, Увалиевъ, двамата доктори Золотовичъ и Исидоръ страстно обожаваха бога на хазартнитѣ игри; бакара, chemin de fer и пр. сѫ сега добродетелитѣ на българската интелигенция; единъ отъ най-страстнитѣ играчи е Грековъ! Въ другата стая седѣха още г-жа Михайловичъ и Христина; останахъ при тѣхъ до съмнуване. На 6¹/₂ ч. потеглиха Михайловичи. Останалитѣ си отидоха на 8 ч., когато вънъ свѣтѣше слънце, а вѫтре лампа върху картитѣ. Sketches of modern Bulgarian life! [чертици отъ модерния българския животъ!]. — Мене сутриньта ми бѣше съвършено весело, бѣхъ съ бистъръ умъ; не бѣхъ пилъ нито капка вино тази нощь, само чай. Сутриньта прегледахъ своитѣ пѫтни очерци, после отидохъ въ канцеларията и у княза. Предадохъ му печатани предварителнитѣ статистични  сведения, за които много се зарадва. Пита ме, какво работя цѣлъ день; азъ му говорихъ за научната си работа, събирамъ материали, важни за последната турска епоха, скоро ще бѫде забравена, споменахъ му за Книжовното дружество; той ми каза, че въ Ловечъ станало нѣщо като либералски митингъ, нѣколко души били затворени и после освободени, получавалъ телеграми отъ либерали и консерватори, не вѣрва никому, сѫщитѣ подписи се срѣщали върху адреситѣ на дветѣ партии, не отдава никакво значение на адреситѣ, макаръ, каже, че Стоиловъ вижда въ тѣхъ „den Ausbund der Staatsweissheit" [примѣръ на държавна мѫдрость]. По-късно Начовичъ ми разправи, че въ Ловечъ на митинга сѫ били повечето деца и ученици, наредилъ веднага да бѫдатъ освободени арестуванитѣ отъ околийския началникъ лица.

Стояновъ захвана наново да дохажда въ канцеларията. Вацовъ утре заминава по ревизия въ Кюстендилъ. Подиръ пладне спахъ, макаръ че днесъ съмъ свежъ като никога. На 9 ч. вечерьта имаше концертъ въ военния клубъ, гдето азъ отидохъ за пръвъ пѫть. Тамъ бѣше князътъ, цѣлиятъ дипломатически свѣтъ, рускитѣ офицери и елитътъ на българското общество, всичко не повече отъ около 70 души. Пѣха М-mе Ремлингенъ, М-mе Аджиеновъ, М-mе Лонгиновъ, г. Stakelberg, свириха М-11е Бурмовъ, М-11е Ремлингенъ, М-me Браделъ, М-me Гика. Полковникъ Ремлингенъ обръщаше нотитѣ, понѣкога и чехътъ Харцеръ. Свърши се на 11 ч. Азъ съ Спасъ и М-11е Спасъ си отидохме въ кѫщи, останалиятъ beau monde танцувалъ.

Днесъ въ канцеларията бѣхъ самъ съ Стоянова. Сутриньта Горановъ ходилъ въ княжеската канцелария, искалъ копие отъ рапорта ми, ала даденъ му билъ само да го прочете, безъ позволение да си вземе бележка и за най-малкото нѣщо, като му било казано отъ моя страна, че, ако иска, ще
бѫде отпечатанъ въ Държавенъ вестникъ съ бележка, какво това става по изричното желание на самия него. Той отговорилъ, че ще си помисли. — Подиръ пладне имаше министерски съветъ. Говори се за акциза отъ чуждестранния спиртъ, сѫществувалъ ли е въ турско време; за експортнитѣ такси въ Турция — да се постави Турция на еднаква нога съ европейскитѣ държави, question d'indépendance politique [въпросъ за политическа независимость]; Стоиловъ докладва за дълга на българската черква въ Цариградъ; военниятъ министъръ — за нѣкои свои контракти. Много дребни
работи, quae ad consultandum proferabantur [които се представяха за обмисляне]. — Днесъ вечерьта има дипломатическо dîner у Хитрово (азъ не бѣхъ между поканенитѣ). — Начовичъ е изпратилъ на държавния съветъ законитѣ за раздѣляне на страната и др. — Отъ баща си получихъ две писма. Миналиятъ петъкъ проектътъ за университета билъ миналъ въ горната камара, тъй както го е предложила долната камара (народната), и Миклошичъ говорилъ въ полза на чехитѣ. Виенскитѣ вестници оплаквали разпадането на Австрия, което щѣло ужъ да захване отъ сега нататъкъ. Отъ писмото на баща си виждамъ, че нашитѣ съотечественици сѫ се изпокарали за кожата на мечката, докато още мечката е въ гората: Ранда съ юриститѣ, а противъ тѣхъ философитѣ, медицитѣ и богословитѣ. За мене вратитѣ пакъ сѫ отворени, магнитътъ къмъ който се стремяхъ отъ 1872 г. — катедра на чешкия университетъ. Положението за мене лично е наистина тежко.

