ПО ПЪТЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ — НАПРЕД КЪМ НОВИ УСПЕХИ И ПОБЕДИ

С желязна ръка правителството на Отечествения фронт разгроми монархо-фашистката клика и германската агентура в страната, сурово наказа виновниците за разбойническия съюз с германския империализъм, разчисти пътя за пълнокръвното и най-активно участие на трудещите се в управлението на страната.

«Нови хора, хора из недрата на работническата   класа,   на   народа   —   както казва др. Г. Димитров, — застанаха качело на управлението. Грамадни пластове, притиснати под ботуша на фашистката  диктатура, се пробудиха за активен и пълнокръвен  политически  живот и под  ръководството на Партията навлязоха в органите на политическото, обществено, стопанско и културно управление на страната.»

В страната закипя невиждан   по   своя размах, по своята дълбочина и сила политически живот. В небивали размери се развиха политическите, обществени, стопански и културни  организации на трудещите се. Бяха не само възстановени, но и разширени и гарантирани демократическите права и свободи на народа, за да може той да бъде истински господар на съдбините си.

Отечественият фронт даде равноправие на българските жени, даде   им   възможност активно да участвуват в обществения и политически живот. Днес българската жена, наравно с мъжа, взема участие във всички области на живота. Както неведнаж е отбелязвал др. Г. Димитров, тя е навлязла във всички държавни и отговорни служби, които по-рано за нея бяха недостъпни. Ние се гордеем с нашите жени — министри, народни представителки, председателки на народни съвети, учени, съдии, ръководителки на предприятия, на обществени организации, на училища, учителки и училищни инспектори, деятелки в областта на изкуството, ударнички, носителки на републикански ордени, рационализаторки, обикновени работнички и селянки: те напълно оправдаха и оправдават голямото доверие, което народната власт им оказва, и надеждите, които др. Георги Димитров винаги е възлагал на тях. Днес Съюзът на българските жени брои над половин милион членове и проявява широка инициатива и активност във всички области на държавния и обществен живот, и особено в грижите за майката и детето.

Отечественият фронт осигури на всички младежи, навършили 18-годишна възраст, правото да избират и да бъдат избирани.

Ние се гордеем е нашата златна трудова младеж, която от 9 септември насам е свързала името ои с новото строителство в нашата страна, която върви в първите редици на това строителство. Нейните трудови патриотични подвизи завинаги ще бъдат светла страница в историята на Народната република България. Народната власт на Отечествения фронт осигури широки възможности
за всестранното развитие на младежта и младежките организации. Петте години на отечественофронтовско управление са години на неспирен подем на младежкото движение. Най-важният и с най-дълбоки отражения успех на младежта през този петгодишен период е пълното идейно-организационно обединение на прогресивните младежки сили, постигнато чрез създаването на единния Съюз на народната младеж в края на 1947 година. Само за три години, върху основата на непрестанно растящото единство в редовете на Отечествения фронт, под ръководството на Комунистическата партия, бе преодоляна вредната разпокъсаност на младежките сили. Днес Съюзът на народната младеж, който носи високо почетното име Димитровски, е масова борческа организация на трудещата се народна младеж, която наброява 650,000 члена. Окриляна от големите грижи на народната власт и светлите перспективи на социализма, народната младеж се хвърли с всички сили в новото строителство, в борбата за изпълнението на народностопанските планове. През 1945 година по инициатива на младите железничари бяха създадени първите производствени бригади. Значителен принос имат младите работници във въвеждането на по-прогресивни методи в работата, в производството. Сега работническата младеж, заедно с цялата работническа класа, чрез своите качествени бригади и контролни постове, води борба за по-добро качество на производството и за повече икономии.

Най-ярката проява на активното участие на младежта в строителството е несъмнено младежкото бригадирско движение. През 1946 година работи първата младежка бригада в състав от 2,000 души. Днес броят на момците и девойките, които са преминали през националните, околийски и местни бригади за времето от 1947 година досега, достига 400,000. През 1947 година младежките бригади завършиха прохода «Хаинбоаз» и линията «Перник—Волуяк». През 1948 година — линията «Ловеч-Троян». През 1949 година те завършиха далекопровода «Курило—Пловдив» — 157 клм., далекопровода «Мездра—Червен бряг» — 50 клм., и други видове работа. Младежки бригади работят на най-крупни строителства в страната — в Димитровград, на язовирите «Росица» и «Г. Димитров», на ж. п. линия «Самуил—Силистра», в електроцентрали, на пътища и др.

Широко развитие в нашата Народна република след 9 септември получи физкултурното движение, което днес наброява 6 хиляди колектива, сектори и групи по фабрики, предприятия, учреждения и села с около 500,000 организирани физкултурници.

Организацията «Септемврийче» — организацията на нашите пионери — наброява 750,000 членове.

Над 800,000 членове има днес Общият работнически професионален съюз. 1,400,000 селяни са организирани в Общия земеделски професионален съюз. Над 1 милион български граждани и гражданки членуват в Съюза на българо-съветските дружества, близо половин милион — в читалищата. Работят активно още цяла редица обществени, стопански и културни организации. На втория конгрес
на Отечествения фронт др. Георги Димитров с право
заяви, че у нас

«едва ли ще се намери български гражданин и гражданка, които да не влизат в една или друга обществена, стопанска или културна организация».

Това обстоятелство свидетелствува за небивала политическа и обществена активност на населението у нас след 9 септември. То свидетелствува също така за широката обществена основа, на която почива народната власт.

Наистина, никога досега в нашата политическа история народът ни не е вземал такова съзнателно, такова широко и активно участие в политическия живот на страната. За това говорят цифрите за участието на избирателите и избирателните в изборите за върховни и местни органи на държавната власт. В изборите на 18 ноември 1945 година за Народно събрание взеха участие 86 на сто от общия брой на избирателите. В допитването за Народна република на 8 септември 1946 година — 91.67 на сто от избирателите, в изборите за Велико народно събрание на 27 октомври 1946 г. — 93.19 на сто, а в изборите за народни съвети и съдебни заседатели — 96.73 на сто.

Днес в ръцете на трудещите се в нашата страна са залите, площадите, улиците, печатниците, вестниците, списанията, радиото, киното.