ПО ПЪТЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ — НАПРЕД КЪМ НОВИ УСПЕХИ И ПОБЕДИ

Никога в своята история България не е имала толкова и такива крепки международни връзки, толкова и такива верни приятели както сега. През изтеклите пет години бяха осигурени непоклатими гаранции на нашата национална независимост и териториална цялост. Основата на тези гаранции е нашата дружба със Съветския съюз. Затова тази дружба е крайъгълният камък на цялата наша политика. Съветският съюз от своя страна, като социалистическа страна, няма и не може да има цели и задачи, противоречещи на интересите на нашия народ и на който и да било друг народ в света.

Подло дезертиралите в лагера на империалистите предатели на социализма от кликата на Тито, за да угодят на своите господари от Ню Йорк и Лондон и в стремежа си да подкопават естественото чувство на доверие и приятелство на югославските народи към Съветския съюз, армията на който освободи и тях от германското иго, издигат сега планини от клевети и провокаторски лъжи по адрес на Съветския съюз. Само презрени бегълци от фронта на борбата за траен мир между народите и ревностни агенти на подпалвачите на нови войни, само заклети, злостни врагове на мира и социализма могат да държат такъв език и да имат такова поведение към Съветския съюз — опората на мира и социализма в света. Коварството и предателството на титовата клика, разобличено с такава сила от съветските ноти през последно време, показват най-нагледно какво представлява национализмът, каква вреда носи той за народнодемократическите страни. Предателският национализъм е знаме на врага. Титовци под това знаме днес излизат като авангард на международната империалистическа реакция и агресия. Като глашатаи и копиеносци на капиталистическата реставрация, на империалистическите планове за нови походи срещу Съветския съюз те под това знаме раздухват несъгласие и размирици на Балканите. Така нареченото «строителство на социализма» без помощта и в борба против Съветския съюз и страните с народна демокрация е гнусен, но прозрачен параван на титовските агенти на империализма, който е предназначен да прикрие тяхната измяна и преминаването на Югославия в лагера на враговете на мира, демокрацията и социализма. Никакъв социализъм титовци не строят. Нищо общо със социализма няма и не може да има гестаповският терор, който вилнее в Югославия срещу комунистите и привържениците на мира и братството между народите. За какъв социализъм може да става дума в Югославия, когато кликата на Тито се намира в сговор с империалистическите вълци, когато известната империалистическа, така наречена Възстановителна международна банка туря ръка на югославското народно стопанство? И хитлеристите строяха фабрики и заводи, и те правеха пътища мостове и железопътни линии, издигаха дворци за своите велможи и сатрапи, но никому от честните и здравомислещи хора в света не е идвало на ум да ги счита за социалисти и тяхното строителство — за социалистическо.

Нашият народ на 9 септември, благодарение
победите на Съветската армия, отхвърли империалистическия ярем и ияма да позволи никому да го връща към него. Главната гаранция против подобно възвръщане той с право вижда в своята ненарушима дружба с великия Съветски съюз и страните с народна демокрация, в крепнещия от ден на ден лагер на демокрацията и социализма, в могъщото световно движение за траен мир.

Ние считаме за свой пръв патриотичен дълг — да крепим с всички сили българо-съветската дружба, дружбата с народнодемократическите страни, да участвуваме с най-голяма енергия в обхваналото всички народи и страни движение за мир и против подпалвачите на нова война, начело на което движение стои Съветският съюз. (Ръкопляскания.)

II. НАШИТЕ УСПЕХИ ЗА 5 ГОДИНИ

Другари и другарки! Граждани и гражданки на Народната република България!

Нека в този тържествен за нас ден хвърлим внимателен поглед върху изминатия от нашия народ път от 9 септември 1944 година насам, нека се вгледаме по-отблизо в онова, което той можа да постигне през тези изминати пет години.

Ние наистина можем е извършеното през тези пет години да излезем пред света с гордо чело и с ясното съзнание, че от 9 септември насам нашата страна не само върви по единствено правилен път, но вървейки по този път, е постигнала крупни успехи, такива успехи, които изменят издъно нейния политически, социално-икономически и културен облик, които й предопределят небивал всестранен разцвет в близко бъдеще.

Какво беше България преди 9 септември 1944 година?

Тя беше фактическа полуколония на германския империализъм с крайно слаба тежка промишленост, с извънредно изостанало селско стопанство, с варварски фашистки режим, който държеше в безправност трудещите се, безмилостно ги експлоатираше и подлагаше на зверски преследвания техните организации и освободителната им борба. Тя беше плячка в ръцете на хищните капиталистически клики, начело с кобургската династия, които не бяха нищо друго освен посредници на чуждестранния капитал в експлоатацията на нашия народ и се интересуваха само от комисионните, печалбите и изгодите, извличани от безмилостния грабеж на народния труд и богатствата на страната, които и не помисляха да създават крепка национална индустрия, които не бяха в състояние да повдигнат селското стопанство, да го механизират и направят сигурен източник на суровини за индустрията.

Вследствие престъпното управление на тези
хищни и паразитни клики, превърнали се в агентура на чуждия империализъм, нашата страна беше извънредно изостанала в своето икономическо развитие, докарана до просешка тояга. Бидейки оръдие на германския империализъм, тя преживя две големи разорителни за нея национални катастрофи и през годините на Втората световна война достигна до положението да играе, въпреки волята и интересите на народа, позорната роля на хитлеристки сателит. Жестоко ограбена, с разнебитено народно стопанство, тикната в задънена улица, очернена в очите на свободолюбивите народи и напълно изолирана от тях, нашата страна беше изпречена пред трета, още по-страшна, гибелна за нея национална катастрофа, от която едва беше спасена от Съветската армия и Деветосептемврийското народно въстание. Такава България получи в наследство Отечественият фронт на 9 септември 1944 година.

Тази стара, буржоазно-фашистка, докарана до положението на васал и сателит България принадлежи на миналото.

Създадена е нова, народнодемократическа, независима и жизнеспособна, пълна с енергия Димитровска България (Бурни ръкопляскания), която, в братски съюз и сътрудничество със Съветския съюз и народнодемократическите страни, смело крачи по пътя към социализма.

Вземайки на 9 септември 1944 година в свои ръце властта, трудещият се народ, обединен в Отечествения фронт, начело с работническата класа, коренно промени външната политика на България. Правителството на Отечествения фронт още на 9 септември, в деня на въстанието, влезе в преговори с представителите на съветското командуване, за да сключи примирие и за да се разработи план за съвместни военни действия против хитлеристките войски. То веднага обяви война на хитлеристка Германия и мобилизира всички материални ресурси на страната за тази война. Участието на България на страната на победоносните съветски войски във войната орещу хитлеристка Германия, организирано и проведено от отечественофронтовското правителство, не само изми позора, лепнат върху името и честта на нашата страна от фашистките управници, но и спечели симпатиите и подкрепата на международната демократическа общественост, даде й възможност да сключи в Париж възможно най-благоприятния при създадената обстановка мир. Благодарение на това и на оставените в България братски съветски войски, на безкористната поддръжка на Съветския съюз нашата страна беше предпазена от униженията и жестокостта на чужда окупация, от разпокъсване на нейната територия. Тя запази цялостта на своята земя и осигури националната си независимост. Опряна на дружбата си със Съветския съюз, тя получи признанието на всички държави, установи редовни дипломатически отношения с почти всички страни, с които е имала такива отношения преди войната. Договори за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ я свързват със Съветския съюз и с всички народнодемократически страни.