Начовичъ ми разправяше, какъ Драндаръ продавалъ като комисионеръ на баща си сахтияни въ Пеща, при това се хвалилъ, че учелъ дипломация. Домогвалъ се предъ Думба да може да издържи дипломатическия си изпитъ въ Виена. Думба, поради търговскитѣ си връзки, се застѫпилъ за него и тамъ го допустнали като левантинецъ, а може би като драгоманинъ въ запасъ. Най-напредъ трѣбвало да дърѫи писменъ изпитъ. Начовичъ го питалъ въ кафенето, какво ще пише по източния въпросъ. Той: да се изгонятъ турцитѣ отъ Европа. Начовичъ: ами Австрия поддържа турцитѣ, ще пропаднешъ. Драндаръ веднага обърналъ: тогава ще бѫда за турцитѣ. Обаче писмениятъ му изпитъ билъ такъвъ, че до устенъ го дори и не допустнали, макаръ да чакалъ напраздно дълго време. — Балабановъ изпратилъ нѣкакво си окрѫжно до своитѣ най-вѣрни въ Свищовъ, ала тѣ го не приели и „го хвърлили", макаръ че по-рано да се кълнѣха въ „Господь и Балабановъ." 

8/20 февруарий, понедѣлникъ. Миналиятъ петъкъ сутриньта станахъ много рано, събуденъ отъ дохаждането на Константиновича, който съ своитѣ се върна къмъ 6 часа отъ soirée у Михаиловича. Подиръ пладне отидохъ самъ съ кола на Княжево; слънце, каль по шосето, въ селото пъленъ превратъ — широка улица съ тротоари, строежъ на нови кѫщи. Седѣхъ въ едно кафене, държано отъ единъ черногорецъ съ една шопкиня.

Въ сѫбοта, на 6 февруарий сутриньта, видѣхъ у дома по-раншния einen Pechvogel — Горбанова, когото отдавна не поздравлявамъ. Излизаше отъ Спаса. Въ канцеларията бѣхъ самъ съ Стоянова, който наново има Arbeitsfieber [желание за работа]. Тъкмо довършвахъ писмото си до Ловчанския инспекторъ Павловичъ, който бѣше писалъ за своитѣ опити да отвори общо християнско-мюсулманско училище въ помашкото село Блъсничево и за вдовицата баба Милчевица, която искала да издигне женско училище въ село Гложене на собствени срѣдства. Въ това време около 1 часа Стояновъ ми разправя нѣщо, което не знаехъ — че Цанковъ днесъ сутриньта на 4 часа билъ вдигнатъ служебно отъ леглото и откаранъ не се знае кѫде. Извикахъ Сарафова. Той сутриньта билъ на баня и, като се върналъ въ кѫщи, чулъ отъ майка си, че дошло момче отъ Цанкова съ съобщение, че Цанкова го откарали. Отишълъ у Цанкови, тамъ госпожа Радка плакала. Полицмейсторътъ Николаевъ и приставътъ Черневъ съ 15 стражари се вмъкнали въ кѫщи, влѣзли въ спалнята и казали, че имало „височайша заповѣдь" отъ княза да дойде съ тѣхъ. Цанковъ искалъ да види нѣщо писмено, ала тѣ, каже, нѣмали. Той се колебаелъ, на край го взели отъ леглото му — и изчезналъ, не го видѣли вече, тръгналъ безъ зимна дреха. Цанковъ при това псувалъ Начовича, че най-после ще го обеси съ народна присѫда. Споредъ официални известия, както чухъ по-късно, дадено му било 3 часа време, пилъ си чая, и понеже нѣмалъ горна дреха, дали му воененъ шинелъ; само на край се противилъ да тръгне, ала казано му било категорично, че трѣбва. Сутриньта, казватъ, всички възможни чиновничета се стичали въ кѫщата на Цанкова и после отивали въ канцеларията. Сарафовъ и Стояновъ твърдѣха, че по този въпросъ се е събиралъ министерски съветъ и че съобщението на Драндара въ „Presse", че мене на много съвети не ме викали, било правдиво. Мене тази работа ми се видѣ чудна; много ме разсърди, защото подозирахъ, че тукъ се прави нѣщо умишлено безъ мое знание и че ставатъ работи, безъ да бѫда дори за тѣхъ предизвестенъ като членъ на българското правителство. Отидохъ у дома да обѣдвамъ и отъ тамъ, когато не застигнахъ Стоилова, въ държавния съветъ. Тамъ Икономовъ и Тодоровъ мѫдруваха надъ картитѣ за новото раздѣляне на страната, азъ взехъ Икономова на страна въ голѣмата зелено боядисана стая. Той ми разправи, че това станало по собствена инициатива на княза, не за програмата, ами за окрѫжното да се устройватъ митинги изъ цѣлата страна и изпращане на адреси за възстановяване на конституцията. Начовичъ и Грековъ били противъ това (агънца!), Грековъ казалъ днесъ на княза, че и Икономовъ не одобрявалъ постѫпката. Хитрово билъ, каже, много ядосанъ. Князътъ изрично казалъ, че цѣлата отговорность взима върху си, нека никой отъ министритѣ да не я носи. Грековъ е съгласенъ съ мене, че работата е „inopportun," Druck erzeugt Gegendruck [ненавременна, натискътъ предизвиква отпоръ], ще има за последица нови вълнения, въ страната има достатъчно миръ и покой, не трѣбва дразнене, непосрѣдственитѣ причини на постѫпката не сѫ ясни и понятни за всѣкиго, най-добре щѣше да бѫде да станѣше по сѫдебенъ редъ: ако има тукъ доказано предателство, нека се сѫди. Икономовъ: „една погрѣшка влѣче задъ себе си другата", първата станала на 27 априлъ и сега втората. Не е имало никакъвъ министерски съветъ, Икономовъ узналъ днесъ сутриньта отъ Грекова, отишълъ веднага тамъ въ кѫщи. Азъ му съобщихъ за интригитѣ на заслѣпения, може би, отъ партизанство Горбановъ, който миналата сѫбота пристигналъ отъ пѫть. Най-после му казахъ, че ми мина охотата да вадя за други хора кестенитѣ отъ огъня и да участвувамъ въ правителство, безъ да зная, какво това правителство върши. Ние имаме политическо-народна цель, съединение съ Румелия, народна държава върху здрави основи, а ето че се създаватъ само „безпокойствия". — Отъ тукъ излѣзохъ вънъ, при градината срещнахъ Стоилова, той говорилъ съ двамата внуци на Цанкова, офицера и инженера. Съ него самия отидохме въ канцеларията. Той сутриньта билъ повиканъ въ двореца и тамъ му била разправена работата; князътъ му казалъ, че когато да назначи Начовича за министъръ, той му турилъ като условие тази постѫпка, и Начовичъ приелъ. При откарването на Цанкова присѫтствували вънъ предъ кѫщата рускитѣ офицери Кубе и Тигерстетъ, тѣ могатъ най-добре да знаятъ, какъ е станало; споредъ Начовича Цанковъ ималъ достатъчно време, умилъ се, пилъ си чая. Азъ казахъ, че работата ме неприятно засѣга не за Цанкова, ами за формата, безполезенъ шумъ по цѣла Европа. Князътъ опредѣлилъ на Цанкова въ Враца жилище и 3600 фр.годишно. — Днесъ узнахъ, какъ сѫ откарали Славейкова презъ лѣтото: полицията го изкарала по гащи на двора и следъ това му носѣла дрехитѣ една по една, за да се облѣче. — Стояновъ ми каза, че Вацовъ отишълъ въ Кюстендилъ да прави митинги (!).

