ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ

ПО ПЪТЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ — НАПРЕД КЪМ НОВИ УСПЕХИ И ПОБЕДИ 

(Доклад, изнесен на тържественото събрание в София по случай петгодишнината на Деветосептемврийското народно въстание)

Другари и другарки! Граждани и гражданки!

С чувство на радост и дълбоко задоволство днес ние отбелязваме петгодишнината на деветосептемврийското народно въстание. Пет обикновени години в развитието на един народ съставляват неголям исторически срок. Петте години, изминати от 9 септември 1944 г. насам, не са обаче обикновени за нашата страна години. На 9 септември 1944 г., както неведнаж е подчертавал др. Георги Димитров, нашият народ, сплотен в Отечествения фронт и под ръководството на Българската комунистическа партия, опрян изцяло на победоносното настъпление на славната Съветска армия на Балканите, извърши исторически прелом в развитието на България.

«На 9 септември 1944 г. — каза др. Георги Димитров в доклада пред Петия конгрес на Българската комунистическа партия — политическата власт у нас беше изтръгната от ръцете на капиталистическата буржоазия, на експлоататорското монархо-фашистко малцинство и премина в ръцете на грамадното мнозинство от народа, на трудещите се от градовете и селата, при активната и ръководна роля на работническата класа и нейния комунистически авангард.»

По такъв начин на 9 септември 1944 г. се извърши коренно изменение в характера, в назначението и ролята на държавната власт: от инструмент за потисничество и експлоатация на трудещите се в полза на капиталистите тя става инструмент за ликвидация на капитализма, за постепенно освобождение на трудещите се от всяка експлоатация. Деветосептемврийското въстание откри пътя за построяването на социализма в нашата страна.

I. ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ И БЪЛГАРО-СЪВЕТСКАТА ДРУЖБА

Главната особеност на Деветосептемврийското народно въстание е тая, че то ое съчета с победоносното настъпление на Съветската армия на Балканите. Това съчетание не само осигури неговата победа, но то му
придаде голяма сила и размах. Както посочи
др. Георги Димитров, тъкмо поради това

«Набираните в течение на две десетилетия омраза против фашизма и решимост на трудещите се маси за разправа с него избликнаха неудържимо и пометоха с един замах фашисткия режим.»

Антифашисткото народно въстание не можеше да не разтърси из основи капиталистическия ред в страната. Който се заемаше да премахне из основи фашизма в страната, да я освободи от империалистическата зависимост, той не можеше да не посегне върху основите на капитализма.

Деветосептемврийското въстание постави началото на такива дълбоки политически, социални, икономически и културни преобразования, които подготвиха условията, за да се създаде и укрепи у нас истинска народна демокрация — своеобразна форма на пролетарската диктатура. Национализацията на капиталистическите предприятия и банки, проведена, както е известно, в края на 1947 година, беше решаващата стъпка в това отношение. Нашият път на развитие към социализма се ясно определи. Построяването на социализма, на неговите икономически и културни основи стана насъщна жизнена практическа задача, стана генерална линия на цялото наше развитие. И в деня на петгодишнината на Деветосептемврийското въстание ние със законна гордост правим преглед на големите наши успехи в движението ни по пътя към социализма, в нашата преобразователна работа във всички области на живота, с която целим да осигурим небивал възход и разцвет на нашата родина и да повдигнем жизненото равнище на трудещите се.

Но ние не бихме имали това щастие, не бихме разполагали с тази възможност, ако не беше победата на Съветския съюз във Втората световна война, ако не е налице неговата мощ, неговият огромен международен авторитет и престиж, ако не е неговата постоянна неоценима помощ.

От ярема на фашизма и империалистическата зависимост нашата страна беше освободена от Съветската армия, от потомците на ония, които в 1877 година я освободиха от петвековното турско иго. (Бурни ръкопляскания.) Широкото народно антифашистко движение, ръководено от Комунистическата партия, което на 9 септември 1944 г. прие формата на въстание, се съчета, както казах, с победоносното настъпление на Съветската армия-освободителка. Нашият народ посрещна с нескривана радост обявеното от съветското правителство на 5 септември 1944 г. състояние на война с фашистка България. Той разбра съвършено ясно решаващото значение на този акт за съдбините на България. Нашият народ ликуваше, когато братските освободителни войски на 8 септември 1944 г., преследвайки отстъпващите германски части, навлязоха на българска територия. В тази обстановка стана възможна народната деветосептемврийска победа.

Ето защо, събрани, за да чествуваме петгодишнината на Деветосептемврийското въстание, да направим преглед на достигнатите през изтеклите пет години успехи, както и да спрем вниманието си върху главните наши предстоящи задачи, първата наша дума — дума на гореща признателност и дълбока благодарност — ние трябва да отправим към Съветския съюз, към неговата славна и легендарна армия — Съветската армия, към великия вожд и учител на съветските народи и наш вожд и учител, вожд и учител на цялото прогресивно човечество — генералисимус Сталин. (Продължителни и бурни ръкопляскания и «ура».)

Ненарушимата българо-съветска дружба е главната основа на нашето съществуване като самостоятелна нация. Без ненарушимата българо-съветска дружба, без нашата искрена признателност и вярност към Съветския съюз, към изпитаната и мъдра Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), към другаря Сталин — нашия най-голям покровител и защитник — националната независимост на нашата родина е немислима. Без това няма истински български патриотизъм. Не може да обича България и не обича България оня, който не поддържа българо-съветската дружба, не работи, за да я укрепва и разширява. Знаменитите думи на другаря Георги Димитров за това, че

«Няма и не може да има здравомислещ българин, обичащ своята родина, който да не е убеден, че искреното приятелство със Съветския съюз е не по-малко необходимо за националната независимост и процъфтяването на България отколкото слънцето и въздухът за всяко живо същество»

— тези думи са за изстрадалия наш народ извод от целия негов исторически път. Нашият народ в огромното свое мнозинство чувствува и знае, че тъкмо жизнените национални интереси на нашата страна диктуват политиката на най-тясна, ненарушима дружба със Съветския съюз.

Съветският съюз ни избави от германската империалистическа зависимост. Той спаси нашата страна от реалната опасност от чужда империалистическа окупация, от участта на положението, в което се намира сега монархо-фашистка Гърция. Не друг, а Съветският съюз ни се притече на помощ, за да възстановим разнебитеното наше стопанство. Нима без поддръжката на Съветския съюз ние бихме могли да имаме народна демокрация и бихме били в състояние да насочим развитието на нашата страна по пътя към нейния национален и социален възход? Не, не бихме могли. Пресен и ярък пример за неоценимата помощ, която Съветският съюз неизменно ни оказва, са сто и шестдесетте хиляди тона пшеница, която съветското правителство ни отпуска взаимообразно поради лошата наша реколта тази година. (Ръкопляскания.) Затова първата си дума в деня на петгодишнината на Деветосептемврийското въстание — дума на гореща признателност и дълбока благодарност — ние отправяме към Съветския съюз, към неговата героична армия, към великия Сталин. (Бурни ръкопляскания.)

«Ние ще останем — заяви др. Георги Димитров пред Петия конгрес на Българската комунистическа партия — завинаги благодарни за онази неоценима и своевременна помощ, която получаваме от Великата болшевишка партия, преди всичко лично от другаря  Сталин, чрез съвети и разяснения по въпросите на политиката на нашата
партия като ръководна сила на народната демокрация...»