К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884

1882

2 априлъ /21 мартъ, недѣля. Връбница, Dominica Palmarum. Въ срѣда бѣхъ у княза, настоява за по-бързото отстраняване на Миларова, макаръ че му казахъ, че сѫдебното дирение не се е добрало до нищо, и че не зная дали, следъ като е билъ освободенъ отъ предварителния арестъ, продължава да преподава по-нататъкъ. Разправи ми за подполковникъ Попова и неговитѣ маневри, подалъ оставка съ умисълъ да изтика Крилова (който сега е въ Бѣлградъ съ депутация, съ него сѫ Мариновъ и Цанковъ, пъстри униформи) и да стане воененъ министъръ; облѣга се на българскитѣ офицери и ще създаде излишни неприятности и зловония. — Работата съ Миларова много лошо ме настрои. Излишно раздухване на изгаснали вече страсти и още по-излишно преследване на незначителни хора. Азъ дори и не знаехъ добре, дали преподава или не. Вацовъ ми каза, че се носѣло слухъ, какво Миларовъ щѣлъ да бѫде осѫденъ на 10—15 години въ окови. Написахъ резолюция, писмо до инспектора, да каже на Миларова, понеже се намира подъ сѫдебно следствие за „подстрекаване противъ властитѣ" и следствието не е свършено, да не преподава до окончателното разрешение на въпроса. —
Подиръ обѣдъ Златарски бѣше у мене, донесе ми анероида, купенъ за мене още лани въ Парижъ (за 80 фр.). — Около гимназията почнахме да разкопаваме градския валъ. — Вечерьта имаше концертъ на благотворителното дружество на г-жа Бурмова, ала азъ, комуто е станала досадна цѣлата тукашна шумна ситуация, избѣгвамъ публичнитѣ събрания. Единственото ми забавление, между служебнитѣ безсолни неприятности и писането на безконечното есенно пѫтуване, сѫ българскитѣ разговори следъ вечеря на миндера съ моитѣ хазяйки, шиейки лѣтни дрехи. Нищо не можеше да ми отвори по-дълбока перспектива въ цѣлия български и гръцки душевенъ животъ, както тѣзи разговори съ тѣхъ, разбира се само съ женитѣ, защото Спасъ е съвършено смъкналъ отъ себе си българщината и е левантинецъ (стамболия) à la Vulcovich. Фотография на сестритѣ ми.

Въ четвъртъкъ неочаквано ме посетиха въ канцеларията епископскиятъ викарий Менини съ патеръ Тимотео (il mio vidno). — Писахъ описанието на Търново въ пѫтописа. — Получихъ писмо отъ Дринова, пълно съ ликувания за Периодическо списание. — Криловъ се върна.

Въ петъкъ върнахъ визитата на Менини. Папата, каже, и до сега много си спомнялъ за българския князъ was für ein guter, guter Mann [колко много добъръ човѣкъ], (съ Менини приказваме нѣмски). Князътъ днесъ му говорилъ за обединението на католицитѣ въ Румелия и България; румелийскитѣ сѫ сега подъ французко покровителство, Свищовскитѣ подъ
Букурещкия епископъ и австрийско покровителство. Менини говорилъ лани съ императора за българския князъ, императорътъ казалъ, че „er soll nur trachten, so viel als möglich populär und beliebt zu werden" [той трѣбва да гледа да стане колкото се може повече популяренъ и обикнатъ]. — Пристигна отъ Кюстендилъ директорътъ Иванчовъ. Голѣма била радостьта навсѣкѫде между всички преподаватели за литературния конкурсъ, обявенъ отъ министерството за бѫдещето годишно изложение: „книжовно надпреварване." Рапорти за него. — Вацовъ днесъ е „боленъ", очевидно за работата на Миларова и за решението да се даде възнаграждение на Mlle Казанлъшева, съ която не е добре. — Стояновъ пристигна. Въ Враца Хр. Цаневъ билъ виновенъ, той подстрекавалъ противъ Григорова, съвършено развалилъ дисциплината, призналъ се и за историята съ докторицата въ Силистра, ужъ тя (!) го съблазнила и свръхъ това придумала за онова декамеронско пѫтуване въ Русчукъ. Говорилъ съ Цанкова, изложилъ му, че като използувалъ учителитѣ, работи противъ себе си: „когато нѣкога дойдете на власть, всички ще искатъ отъ васъ награда, вие не ще бѫдете въ състояние да имъ я дадете, ще имъ викнете строго, ще ги блъскате съ конституцията по главата, та ще станатъ най-върли ваши неприятели." Цанковъ призналъ, че това е така. Инакъ обаче билъ опасенъ човѣкъ, постояно обяснявалъ на населението, че цѣлата власть принадлежи на Народното събрание, и то и предъ ученици и бакали. Пѫтищата били грозни, преминаването презъ Ботуня дори опасно. Въ Ломпаланка dissolving views, никаква дисциплина, всичко било деморализирано, трѣбва да се направятъ размѣствания идната година. — Сутриньта бѣхъ съ Стоилова. Изглеждалъ съмъ съвършено боленъ. Уговорихме плана за едно пѫтуване въ Трънско, на коне, презъ праздницитѣ. — Вечерьта пристигна Спасъ. Днесъ тъкмо се чистѣше у насъ въ кѫщи.

Въ сѫбота дойде въ канцеларията при мене „Хаджи Баба", турчинъ отъ Шурай Девлетъ и съ него младиятъ софийски турчинъ (притежательтъ на нѣкогашната кѫща за гимназия), главно досежно Русчушкото училище. — И. Бoгopoвъ дойде, иска отъ държавния съветъ 50,000 фр., щомъ Giampietri е получилъ 25,000, пенсия не ще. — Държавниятъ съветъ не му даде, искалъ да пише за това въ Москва. Стояновъ му казалъ да ги иска отъ султана, на което той отвърналъ: „не ща отъ султана, на върхъ на чалмата ще му с...". Отъ държавния съветъ бърже получихме одобрение на списъка за помощитѣ на общинскитѣ училища.

Подиръ обѣдъ имаше заседание на държавния съветъ, гдето се разглежда проектътъ за териториалното раздѣление (на Икономова). Моето предложение за поименуване на околиитѣ споредъ планинитѣ и рѣкитѣ се хареса, ала хората, каже, не били свикнали съ тѣхъ. За Варненско и Шуменско бѣ прието. Появи се споръ за Тутраканъ, Кокърджикъ и Силистренско. И Търновско бѣ прието. Направи се предложение за префектура въ Севлиево. Следъ това се оплетоха лошо за Плѣвенско (имаше предложение за съединението на Плѣвенъ съ Рахово). Повдигнаха се много детайлни въпроси. Силистренско и Трънско сѫ половинки, чиято останала часть се намира задъ нашата граница. Азъ говорихъ за невъзможностьта да се оставатъ тѣзи работи да минатъ презъ парламента, никѫде това не се прави. Нѣкои гледатъ на работата като на проектъ, провизориумъ, други сѫ противъ такова схващане и искатъ дефинитивно разрешение; най-после всички едногласно се съгласиха раздѣлението най-основно да се проучи, ако трѣбва и на самитѣ мѣста. Азъ си отидохъ презъ време на разискванията. — Ковачовъ ми разправи, че по въпроса за новитѣ 50,000 фр. за Екзархията (свръхъ 50,000 презъ 1881 г. и 50,000 презъ 1882 г., дадени отъ министерския съветъ) се повдигнали голѣми дебати, била избрана комисия. — После отидохъ y Mlle Казанлъшева да й дамъ 2 пола като годишна вноска на дружеството за бедни ученички, което я много изненада, тази година никой нищо не е далъ. — Разказитѣ на Сπаса: какъ гърцитѣ дали манастира за 50,000 фр. когато Спасъ го préalablement [предварително] окупиралъ, какъ той прикупилъ всички лозя на около, съ какви нищожни срѣдства Копиткинъ почналъ да строи смѣшна échelle [скеля] (отъ желѣзни релси), което сега било спрѣно, какъ пакъ се появили разбойници и т. н. Спасъ въ Варна много важничалъ, давалъ угощения и т. н. — Ясно време. Надвечерь чудесенъ изгледъ на старопланинската верига отъ моитѣ прозорци: виждатъ се въ разно освѣтление всички вериги по-далечни и по-близки.