Отидохъ си у дома. Не излѣзохъ вече и писахъ историческия образъ на Пловдивъ за статията въ „Osvěta." Такова занятие най-добре отнася човѣка отъ тѣзи мизерии на всѣкидневната политика. Вечерьта имаше балъ въ военния клубъ и музика, чиито кръшни звукове ме преследваха, когато пишехъ върху латинскитѣ и гръцко-български сѫдбини на главния румелийски градъ. — На другия день никого не видѣхъ, макаръ че излизахъ два пѫти на кѫса разходка. Инакъ писахъ въ кѫщи своята статия и седѣхъ съ своитѣ хазяйки наново следъ толкова дълго време, следъ обѣдъ самичъкъ съ госпожицата. Allgemeine Lebensgespräche [общи разговори върху живота], да остана ли тукъ и да стана българинъ или да си замина. Следъ вечеря Спасъ разправя за своята участь въ Никшичъ и на Грахово презъ време на примирието, влѣзълъ въ крепостьта и назадъ въ Рисано, какъ билъ съ черногорския князъ въ Прялука, какъ пѫтувалъ съ Мато Персичъ за Требинье, въ Царина и Дриенъ се намирали турци, въ пробива между тѣхъ — възстаници, какъ говорилъ съ тѣхъ и имъ предалъ предупреждението на Йонина. После останахъ до срѣдъ нощь самъ съ тѣзи простодушни и искрени женски сѫщества. Разправяха за войната и кланетата. Какъ презъ руската война до кѫщата имъ се намирали турци въ болницата и на среща всѫде по кѫщята, бомбардирали двора съ зеленчукъ, съ сини патладжани, мѫчили се да изкъртятъ „комшулука", затрупанъ съ камъни. Христина се криела въ кѫщи, за да не се виждало, че има вѫтре момиче. По улицата долу никоя млада жена или слугиня не е могла да премине; „напълваха имъ се краката", разправяше старата госпожа. Тогава се намѣрилъ единъ лѣкарь потурнякъ отъ Видинъ, говорѣлъ и гръцки, представилъ старата госпожа предъ „онбашията" и „юзбашията", казалъ имъ, че това е майката на Селимъ ефенди и роднина на Йоргаки бей, високи турски чиновници; тогава чакъ настѫпилъ за нѣкое време миръ — уважение предъ „евсайбийката." Какъ презъ зимата преди войната горѣла въ съседство кѫщата отъ подпалването
на масло на единъ „мюзевиринъ", шпионинъ на конака, гръкъ, и какъ женитѣ се събрали въ двора на нашитѣ, ала Власаковъ, съседътъ, веднага заповѣдалъ скоро да го опразднятъ, ще обърне вниманието на турскитѣ „чапкъни." Какъ при бесенето на „гяуритѣ" презъ време на кланетата туркинитѣ жадно се втурвали на тълпи на лобното мѣсто, влачейки и децата си, за да можели, казвали, нѣкогажъ да разправятъ, какъ гяуритѣ се стремяли да имъ отнематъ царството и какво имъ се случило. Колчемъ наближавала турска войска, като напр. презъ сръбската война, всички дюкяни се затваряли, никой не се показвалъ на улицата, освенъ пияници и други скитници. Клането въ Батакъ, най-напредъ били избити мѫжетѣ предъ очитѣ на женитѣ; множество батачанки съ момичета (не момчета) и до днесъ служели въ Пловдивъ. Перущица — защищавали се три дни въ черквата противъ башибозуцитѣ, докато пристигналъ Решидъ паша съ топове, сами били виновни за своитѣ нещастия поради своята вироглавость; въ кѫщи служеше момиче, което било вѫтре въ черквата, неговиятъ братъ убилъ съ пищовъ всичкитѣ свои и самия себе, него обаче не улучилъ. Въ Коприщица женитѣ били затворени въ конака. Малкитѣ деца били изпокрадени по мюсулманскитѣ кѫщи и у циганитѣ. Туркинитѣ, преоблѣчени като циганки, ходѣли по кѫщитѣ да питатъ българки ли сѫ или гъркини, да разузнаватъ впечатлението отъ съобщенията, че сѫ паднали 100,000 руси, тогава било невъзможно да ги изпѫдятъ. Циганитѣ били станали господари. Голѣмъ редъ имало въ турската войска, дисциплина, у руситѣ нѣмало. Положението било опасно, гърцитѣ подстрекавали турцитѣ противъ българитѣ. Казахъ, че ако панагюрци бѣха възстанали по-късно, въ началото на сръбската война, работата щѣше да се свърши другояче; Христина ми отговори; да, тогава
щѣха да пострадатъ и градоветѣ, щѣха да загинатъ и Пловдивъ и Одринъ, турцитѣ щѣха да събератъ все по-голѣма войска и всичко щѣха да потушатъ, а така загинаха поне само села. Когато започнали кланетата, всички турци излѣзли съ ножове по улицитѣ, и турчетата, ако не друго, разбивали съ ятаганитѣ си гърнетата на децата, когато носѣли кисело млѣко или нѣщо подобно. Издигащитѣ се пламъци отъ селата въ далечината. „Главата ми се мае и днесъ, когато си спомнямъ за това, особно презъ последнитѣ 6 месеца преди дохаждането на руситѣ; не мога да се отърва отъ тѣзи спомени; бѣше робство, нѣщо страшно." И сега турцитѣ въ Пловдивъ говорѣли, че царството на българитѣ не щѣло да трае дълго, искали да направятъ на гяуритѣ това, каквото гяуритѣ сѫ имъ причинили. И туркинитѣ така говорѣли. — После говорихме за женския разкошъ на новобългарския свѣтъ въ София (копринени дрехи) и за комара на бесарабци, страшна, каже, поквара. Узнахъ единъ grand secret [една голѣма тайна], която ми дава психологическия ключъ за много работи: Вълковичъ не билъ вдовецъ, ами жена му живѣела въ Цариградъ умопобъркана. Роднинитѣ му изпратили три фотографии на момичета, той си избралъ една, дъщеря, мисля, на Йоргаки ефенди Чалоолу (сѫщо отъ Коприщица), ала тя още въ кѫщата на Вълковичовото семейство се държала странно, като понѣкога плачела, безъ да се знае защо. Станала блѣскава сватба, ала живѣли заедно едва 14 дни, не искала да замине съ него въ Сирия, макаръ че по-рано се съгласявала. Накрай свършихме нашитѣ разговори за Рила. „Разприказвахме се, погълчахме си малко."

