К. Иречекъ

БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ

ТОМЪ  ІI

ОКТОМВРИ. 1881 - ОКТОМВРИ 1884

1882

3 януарий/22 февруарий [sic], вторникъ. Срещу Нова година до 3 ч. сутриньта прекарахъ у Вацова, гдето бѣха и Стояновъ, Златарски и Сарафовъ, на чай, пиротско вино, сирене и „суджуци". Приказвахме за литература и политика. Искахме да накараме Стоянова да се изкаже, какво мисли да прави съ Дружеството [книжовното], което до сега е фантомъ, ала той не щѣ да открие намѣренията си, та така пакъ сме тамъ, гдето бѣхме. Нашата забава се наруши отъ огроменъ пожаръ; изгорѣ Радаковото кафене, а хотелъ Петерсбургъ съ гръцкото консулство въ него бѣ съ мѫка спасенъ.

На другия день посетихъ всички католически консули. У мене дохождали, безъ да ме заварятъ, Кирилъ, Кутинчевъ, Радомировъ, Безеншекъ, гимназисти. Много се разхождахъ, веднажъ и съ Помянова. Обѣдвахъ и вечеряхъ самъ съ госпожицата. После работихъ върху училищната статистика до срѣдъ нощь; долу у Бойко пѣсни и хоро.

Въ понедѣлникъ (вчера) следъ пладне дохаждаха у мене Шеферъ, Корвинъ и Бигелебенъ. Последниятъ ми говори за проф. Прокопъ отъ Бърно, правителството го препорѫчвало за архитектъ, ала човѣкътъ поставя страшни условия. — Презъ нощьта пристигнаха Балабановъ и Хитрово. Сутриньта пакъ видѣхъ ликуващия Юсуфъ, цѣлъ е медъ и радость. Търсихъ подиръ пладне Хитрово, ала не го намѣрихъ. — Заплетената история съ завещанието на Н. Кермекчиевъ. Стояновъ и до сега не дохажда въ канцеларията, та така съмъ съвършено самотенъ. — Днесъ събориха „кулата", гдето по-рано е имало пазачъ, червена, горе съ чардакъ; тя бѣше отъ „плетъ", измазанъ съ мазилка! — Вчера довършихъ цѣлия тозъ статистически докладъ, най-после. Въ „Марица" излиза подобно нѣщо отъ Груева, ала не тъй обширно. — Българинъ съдържа много сполучливи и остри нападки върху руската желѣзнична история въ България, ganz unverblümt [съвършено открито], тамъ е отпечатана дълга дописка върху това отъ Пловдивъ до „Levant Herald" (очевидно отъ Вълковичовата кухня). — Македонскитѣ „синковци" наново атакуватъ Екзархията въ Цариградъ за пари. Колко сѫ събрали отъ румелийци и руси не казватъ. — Гриммъ сутриньта ми съобщи, че руското географическо дружество щѣло да устрои експедиция, главно археологическа, чакали 100,000 франка, обещани отъ княза, и рускиятъ императоръ щѣлъ да даде нѣщо, Семеновъ отъ радость прегръщалъ Гримма. Князътъ дава обещания, безъ да обръща внимание на паритѣ, които държавата наистина нѣма; имаме и ще имаме дефицитъ. Тѣзи бюджетни работи ме поставятъ въ много тежко положение. Азъ до днесъ смѣтамъ желѣзницата за фантомъ: на кѫде ще тръгнешъ съ дефицитъ? — Сутриньта дойде у мене въ канцеларията Цачевъ, днесъ е ganz geniessbar [яде се], говори разумно.

6 януарий/25 декемврий, петъкъ. Коледа. Вчера бѣше православниятъ бъдни вечеръ. Вечеряхъ самъ самичъкъ, Спасъ бѣше въ двореца, а госпожицата при болната си майка. После четохъ до срѣдъ нощь Agnolo firenzuolo, L'asino d'oro (Appulejus). Днесъ преди пладне направихъ малка разходка съ Шефера, хубаво ясно време. Въ черква не бѣхъ, видѣхъ само княза съ всичкия салтанатъ да отива тамъ; служилъ Мелетий, по заповѣдь на княза. Азъ въ кѫщи постоянно се занимавахъ съ статистика, и привечерь изписвахъ мѣстни и лични имена отъ статистическитѣ списъци ad usum philologicum [за филологическа употрѣба]. Госпожицата днесъ празднуваше, тя и госпожата бѣха на обѣдъ; посещения не правихъ и у мене никой не дойде; това ще захване чакъ отъ утре. Вечерьта играха Климентовия Иванко, ала азъ не ходихъ.

Миналата срѣда бѣхъ у княза, разправихъ му за грубото писмо на екзарховитѣ хорица отъ Цариградъ. Той: „sich nur nichts gefallen lassen, es ist eine Gnade, die man den Leuten erweist" [да не съмъ си правѣлъ само зло сърдце, така бихъ направилъ удоволствие на хората]. Единствениятъ указъ: 120 екземпляра отъ Блъсковитѣ книжки се откупиха за раздаване на училищнитѣ библиотеки. Подиръ пладне имаше министерски съветъ отъ 4—7 ч. Аферата Мелетий. — Неговитѣ противници презъ нощьта изнесли неговия θρόνος отъ черквата, полицията го намѣрила следъ дълго търсене въ черквата св. Никола. Изнасянето станало въ недѣля вечерьта. Прокурорътъ съ полицията цѣла нощь билъ на кракъ. Екзархътъ по тази работа се колебае, всѣка минута говори друго и напоследъкъ съветвалъ Мелетия за известно време да не служи и да не излиза. Князътъ подиръ пладне бѣше у екзарха и следъ това у насъ въ съвета за малко (въ княжеската канцелария, задъ двореца), не е доволенъ, il faut soutenir Meletios [трѣбва да се защити Мелетий]. Свалянето на Мелетия отъ Св. Синодъ станало преди три години подъ натиска на Портата презъ войната, когато Мелетий, преследванъ отъ турската власть, избѣгалъ отъ София въ Цариградъ и отъ тамъ въ Горни Студенъ, за да се върне съ руситѣ. Тогава цѣлата епархия е била за него. И Григорий е напустналъ епархията си и отишълъ въ Цариградъ. Сега Мелетий е отъ 3 години тукъ, признатъ отъ всички, цѣлуваха му рѫце и приемаха неговата благословия. Онова решение на Св. Синодъ не може да се остави да бѫде изпълнявано отъ нѣкаква сгань, уличници или които и да били тѣ. Сегашниятъ Синодъ отложилъ въпроса за идната сесия въ аπрилъ, до това време status quo. Останалитѣ владици сѫ за Мелетия: съ агитации може и тѣмъ да се случи сѫщото. Дори и една селска депутация се застѫпила предъ Ремлингена за Мелетия. Въ турско време Мелетий станалъ подозрителенъ, особно презъ време на експедицията на „Радецки", 4 затворници отъ четата на Хр. Ботевъ били тука, Вълковичъ (презъ сръбската война) билъ тукъ и още тогава се срѣщалъ съ Мелетия. Поради всичко това по предложение на Вълковича министерскиятъ съветъ реши да запази Мелетия; да разтури черковното настоятелство, понеже е противъ владиката, то е нередовно избрано и не се грижи за черквата. Виновницитѣ, когато се откриятъ, ще бѫдатъ подведени подъ следствие за sacrilège и vol [светотатство и кражба]. Ключове настоятелитѣ нѣмали, прокурорътъ заповѣдалъ да се изкъртятъ вратитѣ, за да влѣзе вѫтре за „обискъ". — На града се отпуснаха 100,000 фр. заемъ (отъ банката). — Оплакванията на Вълковича отъ Държавната печатница, скѫпо, иска търгъ (на другия день Кирковъ му казалъ, че ще се съгласи). После се говори за Държавенъ вестникъ (nota bene княжеското окрѫжно), 3 пѫти седмично, съ неофициална часть. Боя се, че Ремлингенъ ще пише тамъ за своитѣ желѣзници. Вълковичъ отъ 1 януарий иска да издава и французки полуофициаленъ вестникъ. — Теохаровъ иска „пѫтни разноски" за командировката му (?) въ Петроградъ. Трѣбваше да се задоволи съ тѣзи 400 фр. „за обзаведение".