26 мартъ/7 априлъ, петъкъ. Велики петъкъ вечерьта. Готвя се на пѫть за Ломпаланка. Неочаквано зараньта получихъ телеграма отъ Ломъ, че дяконътъ, който на 1 мартъ ялъ печено ягне въ манастира (презъ пости, духовно лице), и учителитѣ Дражински, Недѣлковичъ и Димитровъ поради
„укора", който имъ бѣ направенъ, си даватъ отъ 1 априлъ оставката. Подбудительтъ е Дражински; мирише на Горановщина — тоя день сутриньта той замина за Пловдивъ. Съвещавахме се ние тримата въ министерството, решихъ да замина съ Вацова презъ праздницитѣ въ Ломъ — ще заминемъ сега посрѣдъ нощь. Подиръ пладне ходихъ у княза да искамъ отпускъ: единственъ Теохаровъ оставалъ тукъ, Начовичъ днесъ сутриньта заминалъ за Свищовъ. Желѣзковичъ е въ Русчукъ. Вълковичъ билъ на смърть боленъ въ Виена, въ болницата, отъ fièvre gastrique. Не е доволенъ отъ положението, никой
нѣмалъ изгледи; консерваторитѣ били schlapp [разхлабени], щомъ се настанили на служба, и kein Grund zum Kampf [никакъвъ потикъ за борба]; желае либералитѣ да издаватъ нѣкой свѣстенъ вестникъ, Бълг. гласъ билъ до погнусване глупавъ (допискитѣ отъ Враца ги съчинявалъ Горбановъ), искалъ да втикне Головина въ Бълг. гласъ, ала консерваторитѣ не го искали; räthselhafter Charakter des [загадъчниятъ характеръ на] Икономова, азъ му съобщихъ нѣщичко отъ неговата биография; настоява да се оповести наказанието на Миларова — отстранение отъ всички училища, въ Държавенъ вестникъ, азъ бѣхъ противъ това, es gibt kein gerichtliches Erkenntniss [нѣма никаква сѫдебна присѫда]; Taktlosigkeit des [нетактичностьта на] Балабанова — митингъ сутриньта на княжеския рожденъ день (присѫтствувалъ, каже, и новиятъ префектъ Вълчановъ); lauter kleine Parteiinteressen [само дребнави партийни интереси]. — Ползиковъ ми съобщи, че оставката на Попова била приета. — Дребни приготовления за заминаване.

Въ срѣда бѣше княжескиятъ праздникъ, имаше литургия на 10¹/₂ после се освети знамето на Плѣвенската дружина въ новитѣ казарми на Витошка улица. Облачно, студено, въ четвъртъкъ сутриньта снѣгъ на длъжъ и ширъ по всички стрѣхи. Работихъ усилено за довършване на румелийския пѫтописъ, вчера вечерь стигнахъ до степьта между Русчукъ и Търново, обаче не успѣхъ да свърша — само нѣколко реда. Вълчекъ вчера ми пише: приелъ съ голѣма радость.

Последниятъ министерски съветъ стана въ понедѣлникъ. Currentia [текущи въпроси]. — Въ вторникъ затворихме канцеларията предъ праздницитѣ. Трънското пѫтуване на коне затъна въ дъжда и снѣга. За Ломъ отивамъ нѣкакъ неохотно: студено време, познатъ пѫть и тазъ мизерия тамъ. — Днесъ подиръ пладне видѣхъ пакъ за малко Хитрово, ала той expédie le courrier. — Вчера ме посети (преди пладне въ канцеларията съ Стоянова) Меджидиевъ отъ Дупница; мѣстни разговори; турцитѣ затворили границата, търгуването съ Джумая. — Въ понедѣлникъ вечерьта у мене бѣше Mихаилoвъ, Видинскиятъ префектъ, приказливъ човѣкъ, интересни народостопански информации, въ вторникъ Кушлевъ (отъ Енина) бѣше дошълъ съ двама шипчани, умни хора, за помощь за училището въ Шипка. 

3/15 априлъ, събота следъ Великдень. На Велики петъкъ излѣзохме съ Вацова отъ София съ пощата на 11^.10 ч. презъ нощьта; Стояновъ бѣше у Вацова. Хубава звездна нощь, приказна природа, обикновениятъ характеръ на нощното пѫтуване. Вацовъ дава идея да се повика Ц. Гинчевъ въ Ломъ — за 12 недѣли по български езикъ; че онѣзи 4 трѣбва да се уволнятъ не може да има съмнение. На 1^.30 ч. бѣхме на Беледи ханъ. Задъ него се захваща стариятъ „Ченгене дервентъ", по който сега отъ есеньта минава ново шосе. Положението на София въ панорамата отъ хана. Оборъ, пламъци на огнището, грѣещитѣ се „ямщици", имена на конетѣ (Васка, Бакърджийка, Мечка, Попадийка), особенъ животъ. Гинци, влѣзохме вѫтре, съмна се, събудихме телеграфчията, телеграфирахме на Михалаки: нека онѣзи четиримата да почакатъ Вацова. Серпентинитѣ сѫ поправени, споменитѣ на Вацова за ljubav съ Домна Трайковичова, какъ пѫтувалъ съ нея презъ тукъ за Загребъ. Малко снѣгъ, ранно великденско слънце. Формацията à la Търново; брѣзови (?) гори подъ урвитѣ. Селото Брѣзе въ долината на Искъра, възстанието тамъ презъ 1878 г. презъ време на окупацията подъ
сръбско влияние. Петроханъ, новиятъ писарь е отъ Сопотска Клисура. Кафе и Milchbrod. Долу. Изоставенитѣ шосейни постройки на Копиткина и Адженова по склона. Старъ калдаръмъ край шосето. Прозорцитѣ на Софийската гимназия. Счупено колело — италиянци ковачи го поправяха.
Берковица, срещнахме Харровера и Увалиева (отъ Виена). Отъ тукъ на пладне въ Кутловица, обѣдъ — нашитѣ маслини и фурми, фасулъ съ чушки. Надзирательтъ на тракта. Мостоветѣ на Бѣлово — основитѣ едва сѫ изкопани и сега залѣни. Вацовъ говори за жени и женене, разбира се. Каменни кръстове и осамотени голѣми дървета по нивята, селянитѣ се събирали тамъ, молитви за „берекетъ". Гранични камъни съ „уставни" надписи (тукъ тѣ въ надписитѣ се наричатъ дѣлници). Село Γoленци, на гробищата плачъ на българки и циганки и ревъ, туряха китки върху гробоветѣ и ги поливаха съ стомни. Въ Клисура на „Благовесть" не давали волове, подкадявали добитъка, дрънчали вериги около кѫщитѣ противъ змейове. На 6 ч. бѣхме въ Ломъ, заобиколихме изъ страничнитѣ улици; не презъ чаршията, ала ученицитѣ ни видѣха. Слѣзохме въ обновения и съвършено елегантенъ „Hotel Bellevue" при Дунава. Азъ бѣхъ като пребитъ отъ 19 часово пѫтуване и неспане. На двора на хотела ето че седѣше учительтъ Табаковъ, ние дори и не обърнахме много внимание на него. Следъ малко дофтаса Михалаки, Вацовъ веднага заговори съ него за положението, нѣма връщане, тѣзи четиримата трѣбва да излѣзатъ. Вечеряхме съ него, ботанически разговори. Той печати своята ботаника за горнитѣ класове (à la Bill) съ илюстрации въ Бѣлградъ, 50 фр. колата (въ София ще струва около 200 фр.), народнитѣ имена събралъ съ голѣмо трудолюбие; за ботаническия речникъ на Шулекъ отъ насъ узна. Онѣзи тримата даскали избѣгали, само Дражински билъ тукъ (изглежда да е полякъ, не Дорожински; въ кѫщата му било „бардакъ", две жени; следъ оргиитѣ заспивалъ между часоветѣ въ училището; билъ грубъ къмъ колегитѣ си и ученицитѣ; по цѣли нощи се играелъ комаръ у него). Вацовъ спа у Михалаки.

Въ недѣля на Великдень сутриньта съ Вацова и Михалаки отидохме въ гимназията (строи се вече долниятъ етажъ), посетихме най-напредъ Табакова (той е отъ Русе, жена му отъ Ломъ), после побългарения търговецъ Куссиди (гръкъ, първоначално медикъ отъ Парижкия университетъ), гдето дъщеря му бѣ европейски изтънчена, Михалаки тукъ е домашенъ учитель. Ходихме и у Марекъ надъ турската махала (жена му е чехкиня, само се смѣе), у Ирасекъ въ градината, беседвахме за Чехия, фотография на Хрудимъ. Подиръ обѣдъ (въ хотела) отидохме въ училището, гдето оставихъ Вацова съ останалитѣ педагози на съвещание. Надвечерь направихъ разходка съ моитѣ съотечественици. Вечерьта съ тѣхъ бѣхъ у Марекъ до срѣднощь на пуякъ и чешки колачи; Вацовъ бѣше другаде у свои стари познати.