Днесъ, въ понедѣлникъ, е Куковдень, първиятъ день на поститѣ, ядохме чорба отъ леща и варенъ бобъ. Въ княжеската канцелария въ стаята на министерския съветъ падна таванътъ. Сарафовъ ми съобщи за адреса на около 30 чиновника (и той между тѣхъ) до държавния съветъ за несправедливото отвличане на Цанкова, инакъ щѣли да подадатъ оставка. Мислятъ съ това да създадатъ мѫчнотии на правителството. Въ Враца Цанковъ скоро следъ пристигането му (пристигналъ въ недѣля подиръ пладне на 4 ч.) билъ приветствуванъ, казватъ, отъ учители, ученици съ знамена и пѣсни (Не щеме ний богатство) и увѣнчанъ (!). Подиръ пладне на 5 ч. князътъ ме повика — учителитѣ въ Враца правили овация, трѣбвало да се взематъ мѣрки, правителството не бивало да покаже никаква слабость. Бѣше развълнуванъ и гнѣвенъ, за самото интерниране на Цанкова не говори нищо. Азъ следъ това отидохъ у Стоилова и Начовича. Телеграмата на префекта не говори нищо за учителитѣ, само за ученицитѣ отъ педагогическото училище; населението, казва, много зле погледнало на тази овация. Либералитѣ разпространяватъ изъ града много ореолни легенди. Никой не е знаелъ по-рано, само въ Орхание и Враца били предизвестени префектитѣ съ телеграми отъ самитѣ станции, нищо писмено не е оставено. Софийскитѣ учители направиха стачка, днесъ не учиха, казали на децата, нека родителитѣ имъ да молятъ за възвръщането на Цанкова и дали да се подписва за това и адресъ отъ децата. Начовичъ наредилъ да се съобщи чрезъ полицията на мухтаритѣ, да не се правятъ никакви демонстрации, полицията е готова, ще имъ се дадатъ други учители, епохата на първото и второто министерство нѣма да се върне, правителството е силно. Генчевъ и Ат. Храновъ станаха чиновници въ държавния съветъ. Икономовъ билъ у княза съ Грекова (вчера), одобрявалъ енергичнитѣ мѣрки, ала инакъ е слабъ, неговото държане подвело Цанкова; последниятъ, уповавайки се на съюзничеството на Икономова и Балабанова, писалъ своитѣ окрѫжни за тайнитѣ комитети и митингитѣ, подстрекавалъ чиновницитѣ въ София и по цѣлата страна. Йос. Ковачовъ сега казвалъ, че могло да се подеме помирителна политика; споредъ програмата, съставена отъ Икономова, щѣло да има събрание за това у екзарха, който постоянно е боленъ. Вълковичъ телеграфира отъ Виена, че турцитѣ искали линията Шуменъ—Ямболъ, обаче било отхвърлено искането имъ, правѣли и други мѫчнотии. — Днесъ сутриньта дойде у мене капитанъ Войтяшенко отъ румелийската войска съ писмо отъ Таксисъ. Каравеловъ, казва той, агитиралъ противъ всичко, което е руско, човѣкъ получилъ образованието си въ Русия и отрастналъ между руския народъ! Fitzau, казва, пишелъ истина върху Румелия, инакъ си познавалъ службата. Въ щаба нѣмало руси. — Стойчовъ и Сукнаровъ треперяли отъ страхъ, нѣкой имъ подшушналъ, че и тѣ щѣли да бѫдатъ интернирани. 

