Божидар Ивков

СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ НА ВИДИМАТА ИНВАЛИДНОСТ

3. АНАЛИТИЧНИ РЕФЛЕКСИИ

3.1. ИСТОРИЯ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА

Различното влияние на социалната среда и контекст започват още в процеса на „първичната социализация” (Бъргър, Лукман 1996: 155-164) на респондентите, когато се конструира „първият свят на индивида”. Тази конструкция се изгражда не само от „доверието към личностите на значимите други, но и към техните дефиниции на дадена ситуация” (к.м. –Б.И.) (пак там: 162). Тези разлики се виждат в различните значения, които са запазили респондентите от детството си за началото или същността на тяхното заболяване.

При Лора значение се придава на уплахата от куче, при Ваня причината за възникването и развитието на дистрофията се припознава в некачествената ваксина срещу полиомиелит. При Пламен почти не се различава осмисляне на началото на заболяването – веднъж защото е оставен на грижите на баба си и на съседите, втори път защото при него развитието на болестта протича по-бавно. При Иво първоначалните значения на болестта, продуцирани от социалния контекст, изграждан от значимите други, са „погълнати” и „размити” от и във времето.

При Лора, Ваня и Пламен диагнозите са поставени сравнително късно, години след началото на хроничното заболяване, когато то вече е предизвикало появата и развитието на множество тежки, видими увреждания. Първоначално Лора се придвижва „с бастунче”, но все още ходи, когато тръгва на училище. На 4 години „съм спряла да се движа, не съм... можела да ходя”, казва Ваня. Пламен се движи на пръсти, но има възможност да се „потопи” в широката социална среда, обкръжаваща непосредствено семейството му – той расте с връстниците си. Иво не предоставя информация за първите си години с мускулна дистрофия, но най-вероятно е бил в състоянието на Ваня, защото не е могъл да тръгне на училище.

Биографичните наративи за възникването и развитието на хроничното заболяване на респондентите поставят няколко важни, относително самостоятелни, но и взаимосвързани въпроса.