Dissolving views въ училището. Дражински хороводъ. Дяконътъ и компания на 1 мартъ, вмѣсто на панихида, отишли въ близкото манастирче, селянитѣ не имъ дали нито сирене, нито млѣко, взели едно агне и го опекли, дяконътъ самъ го въртѣлъ. Отивали на ³/₄ въ училище. Оргии и комаръ подъ водителството на Дражински. Игрането на карти захванало още въ времето на Горанова, съ когото тѣ били въ постоянна кореспонденция. Дражински и компания постоянно говорѣли противъ мене и чехитѣ. Къмъ Стоянова напоследъкъ се отнесли най-грубо. Съ своята оставка мислѣли да постигнатъ затварянето на училището, ergo оставката на министра и ergo
оставката на цѣлото министерство, или пъкъ че ще ги молимъ. Пълна дезорганизация. Въ заседанията на учителския съветъ постоянни караници и сбивания и собствено никакъвъ дневенъ редъ, разглеждали се работи, на които тамъ не имъ било мѣстото; отъ канцеларскитѣ пари си доставяли руски вестници. Съвършено подкопали дисциплината на ученицитѣ. — За попълване der Bresche [на близната]: Маршалекъ, Митко Мариновъ (ломчанецъ, училъ се съ Парванова въ Бѣлградъ, сега помощникъ на прокурора въ Видинъ) и Ц. Гинчевъ прикомандированъ за 12 недѣли. Паралелкитѣ ще бѫдатъ съединени (съ най-много 56 ученика).

Околната фауна: съ милиони пеликани, лиски [Fulica atra], потапници, диви гѫски, рибари, нощни крѣсъци, змии по островитѣ, непроходими лияни презъ лѣтото, на пролѣть при наводнение презъ тѣхъ между върховетѣ се минавало надъ ливадитѣ. Вълци могли да преплаватъ Дунава. —  Бианκοни, Корсикански авантюристъ, по-рано е билъ у Хафѫзъ паша, той превелъ на Цанкова италиянския законъ за общинитѣ за неговия проектъ. — Ирасекъ билъ при желѣзничната постройка въ турско време въ София. Черкезитѣ продавали своитѣ деца, едно момиче за 10 лири. Голѣмитѣ грабежи на Хафѫзъ паша. — Оригиналноститѣ на Mаршалеκъ. На 1861 год. билъ въ българската легия въ Бѣлградъ, на 1868 год. съ резервата въ Видинъ, ала скоро пакъ се върналъ. Кѫщата му е пълна съ икони. Неговата жена е нѣкаква си руска баба аристократка, нейната прабаба била дойка на царь Павелъ. Той е вегетарианецъ, собствено млѣкарь, въ Ломъ ударилъ на риба; неговиятъ котаракъ ималъ нощно гърне.

Презъ нощьта на 1 ч. отидохъ къмъ парахода, никой не дойде съ него отъ горе. Спахъ. На 2¹/₂ ч. ме събудиха, че Цаньо Гинчевъ билъ тукъ, оригиналъ съ очила, съ него прекарахъ малко въ гостната стая въ разговоръ по старинитѣ, казахъ му да дойде съ насъ въ Видинъ; той остана въ парахода, азъ отидохъ малко да поспя.

На Велики понедѣлникъ на 6 ч. тръгнахме на горе за Видинъ, съ Вацова, Ц. Гинчевъ, Мих. Георгиевъ, Митко Мариновъ. Решението взехме на бърже, по инициативата на Михалаки, и Вацовъ не е билъ никога тамъ. На парахода намѣрихъ Желѣзковича, излизаше, Брадела и д-ръ Радославова, който пѫтуваше за Виена. Презъ 2³/₄ часа пѫть продължително разговаряхъ съ Ц. Гинчевъ и другитѣ, за ботаника, за буквари, карти за народнитѣ училища и т. н.

Разказитѣ на Гинчева. Той е типъ à la Караджичъ, Върчевичъ, Славейковъ, Курелацъ и като много други, които създаде югославянското движение въ нашето столѣтие, ала по-солиденъ отъ Славейкова, повече се е училъ. Историята на градинарството въ неговия роденъ Лѣсковецъ, то водѣло началото си едва отъ миналото столѣтие. Арбанаси, разказитѣ на неговата баба, говорѣли гръцки, пояситѣ съ перли на момичетата, търгували съ добитъкъ въ Влашко, семействата имъ оставали въ кѫщи, какъ по лека лека се пръснали. Баба му разправяла и за кърджалиитѣ, какъ изглеждали. Батинската война, подпалването на Търново, лагерътъ подъ Габрово задъ града. Народни обичаи, „Показалецътъ" на Раковски, споредъ Стоянова, билъ съставенъ ужъ отъ материалитѣ на Гинчева. Говори ми много за Раховско. Ималъ авторитетъ, защото билъ тамъ по-рано окрѫженъ управитель. Тамошниятъ сифилисъ — френгя билъ старъ, пренесенъ въ началото на нашето столѣтие отъ Влашко, когато цѣлото население презъ Кърджалийско време избѣгало въ Влашко оттатъкъ Дунава (какъ селото Кнежа останало пусто дълги години). Селото Бреница (?), до три пѫти мѣстили селото, нѣмали деца, мислѣли, че змейове (хала) съжителствували съ женитѣ, раждали деца уроди (халèта), безоки, едно съ огромна глава бабитѣ уморили още при раждането; това е нѣщо терциарно като „mal di Breno". Хората били дребни — азъ казахъ, че това е последица на раннитѣ женитби, най-вече по градоветѣ. Γагаузи, татари, сватбени обичаи, какъ невѣстата бивала затваряна въ кѫщи, двамина носѣли годеника на рѫце, правѣли се два опита да се вмъкнатъ въ кѫщата, която едва на третия пѫть се отваряла; името Димитъръ обръщали на Демиръ. Въ София Гинчевъ до сега не е билъ. Ρахοвскиятъ валъ. Nota bene. Показа ми стари монети отъ Константина, Юстина, Веспасиана и копия отъ латински надписи. Българска срѣдновѣкова черква въ село Камено-поле. Периодическо списание се очаквало съ нетърпение. Търновски традиции — пресѣченъ камъкъ, съ мостъ надъ виадукта „Кая-баши", какъ копалъ съ Дринова на Трапезица (като председатель на окрѫжния съветъ). Учението му на 1852 г. въ Бѣлградъ, примитивни училища, помни Янко Шафарикъ и неговия синъ Павелъ, неговъ колега, сърбитѣ били ленивци, какъ го писали Гинчовичъ изъ Трнова y Староj Србиjи, какъ учителитѣ се очудвали на прилежанието на българитѣ, какъ заминалъ отъ тукъ за Киевъ. Какъ въ Киевъ Климентъ гуляелъ съ жени, та дори рѫцетѣ му се синѣели. Какъвъ ленивецъ билъ Стояновъ, давалъ всичко други да му работятъ и какъ умѣелъ да наподобява други. За Великсина. Цачевъ въ турско време ходѣлъ въ униформа, говорѣлъ само турски и френски, съ клевети бесѣлъ хората. Вълковичъ билъ смахнатъ, какво го карало да бѫде министъръ, какъ въ Търново глупаво се смѣлъ, когато Гинчевъ разправялъ народното предание, че стариять царь ималъ седалището си въ Никюпъ, неговиятъ свинарь се заблудилъ въ трънестия връхъ Хисаръ и намѣрилъ мѣстото за сегашния градъ. Въ Търново имало ужъ кѫщи отъ българско време дървени. — Врачанско, угнетяването на селянитѣ отъ чорбаджиитѣ. Γаброво, кървопийци и лихвари, тѣхнитѣ тавани били пълни съ задържани чукове и други занаятчийски сѣчива срещу дългове. — Разправи ни се, че въ село Mокрешъ при Ломъ (3 ч. на югоизтокъ) у нѣкой заможенъ селянинъ имало рѫкописи „сборникъ", въ които се намирали исторически освѣтления за сърби и българи. — Опасностьта отъ новото административно дѣление, което е противно на старитѣ исторически традиции. Какъ Начовичъ напоследъкъ нетактично говорилъ въ Ρахοвο съ селскитѣ кметове, тѣ искали отъ него конституция, а той имъ приказвалъ за замѣната на ошура съ поземенъ данъкъ (и „за земята даватъ данъкъ"), тѣ всички предпочитали да плащатъ ошуръ. — Хр. Цановъ какво му разправялъ въ Враца за една гагаузка, какъ го на бала мушкала отъ сладострастие въ ребрата, прелъстила го; въ Русчукъ какъ келнерътъ отворилъ вратата и вѫтре видѣлъ докторицата... съ Цанова, развратна жена, тя се бръснѣла, била, каже, доста хубава. Д. Енчевъ (инспекторъ) въ Русия ималъ любовни връзки въ Киевъ съ дъщерята на единъ ужъ професоръ, не я искалъ, умрѣла, каже, отъ скръбь; въ Габрово грабналъ едно момиче и избѣгалъ съ него въ Русчукъ; сегашната — третата си жена поискалъ да я повикатъ за учителка въ Русе, познавайки я отъ Киевъ. — Шишκοвъ какъ искалъ да стане цензоръ презъ време на окупацията, и Генчевъ знаелъ за това. Уморилъ нѣколко жени, първата била, каже, едно благородно момиче отъ Търново, следъ раждането я билъ, бълвала кръвь и умрѣла, втората си жена уморилъ, като се закачалъ съ слугинята, когато тя била болна, и третата е сѫщата тази слугиня.