11/23 февруарий, четвъртъкъ. Въ вторникъ сутриньта се яви Вацовъ, веднага ми показа медни монети съ надписъ Pautalia отъ императоръ Септимий Северъ и др. Кюстендилското училище му направило много добро впечатление, сговоръ и трудолюбие у учителитѣ. И въ Радомиръ доста добре било всичко устроено. — Подиръ пладне учителитѣ искали да устроятъ съ децата, 6—10 годишни, нѣкакво шествие до двореца и да искатъ Цанкова. Миларовъ го редѣлъ. Поканени били и дипломатическитѣ агенти, белгийския и английския, и тѣ отишли при съборната черква да гледатъ. Ала нѣколко стражари въ мигъ турили край на всичко това и се разбѣгали. Кметътъ Адженовъ искалъ вече да изпрати две пръскачκи на мѣстото. — Mинистерски съветъ. Говори се само за последнитѣ събития. Питахъ дали мотивитѣ за отстраняването на Цанкова ще бѫдатъ обнародвани и дали е изпратено на агенцията Хавасъ надлежната телеграма (това било направено още предния день). Сукнаровъ изпратилъ окрѫжна телеграма, че той билъ сега chef de partie. Инакъ телеграфната кореспонденция по случката съ Цанкова е спрѣна. Какво ще трѣбва да се направи съ Враца? Да се почакатъ известия и следъ това, ако трѣбва, и да се затвори училището. Развиха се дебати досежно адреса на чиновницитѣ, подаденъ на държавния съветъ. Да се поднови указътъ отъ 21 октомврий миналата година и да се припомни на всички. Ако подадатъ оставка, да се приеме. До сега правителството се държеше много снизходително къмъ всички, не ги изгони, остави ги на служба. Споредъ Теохарова трѣбва да се действува хладнокръвно, ала енергично (die Schulkinderexcesse haben der armen „starken" Regierung eine schreckliche Hosenangst eingejagt [ексцеситѣ на ученицитѣ страшно изплашиха клетото „силно" правителство]). Сега е решителната минута да се покаже, дали правителството е могѫщо и има достатъчно сила и да ли е въ състояние да ограничи повтарянето на подобни работи другаде. Начовичъ се оплака, че Адженовъ като кметъ отъ краха на Копиткина е донѣкѫде „ramoli". За нещастие, Николаевъ става тѣзи дни прокуроръ на окрѫжния сѫдъ, а новиятъ полицмейсторъ Ванковъ отъ Свищовъ е съвършено новъ. — Начовичъ иска прехвърлянието на Русчушкото земедѣлско училище къмъ вѫтрешното министерство. — Привечерь се получиха две телеграми отъ директора въ Враца, вижда се, че той самъ е невиненъ и безъ участие.

Въ срѣда сутриньта деньтъ се захвана зле, димъ въ стаята — слугата забравилъ да махне капака на печката. Отидохъ въ канцеларията. Вацовъ и Сарафовъ бѣха sehr zahm und verschissen [много кротки и посърнали], Вацовъ призна, че и той подписалъ, понеже и други подписали. Изглежда, че адреса сѫ съставили Стойчовъ и Сукнаровъ. Отидохъ у княза на 12 ч. Преди мене тамъ сѫ били цѣлъ часъ Гриммъ съ Моллова, князътъ казалъ на Моллова, че не може да смѣня министритѣ всѣки 14 деня, иска да има помирение, на драго сърдце — 19 февруарий билъ случай за това. На мене князътъ каза, че не иска Massenentlassung der Beamten [масово уволнение на чиновници], да подадѣли „прошение" до съвета, споредъ устава имали право за това и не могло да имъ се отнеме. Инакъ, казахъ му, съдържанието е много кротко, нищо се не споменува за оставка — Полицмейсторътъ Николаевъ е разлепилъ по ѫглитѣ много добра прокламация, въ която родителитѣ се правятъ отговорни за ексцеситѣ на децата. — Подиръ пладне прескочихъ въ държавния съветъ, гдето въ канцеларията бѣха Икономовъ и Ковачовъ, главно да се справя по параграфа на правилника за стипендиитѣ и пенсиитѣ, ще ни отнеме часть отъ отговорностьта. Страховетѣ на Икономова поради твърде голѣмия брой на учащитѣ се въ България, какво ще излѣзе отъ всичко това, никой не отива на занаятъ и търговия, тѣ съвършено ще изпаднатъ въ рѫцетѣ на чужденци. Въ училищата навсѣкѫде зараза, играятъ роля на голѣми хора, бунтове противъ учителитѣ: неотдавна 2 момчета отъ Царибродъ дохождатъ въ София, „упълномощени отъ своитѣ другари", да се оплакватъ въ министерството отъ лошата храна. Икономовъ съ Тодорова довършили проекта за раздѣлението на страната, ще се разпрати на префектитѣ за мнение. Бурмовъ въ комисията за закона за общинитѣ иска да има общинскитѣ закони на цѣла Европа, за да завари кой знае каква каша. Разпредѣлението на секции до сега не е прокарано, има само комисии. Шоповъ, Евлогий и турчинътъ ще служатъ само като експерти; Икономовъ мисли, че ще трѣбва да се засили съветътъ още съ три лица. Отъ тукъ отидохъ у Янко Ковачовъ да си купя цѣлата годишнина отъ Илюстрацията. — Получихъ писмо отъ баща си, паритѣ пристигнали. Изпраща ми университетския законъ. — Съ Стоянова днесъ говорихъ за схоластичнитѣ тенденции у всички балкански народи (гърци, българи, румъни,сърби и т.н.), наклонность къмъ богословие, ораторство и фразьорство, къмъ абстракциитѣ, а не къмъ природата, както у хората на северна Европа. Балканскиятъ простъ човѣкъ има смисълъ за природата, черногорецътъ е планинецъ, българинътъ пастиръ или орачъ, а гръкътъ морякъ, ала интелигенцията го нѣма. Това е наследство на староелинската и византийска цивилизация. — Вечерьта Андреевичъ Османъ бей (синъ на Мехмедъ Кѫбризли и една англичанка) чете за превзимането на Карсъ, жалъкъ авантюристъ и Bänkelsänger [пѣвецъ], не зная да ли е отишълъ тамъ нѣкой.