Съ Хитрово още не съмъ говорилъ, не се намира въ кѫщи. Юсуфъ наново се показва изъ улицитѣ, напълно е разуменъ. Говори, и то е истина, че безъ Стоилова нищо не може, никакъвъ редъ, нито система. — За днесъ се очакваше оповестяването на сената. Отъ думитѣ на Спаса виждамъ, че никой не иска да влѣзе въ него, че князътъ е въ най-голѣми мѫчнотии. Днесъ вечерьта било телеграфирано на Икономова, дали наистина не иска. Мене никой не ме е питалъ нито съ една дума по тази работа, и се боя, да не би съ избора на лицата да стане нѣкой голѣмъ lapsus [грѣшка]. Грековъ, слушамъ, щѣлъ да бѫде председатель.

Стоянова го турихме съ Вацова на тѣсно за Периодическо списание. Кирковъ съ радость ще се грижи за печатането му, първия материалъ трѣбва да даде — вече въ понедѣлникъ. — Докладътъ за уволнението на Горанова причини неимовѣренъ страхъ. Кутинчевъ цѣла нощь не спалъ, такова страшно нѣщо не било ставало, казалъ, още отъ основаването на княжеството, и въ него нѣмало нищо политическо, чисто служебно. — Градската „са'атъ куле" бѣше въ вторникъ съборена, като дърво я подсѣкоха отъ долу, излѣзе плеть, турска мазилка.

29 декемврий/10 януарий, вторникъ вечерь. Въ сѫбота тръгнахъ по посещения. Желѣзковича, Агура, Начовича не ги намѣрихъ. Цѣлиятъ день бѣла мъгла, чисто североевропейска. Първиятъ когото сварихъ. бѣше Грековъ. Не бѣхъ говорилъ съ него, макаръ че сме съседи (vis-à-vis), отъ връщането ми и собствено отъ entrevue-то съ Дринова у мене презъ лѣтото. Казахъ му, че съмъ ситъ отъ всичко това; 2 години и хаосъ, и дяволъ знае за какво ще бѫде този държавенъ съветъ. Той ми говори за нуждата да се взематъ училищата подъ държавно управление, азъ му възразихъ, че съмъ на друго мнение. Съжаляваше, че Дриновъ нѣма да дойде, „и ние му бѣхме приятели и щѣхме да го поддържаме, уменъ човѣкъ, идеалистъ, не е заслѣпенъ партизанинъ", не показа, каже, тактъ и политически умъ, най-напредъ забърка всичко и после изчезна. Говорихме и за други нѣща, азъ му подхвърлихъ за процента на грамотнитѣ споредъ училищната статистика, това дойде тъкмо за неговата воденица. Стана дума за общинската организация, нуждата отъ κметове, intermedia [посрѣдници] между административната власть и самото население; трѣбва да имъ се даде и малко сѫдебна власть: мировитѣ тѫжби, споредъ Грекова, до 300 гроша. И желѣзницата зачекнахме: азъ му казахъ, че цѣлата тая работа я смѣтамъ за фантомъ, излишно биене на главитѣ — България нѣма срѣдства. Той мисли, че ще бѫде най-добре да строи държавата и да налага годишно 2—3 милиона „желѣзниченъ данъкъ"; постройката да става часть по часть. Стана дума и за финанситѣ, той каза, че гражданитѣ нищо не плащали, той ималъ недвижими имоти и до сега нищо не е платилъ. Питахъ го за Queillé; не знае, освенъ ако Начовичъ се срѣща съ него. Засегнахме и министерството: азъ казахъ, че то е общество, което случайно се е срещнало въ „coupé," по-рано никой никого не е познавалъ. — Следъ това прескочихъ за малко у Ремлингенъ, показа ми изрѣзка отъ Нар. листъ съ пѣсничка за него самия. Инакъ говори за своята Landmesserschule [училище за земемѣри]. Отидохъ у Хитрово, гдето бѣше Сарафовъ. — Най-после посетихъ Вълковича, гдето имахме дълъгъ дискусъ de rebus omnibus [за всѣкакви нѣща]. Блѣскаво наредено по-ориенталски жилище. Много очаква отъ държавния съветъ, може би въ него щѣли да влѣзатъ médiocres [посрѣдствени хора], ала тѣ трѣбвало да бѫдатъ засипани съ проекти и когато ги оставятъ да лежатъ, да се настоява, или да ги върнатъ или да ги приематъ напълно. Говорихме за Сирия, за бѫдещето на Срѣдиземно море като „езеро" на цивилизованитѣ държави, за United States и т. н., все на френски. — Подиръ пладне ходихъ у Крилова (не го намѣрихъ); у Брадела, сиречь у Балабанова, гдето стана дума за неговото снѣжно пѫтуване презъ Капуджикъ, за Ringtheater и пр. — У Груича (не го намѣрихъ, билъ на ловъ) и у Моравенова, гдето седѣхъ до вечерьта съ Лука и Харикли, говорихме за Цариградъ и пр. — На вечеря бѣхъ каненъ у Стоянова, заедно съ Парушева; по-късно дойдоха на чай Хаджи Василъ Христовъ и Василаки Поповичъ съ госпожитѣ си. Бѣше весело. Поповичъ разправя за своитѣ приключения въ Пловдивъ на 1876 г.; подиграваше се съ граматиката на Панаретова.