Слѣзохме въ Видинъ. Михалаки ни зарѣза и ние инкогнито се вмъкнахме въ хотелъ Bellevue. Келнерката, струва ми се швейцарка, говорѣше нѣколко европейски и източни езика, бѣше кривогледа. Веднага намѣрихме Коцова и съ неговата кола тутакси отидохме въ калето. Градътъ (християнски) и калето (стариятъ градъ, турски, тѣсни улички, дюкяни, грубъ калдаръмъ). Обиколихме „Видини кули", интересенъ паметникъ: фонтанъ съ мавритански позлатени украшения, нѣщо à la Делхи, великолепно. Сараятъ на Пазвантоолу (сега казарма): работилница и арестантско училище, сега болница. Зелениятъ гробъ на Пазвантоолу — каукъ върху него. Многобройни джамии; арсеналъ и хавра, евреитѣ излизатъ съ книги увити въ кърпи, хубави еврейки, имотни шпаньоли. Управлението е на падане. Руждието, горе сѫ християнскитѣ училища, долу турското. Заминаването на турцитѣ отъ тукъ. — Посетихме Антима, който живѣе въ ноктетѣ на д-ра Младенъ Желѣзковъ, неговъ роднина отъ Кръкклисе (ein fürchterlicher Schafskopf, der lachende Erbe [страшенъ глупакъ, веселиягь наследникъ]) и на неговата жена (сестра на Атанасъ Узуновъ, хитра гъркиня), тукъ бѣше и нейната сестра, гъркиня, която не знае български, и нѣкакъвъ си юноша Гешовъ(?), юристъ отъ Парижъ. После дойде и госпожа Хитева (Ираскова), за пръвъ пѫть я видѣхъ. Стариятъ Антимъ веднага ме позна, пита ме дали имаме директоръ въ Лом-паланка, съжаляваше, че Горановъ е напустналъ, „достоенъ человѣкъ"(!), пита за Стефанъ Панаретовъ, за Бобчевия „изводъ" отъ моята история. Доста е бодъръ. По-късно ми казаха, че тъкмѣлъ mariage на онази свѣтлоока гъркиня съ неизразителното лице съ Горанова, hinc illae lacrimae [отъ тамъ тѣзи сълзи]. — Ходихме у Михалаки, гдето наново видѣхъ неговата жена и деца. — У Коцова. Тамъ бѣха майка му, жена му (отъ Стара Загора) и една млада учителка отъ Бѣлоградчикъ. — Видѣхме читалището, девическото училище и сегашната главна черква, низка като хамбаръ. — Обѣдвахъ въ гостилницата. Представи ми се кметътъ; рускиятъ консулъ Максимовъ дойде да ме вика, азъ се помѫчихъ да отклоня поканата, ала бѣхъ принуденъ да я приема за утре на 3 часа. — Подиръ пладне чакахъ градския съветъ, който бѣше предизвестилъ, че ще се яви, ала не дойде. Съ Михалаки отидохме у Панарета (?), струва ми се отъ Хаскьойско, помощникъ на Антима, откровенъ младъ духовникъ съ сладко вино, тамъ бѣха и Титровъ, Костаки Ангеловъ и цѣлата компания. Искаха (Михалаки) да ме водятъ на визити по кѫщята на гражданитѣ, ала азъ отклонихъ поканата: ако не посетишъ всички, ще станешъ лошъ. Бѣхъ у г-жа Хитева, тя е 15 години въ България, въ Чехия отъ това време не е била; разправи ми за ужаситѣ въ Карлово презъ 1877 г. После отидохъ у Михайлова, гдето бѣше и Аневъ (на 1 априлъ ще се жени за дъщерята на Михайлова); тритѣ гъркинки Парисиади. Върнахъ се въ хотела, тамъ чакаше градска депутация, кметътъ съ трима члена; пазаритѣ, искатъ нѣкое земедѣлско или винарско училище, интизапътъ (тежко е да се обясни ясно на тѣзи глупави хора законътъ),
сега било евтиния, тукъ имало много войска въ турско време. — Коцовъ за надписа на Маркъ Аврелий въ Арчаръ, втория въ Г. Ломъ, голѣма пространна пещера въ Бѣлоградчикъ. Училищата въ Бѣлоградчикъ били най-добритѣ, тамъ билъ добъръ околийскиятъ началникъ. — Надвечерь съ Коцова, Гинчева и Вацова излѣзохме задъ града, околностьта, блата (Grundwasser), равни пущинаци, чифлици, народниятъ типъ (хубавъ) и носия. Панорамата — на югъ Бѣлоградчишкитѣ алпи, низкитѣ сръбски планини. Една батарея отъ последната война е изложена. Посетихме селото Смърданъ, наречено така ужъ отъ смърдещитѣ тѣла на австрийцитѣ презъ 1737 г. и селото Новоселци, училището, хорото. Искаха да минемъ презъ Татарджикъ, ала върнахме се въ града. Имало 35 румънски села въ ѫгъла, въ града по голѣмата часть отъ населението било отъ румънски произходъ. Въ Бракевци били чисти сърби, уредни хора. Въ Ново село не пушели, както рускитѣ старовѣрци, населението било полурумънско, полубългарско, непушенето било дошло, казватъ, отъ нѣкоя румънска книга (Satanskraut [дяволска билка]). Въ града има малко интелигенция: Илия Цановъ, Мих. Георгиевъ, Костаки Ангеловъ, тѣ сѫ всички отъ тукъ и нищо повече. Три дружини квартируватъ тукъ. Въ Кула се чудѣли, защо сърбитѣ отведнажъ станали кралство, нима тѣ представлявали нѣщо повече отъ насъ? Румънитѣ въ Калафатъ искатъ паспортъ отъ всѣкиго, въ България има по-голѣма либералность. — Quai, Moscheenruinen [кеятъ, развалини отъ джамии]. Нарътъ, памукътъ, сусамътъ (за халва) споредъ Михайлова вирѣели ужъ и тукъ, по Крайдунавско. Нуждно било да се облагороди расата на добитъка. Само селянитѣ купували турскитѣ имоти, алчни, като продавали всичко и жадувайки само за земя. — Въ хотела вечерьта дойдоха Желѣзковъ (дрънкá за еукалипта, за българския правописъ и т. н., говедо), Сандовъ, Хохоровъ прокуроръ и др. — Вечеряхъ у Mихалаки, гдето бѣха и Вацовъ, Гинчевъ, Коцовъ, единъ артилерийски офицеръ отъ Шуменъ, сестринъ синъ на Михалаки и домакините (сестра му е хаджийка). После всички гости, заедно съ Михалаки и жена му, отидохме у Михайлова на чай (виното бѣше отъ Бѣлоградчикъ), Аневъ свири на пияно, Георгиевъ прави фокуси. На 12¹/₂ ч. се върнахме въ кѫщи.

Въ вторникъ сутриньта станахме по-късно, къмъ 9 часа. На пристанището една огромна риба надлъжъ колкото единъ човѣкъ — сомъ; виждалъ съмъ такива на картини отъ 17 вѣкъ изобразяващи Виенския пазаръ. Околийскиятъ началникъ ми се представи въ униформа, той е отъ Ломско и билъ първата зима приставъ въ София, съ него, съ Гинчева, К. Ангелова и Титрова отидохме въ „Видини кули."