Въ четвъртъкъ сутриньта пакъ бѣхъ у княза; иска училищата утре да бѫдатъ наново отворени, ако ще би и съ другъ персоналъ. Изключването на главнитѣ устроители на ексцеса отъ вторникъ (Миларовъ, Балтаджиевъ и Бѣловеждовъ) бѣхъ вече вчера обещалъ. Ала презъ цѣлия день не можахъ нищо да направя; инспекторътъ Карановъ заминалъ нѣкѫде си по селата. Адженовъ по тѣзи работи бѣше свикалъ на заседание цѣлия градски съветъ, днесъ настоятелството му съобщило, че всички учители си дали оставката. — Подиръ пладне отъ 1—4 ч. имаше заседание държавниятъ съветъ заедно съ министритѣ около дългата зелена маса. Минчовичъ, като замѣстникъ на недошлия Дриновъ, за пръвъ пѫть присѫтствуваше. Генчевъ бѣше между секретаритѣ. Най-напредъ се разисква по Варно-Русчушката афера. По предложение на Михаиловски и следъ хубавитѣ обяснения на Грекова и Начовича прие се арбитражъ. Бурмовъ говори много глупаво, особно противъ това, че ужъ министритѣ „налагали мнението си", Грековъ поиска удовлетворение за това; това е, каже, обида за министритѣ. Правилникътъ на Желѣзковича за беглика се отложи, докато се напечата. Следъ това бѣ прието устройството на новото министерство за „travaux publics", Михаиловичъ пристигна сѫщата вечерь. На турчина Михаиловски и Тодоровъ всичко обясняваха, при гласуването мина къмъ Бурмова, и двамата сѫ ramolis. — Въ заседанието видѣхъ и петицията за Цанкова, около 15 реда, за насилственото откарване на Софийския съгражданинъ Цанковъ отъ полицмейстора, искатъ да бѫде сѫденъ, следватъ около 300 подписа (чиновници, халваджии, бакали и т. н.), предали я Павелъ Икономовъ и Д-ръ Шишмановъ.

Стоиловъ днесъ ми разправи историята на женитбата на Вълковича. Жена му била дъщеря на могѫщия Йоргаки бей Стояновичъ, който и до днесъ билъ турски сенаторъ, ала не билъ безхарактеренъ като Пенчовичъ, gesetzer Ehrenmann [улегналъ почтенъ човѣкъ], бивалъ въ Пловдивъ представитель на народа въ вилаетското управление. Неговиятъ синъ билъ първиятъ българинъ, който билъ приетъ въ турското военно училище, ала поради болесть скоро го напустналъ. Дъщеря му не била, каза той, побъркана, Стоиловъ често я виждалъ, още когато училъ въ Цариградъ, бивалъ недѣленъ
гостъ у тѣхъ; тя живѣела въ Цариградъ, била приблизително 35 годишна, явно измѫчена душевно и отпаднала тѣлесно, била, каже, много приятно и добре възпитано момиче отъ първото пловдивско семейство. Вълковичъ се развелъ съ нея, казва Стоиловъ, приблизително следъ една недѣля. Не била
ужъ достатъчно образована за него, обаче сѫщинския психологически ключъ за това Стоиловъ нѣма, нито пъкъ могълъ да узнае нѣщо отъ Чомакова (роднина), нито отъ самия Йоргаки, чието цѣло семейство било потопено поради това въ нѣкаква си неизгладима скръбь. Имало две страни, за и противъ Вълковича; той искалъ разводъ, ала владицитѣ отказали. Представя се за вдовецъ. Поради тази причина непримирима ненависть. Аристокрацията или патрициитѣ въ Пловдивъ, подобно като въ старонѣмскитѣ градове, гърци и българи, се женѣли помежду си, на други не обичали да позволяватъ connubium [бракъ]; тукъ е ключътъ за цѣлата Източна Румелия. Детето (момиченце) Вълковичъ си го взелъ приблизително следъ 6 години. На всѣки случай, струва ми се, че недобросъвѣстностьта е на негова страна. 