Въ недѣля сутриньта ме повика князътъ. Тъкмо билъ Балабановъ у него. Князътъ ми говори за мѫчнотиитѣ досежно съставянето на държавния съветъ, отъ тѣзи 20 нѣмало нищо свѣстно. Предлагалъ на Балабанова председателството, говорилъ съ него цѣлъ часъ, а човѣкътъ не искалъ дори и членъ да бѫде. Икономовъ грубо отказалъ на повторното запитване, Дриновъ не ще. Начовичъ ще бѫде министъръ следъ нѣколко дни (за мене това бѣше новость, още въ антрето Ползиковъ разправяше на Корвинъ, че Ремлингенъ ще бѫде началникъ на военното училище). Пита ме за Стoянoва, казахъ му, че ако ми го взематъ, нѣма да намѣря консервативенъ главенъ секретарь, та ще трѣбва да взема либералъ. После ме пита кой е préférable [за предпочитане] Минчевичъ или Цачевъ, отговорихъ му, че Минчевичъ — Цачева цѣла България смѣта за лудъ. Иска да назначи Евлогия, безразлично дали ще дойде или не. Говори и за назначението на единъ турчинъ отъ Русчукъ, препорѫчанъ отъ Григорий и Начовичъ, на Шопова, Гешова (като председатель) и Найденъ Герова. Азъ възразихъ, че Найденъ е съвършено непопуляренъ; князътъ отвърна, че екзархътъ го протежиралъ; ако се вземе, ще бѫде грѣшка. Князътъ е много сърдитъ на Дринова, той е причината на всичко това. Начовичъ и писмено обещава, че ще се пази отъ старитѣ грѣшки и че не ще прокарва партийна политика и ще бѫде примирителенъ.

Преди пладне бѣхъ у Шишманова, гдето сварихъ Димовъ — Македонски, който бѣше проучилъ моята статия въ Osvěta съвършено подробно. Стана дума за училищната статистика, даннитѣ много ги интересуваха. — Подиръ пладне ходихъ у Хранова (не го намѣрихъ, вчера той билъ у мене) и у госпожа Бурмoва, съ нея бѣхъ самичъкъ въ вечерния здрачъ, и имахъ интересенъ разговоръ за благотворителнитѣ институти и за училищата. Въ съседната стая бедни момичета отъ нашето държавно училище бѣха поканени на чай и забава. Бурмова е добра жена, българка отъ стария типъ, говори на добъръ езикъ и, ако не присѫтствува нѣкой консулъ, нѣма европейскитѣ маймунски allures [обноски]. — Вечерьта се игра Иванκо, за втори пѫть (пръвъ пѫть въ петъкъ), отъ 7^1/₂ — 12^1/₂. Публика малко по-добра: Хитрово, Неклюдовъ, Клоппенбургъ, Гика, Estignard, Молловъ, Браделъ съ госпожата, полковникъ Поповъ съ госпожата. Веднага щомъ се вдигна сцената, видѣхъ че тукъ имаме нѣщо по-добро, защото по-рано „Райна" ми се стори като чисто марионетно театро, а „Невѣнка" детинско бръщолевене. Хубавиятъ езикъ на Климента, щастлива композиция, вижда се, че е челъ и Шекспира. Актьоритѣ играха добре: Исакъ (Bouffon) Янко Икономовъ, Мария (Драганова), Иванко (Хр. П. Марковъ), Асень (Кушлевъ), останалитѣ папагали.

Въ понедѣлникъ имаше министерски съветъ, ала азъ по недоразумение не отидохъ: изпратиха ми сутриньта покана, да съмъ отишълъ утре, а тя била писана вчера. Съвещавали се за формата на прогласяването на държавния^*)[1] съветъ. — Подиръ пладне бѣхъ у Шишманова. Вечерьта дойдоха у дома Стояновъ и Вацовъ, четохме моя голѣмъ рапортъ. — Капе въ стаята въ ѫгъла, сѫщото нещастие, както и лани, „Софийска кѫща."

Днесъ станахъ рано и намѣрихъ цѣлъ купъ кореспонденция въ министерството. Аферата въ Враца, момчетата се разбунтували противъ Грегорова, който вчера бѣше тукъ у насъ: неговиятъ „шейретски" разказъ, какъ Цаневъ се уплашилъ, когато неотколе пристигнала жена му, нейната майка и неговата майка, и какъ хората се страхували, когато Грегоровъ си записвалъ по седѣнки мелодии съ точки и линии. Въ Силистра на румънитѣ се позволи училище. — У мене дойде единъ калугеръ отъ името на екзарха да пита, каква заплата получава ректорътъ на духовното училище (5460 фр.). Синодътъ предложилъ това мѣсто на архимандритъ Константина. Врачанската епархия се раздѣля на Видинска и Търновска и овдовява. — Новина. Стояновъ ми после разправи, какъ тѣзи калугери се преследватъ. Григорий ненавижда Климента още отъ министерството; екзархътъ искалъ Търновската епархия за себе си. Сега би желали Климентъ да бѫде въ София, а останалитѣ искатъ тукъ Симеона, който поради своя откровенъ характеръ би се скаралъ съ всички. Екзархътъ сега самъ би искалъ да има София. Климентъ билъ много засегнатъ отъ тѣзи нѣща, презъ есеньта се изповѣдалъ на Стоянова за всичко това. — Рилскиятъ калугеръ Дионисий ми донесе, ала само да видя, II часть отъ Верκοвичовитѣ Веди. — Γорановъ е въ София, срещналъ Вацова, разговарялъ съ него любезно като лисица, разхождайки се(!), ала не зачекналъ болното мѣсто. Подълъ човѣкъ: опозорявашъ го, а той ти ближе краката. — Кирковъ често дохажда въ канцеларията, ganz geniessbar [съвършено поносимъ]. — Вчера най-после телеграфически зарѫчахме турски букви въ Цариградъ. — Стоиловъ ще се върне чакъ идния понедѣлникъ. Време е наистина вече. — Въ Болгаринъ днесъ има похвала за Доброплодни; инакъ остри статии за желѣзницитѣ. — Бълг. гласъ ужъ щѣлъ пакъ да излиза; сега сме съвършено безъ вестници. — „Единствениятъ цѣръ противъ глупостьта е скромностьта." — Въ Revue du droit international има посмъртна статия отъ Блунчли за България и изобщо Берлинския миръ. Ще бѫде интересно.

3/15 януарий, недѣля. Намираме се въ нова година. Миналата срѣда сутриньта бѣхъ у княза, само за малко, съобщихъ му за годишния рапортъ, което го безмѣрно зарадва; би желалъ да излиза подобно нѣщо отъ всички части на управлението, азъ казахъ, че тукъ е лесна славата — сравнение съ турската епоха. Необходимо е за Европа и за България. — Славейковъ е тукъ. Въ срѣда дълго стоя у насъ въ канцеларията съ тефтеритѣ съ пословицитѣ, които сѫ 16,000 и съ обяснения, желалъ би да ги печата тукъ. Обещава статии за Периодическо списание. Отъ Пловдивъ желалъ би да се махне (изглежда, че съ цѣлия този византийски свѣтъ не мели), тамъ е учитель въ реалката съ 15 турски лири месечно, Каравеловъ егоистично го язди, използува го за „Независимость". Отъ политиката се отрича. Азъ мисля, че най-добре ще бѫде да му се дадатъ 4000 фр. помощь отъ литературнитѣ помощи, а печатането на пословицитѣ да стане "на разноски на Дружеството [книжовното]. И въ сѫбота бѣше у насъ. Разбира се, че не може да му се вѣрва, той е à 1а Jakub Malý.^*)[2] Много интересни нѣща разправи устно. Арбанаси (Търновско) споредъ надписа въ черквата произхождало отъ Погоняно. Въ Търновското устие въ манастира преди 40 години се намирали портретитѣ на царь Александъръ и Шишманъ, сега били избѣлѣли. Много влашки (румънски) ктитори имало тамъ и тукъ изъ Софийско и Врачанско, и български търговци. Много манастири имало въ Врачанско. Чашата на царь „Ясень" въ Урвичъ е, каже, „очупена", сега била въ Софийското читалище, стъклена, „черпили" съ нея селянитѣ, трѣбва да се издири. — Последниятъ день отъ годината написахъ остро писмо на директора въ Враца досежно ученическия бунтъ, на екзарха досежно паритѣ и т. н. — Вечерьта излѣзе Държавенъ вестникъ съ държавния съветъ: Икономовъ председатель, Γреκοвъ подпредседатель, Бурмовъ, Балабановъ, Тодоровъ, Даскаловъ, Дриновъ, Евлогий избрани членове, Шоповъ, Михаиловски, Тишевъ, Мехмедали назначени. Начовичъ е назначенъ министъръ на вѫтрешнитѣ работи.

Последната вечерь отъ православната година бѣхъ самъ самичъкъ, постоянно събирамъ своята училищна статистика, трѣбва скоро да се печата. Вечерна сънливость.

На Нова година времето бѣше много студено, остро. Азъ не ходихъ на черква, защото официално не ми бѣше известенъ часътъ. Князътъ билъ тамъ и било набито; Мелетий не служилъ. Сутриньта честитихъ на Спаса, той бѣше още по долни гащи. Азъ излѣзохъ на разходка по Цариградското шосе, после отидохъ у Стоянова (Василовъ день), гдето, разбира се, много се приказва за сената. Вас. Поповича не намѣрихъ. У мене дохаждаха Даскаловъ съ Безеншекъ и Ташикмановъ отъ Славянска беседа, следъ това Бигелебенъ, Гика и Бурмовъ и получихъ множество картички. Презъ деня се заловихъ да чета Roscher за земедѣлието и вечерьта на 11 ч. фатално съмъ заспалъ при четенето, събудихъ се чакъ на 1 часа.

Вчера канцеларска работа, подиръ пладне пакъ статистика до срѣдъ нощь. Бѣхъ у Шишманова на балъ, танцуваха; Балабановъ биде посрещнатъ тамъ съ ура като либералъ (отказва се отъ сената), правѣше глупави гримаси, изглеждаше, мисля, като Aequatorialtaufe на моряцитѣ; Вацовъ отишълъ да спи на 8¹/₂ ч. зараньта. Азъ днесъ тръгнахъ по гости: Ил. Цанова, Йос. Ковачова, Карамфиловича не намѣрихъ, за малко наминахъ у Сарафова и Хитрово. Преди пладне у мене дойде новиятъ колега и стариятъ познатъ Начовичъ. Ще изкараме съ него добре. Наблѣга за откриване на ново „поприще", Ableitungskanal der öffentlichen Aufmerksamkeit [отводенъ каналъ на общественото внимание] — литературата, Книжовното дружество; стражарскиятъ законъ; съвещанията на министерския съветъ (той иска нотифицирането на всички назначения); за помощьта на Славейкова е съгласенъ, ала за 1—2 месеца нека останѣлъ вънъ, ще го вмъкнатъ пакъ въ вестницитѣ, сега (следъ учредяването на държавния съветъ) времето било по-неспокойно. Людскановъ, каже, като получилъ стипендия, следъ заминаването си отъ София, нѣкѫде си пилъ за здравето на тогозъ, който щѣлъ да свали княза! Търновски византийски уличникъ. Икономoвъ, въпрѣки всичкитѣ му откази, оставилъ си въ София фрака и казалъ въ хотела, че скоро ще се върне пакъ. Начовичъ получилъ около 200 телеграми за Нова година. — Азъ получихъ телеграми отъ Ц. Гинчевъ, Славковъ (Провадия), Пенчовъ (Варна), отъ Силистра и отъ Блъсковъ. Всички подиграватъ Балабанова. Начовичъ щастливо отклонилъ Вълковича отъ плана му за французки вестникъ.

Написахъ днесъ предговоръ за Периодическо списание, уводна статия. Дано само този Стояновъ да не протака работата. Следъ вечеря бѣхъ самъ съ хазяйкитѣ. „Имаме те като синъ или братъ, свикнахме съ тебе."

7/19 януарий, четвъртъкъ. Два праздника единъ следъ другъ, Богоявление и св. Иванъ. Литературна наслада тѣзи дни — Гусла и Михалаки чорбаджи отъ Вазова. Въ понедѣлникъ следъ пладне имаше продължителенъ министерски съветъ. Начовичъ много умно, хладнокръвно действува, имамъ поне единъ колега, който струва нѣщо. Вълковичъ повдигна въпроса, да ли могатъ да се отварятъ писма, въ които има запретени вестници; ние решихме, че не, 100 екземпляра не вредятъ, само множеството. Портото (по 50 ст.) е такова, че скоро ще престанатъ да изпращатъ. Развиха се дебати за мѣркитѣ и теглилкитѣ, официално и факултативно въвеждане, съ помощьта на мене и Начовича. Следъ това Начовичъ повдигна въпросъ за правата на министерския съветъ, дали, както презъ управлението на либералитѣ, ще се „налага" на колегитѣ. Начовичъ се мѫчи да се пустнатъ затворенитѣ софиянци, има негодуване за това, около 11 видни лица,(за Мелетия), педантизмътъ на Теохарова. Въ вторникъ Славейковъ бѣше у насъ въ канцеларията. Сарафовъ и Вацовъ ни подведоха, разправяйки, какво ужъ Славейковъ искалъ да остане тукъ, а работата е, че иска авансъ 1000 фр. за пословицитѣ. На Славейкова се призналъ Харизановъ, че билъ „ортакъ" при стъкмяването на Верковичовитѣ пѣсни. За какво го правихте? Мислѣхме нѣщо за народната слава. Славейковъ предаде на Стоянова увода къмъ пословицитѣ за Периодическо списание и чете описанието на Мелнишката каза; Мелнишкитѣ и Станимашкитѣ гърци били отъ единъ произходъ, по единъ и сѫщъ начинъ обработвали лозята. — Спасъ ми разправи, че следъ назначението на Начовича, Хитрово искалъ да подкокороса Lascelles и Braunschweig да протестиратъ колективно съ него, ала тѣ му се изсмѣли и Брауншвайгъ го съобщилъ на княза. Ако е вѣрно, мирише на Гюнцбургъ! — Балабановъ е презиранъ и осмиванъ отъ цѣлото общество. Лъже за своя разговоръ съ княза. — Днесъ се изпрати писмото до екзарха съ обяснения за македонскитѣ пари. Подиръ пладне отидохъ за малко въ министерството на вѫтрешнитѣ работи у Начовича. — Вечерьта излѣзе Бълг. гласъ съ страшни грубиянства по адресъ на мене — свободомислещия човѣкъ; за да бѫдѣло министерството по-единно, трѣбвало, каже, да бѫда замѣненъ съ другиго. Начовичъ ми бѣше изпратилъ estafette [пратеникъ], че Горбановъ утре щѣлъ да направи скандалъ, човѣкътъ пишелъ безконтролно. Азъ отговорихъ съ картичка, че ми е все едно, какво се пише за мене, ала едно е сигурно, че поради тѣзи статиии въ чужбина консерваторитѣ се смѣтатъ за обскуранти и Rückwärtser [назадничави], тѣхната опозиция противъ Дринова и мене си обясняватъ като борба на мракобесницитѣ противъ цивилизацията, като борба на хора, които мислятъ, че училищата, ученостьта, книгитѣ сѫ опасни. — Андреевичъ Османъ бей се мѣрна насамъ. — Вечерьта дадохъ на Спаса 12 пола. Въ своитѣ смѣтки намѣрихъ голѣмо manco [недостигъ] — нѣмамъ време за своитѣ работи. Човѣкъ трѣбва — да се ожени!

Въ срѣда сутриньта имаше черковенъ парадъ на площада. Азъ направихъ acte de présence съ цилиндъръ и после изчезнахъ. Въ кѫщи писахъ писма на баща си, на Вазова и т. н. и следъ това ланската географическа статия за Периодическо списание. Подиръ пладне дойде у мене Начовичъ досежно теглилкитѣ; говорихме и за други нѣща, за турския, вестникъ (той е противъ Юсуфа) и т. н. За редакторъ на Бълг. гласъ той искалъ Пѣйова, Горбановъ билъ невъзможенъ, Начовичъ отдавна нѣмалъ участие въ редакцията. — Следъ вечеря бѣхъ съ хазяйкитѣ си. Госпожицата ме пита, вѣрвамъ ли, че нѣкога ще се съедини Румелия съ Княжеството, и после за желѣзницата. — На 9 ч. отидохъ на вечеринка у Сарафова. Върнахъ се чакъ на 4 ч. сутриньта. Тамъ бѣха Златарски, Стойчовъ (и двамата „оберджумбушлии"), Ат. Храновъ съ дамитѣ, Цанковъ и Цанковица, Славейковъ и госпожата, Гюзелевъ съ госпожата си, стариятъ Златарски, Миларовъ, Вацовъ, офицерътъ Бакърджиевъ, пълна стая съ хора. Когато дойдохъ, играеха на карти. Следъ това последва сновалка (игра), по-късно пръстенъ, пръстенъ на връвь и други игри, азъ весело взимахъ участие въ игритѣ. Къмъ полунощь souper, цѣлъ купъ наздравици, Славейковъ за мене, азъ за Славейкова, следполунощни церемонии. Славейковъ пѣ „падна юнакъ, падна помакъ," Миларовъ (азъ седѣхъ между него и Славейкова) босненската „sjajna zoro sjajna" и „čije su one tarabé," Стойчовъ „замни го, Пенке, замни го; замни го кузумъ, замни го..." (хумористична). Пиеше се споредъ хърватскитѣ правила. Следъ това се зави хоро, на което и азъ скачахъ. Бълг. гласъ ме направи либералъ.

Сутриньта станахъ на 10 ч. На 11 ч. имаше съветъ у княза. Конкевичъ предлага да се купи единъ голѣмъ параходъ, 400—450,000 фр. въ Марсилия; флотата сега вече печели около 600,000 фр., които инакъ щѣха да се плащатъ на австрийското дружество за държавни транспорти; Конкевичъ иска за опитъ да захване плуването Русчукъ — Рени; княжескитѣ пѫтувания съ австрийскитѣ параходи струватъ скѫпо (5000 фр. за всѣко пѫтуване Ломъ — Т. Северинъ); параходътъ ще донася 15%; трѣбва да се упражни екипажъ за бѫдещата българска търговска флота. Трѣбва да се размисли за начина. „Голубчикъ" е отъ 1840 г., старъ. — Князътъ загатна за образуването на ново министерство des travaux publics и земедѣлие. Държавниятъ съветъ ще помисли върху това. Копиткинъ ще си замине; Ломското шосе му счупи главата. Князътъ каза, че той билъ почтенъ човѣкъ, ала неопитенъ. — Цачевъ ще бѫде медицински инспекторъ на затворитѣ. Аферата Rouvier (затварянето на французката аптека) и полупроцентовия сборъ. Question épineuse [трънливиятъ въпросъ] за желѣзницата Русчукъ—Варна, искатъ 3¹/₂ милиона франка(!) годишно. — За отварянето на магазинъ за офицерски потрѣби, много скѫпи за българскитѣ офицери. Преди насъ бѣха приети българскитѣ офицери Кисовъ и Гуджевъ.

Стоиловъ пристигна, въ униформа на ефрейторъ отъ българската кавалерия. Дойде въ двореца тъкмо преди министерския съветъ, на лице е спадналъ, ала инакъ надебелѣлъ. Срещнахъ го и следъ пладне, ала казахъ му само нѣколко думи. Гледамъ го горе долу съ чувство на човѣкъ, когото съмъ смѣталъ уменъ, но за когото съмъ се излъгалъ.

Подиръ пладне (Ивановъ день) ходихъ у Адженова и Гюзелева. У първия имаше много хорица около билярда отъ двата пола, у втория бѣше Йос. Ковачовъ съ жена си; тя и г-жа Гюзелева доизпушваха цигаритѣ си. — Следъ това въ кѫщи прегледахъ географическата си статия. — Стояновъ дойде у мене — вчера му се родило момче. Въ възхищение отъ увода за Периодическо списание, четохъ му го. Съ Начовича се скаралъ зараньта заради онѣзи нападки по мой адресъ въ Бълг. гласъ, „безчестно и пр." Начовичъ, каже, много се хвалилъ отъ мене като колега. — Балабановъ помирява партиитѣ и събира хора à la Странски, Василиевъ и т. н. Глупости.

9/21 януарий, сѫбота. Вчера преди пладне Славейковъ стоя дълго у мене въ канцеларията. Недоразумението за неговитѣ намѣрения напълно се изясни, и самъ Вацовъ се призна. Дълги научни разговори. Битката на Симеона при Ахелонъ не е била при Анхиало, ами на Камчията при село Ахилия, гдето и до днесъ имало могили. Селата тамъ били често съ потурчени християнски имена, Кереметли бълг. Граматиково. Чалѫкавакъ се наричало бълг. Рисово, отъ Врисово (Βρύοις, vris изворъ и въ Сливенско), Рижъ било сковано отъ Блъскова. При Върбица имало следи отъ старо кале, въ което били намѣрени и монети отъ Асеня; чудни стари имена. Презъ тамъ минавалъ най-стариятъ пѫть за Преславъ, тамъ въ пролома на 4 ч. дългата Тича е станала битката на Никифора. Марашъ (не Маракъ) боазъ билъ при Градецъ, Славейковъ сега признава, че това е Markellai. Къмъ Αυλή сочело селото Авлиени въ Ени Зарско. За гагаузитѣ: кѫщата имъ била другояче, отколкото българската, сухи яденета (маджунъ, пастарма), цѣлиятъ начинъ на животъ билъ другъ. У турцитѣ въ Тузлука имало предания, че били отъ Анадола. Българи имало 21 села при Исникъ (Мангъръ и пр.), отъ Чирпанско, около 100 години, отъ Цариградъ българитѣ изпращали учители у тѣхъ, а когато гръцкитѣ владици прѣчели на това, абаджиитѣ шиели по селата и ги учили. Друго по-старо селище било Къзъ Дервентъ и едно, каже, при Бунабаръ(?) близо до Смирна. Михалбейовци не били българи, ами отъ Карабозанъ, измирайки тѣ взели едно българче отъ Тръстеникъ и така продължили своя родъ. Родопскитѣ помаци говорѣли рупалански. Въ Родопитѣ казвали дете-со и т. н. Вацовъ добави, че женитѣ (женскиятъ езикъ) въ Пиротъ говорѣли дете-во, жена-ва, дете-но; селото Лужница при Пиротъ, каже, говори чисто хърватски. Шопскиятъ езикъ билъ много чистъ, по-чистъ отъ македонски и източното наречие. Славейковъ разказа за кърджалиитѣ, познавалъ много хора, които ги помнѣли въ Трѣвна, какъ рѣзали или кѫсали дребнитѣ монети отъ женскитѣ косаци; Карафейзията билъ отъ Трънъ, въ Вакарелъ единъ старецъ тѣзи дни му разправялъ за него. Основательтъ на кърджалиитѣ билъ Еминджикъ въ Хаскьойско; и до сега тамъ турцитѣ се ровѣли въ пещерата, гдето били неговитѣ съкровища. Кърджалийството траяло около 20 години, силно следъ 1792 год., после наново следъ 1812 год. И много българи въ него били заплетени, единични лица. Войната презъ 1810 г. хората я знаели като Батинъ кавгасѫ, на 1829 г. като Шумла-кавгасѫ; за 1810 г. Славейковъ слушалъ отъ хората, които помнѣли, какъ руситѣ били въ Търново и Габрово, но само за малко. За Наука иска да напише, какви исторически книги (рѫкописи) видѣлъ въ своитѣ младини: Паисий, после една книжка, гдето цимбритѣ се изкарвали славяни и още една трета, въ Търново като дете ги преписвалъ заедно, което въ едната нѣмало, взималъ го отъ другата и отъ това Христаки [Павловичъ] съставилъ своя Царственикъ. Въ единъ рѫкописъ на Паисия видѣлъ като момче записани съ кирилица две сръбски пѣсни, помнѣше цѣли стихове отъ тѣхъ — царь Никифоръ отъ Цариградъ потегля къмъ Балкана срещу Оруна, и Косара девойка; това е Качичъ, залуталъ се чакъ до Търново; помнѣше ги съ изговора ийе — „бийеломе". — Като старши чиновникъ за особени порѫчки въ Сливенъ (презъ губернаторството на Иванова) пропѫтувалъ всички мѣста чакъ до Агатополъ, Бунархисаръ и т. н., подъ разни предлози, като казвалъ, че сега му е времето. Имало гърци нестинари огньопоклонници при морето нѣкѫде си при Василико, молѣли се предъ иконата на св. Константинъ и прескачали огънь, нѣкакви си повѣрия, сега отчасть изчезнали. Населението тамъ по крайморието било отчасть отъ Трапезундъ, говорѣло тамошно наречие. Славейковъ го викали въ Пловдивъ да сътрудничи въ съставянето на читанки за горнитѣ класове (следователно и тамъ искатъ подобно нѣщо), ала нему му се не ще да се залавя за такава работа. Той би се обърналъ тамъ за помощь за пословицитѣ, ала мисли, че е „борчлия" най-напредъ тукъ да направи постѫпки. Нѣкои негови рѫкописи отъ 1877 г. сѫ се запазили въ Цариградъ у сина му, описание на Жеравна и т. н. Стана дума и за войницитѣ, дервенджиитѣ, харбаджиитѣ и т.н. Между Панагюрище и Коприщица имало голѣма разлика въ диалекта: въ Коприщица билъ твърдъ, нѣмало нищо омекчено: скàпо, пàт, мàж, ован, Панагюрскиятъ се доближавалъ къмъ Ихтиманъ и Самоковъ (въ Панагюрище людиıe, κлючь). Чистъ билъ езикътъ въ Срѣдна гора, Тетевенско, Етрополско, дори и къмъ Плѣвенско, на границата — той би трѣбвало да бѫде писменъ езикъ. Припомня си една хороводна пѣсень отъ детинство: „Разигра се България, помири я младо турче" и т. н., историческа реминисценция. Често въ разговора си спомняхме, колко много работи сѫ съвършено забравени въ последнитѣ години, времето лети, кой знае, да ли много нѣщо ще остане, много нѣща сѫ изчезнали отъ неговата паметь. Nota bene: етимологическитѣ названия и производства около Твърдица. Споменахъ му за пѫтописитѣ отъ 16. в., за известията за Фружинъ, Шишмановичъ, за известията за царь Срацимиръ и т. н. „Много работа, има за нѣколко поколѣния, трѣбва веднажъ да се захване." Разправи ми и за Богоридовци, не знаели български, описа Стефанаки, какъ билъ у него около 1858 г. по църковния въпросъ съ Търновската депутация, най-вече селяни; говорилъ съ тѣхъ гръцки и по-вечето турски, а когато се оплаквали отъ патриаршията, казалъ „бенѝмъ христианлѫкѝмъ" — моето християнство е по-друго, отколкото тѣхното (на гръцкитѣ владици), съ нѣкаква си усмивка. Неговиятъ братъ билъ голѣмъ неприятель на патриаршията, и гърцитѣ много се радвали, когато умрѣлъ. Говорихме и за отношенията на Богоридовци къмъ Софрония, какво ще да е приблизително роднинството имъ, най-добре щѣлъ да знае г. Кръстьовичъ. Стана дума и за това, че Раичъ и Паисий лично сѫ се срѣщали, безъ всѣко съмнение; той, безъ да знае за това, което въ моята история е писано, предполага въ споменатата статия.

Подиръ пладне имаше министерски съветъ за срока,кога трѣбва да престане да се дава назадъ имота на турцитѣ, които се не връщатъ (чл. XII). Сѫдилищата сами, споредъ турскитѣ закони, безъ да питатъ министра, направили окрѫжно — ein Bezirksrichter [единъ сѫдия въ окрѫженъ сѫдъ] прави тълкования къмъ Берлинския договоръ! Дипломатитѣ се намѣсиха въ тази работа. Берлинскиятъ договоръ не предвижда срокъ. Трѣбва да се продължи, Желѣзковичъ и Теохаровъ сѫ противъ, Вълковичъ, азъ, Начовичъ за — срокътъ бѣ продълженъ по мое предложение до 1 нoемврий. Ще се съобщи съ всички мотиви и въ турскитѣ вестници въ Цариградъ, съ туй ще се подтикне Портата да поднови дипломатическитѣ си отношения. — После дълго се разисква за Варненската желѣзница. България предлага 1 милионъ, платимъ по valeur въ деня на Берлинския договоръ, англичанитѣ искатъ 3 ¹/₂ милиона. Préjudice [въ вреда] на останалитѣ кредитори въ Турция. Реши се да се проучи въпросътъ отъ комисия: Queilié и т.н.

Днесъ въ канцеларията посетители единъ следъ другъ, много праздни приказки. Конфиденциално писмо отъ Силистренския префектъ, дали пристигналото тѣзи дни писмо отъ Силистра отъ г-жа Анти Енчева противъ Хр. Цаневъ е наистина отъ нея. Черневъ признавалъ, че е посрѣдничилъ за кореспонденцията между Цанева и нея. Стoяновъ днесъ е много ядосанъ — скаралъ се преди пладне съ Стоилова и Д. Хранова въ канцеларията на министерството на външнитѣ работи. Написахъ докладъ за отпущане на 2000 фр. за пословицитѣ на Славейкова, за да може да почне печатането имъ (въ Пловдивъ). Стояновъ предупреждава, че щѣлъ да изпапа паритѣ, той ималъ нужда отъ тѣхъ още тукъ за изплащане на дългове, нищо нѣмало да напечата, правилъ го е вече толкова пѫти; той предупреждава и за броя на пословицитѣ — не били 16,000, то е само за да се покаже. — Настоявамъ непрекѫснато за Книжовното дружеството, ала главата на Стоянова е пълна съ други работи.

Боли ме глава и не съмъ за нищо. Днесъ вечерьта има балъ въ военния клубъ, ала нѣма да отида. Страшна каль, снѣгътъ се топи, на далеко мъгла.

14/26 януарий, четвъртъкъ. Днесъ се отвори държавниятъ съветъ. Завчера вечерьта пристигна Икономовъ, вчера преди пладне се представи на княза заедно съ Стоилова. Днесъ на 11 ч. се събраха членоветѣ на брой 7 въ пространната зала на Народното събрание (Икономовъ, Грековъ, Тишевъ, Даскаловъ, Бурмовъ, Йорданъ Тодоровъ, Михаиловски) и министритѣ безъ генерала. Освенъ тѣхъ тукъ бѣха Горбановъ като журналистъ и префектътъ Храновъ. Дѣдо Мелетий съ 3 попа направи водосветъ. Всички бѣха en frac, Михаиловски съ бѣла жилетка. Слънцето свѣтѣше вѫтре, нѣмаше пердета, вънъ бѣше студено. Следъ водосвета Икономовъ държа хубава дълга речь за важностьта на държавния съветъ. И Мелетий каза нѣколко думи. Следъ това съ файтони цѣлата държава отиде въ двореца, около 8 коли. На 12 ч. бѣхме приети отъ княза. Въ антрето бѣха Ридезелъ, Масаловъ, Корвинъ, Мариновъ en grande tenue, Стоиловъ като подофицеръ. Икономовъ държа кѫса речь, много хубава: ние сме началото, следъ насъ ще дойдатъ по-добри. Князътъ чете отговора си на български, като препорѫчваше да се изравни разликата между България и Румелия, което ще докара поправка на Берлинския договоръ; нуждна е главно законодателна дейность. Отговори пакъ Икономовъ. Князътъ попита, где е Балабановъ; той нито се е дори подписалъ на поканата, говорѣлъ (на Бурмова), че нито е приелъ, нито е отказалъ, Икономовъ съжалява, нѣмало излишна интелигенция, загуба. После князътъ говори съ всѣкиго. Новото помѣщение ще бѫде готово следъ 2—3 седмици, то се намира до новата княжеска канцелария въ кѫщата съ тритѣ отдѣления на Адженова. На мене каза, че много го интересува училищната статистика, сега отпечатана въ Държавенъ вестникъ. Турчинътъ Мехмедъ Али навѣрно днесъ ще пристигне, турцитѣ отъ всѣкаде телеграфически благодарятъ на княза, доволни сѫ; той носилъ „вериги" презъ войната въ Русчукъ като защитникъ на българитѣ — баща на Ниази бей.

Подиръ пладне на 2 ч. стана първото заседание, на което присѫтствуваха сѫщитѣ, освенъ Желѣзковича. За секретарь Икономовъ предложи Пѣйова, но после стана дума за Йос. Ковачовъ, който бѣ приетъ отъ всички, съ 8000 фр. заплата. За подсекретарь се опредѣли максимална заплата 5000 фр. (кандидатъ е Ташикмановъ), за архиварь 2400, 2 писари по 1800. За Горбанова като секретарь никой не отвори уста. Следъ това Γреκοвъ чете списъка на французки юридически книги, които ще трѣбва да се порѫчатъ, върху това се говори до 5 часа. Утре на 11 ч. съветницитѣ сами ще продължаватъ. Икономовъ въ началото на заседанието каза, че приелъ председателството за да се почне, не било за неговитѣ „плещи", нека следъ това да си избератъ другиго — възразиха му, Spiegelfechterei [лукавствуване]. Началото е добро и много обещаваще.

Тѣзи дни, понедѣлникъ, вторникъ, срѣда, всѣки день имаше министерски съветъ. Въ понедѣлникъ се разглежда аферата Копиткинъ, който самъ бѣ призованъ. Строителното отдѣление издало и бюджетъ за 1882 г.! Похарчени сѫ 600,000, нуждни сѫ още 700,000, а цѣлото Петроханско шосе ще струва 3—4 милиона, ако трѣбва да се довърши! Мѫтна вода. Копиткинъ самъ ще си замине. Желѣзковичъ спомена за „Черната джамия" (че ние ще отидемъ въ нея!). Бюджетътъ сега е 2,100,000: 700,000 на Адженова за ломскитѣ chaussées, 300,000 за повръхно довършване на тази работа, 500,000 за двореца, 250,000 за други лански дългове, всичко на всичко ще останатъ, каже, около 100,000. Копиткинъ порѫчалъ инжeнери отъ Русия, каза му се, че нѣма пари за строежъ, та нѣма нужда и отъ скѫпи инженери съ 16,000, 24,000 фр., нѣмало би какво да вършатъ. Следъ това се говори за назначенията, размѣстванията, македонскитѣ работи, екзарховитѣ пари, беглика (контролата) и т. н. Спороветѣ съ консулитѣ за полупроцентния сборъ, за затварянето на дюкяна на Rouvier (Грековъ е виновенъ, подвелъ го, или вѣроятно Молловъ „му подлѣлъ вода"; пропустналъ международнитѣ формалности), острата нота на Шефера за това.

Въ срѣда бѣхъ у княза. Предаде ми молбата на Горанова за мнение, днесъ вечерьта го написахъ. Каза ми, че Горановъ поддърѫалъ консерваторитѣ, sammeln solches Volk, особено Горбановъ, besser den Menschen ganz zu vernichten als solche Geschichten und Schreiereien zu zulassen. Указа за 2000 фр. за Славейкова князътъ не подписалъ: консерваторитѣ щѣли да вдигнатъ врѣва, Славейковъ, може би, щѣлъ да ги пропилѣе за „Независимость", инакъ би било ако рѫкописътъ се печаталъ тукъ, въ Държавната печатница — щѣло да бѫде чисто литературна работа. Историята съ препорѫката, дадена на единъ черногорецъ отъ Славейкова до Дондукова, съ оскръбления за принцъ Батенбергъ, и черногорецътъ отъ Пловдивъ вмѣсто въ Одеса дошълъ тукъ въ София!

Презъ нощитѣ писахъ статията за Срацимиръ Видинския царь. Вчера я четохъ на Стоянова, който вечерьта бѣше у мене. — Въ вторникъ вечерьта у Цанкова имало събрание, били около 80 души, присѫтствували и Балабановъ и Помяновъ, който тамъ ораторствувалъ de viribus unitis. — Лошо впечатление прави на Адженова октроата, не само върху Viktualien [хранителнитѣ продукти], ами пъленъ Binnenzoll [вѫтрешно мито]. — Миналата недѣля цѣлия день изгубихъ съ освещението на новото военно министерство, следъ водосвета на пладне имаше закуска, князътъ бѣше тамъ, дипломатическитѣ агенти въ униформа (Брауншвайгъ, Бигелебенъ, Груичъ, Гика), азъ съ Грекова и Гюзелева и Адженова бѣхме на съседната масичка въ най-добра позиция. После настѫпи изобилно пиене на шампанско, ала азъ на 1¹/₂ ч. скришомъ уфейкахъ. Подиръ пладне ходихъ у Златарски, после у Стоилова, ала размѣнихъ само нѣколко думи съ него: мислѣлъ, че ще си замина следъ нападкитѣ въ „Български гласъ". Въ това време той бѣ бърже повиканъ у княза, азъ чакахъ цѣлъ часъ, ала не го дочакахъ, и изобщо съ него днесъ не говорихъ. Той ходи като сержантъ и тѣзи дни ще държи изпитъ.

17/29 януарий, недѣля. Презъ нощитѣ работя за довършване на статиитѣ за Периодическо списание. Днесъ предадохъ на Стоянова увода къмъ Срацимира, вчера довършихъ ревизията на географическата статия. Отъ Вацова взехъ днесъ календара на Хаджи Найденъ и натъкмихъ за Периодическо списание „народната" пѣсень за царь Шишманъ. — Днесъ подиръ пладне ходихъ у Икономова, който живѣе у д-ра Петровича. Въ вторникъ ще има заседание, кани учтиво; говорихме за правилника; Бурмовъ страшно много говори, просто ужасъ; показа ми писмо отъ Блъскова, много се радва, че сме
му откупили 120 екземпляра отъ неговитѣ книжки. Стана дума за Климента, ще си остане владика: вижда се, че е приготовлявано отъ по-дълго време. Икономовъ е пъленъ съ надежди. — Стоилова два пѫти търсихъ, ала не го намѣрихъ, като че се крие отъ мене. — После отидохъ у Бигелебенъ. Пита ме, вѣрно ли е, че съмъ искалъ да си дамъ оставката, азъ му изложихъ доста обширно положението. Срещнахъ днесъ Шефера. — Французки отговоръ на писменото оплакване на Горанова, като обяснение на княза, написахъ въ четвъртъкъ вечерь, прочетохъ го въ петъкъ въ нашата канцелария и го предадохъ въ сѫбота въ княжеската канцелария, всичко е съобщено подробно и основно съ дати и нумера. Князътъ челъ и се смѣлъ, има въ обясненията пиперливи нѣща. Днесъ преди пладне получихъ неочаквано писмо отъ Корвина и въ него друго отъ княза: „Seiner Excellenz dem Minister der Volksaufklärung. 7/29 Januar 82. Ich danke Ihnen sehr, mein lieber Minister, für Ihren interessanten Bericht über Qoranoff; ich habe ihn mit grossem Interessegelesen und möchte ich nicht Goranoff wünschen durch sein Benehmen die Veröffentlichung dieses Berichtes herbeizuführen. Ihr Alexander" [До Негово Превъзходителство Министра на народната просвѣта. 7/29 януарий 82. Много Ви благодаря, любезни ми министре, за Вашето интересно изложение за Горанова; азъ го четохъ съ голѣмъ интересъ и не бихъ желалъ Горановъ съ своето държане да докара обнародването на това изложение. Вашъ Александъръ].^*)[3] Горановъ билъ въ петъкъ у Стоянова и му челъ победоносно своето французко заявление dans le français arménien ou du dragoman, Стояновъ го срѣзалъ. Вчера Горановъ билъ забелязанъ въ гостилницата „Искъръ" цѣлъ попаренъ и смаянъ. Димовъ твърди, че българската интелигенция, когато е дошла на бѣлъ свѣть, е родила и двама „изроди", това били Горановъ и Вълко Нейчовъ, и двамата луди.

Вчера отъ сутриньта се носѣше слухъ изъ града за революция въ Бѣлградъ. До днесъ нищо по-подробно не зная. Миналата седмица всѣко следпладне имаше заседание, само въ петъкъ почивка. Въ сѫбота азъ предложихъ на разискване аферата съ процеситѣ на Кермекчиева, реши се да не се водятъ, ами да се приключатъ „по миролюбивъ начинъ". Мистериозна афера — 2 турски офицери пристигнали въ Кюстендилъ. Копиткиновата афера все повече и повече вони. — Държавниятъ съветъ въ петъкъ се събралъ, било възложено на Грекова да направи правилникъ. Кореспондентъ на Московсκiй телеграфъ е едно „хлапе" Ποποвъ отъ Варна. Балабанοвъ се разхожда съ него! — Кривошиевата актьорска история излиза на яве, бойове и схватки. - Баща ми отъ Нова година не ми е писалъ. — Ив. Ев. Гешовъ станалъ директоръ на финанситѣ въ Румелия. — Въ днешния Бълг. гласъ има съобщение, че известниятъ политически хамелеонъ небългаринъ неотколе билъ на соарето на либералитѣ и танцувалъ тамъ съ двама ексминистри до 4 ч. сутриньта. — Сръбскитѣ желѣзнични работи се заплитатъ съ фалимента тѣзи дни на Bontoux.