Видини кули

Промъкнахме се презъ тѣсенъ реrtuis, вратоломна гимнастика. Три стари барутни погреба, нова пристройка, тамъ станала следъ войната експлозия, отъ която загинали седемь „абаджии," хвърлена била запалена клечка кибритъ между пода. Кулитѣ b и c сѫ четвероѫгълни, горе отъ всѣка страна има по три прозореца ∩, е е вратната кула четвероѫгълна по-низка съ 4 прозореца ∩, d е врата отъ страна, надъ нея  нѣкакъвъ   старъ турски надписъ (струва ми се отъ 15. столѣтие), е е другъ по-новъ въ стената; f е по-низка кула, която се издига до рова, шестоѫгълна, долу прозорцитѣ сѫ готически горе □ на всѣка страна, постройката е съ четвъртити камъни, изкусно обкрѫжени съ по една тухла отъ всѣка страна, g надписъ въ стената COL. ULP. RAF., h високо въ ѫгъла около 70—80 надъ нивото подъ амбразурата е другъ надписъ сѫщо тъй Ратиарски, поставенъ косо и непристѫпенъ. Подъ g се намира готически прозорецъ долу низко на нѣкоя засипана партерна зала. Дворътъ е билъ постланъ съ камъни, отъ странитѣ има 2—3 изпълнени съ четвъртити камъни свода, въ k е изходътъ (и за коне) на горе за стрѣхата, l сѫ вити стълбички, m е малка желѣзна вратца отъ вънъ. Вратата при с и d сѫ обковани съ хоризонтални желѣзни обрѫчи , които закриватъ единъ други на половина. Около двора има Wasserspeier отъ камъкъ, прости. Никакви орнаменти и надписи. Всичко е сводообразно, високи сводове отъ голѣми камъни, ала е тъмно, може би въ турско време всичко това зазидано е служило за арсеналъ; при с цѣлиятъ ровъ е пъленъ съ голѣми каменни топки, дворътъ е пъленъ съ ръждясали гранати. При l въ двора има следи отъ три румънски снаряда. Горнитѣ стенни зѫбци сѫ вредъ на около отъ тухли съ оставени мѣста за поставяне на топове; сѫщо тъй наоколо има подобенъ Brustwehr отъ камъкъ, модеренъ, съ мазгали □ за топове и за пушки, надъ отворитѣ за топове орнаменти отъ два камъка. Ровътъ е сухъ, дълбокъ, contrescarpe е иззиданъ съ четвъртити камъни. Горе по ѫглитѣ има наблюдателни чардаци. При n високо въ стената има заградено съ тухли мѣсто съ образъ като на икона съ ореолъ около главата, ужъ на св. Никола. При вратата d въ ѫгъла има два прозореца очевидно зазидани съ тухли. За стара стрѣха (може би плоска) сѫ служили плоски каменни аспидови плочи; отъ покрива има Abstieg до кулата с, безъ стълби. Въ кулитѣ етажитѣ сѫ пропаднали Въ ѫгъла ο се вижда затворъ, множество дупчици издълбани въ стенитѣ и следи отъ фигури. Въ залитѣ подоветѣ сѫ отчасть дървени, ала следи отъ мазилка има само въ една зала, и то нова, съ каль отъ долу. Bruchstein und Backsteinlagen, aber sehr unregelmässig [пластове дѣланъ камъкъ, пластове тухли, ала много неправилно], повечето е камъкъ, особено отъ долу. Мислѣхъ, че е възможно да се реставрира, не ще бѫде мѫчно. Отъ горе турцитѣ направили по-късно керамидена стрѣха, която се спуща къмъ двора, отчасть още стои. Има греди надъ вратитѣ както въ Търново; при главния входъ на дѣсно въ стената се вижда тъменъ ѫгълъ > на височина около 1 метъръ надъ пода.

Отъ тукъ отидохме въ две стари черкви въ калето, близо до крепостьта. Едната е двойна, на дѣсно е по-нова св. Никола, на лѣво е тъмна и по-дълбока св. Пантелеймонъ, интересна срѣдневѣкова архитектура, има надписъ за подновяването на живописьта отъ 1633 год. Другата черква е св. Петка въ болницата, интересна като св. Четиридесеть мѫченици въ Търново, избледнѣла живопись, първоначално черна, отъ стара византийска школа (и въ дветѣ черкви), вѫтре има български надписъ за възобновяването й на разноски на войводата Матей Бесарабъ. Сводови квадрати въ три пояса, горе на свода прозорци, олтарната апсида е много обла и елегантна, въ турско време тукъ е било ковачница; стариятъ Антимъ ми разправяше, че до Пазвантоолу било черква, веднажъ неговата кадъна изпроводила две гъркини отъ неговия харемъ въ Влашко, Пазвантоолу заподозрѣлъ двама гръцки владици, заповѣдалъ да ги убиятъ въ тази черква, отъ това време запустѣла. Ходихме и у куюмджиитѣ, сребърни филигранови работи, дипломи отъ всемирнитѣ изложби въ Парижъ и Виена (Янаки бей), тѣ сѫ македонци, куцовласи.

Въ хотела между това ме посетили Антимъ и Партений, Вацовъ се разправялъ съ тѣхъ. Отидохъ на телеграфа (угледна кѫща). На 3 ч. бѣхъ каненъ у руския консулъ Максимовъ, тамъ намѣрихъ Антима и оногози Желѣзкова; хубава наивна женица рускиня, 3 малки деца; Максимовъ билъ по-рано въ Битоля и Одринъ. Скоро разбрахъ, que je sius tombé dans un piège [че съмъ попадналъ въ клопка]. Всички захванаха да хвалятъ Горанова, знаелъ езици, способенъ билъ за дипломация, Максимовъ съжаляваше, че всичко което е добро, и той, отиватъ въ Румелия, докато най-после между другия руски разговоръ казахъ на французки, че Горановъ щѣше да бѫде и до сега директоръ, ако не бѣше съ своя нещастенъ темпераментъ излишно провокиралъ гаменски министерството. Критикуваха закона, че изгонениятъ по-рано чиновникъ отъ едно ведомство не могълъ да бѫде приеманъ въ друго. Нахвърлиха се върху Коцова. Желѣзковъ даде просторъ на своитѣ глупави идиотщини за нуждата отъ запазването на ы и i, че отъ това зависѣло бѫдещето на България. Максимовъ хвалѣше Дражински. Дяконътъ Ангелъ (1 отъ четиримата) билъ ученикъ на Антима. Максимовъ каза, че хората въ Австрия се учили много повръхностно. Желѣзковъ следъ това се нахвърли върху екзархъ Йосифъ, защо като е боленъ седи въ София, да си дадѣлъ оставката; стариятъ Антимъ (говорѣше много малко), Максимовъ и азъ отвърнахме, че турцитѣ нѣма да признаятъ другиго, па и отъ останалитѣ никой не може да го замѣсти. Три часа трая тази глупава история, азъ само съ мѫка се въздържахъ да не отсѣча съ нѣкоя остра дума. За какво имъ е трѣбвало да ме канятъ, когато не имъ харесвамъ. — Вацовъ между това билъ на голѣма Видинска рибна гощавка у К. Ангеловъ и по визити изъ цѣлия градъ. — Отъ Антима населението е недоволно, ялъ презъ поститѣ кокошки по селата. — Привечерь излѣзохъ на корзото край кея, и въпроснитѣ трима ломски даскали се явиха. Множество свѣтъ дойде долу у мене. Тукашнитѣ учители сѫщо ми се представиха, може би буйни глави, ала не е мѫчно да овладѣешъ този народъ, стига само да не го дразнишъ. Изобщо по пѫтя видѣхъ, че всичко е мирно и спокойно. На 8¹/₂ ч. отпѫтувахъ съ парахода, на който бѣха Йовановичъ и Киpиакъ Цанковъ (неговата „жена"). Въ Ломъ вечеряхъ съ Йовановича, Вацова и моитѣ сънародници, а на 12¹/₂ ч. по тъмна нощь тръгнахъ съ пощата за София, самичъкъ — Вацовъ остана въ Ломъ. Пѫтувахъ чакъ до София заедно съ две кола пощенски писма. Минутна дрѣмка презъ цѣлия пѫть. Луната изгрѣ, сутриньта слана, огньоветѣ на кираджийскитѣ кервани. Револверътъ ми бѣше на скута. Слънцето се показа предъ Кутловица. Облаци на Балкана. Берковица, лошо кафе, настоятель — пощенскиятъ писарь; зелениятъ шаякъ е на мода; пазаръ за добитъкъ въ града; единъ черногорецъ въ гостилницата съ другъ единъ сърбинъ говорѣха румънски. Вървѣхме на горе полека отъ 9¹/₂—12¹/₂  ч. На Петроханъ направихъ закуска: френско сирене, хлѣбъ, червени яйца, Берковишко вино, черно кафе. Писарьтъ отъ Клисура, библия у него. Отъ тукъ се спустнахме на долу — снѣгъ завалѣ като перошина, азъ до вечерьта останахъ въ отворена кола, 18 часа пѫть. Шопитѣ оратъ около 4,000, високо. Прозорцитѣ на гимназията се виждаха отъ пѫтя. Въ дъждъ стигнахме въ Беледиханъ, отъ тукъ съ два коня по алеитѣ. Изгледътъ на София отъ близо, новиятъ фронтъ надъ Капана около двореца, grossstädtisches Exterieur [изгледъ на голѣмъ градъ]. На 6¹/₂  ч. бѣхъ въ кѫщи, веднага го обърна на снѣгъ въ града, сутриньта всичко бѣше побѣлѣло. Стояновъ и Спасъ веднага дойдоха у мене, тозъ часъ опитаха хайвера. Сънливость.

