| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения, и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
„Носталгията” на Петър Манолов
П. Манолов: „Имам подозрение, че поетичната съдба е несрета. Защо мисля така ли? Ще ви кажа. Аз бях срамежливо дете, но майка ми ме научи да рецитирам стихотворенията на Христо Ботев и от пет-годишна възраст разбомбвах провинциалната селищна дрямка. Тогава радиоапаратите бяха голямо събитие, и живият човешки глас имаше реална стойност. Като сега си спомням, че не съм разбирал много от смисъла на словосъчетанията и съм изговарял гордите думи „Жив е той, жив е!” като собствено име: „Живето, жив е!” Рецитирах по седенки, по беленки, по мегдани и кръстопътища, и от високите клони на крайпътните дървета. Дори по Васильовден, вместо да повтарям до втръсване скороговорката „Сурва, сурва година”, имах привилегията да шибам с дряновия клон гърбовете на селяните при съпровода на Ботевите стихове. Спомням си, че на една богата сватба, пийнали сватбари ме караха да рецитирам Ботев до прегракване, напълниха цял калпак с пари, но булката се оказа крадлива и аз трябваше да се прибера в къщи ограбен – оттогава все така ми върви. По-късно завърших Софийския университет и замечтах за някое незаселено място, където да живея по простите и извечни начала – земята, въздуха, огъня и водата. Намерих такова кътче на брега на Черно море, на около две мили северно от нос Емине. Построих си къщичка, ожених се, роди ни си дете, радвахме се на началата и на поетичните мотиви, които смогвах да записвам, но се завъртя вихрушка от политически събития, свързани с грубото нарушаване на човешките права в България, и от къщичката на пустинния морски бряг, през Загреб и Мюнхен, се озовах в Париж – един не лош град за заточение на поет… Но друг е животът на 20 метра от морската вода, на бряг с каньон, прорязан от малка рекичка, с три липи стари като света, с кладенец, който си изкопахме сами, с огнище, около което да посрещаме приятели, с дървена къщичка, която по слухове през това лято е била украсявана с турски национални знамена, с които местните репресивни органи са искали да покажат на летовниците къде е живял един родоотстъпник, който заедно с Ботевите строфи е всмуквал в себе си и идеята България да се нарича Турция. Затова смея да твърдя, че поетическата съдба е несрета.” Париж, 9 септември 1989 г.
(ролка № 158)
Женски глас, говорител: .. бе изпратено чрез френското посолство писмо на академик Алексей Шелудко, член на дискусионния Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, до господин Бомель, бивш министър и председател на "Фондация на бъдещето", която организира международния симпозиум на тема: Свободата на духа и човешките измерения в Европа. Писмото бе препратено от френското посолство до г-н Ксавие Дьо Ла Шeвалери, ръководител на френската делегация на конференцията по човешките права в Париж. За Алексей Шелудко бе казано, че няма да присъства на тази конференция, тъй като не може да пътува по здравословни причини. Ще ви прочета текста на писмото на акад. Шелудко, който ни бе продиктуван на френски език по телефона тази сутрин: "Уважаеми господин Бомел, получих на 27и май любезната ви покана, изпратена на 3и април да участвам в симпозиума, предвиден за 2и юни. Не познавам практиката във вашата страна, но в България практически е невъзможно да се организира пътуване до Париж в срок по-малък от една седмица. Имаше празници. Но това е невъзможно дори и ако отношението на властите да беше благоприятно, нещо което не е така в моя случай. По този начин властите, които забавиха получаването на вашето писмо с почти два месеца, направиха всичко възможно, за да не мога да осъществя това пътуване. Безкрайно съжалявам за това и имам намерение да протестирам енергично срещу тези "специални" грижи по отношение на моята кореспонденция. Съмнявам се обаче, че моите протести ще бъдат взети под внимание. Ето защо ви моля в бъдеще да използвате дипломатическата поща - френското посолство. Проблемът за човешките права ме интересува особено и ще ви бъда много благодарен, ако намерите възможност да ми изпратите всички документи от споменатия симпозиум. Сърдечно ви желая пълен успех в дейността за гарантиране зачитането на човешките права, които за съжаление в момента са нарушават по най-груб начин в нашата страна. Приемете моите най-добри чувства. Алексей Шелудко”
Това е текстът на писмото на Алексей Шелудко, адресирано до председателя на "Фондацията на бъдещето", която организира форума, господин Бомель, и препратено от френското посолство в София до ръководителя на Френската делегация на Конференцията по човешките права в Париж г-н Ксавие Дьо Ла Шевалери.
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