14/20 февруарий, недѣля (св. Кирилъ и Методий по руския календаръ). Хубаво ясно време. Ледътъ и снѣгътъ шумно пращѣха по нивитѣ, изъ вадитѣ шуртѣха калнитѣ потоци, снѣжнитѣ пластове по нивята бѣха разкѫсани отъ изкачащитѣ наново стърнища, а въ ранната пара плуваха тъмнитѣ очертания на Балкана, отъ които като бѣло облаче се подаваше върхътъ на Мургашъ (отъ едно мѣсто на шосето той се пада тъкмо задъ табията). Витоша е още бѣла, ала нейната бѣлина е полукална. И надъ всичко това се разлива
топлиятъ пролѣтенъ блѣсъкъ на слънцето.

Ала въ сърдцата на хората ври мръсотия и безумие. Въ петъкъ сутриньта възложихъ на Каранова да преговаря съ учителитѣ. Подиръ обѣдъ бѣхъ въ заседанието на държавния съветъ; тамъ се разисква по концесията, която нѣкой си Цвѣтковъ иска за параходно дружество. После се мина на петицията на 380-тѣ лица противъ интернирането на Цанкова. Тя била писана сѫщия день, когато това стана, като πрοтестъ противъ полицмейстора, искатъ връщането на Цанкова. Михаиловски предлага да не се приема изобщо петицията, нѣмали право да подаватъ такава, не били корпорация. Бурмовъ надълго ги защищаваше, че имали право да подаватъ,
и Тодоровъ го поддърѫаше. Грековъ не говори, нито Икономовъ. Реши се да се предаде на министерството на вѫтрешнитѣ работи. Икономовъ чете всички подписи. Отъ министритѣ присѫтствуваха азъ и Теохаровъ. Сѫщото се реши и по просбата на г-жа Радка Цанкова. — Следъ това имаше министерски съветъ. Тамъ се разисква по това, какво да се прави съ чиновницитѣ, които сѫ подписали. Начовичъ и Желѣзковичъ бѣха за изпѫждане, или отстранение, докато подадатъ нова молба, съ която да оттеглятъ своитѣ подписи назадъ. И Стоиловъ поддържаше този архиконсервативенъ Extrawurst. Азъ опонирахъ, да се събере новъ персоналъ не е тъй лесно, ще се образува само новъ духовенъ пролетариатъ, най-сетне и вината не е съразмѣрна съ наказанието, петицията не е само отъ чиновници, па и не е публиченъ ексцесъ, митингъ, шествие изъ улицитѣ; достатъчно би било устно напомняне или най-много Gehaltsabzug von einem Monat [намаление на заплатата за единъ месецъ]. Ала всичко това не помогна. И Константиновичъ, който тукъ нѣма гласъ, се бъркаше въ работата. Това е съвършено левантински възгледъ, прекрасно описанъ отъ Фаллмерайеръ; seine Autorität stets mit der grössten Wucht auf die schutzlosen Niederen herabfallen zu lassen; die grösste Seligkeit des Romäers besteht darin, seinen Nächsten leiden und in der Klemme zu sehen [да стоваря постоянно своя авторитетъ върху беззащитнитѣ по-низко стоещи съ всичката си тежесть; най-голѣмото блаженство на ромеитѣ се състои въ това, да виждатъ своя близъкъ да страда и да бѫде въ стѣснено положение]. Теохаровъ изобщо мисли, че би било най-добре Цанковъ да се изгони съвършено задъ граница и че цѣлата тази работа била детинска. Въ това време ме повика князътъ въ двореца досежно Софийскитѣ училища; разправихъ му за разискванията въ държавния съветъ и въ министерския съветъ. Той е на сѫщото мнение по чиновнишкия въпросъ, като мене, die Conservativen wollen nur wieder ein Paar fette Plätze für die Ihrigen [консерваторитѣ пъкъ искатъ нѣкое и друго тлъсто мѣсто за своитѣ], каза ми да поговоря още съ тѣзи господа, ала азъ отговорихъ, че нищо не помага, тѣ съвършено сѫ се объркали и заяли. Върнахъ се въ заседанието, гдето се разгледаха всѣкакви дреболии. Михаиловичъ дойде тукъ. — Вечерьта писахъ различни официални документи.

Вчера въ сѫбота бѣше „Тудоровдень", подвиженъ праздникъ. Карановъ дохожда 2 пѫти у мене, па и полицмейсторътъ, сега прокуроръ Николовъ. Учителитѣ обещали на Каранова, че въ понедѣлникъ на ново ще отворятъ училището.

Николовъ прави следствие, подиръ пладне ще бѫдатъ разпитани и децата. Миларовъ е арестуванъ, призналъ се въ всичко. Други ревѣли и се извинявали, че дошли само отъ „любопитство". Главнитѣ виновници ще се намѣрятъ до кѫде понедѣлникъ, сега е още рано. — Стояновъ и Вацовъ съвършено се скараха досежно помощьта дадена на Янко Ковачовъ за Илюстрацията. — Вацовъ, за моя изненада, ми разправи всичко, което вчера се е разисквало въ държавния съветъ и министерския съветъ. Чиновницитѣ знаятъ, че ще бѫдатъ уволнени; ако само единъ бѫде уволненъ отъ подписалитѣ, ще излѣзатъ всички въ оставка. Веселото пролѣтно време ги прави съвършено весели. Ефемернитѣ хора сѫ въ зависимость отъ времето. — Eine rein überflüssige Geschichte, als ob wir nichts Qescheidteres zu tun hätten, Kinderei von grossen Kindern. Vom Standpunkte der Weltgeschichte eine lächerliche Pygmäenfratze [една съвършено излишна история, като че нѣмахме нѣщо по-умно да правимъ, детинщина отъ голѣми деца. Отъ гледище на всемирната история единъ смѣшенъ фарсъ на пигмеи]. — Подиръ пладне ходихъ у Икономова (живѣе у Д-ръ Петровича) и у Бурмова, да имъ честитя праздника. У Бурмова бѣха дошли всички либералски корифеи да го поздравятъ, овация по поводъ на вчерашната му речь въ сената. — После въ страшна каль ходихъ въ канцеларията досежно телеграмата по процеса на Кермекчиева, у Стоилова и у княза да му съобщя, какво стана съ училищата. Той бѣше сърдитъ заради крайноститѣ на Начовича по въпроса за чиновницитѣ, излишна работа. И Теохаровъ, когото посетихъ следъ обѣдъ, говорилъ днесъ на княза, че цѣлата тази работа била излишна. — Едва на 6¹/₂ ч. се прибрахъ въ кѫщи. Стояновъ сега по цѣли дни седи въ канцеларията. — Подиръ вечеря до 11 ч. се разправяхъ съ хазяйкитѣ си, не ми се щѣше да се заловя за нѣкаква работа, съ неохота прочетохъ на бърже Augsburger AIIg. Zeitung, статията за Румелия изоставихъ, нѣмамъ свободно време за нея. Наивнитѣ разговори за най-обикновени нѣща сѫ един-ствениятъ цѣръ противъ меланхолията, която лесно се поражда при такива обстоятелства.

Днесъ сутриньта излѣзохъ на разходка задъ града. Горбановъ е главенъ секретарь въ министерството на правосѫдието (горко му на българското правосѫдие!). Какво ще излѣзе по-нататъкъ отъ тази каша не зная. Станалъ съмъ съвършено апатиченъ. Завчера, въ четвъртъкъ, разговаряхъ на дълго съ Стоилова : ich sehe Sie sind in fortwährender Zerrüttung [виждамъ, че постоянно отпадате], нѣмате охота за работа, решете се да останете тукъ, издигнете кѫща, оставете тази Австрия, гдето никога нищо велико не ще направите за славянството, напълно сте се аклиматизиралъ, ако не искате да бѫдете министъръ, влѣзте въ държавния съветъ, теоретическата работа е по за васъ... По въпроса за чиновницитѣ ще остана на своето европейско становище.

Подиръ пладне ходихъ у Стоянова, гдето тъкмо имаше кръщение, да му предамъ стихотворението на Вас. Поповичъ. Каза ми, че Молловъ или Тишевъ били кандидати на Икономова за портфейла на просвѣтата. Даскаловъ билъ у Стоянова, билъ изпратенъ, каже, отъ консерваторитѣ да го подготвятъ за конфликтъ съ мене. Стояновъ го насолилъ, нарекълъ тѣхната постѫпка нечестна. Даскаловъ му казалъ, че единственъ Стоиловъ се противѣлъ на моето излизане, азъ му отговорихъ, че всичко това ми е безразлично, искамъ само да зная сигурно, какво ще става по-нататъкъ съ мене. Много,
каже, бърка въ тази работа Икономовъ, който иска да се избави отъ Бурмова. Eine recht saubere Gesellschaft [едно много хубаво общество]. — После отидохъ y Queillé. Живѣе въ кѫщата на Великсина. Водихме иытересенъ разговоръ за Франция, Алжирия, Тунисъ (билъ тамъ презъ 1878 г. като председатель на френско-италиянско-английската комисия на
кредиторитѣ на Тунисъ). — Подиръ пладне излѣзохъ на разходка по Цариградското шосе, гдето бѣше пълно съ хора. — Веселъ съмъ, пролѣтенъ слънчевъ въздухъ и очаквамъ бѫдещето, свободата, онази литературна, научна свобода, freie Selbstbestimmung [свободното самоопредѣление]. Да счупа тѣзи вериги, напредъ къмъ слънцето и къмъ свободата! Стояновъ ме придумваше да съмъ останѣлъ като историографъ на България.

На 6 ч. Спасъ замина за Варна досежно покупката на манастира, за 14 деня, заедно съ Увалиева. Бѣше въ униформа à la Hogguer, was ihm einen kolossalen Spass macht [което му се вижда много смѣшно]. При заминаването у насъ бѣха Стоиловъ и инженеръ Михайловичъ.

Вечерьта отидохъ на dîner у Хитрово. Тамъ бѣха Мr и Mme Груичъ, М. и Mme Гика, Доскосъ и рускиятъ персоналъ, музикалниятъ консулъ отъ Русчукъ Ладижински, Кллопенбургъ и Неклюдовъ. Азъ седѣхъ между Mme Груичъ (сръбски разговоръ) н Неклюдовъ. Направихъ шега за Доскосъ, че е връстникъ du Anacharsis le jeune. Mme Гика много бъбра за музика и всичко друго. Много се пи. Доскосъ разправя за своитѣ дипломатически exploits [подвизи] въ Бѣлградъ. Груичъ много се интересуваше за Ами Буè, споредъ некролога въ „Илюстрацията". Гавазинътъ арнаутинъ на г. Хитрово днесъ бѣше en grande tenue, съ изпрана фустанела и „сърма". После съ лампи ходихме да разглеждаме цѣлата недовършена още сграда. Неклюдовъ е случайно ражданъ въ Атина. Хитрово ни показа старата сребърна купа съ надписъ на боярина Хитрово отъ времето на Алексея Михайловичъ.

Днесъ подиръ пладне отъ прозореца опредѣлихъ съ компасъ на северния хоризонтъ дългия покритъ съ снѣгъ гребенъ на Комъ на границата.

* Вероятно печатна грешка в годината, сигурно става дума за 1878 г. (Бел. Омда.)