Въ четвъртъкъ сутриньта получихъ отъ баща си писмо (Елена била зле) отъ първия день на Великдень (дошло за 4 деня). Отидохъ въ канцеларията. Шипчани. Дерманчовъ отъ Царибродъ (околийскиятъ началникъ Поповъ го преследвалъ чрезъ тайната полиция, защото не искалъ да вземе неговата кривогледа тъща) и цигуларьтъ Грегора. Дриновъ е изпратилъ много интересна статия за открития отъ Василевски сборникъ на Кекауменъ и Николица. Бѣхъ у Стоилова: турцитѣ въ Джумая струпали 7 табора, единъ дезертьоръ въ Дупница разправялъ, че Портата имала намѣрение да иска пропускъ за Ихтиманъ, отъ наша страна две роти заминали отъ Кюстендилъ за Дупница (тамъ постоянно квартирува 1 батарея). Съ това всичко утихнало, очевидно отъ турска страна това бѣше една непредпазливость; дупнишкитѣ турци се раздвижили. Ала въ София презъ праздницитѣ всички напълнили гащитѣ: говорѣло се за 6 дружини, които заминавали за границата. Вълковичъ отивалъ по-добре. Разправихъ му von der Taktosigkeit des [за нетактичностьта на] Максимова. — Ходихъ у Теохарова, оплакваше се отъ Горбанова, вършелъ много работи безъ да пита министра, босъ неюристъ. Държавниятъ съветъ, защо уставътъ му не миналъ презъ министерския съветъ? Това за стипендиитѣ било вмъкнато къмъ края въ отсѫтствието на всички министри. Masslosigkeit der Conservativen [консерваторитѣ не знаятъ мѣрка], тѣхното лошо влияние въ двореца.

Въ петъкъ подиръ пладне имаше голѣмъ съборъ въ Подуене на Орханийското шосе, присѫтствуваха около 1200 души, отъ селата и bas реuр1е [простолюдието] отъ града. Тамъ бѣха двамата Карановци, Йос. Ковачовъ и др. Етнографични изучвания. На рида попътъ ръсѣше хората, центърътъ бѣше при механата, бѣха се завили около 5 хора, едно македонско. Инспекторътъ Карановъ сѫщо играеше. Юсуфъ съ директора Кирила ходѣха заедно. — Писахъ на баща си.

Въ сѫбота подиръ пладне ходихъ у Шефера, той следъ 44 месечно престояване въ България отива въ отпускъ въ Франция. Преводи на откѫслеци отъ българската ми история въ Виенския „Journal d'Orient". 

7/19 априлъ, срѣда. Въ недѣля се представихъ на княза следъ завръщането си. Разправихъ му за Ломската даскалиада (reiner Nihilismus [чистъ нихилизъмъ]); за стария екзархъ (seine loyalen Gefühle nicht so aufrichtig [неговитѣ лоялни чувства не сѫ много искрени]); allgemeine Situation ruhig, nur hie und da ein unschädlicher Stänker [общото положение е спокойно, само тукъ таме нѣкоя безвредна свада]. Подиръ пладне ходихъ по визити. Хитрово ми говори за общото спокойствие, само тукъ таме, каже, администрацията го нарушава и дразни, за нуждата отъ новъ министъръ на вѫтрешнитѣ работи (иска руснакъ, Стоиловъ билъ почти съгласенъ), съжалява за заминаването на подполковникъ Попова; гавазинътъ Яя ималъ нѣкаква си история на българската граница при Кюстендилъ. У Брауншвайга имахъ дългъ разговоръ върху цѣлото положение, originelle frivole Naturzustände. Бигелебена и Адженова не сварихъ въ кѫщи. У Кучински бѣхъ само за малко. Вечерьта щастливо довършихъ пѫтописа изъ Румелия. Излѣзе 167 писани листа, сиречь повече, отколкото съмъ мислѣлъ когато и да било.

Въ понедѣлникъ въ канцеларията сварихъ Златарски и Сарафова. Въ сѫбота вечерьта полицмейсторътъ Ванковъ и Д-ръ Шишмановъ се сбили въ кѫщата на доктора, кумци свищовлии, единиятъ твърдѣлъ, че другиятъ го билъ, очевидно и двамата сѫ напълнили гащитѣ. Eine saubere Gesellschaft [хубаво общество]. — Вчера вечерь Янко Ковачовъ се билъ съ единъ стражарь на улицата и избѣгалъ съ файтонъ въ кѫщи като прегазилъ стражара. Билъ виканъ въ полицията, ала той не отишълъ, та посрѣдъ нощь насилствено билъ взетъ отъ комарджийското общество у дома му и отведенъ отъ жандармерийския капитанъ Тигерстетъ и затворенъ. И това бѣше излишно. Бащата на жена му презъ нощьта искалъ да се яви предъ княза. — Четирима души, които били подъ следствие за обикновени простѫпки въ Враца, дошли като деπутация въ София, ала по искане на прокурора въ Враца били изпратени подъ конвой назадъ. — Подиръ пладне на 5 ч.
Книжовното дружество имаше заседание у Генчева. Писмото отъ общината за даряване на около 4000 □ метра мѣсто за ботаническа градина. — Единъ човѣкъ отъ Цариградъ е донесълъ долната половина на една статуя, намѣрена тамъ при село Туденъ въ мѣстностьта Градище съ надписъ: — Тоула е издалъ своитѣ пѫтописни бележки въ Виенскитѣ Geographische Mittheilungen.

Въ вторникъ дойдоха депутации отъ либерали (отъ Рахово, Орхание и т. н.), които трѣбваше да се оплачатъ на княза отъ насилията на администрацията, тѣ бѣха приети отъ Агура и изпратени; въ тѣхъ бѣха и Балабановъ, Молловъ, Сарафовъ. Икономовъ билъ въ Шуменъ и заминалъ отъ тамъ съ Начовича за Варна; въ Шуменъ, казватъ, много псувалъ министерството на народната просвѣта и говорѣлъ, че цѣлиятъ неговъ „съставъ трѣбва да се изчисти". — Подиръ пладне бѣхъ у Стоилова. Вълковичъ билъ и до сега боленъ (Unterleibstyphus). — Вечерьта бѣхъ каненъ въ двореца, гдето присѫтствуваха Бигелебенъ, Брауншвайгъ, графъ Лейденъ (отъ нѣмската легация въ Букурещъ), Адженовъ, нѣкой си Манега
(инженеръ), Стоиловъ, Ползиковъ, Корвинъ, Мариновъ, Менгесъ. Съ княза въ присѫтствието на Адженова и Стоилова говорихъ за дарението на споменатото мѣсто на Книжовното дружество, къмъ което Князътъ бѣше много разположенъ, желае наистина да се даде. Споредъ княза Черкаски умрѣлъ, защото въ реконвалесцентния периодъ следъ тифуса въ Санъ Стефано преялъ, Diätfehler [грѣшка въ диетата]. Следъ това имаше кѫсъ концертъ въ военния клубъ, гдето Итулъ Криспини се продуцира съ дрънчене на ксилофонъ.

Въ срѣда сутриньта срещнахъ Γрекова, попитахъ го, дали наистина Михаиловски въ заседанието на съвета е нарекълъ министерството на просвѣтата „момчетии". Той отвърна, че не е чулъ такова нѣщо. Азъ му казахъ, че, ако това излѣзе истина, ще искамъ отстранението на Михаиловски като членъ, назначенъ отъ правителството. Бѣхъ у княза съ 8 доклада, главно за разпредѣлението на помощитѣ за общинитѣ. Говорихъ му за държавния съветъ, че вършатъ работи, които не сѫ тѣхни, а за главната си работа немарятъ. Той отвърна, че държавниятъ съветъ не билъ дорасълъ за това. Дразнятъ го глупоститѣ на либералитѣ, die Leute verderben mir alle Möglichkeit ihnen nahe zu kommen [тѣ му отнемали всѣка възможность да се сближи съ тѣхъ]. 

11/23 априлъ, недѣля. Въ четвъртъкъ цѣлъ купъ неприятности: Митко Мариновъ още не е уволненъ, Горбановъ по този случай е извършилъ нѣкакви глупости; Миларовъ, споредъ рапорта на Каранова, и до сега преподавалъ, настоятелството (това старото) казвало, че оставали още два месеца, не си струвало труда да се уволнява, това не ще прѣчело на сѫдебното дирене; Икономовъ агитиралъ противъ мене, Вацовъ и цѣлото министерство на просвѣтата предъ Драсова въ Берковица (префекта), предъ Михалаки(!) и т. н., „Вацовъ върти всичко, влѣзналъ подъ кожата на онзи чужденецъ"; това всичкото става за сумата, която той лично трѣбва да ни плати, като възнаграждение за разноскитѣ направени за кѫщата пансионъ, която той откупи отъ турцитѣ. Подиръ пладне отидохъ у Стоилова, казахъ му, че всичко това ми е дошло до гуша, интриги, неприятности, nutzlose innere Verbitterung [безполезно вѫтрешно огорчение], нервозно състояние, отвращение и погнуса отъ всичко това; ако искатъ да ме иматъ тука — да ме назначатъ conseiller съ 6000 фр. споредъ бюджета, съ добавкитѣ къмъ тѣхъ, мѣстото за мене е готово; въ държавния съветъ въ никой случай не искамъ. Стоиловъ призна, че Бурмовъ, Балабановъ, Икономовъ, Горбановъ, а може би и Вълковичъ, всички били противъ мене, Балабановъ дори е говорилъ въ тази смисъль и на Хитрово. Той обещалъ, че ще поговори върху това съ княза.

