| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения, и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
Разговор с Хюсеин Мемишоглу
Р. Узунова: 4 юни, Париж, разговор с Хюсеин Мемишоглу. Хюсеин Мемишоглу, 17 години сте работили като доцент по история във ВМЕИ "Ленин", бил сте и член на Партията. Вярната история ли преподавахте? И имахте ли достъп до архивите, за да можете да направите самостоятелни проучвания, да черпите от извора?
Х. Мемишоглу: История на България и история на БКП, която се преподава във висшите учебни заведения е една такава история, където историческите факти са изопачени и историята се използва като наука в подкрепа на режима, на сегашното комунистическо правителство. Доста исторически факти са изопачени…
Р. Узунова: Що се отнася до историята на Партията или спрямо историята на турското малцинство?
Х. Мемишоглу: Не само до историята в подкрепа на Партията, но и общо историята на България също е изопачена и се развива в посока на подкрепа на правителствената политика.
Р. Узунова: Имате ли издадени книги в България, и на каква тема и под какво име?
Х. Мемишоглу: Кандидатската ми дисертация за доктор по история на България ми е на тема за участието на турското население на България в борбата против фашизма. Това ми е първата книга, дисертация, и по тази тема имам издадена книга, която е публикувана през 1977 година. Втората ми книга е за участието на турското население в България в изграждането на социализма, където се разкрива дяла, участието на това население в икономическия живот на страната, в строителството, в различните отрасли, също така тяхното културно развитие. Но тук искам да подчертая, че в своето културно развитие турското население в България изостава от общото развитие на населението в страната, защото се провежда една дискриминационна политика спрямо това население - и по отношение на тяхното образование, и по отношение на тяхното културно развитие. Във висшите учебни заведения достъпът на младежите от турски произход е ограничен. Тази политика се провежда от 9 септември `44а год. до наши дни. Завършилите висши учебни заведения от турски произход не надминават цифрата 1500 - 2000 души, като се има предвид, че турското население, броят на турското население варира между един милион и половина до два милиона.
Р. Узунова: Бях ви попитала: имахте ли достъп до архивите, за да можете да направите самостоятелни и обективни проучвания на въпросите, по които сте писали?
Х. Мемишоглу: Достъпът до архивите са ограничени. Освен това в архивите не се разрешава достъпа до важни исторически факти, минава се през проверка, вследствие събирането на архивните материали. Онези данни и факти, които не съответстват на политиката на Партията, не разрешават да се изнасят от архивите.
Р. Узунова: Дори и когато става дума за научно изследване?
Х. Мемишоглу: Правилно. Дори при научни изследвания, за научните работници има такова голямо ограничение. Не само спрямо мен, но и за останалите мои колеги - българи историци.
Р. Узунова: Хюсеин Мемишоглу, през `88а година, месец март, вие напуснахте България. Какви бяха причините?
Х. Мемишоглу: Основната причина - това е асимилаторската политика, която провежда българското правителство. Второ - психологическият натиск, който упражняваха ръководните партийни дейци върху мен да напиша различни статии и брошури в подкрепа на сегашната асимилаторска политика на правителството. Именно този натиск ме накара да напусна страната. Защото аз лично, както и много мои сънародници, мога да кажа болшинството от моите сънародници, не подкрепят тази политика. И всеобщия натиск, който упражниха върху мен да напиша одобрение на тази политика. Не можех аз да я възприема като историческа истина, защото фактите се изопачават. Неверни исторически факти се поднасят на обществото, на населението в България и всичко това ме принуди да напусна страната.
Р. Узунова: Хюсеин Мемишоглу, понеже сте се занимавали от научна гледна точка с тези въпроси, всъщност какво е основното занятие на турското население в България?
Х. Мемишоглу: Аз във втората си книга отразих участието на това население и в икономическия живот на страната. Голям дял има това население също и в тази област. Но искам да подчертая това, че турското население преди всичко е ангажирано в черна работа. Там, където липсва механизация - в строителството, в селското стопанство. Там, където не е навлязла механизацията, използват турското население. В книгата аз исках да отразя и тази реалност, но книгата мина през няколко редакции. Даже се извърши проверка и в Централния комитет на Партията. Някои моменти, които аз съм отразил, действителното положение, са изхвърлени и са включени много пасажи, които са в резонанс на техните виждания, разбирания. В смисъл – на режима, на правителството. (Прекъсване)
Р. Узунова: А какво работите сега в Турция, Хюсеин Мемишоглу?
Х. Мемишоглу: Сега съм преподавател по история на балканските народи в университета в Анкара.
Р. Узунова: Научни трудове, книги имате ли?
Х. Мемишоглу: В България имам издадени две книги – публикувани, две – непубликувани: едната е за кооперативното движение в България, общо - от далечното минало до 9 септември `44а година. Тази разработка остава непубликувана. