Божидар Ивков

СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ НА ВИДИМАТА ИНВАЛИДНОСТ

3. АНАЛИТИЧНИ РЕФЛЕКСИИ

Личностно-социални последствия от уврежданията

Това са последствия от физическите увреждания на тялото, породени от мускулната дистрофия, имат характера на „косвени въздействия”, които са резултат и от условията. Тези последствия и резултати са добре описани и изследвани в множество публикации, посветени на тези въпроси (Burns et al. 1990; Barnes 1990; Davidoff et al. 1990; DeJong, Brannon 1998; DeJong, Palsbo et al. 2002; Lutz, Bowers 2005; Oliver 1996c и др.). Към тях могат да се причислят:

● по-уязвим здравен статус – „Значи защото тя се развива не само в краката, но и в ръцете, и в гръбнака, и въобще изцяло” (Лора). Промяната в механиката и функционалността на тялото води и до отслабване на съпротивителните сили на организма. Отслабването на мускулите и с напредване на възрастта започва да създава проблеми с дишането и т.н.

„...за да се поддържам... всяка пролет и есен ходех в Кокаляне... има една болница за долекуване и рехабилитация. Ходех там, правех рехабилитация, упражнения, физиотерапия... започнах рехабилитацията да си я правя в Стара Загора, в дома за инвалиди. Всяка зима, някъде януари, февруари или февруари, март месец , аз по два месеца ходех, всяка зима ходех там” (Пламен);

● пораждане на вторични увреждания – мускулната дистрофия често води до различни вторични увреждания. Например Лора изпитва болки в едната си тазобедрена става – „имам луксация на десния крак горе иии... започва да ме боли от годинките, от времето, кат при промяна на времето...”. Отслабването мускулите при Пламен води до счупване на крака – „След това... си счупих крака... Счупих си крака, не можах да се изправа, щото вече имах отслабнали мускули на ръцете, не можах да се изправа на патерици...”.

● ефекти от провеждано лечение – това са състояния, породени например от странични ефекти от лекарства или умора и загуба на устойчивост, свързана с лечението и медицинската рехабилитация.

● зависимост от други хора – „...като се разболяха... и двамата ми братя – единия на 17 влезе в „Пирогов”, другия на 19. Значи тия три, четири дни, пет дни докато ги изкарах имах чувството накрая, че шъ умра. Но добре че имах една така жена... тя не ме изостави. И оцелях, оживях. Аз мислех, шъ умра за тия пет дена... Ето един колега по съдба с мойта диагноза, но е по-младичък... да му шофират колата, да го сваля по стълбите заради асансьорите” (Лора).

„...защото аз с гипс бях шест месеца и ми беше много трудно вкъщи... има едно състояние, на което аз му казвам „болнична психоза”. Просто се досаждаш и на другите, почваш да се глезиш... досаждаш и на другите, пък и на себе си тормозиш. Бях на кревата – четири месеца аз изобщо не ставах, бях с гипс, гипсов ботуш... иии затова след като ми отрязаха до коляното гипса и можех вече да сгъвам крака и да сядам в количката, въпреки че бях с гипс, аз отидох в Стара Загора...” (Пламен)

● допълнително финансово натоварване – „...аз наистина давам, за 15 минути давам три лева... И така по десет, по дванайсет лева – зависи колко часа е била при мене... Значи той дава и три лева на час...” (Лора).

„Проблемите бяха просто... донякъде и от финансово естество, защото те бяха малко по-добре финансово – нейното семейство. Пък тука – аз пенсионер и наш’те пенсионери – нямахме такива големи възможности” (Пламен).

Тези личностно-социални последствия от уврежданията при хората с мускулна дистрофия оказват силно влияние върху живота им, като предизвикват по-честа хоспитализация (Пламен), необходимост от по-голяма бдителност в близките (Ваня), натоварване на личния и семейния бюджет (Лора, Пламен) и т.н. Всички те могат да имат много разрушително влияние и последствия за живота на човека с мускулна дистрофия.