Въ петъкъ сутриньта дойде у мене околийскиятъ началникъ Марковъ^*)[1] отъ Кюстендилския Изворъ. Дивъ край, като Кавказъ. Ексцеситѣ при ланскитѣ избори. Unbotmässigkeit [неподчинение]. Пристѫпъ да подпалятъ кулата въ Изворъ, стреляли веднажъ по него. Усвоили турскитѣ имоти и не искали нищо да чуятъ за нѣкакво разрешение; Цанковъ лани искалъ, казва, да събере отъ турцитѣ тапиитѣ и следъ това по нѣкоя „случайность" да ги изгори. Вѫжаровъ раздавалъ Братство и либерални прокламации, въ Изворъ билъ само веднажъ. Въ Дупнишко, казва, агитирали по селата: отъ Русия идатъ много пари, данъцитѣ ги изяждатъ префектътъ и сѫдътъ въ „Баня". — Подиръ пладне видѣхъ Горанова (пакъ е тукъ) да излиза отъ княжеската канцелария. Напраздно търсихъ Стоилова. — Вечерьта написахъ нѣмско exposé на Стоилова, което съдържа, на кѫсо казано оставка.

Въ сѫбота сутриньта предадохъ туй нѣщо въ княжеската канцелария. Получихъ диплома (onorevole menzione) отъ Societa geografica italiana за географическия конгресъ въ Венеция лани (за Heerstrasse und Handelsstrassen). Прочетохъ Тоуловия пѫтописъ и Миличевичовия отъ Дунава до Пчиня. Надвечерь съ Сарафова, Вацова и Златарски излѣзохме по Ломското шосе на разходка. — Начовичъ и Икономовъ пристигнаха. Събиратъ се всевъзможни либералски депутации.

Днесъ останахъ цѣлъ день въ кѫщи. Дочетохъ Миличевича и му писахъ писмо. Сутриньта дойдоха у дома Д.В.Храновъ (досежно работитѣ на екзарха) и после архимандритъ Кирилъ. Подиръ пладне писахъ писма и подреждахъ туй и онуй. Особено положение: am Sprung [надъ пропастьта], а съмъ съвършено апатиченъ — затѫпѣлъ съмъ къмъ всички тѣзи работи, па и не за пръвъ пѫть съмъ готовъ да си замина. Не зная какво ще последва. Ще ли ме пустне князътъ да излѣза отъ министерството? А ако ме не пустне, не ще ли бѫда принуденъ, може би, поради глупоститѣ на своитѣ „приятели" консерваторитѣ да избѣгамъ тайно, като изпратя по-рано на време своитѣ книги и т.н.? А ако ме пустне, какво ще стане следъ това? Мене ми се ще, било веднага още сега да замина за 2—3 месеца въ Европа, било да пропѫтувамъ България — Панагюрска Срѣдна гора и Троянския и Калоферския балканъ — и Софийската губерния (за археологически изследвания). Ще видимъ. На всѣки случай азъ се наситихъ. Министъръ на просвѣтата лесно ще се намѣри; работата ще пострада, ала и азъ вече доста страдахъ.

Въ понедѣлник сутриньта отидохъ у Стоилова. Каза ми, че съмъ изглеждалъ съвършено боленъ, предложи ми да направимъ излетъ до Самоковъ на коне; съобщи ми, че Князътъ заминава въ четвъртъкъ за Югенхаймъ само съ Ползикова и Тъпчилещова; споменалъ на княза за моята работа, Князътъ билъ, каже, неприятно засегнатъ, че и азъ съмъ искалъ да го напустна. Начовичъ и Икономовъ били много доволни отъ резултатитѣ на своето пѫтуване. Стоиловъ е много ентусиазиранъ за Периодическо списание, Стояновъ му разправилъ подробно какво ще съдържа. — Вчера е разпратена на видни консерватори много остра хектографирана прокламация противъ Батенберга, Начовича и Адженова, Князътъ ужъ билъ далъ 50,000 фр. държавни пари „за удовлетворение на скотскитѣ си страсти", нѣмецъ, подарилъ на нѣмското (австрийско) консулство даромъ мѣсто въ София и т. н. Било открито, че я писалъ безрѫкиятъ Петковъ отъ министерството на вѫтрешнитѣ работи, вчера билъ направенъ „обискъ" въ кѫщата му, намѣренъ билъ хектографътъ. У Стоилова въ княжеската канцелария дойдоха и Теохаровъ, Начовичъ и рускиятъ прокуроръ. Начовичъ, като получилъ прокламацията (мене не я изпратиха), върналъ я, като написалъ на плика: „да се върне г-нъ Балабанову". Той останалъ като гръмнатъ.— Рускиятъ генераленъ консулъ Кребелъ отъ Пловдивъ билъ тукъ, много разбранъ човѣкъ. Говорилъ и съ княза, ала азъ го не видѣхъ. — Отидохъ въ канцеларията, гдето Стояновъ, Сарафовъ и Вацовъ четѣха онази улична прокламация, която е страшенъ ударъ за либералитѣ, Сарафовъ бѣше „вънъ отъ себе си". Азъ cold mind [равнодушно] работѣхъ върху своитѣ книжа. — Подиръ пладне поради голѣма слабость спахъ малко у дома. Вечерьта и сутриньта работихъ върху прегледа на втората половина отъ румелийския пѫтописъ. — Икономовъ вчера се разхождалъ съ Стоянова и се държалъ извънмѣрно любезно къмъ него, което е необикновено явление, ала за просвѣщението не говорилъ.

Въ вторникъ седѣхъ дълго въ канцеларията съ Сарафова, който е цѣлъ погълнатъ отъ своето сватбено пѫтуване презъ май въ Загребъ, Майоръ Франасовичъ, адютантъ на сръбския краль, е пристигналъ да благодари на княза за поздравленията, днесъ бѣше тържествено приетъ, подиръ пладне той ме посетилъ и азъ него, ала не се намѣрихме. Стояновъ днесъ ходи у княза да моли формално за мѣсто на Книжовното дружество, Адженовъ биде повиканъ тамъ, Князътъ много се интересува за работата; ще стане. — Свършихъ съ ревизията на статията, като преработихъ главата за Търново на ново и турихъ точка. — Генералъ Κрилοвъ неочаквано подаде оставка, която биде приета, не искаше дори да приеме 6 месеченъ отпускъ; за управляещъ се избра генералъ Лесовой, който случайно се намираше въ София по инспекция на артилерията. Причината е случката съ Попова, историята на банкета при заминаването на Попова; Криловъ, макаръ че несъгласията му съ Попова станаха причина за случката, присѫтствувалъ на банкета, ала много други офицери не отишли. — Мисли. Да прочета въ свободнитѣ си минути презъ нощитѣ пакъ всички Byzantina — това ме много изкушава. Бонското издание се намира тукъ въ библиотеката. Съжалявамъ, че нѣмамъ тукъ Гиббонъ, Аммианъ, Овидий; тѣ лежатъ въ библиотеката ми, събрана въ сандъци въ Прага. Какво ли ще бѫде да замина нѣкакъ за Драгалевци и тамъ въ манастирската тишина да почна да пиша нова преработка на българската история и то на български езикъ!

Срѣда. Срутриньта на 11 ч. имаше съветъ у княза, Лесовой присѫтствуваше вече като воененъ министъръ. Князътъ съобщи за своето пѫтуване и за своето намѣрение да остави régence [регентство] (присѫтствуваха Икономовъ и Стоиловъ въ униформа). Той не иска въ негово отсѫтствие да ставатъ никакви промѣни на лица. Къмъ 27 априлъ да се вземѣли всички мѣрки за ограничение на възможнитѣ демонстрации; Начовичъ съ помощьта на Логвеновъ и Лесовой. Теохаровъ ще направи ревизия на всички сѫдилища; Начовичъ трѣбва да отиде въ Габрово. Михайловичъ пристигна (той бѣше тъкмо преди насъ съ Грекова у княза), ще постѫпи най-напредъ като attaché въ министерството на вѫтрешнитѣ работи, ще проучи архивата и канцеларията, ще пропѫтува следъ това цѣлата страна и следъ завръщането на княза, около 15 май, ще поеме окончателно работитѣ отъ Копиткина и ще бѫде назначенъ за главенъ секретарь на новото министерство на общественитѣ работи, чийто управляещъ ще бѫде нѣкой другъ (Вълковичъ?). Стоиловъ всѣки два деня ще телеграфира. Стана дума и за аферата Петковъ, нѣмало до сега достатъчно доказателства и затова не билъ въ затвора (вчера бѣ тикнатъ въ Черната джамия). Икономовъ каза, че тази прокламация се приписвала на консерваторитѣ, че искали да дискредитиратъ либералитѣ, възмутенъ е отъ това. Князътъ препорѫча на Икономова за държавния съветъ: emprunt de ville, société de constructions, la banque [градски заемъ, строително дружество, банката]^*)[2]. Изобщо той иска презъ неговото отсѫтствие да има миръ и тишина,sans ingérence du consul russe, Mr. Hitrowo ne restera pas longtemps [безъ намѣсата на руския консулъ, г-нъ Хитрово не ще остане дълго време]. Говори се и за 50,000 фр., които екзархътъ иска пакъ за Македония, Князътъ съжалява, че не може да посети екзарха преди заминаването си, неговиятъ замѣстникъ въ Цариградъ maladroit [е некадъренъ], ала тукъ е замѣсена честьта на екзарха. Intermezzo — Князътъ повика директора Кирила, говори му да захване да събира помощи за черквата, комплиментитѣ и французкитѣ фрази на нашия абисинецъ отъ Гевгелий. — Следъ това самъ размѣнихъ нѣколко думи съ княза. Челъ моето писмо до Стоилова (казалъ на Стоилова: sehr gut geschrieben [много добре написано], моли ме да остана до неговото завръщане (азъ казахъ, че не бързамъ), nothwendig einen unparteiischen Mann im Cabinet zu
haben [необходимо е да има въ кабинета единъ безпристрастенъ човѣкъ]; азъ му съобщихъ за мотивитѣ си, Haltung der Conservativen [поведението на консерваторитѣ], за Вълковича, Икономова и други, ала че мисля да остана въ страната. — Вечерьта у Адженова имало другарски чай въ честь на Франасοвичъ, ала азъ не бѣхъ каненъ. Азъ въ това време четохъ романа на Шмиловски (въ Osvěta) „Na čerstvém vzduchu" [на чистъ въздухъ], сладки безсмислици, и следъ това писахъ до 1¹/₂ ч. рецензия върху Старозагорския статистиченъ календаръ за Периодическо списание.

Четвъртъкъ. Заминаването на княза. И Криловъ отпѫтува, безъ да направи никакви визити pour prendre congé [за сбогомъ], въ цивилно облѣкло съ дъщеря си, видѣлъ го Константиновичъ — старецътъ слѣзълъ отъ файтона и го цѣлуналъ на улицата, „домилѣ ми". Жена му още остава тука. — Получихъ писмо отъ баща си и отъ Vojt. oafařik (въ отговоръ на поздравленията ми за получената катедра въ университета). Днесъ на пладне въ честь на Франасовичъ ще има пикникъ въ Владая. У мене въ канцеларията дохождаха депутации, 1 отъ Османпазаръ (сестринъ синъ на Раковски), 1 отъ Ески Джумая, добри стари хора, първиятъ билъ старъ познатъ на Стоянова, котленецъ. — Подиръ пладне дохожда у мене Шеферъ за сбогомъ. Ходихъ у Стоилова. 

16/28 априлъ, петъкъ. Вчера сутриньта Князътъ замина на 5 ч. бърже отъ София за 4 недѣли въ Югенхаймъ, на 4 ч. следъ пладне (сиречь за 11 ч.) е билъ въ Ломъ и се отправилъ върху „Голубчикъ" за Турно Северинъ. Като намѣстничество остави министерския съветъ + председателя на държавния съветъ.

Сутриньта на 10 ч. имаше conseil des ministres [министерски съветъ] или régence [регенството], присѫтствуваше и Икономовъ. Начовичъ преди заседанието разправяше, какъ въ Плѣвенско се злоупотрѣбявало съ опълчението за митинги, свиквали го, че ще имъ се четѣло „царска книга", или: „и по други мѣста става, Князътъ го искалъ", безъ да знаятъ какво вършатъ. За книжата de la régence се реши да ги подписва най-стариятъ — Лесовой. Утре 17/29 (деньтъ на изборитѣ) ще има молебенъ, ще пристигне батареята отъ Дупница — Лесовой я повикалъ за инспектиране. Работата на Ловчанскитѣ протестанти — „въ видутого", че правителството е длъжно да гарантира реда въ страната, не се позволи постройката на училище, защото могатъ да произлѣзатъ размирици, па е и ненуженъ прозелитизъмъ. Икономовъ разправи за методитѣ на протестантитѣ: въ Заара не успѣли, възпитали нѣколко учителки, ала тѣ се оженили за православни и за 1—2 години забравили протестанството; въ Самоковъ имало мѫжко и женско училище, изкарвали патки, насаждали фанатизъмъ; въ Самоковъ имали не само свои (безплатни) възпитаници, ами и такива дадени отъ родителитѣ, отначало имъ запрещвали да се кръстятъ (момичетата се кръстѣли въ долапитѣ, за да ги не виждалъ никой); следъ това цѣла седмица пѣние и проповѣдь, на децата имъ дотегвало. Въ Ямболъ общината била тѣхна, главатарь имъ билъ Бояджиевъ, бъркалъ се въ всички обществени работи, постоянно провокиралъ съ консулска интервенция. Въ селата около Бѣлово били разплодени отъ Lady Strangford, раздори въ малкитѣ села. Излишна работа. — Mozley е представитель на Варненското дружество, неговото дѣло, пристигнало днесъ, ще се даде на проучване на Михайловичъ, Harrower и Queillé. — Стоиловъ единственъ се застѫпяше за протестантитѣ, макаръ че нищо не говорѣше, като пророкуваше за неприятности съ английския консулъ, подъ чиято протекция се намиратъ тукъ американците — Вацовъ ми разправи, че изъ града наново се пръскали слухове за новъ превратъ следъ завръщането на княза. — Генералъ Лесовой бѣше твърде много възхитенъ отъ книжката, която ни показа, тактиката на Вriа1mont, преведена на български отъ двама млади български офицери, Минчевъ и Балтаджиевъ отъ западното артилерийско отдѣление. — Отецъ Теофилактъ отъ Рила е тукъ.

18/30 априлъ, недѣля. Днесъ и вчера сѫ неприсѫтствени дни, ала изгубени въ черковни тържества. Вчера на 17/29 бѣ годишнината отъ избора на княза: имаше молебенъ въ черквата, а следъ това процесия до Александровия площадъ — задъ Мелетия вървѣха Лесовой, полковникъ Мироновичъ и полковникъ Логвеновъ, следъ това Теохаровъ, Желѣзковичъ, азъ, Стоиловъ, Начовичъ, Гика и множество офицери. Откато съмъ станалъ човѣкъ не съмъ вървѣлъ съ процесия. На площада пакъ служба подъ слънчевитѣ палещи лѫчи. Консулитѣ бѣха отчасть въ униформа. После захвана дефилирането на войскитѣ (юнкеритѣ, кавалерията безъ коне единъ взводъ, три дружини и — батареята отъ Дупница). Следъ това разговаряхъ съ Бигелебена, дочулъ нѣщо за моята приготвена оставка, не зная отъ кого. Отидохъ въ княжеската канцелария съ Лесовой, Стоиловъ, Начовичъ и Желѣзковичъ — телеграма до княза. — Подиръ обѣдъ четохъ разни статии отъ Musejnik за последнитѣ две години. После извадихъ Slоvinac и дубровнишкия си дневникъ отъ 1879 год. и съвършено се вдълбочихъ въ рагузскитѣ си спомени, сънища и пропаднали планове, забравихъ, че съмъ въ София... Вечеряхъ самъ-самичъкъ. Силна вихрушка, заоблачено.

Днесъ на 11 ч. имаше панихида за царя Освободителя. Xитрoвo вчера и днесъ е много киселъ. За малко бѣхъ въ министерството съ Вацова и Стоянова. Томашекъ ми изпрати новия си трудъ: „Zur Kunde der Haemus-Halbinsel". Писахъ много дълго писмо на Luko Zore въ Дубровникъ, въ отговоръ на писмото му отъ октомврий 1880 г., после на Дринова (като му загатнахъ за оставката си), на баща си дълго писмо (сѫщо за последната работа). Надвечерь излѣзохъ самъ на разходка. Размишлявахъ да замина ли или да остана: следъ завръщането на княза и предаване на канцеларията, искамъ да отида въ Трънъ и Кюстендилъ, та да събера невижданитѣ досега надписи и отъ тамъ въ Срѣдна гора, да видя тази terra incognita, и следъ това въ Европа, всичко около 3 месеца свобода безъ служба. Ще видя, какъ ще се нареди. Университетъ, книги, 3 месечна ваканция, свободно пѫтуване, кѫдето ти видятъ очитѣ, всичко това ме много съблазнява. — Князътъ вчера е билъ въ Виена.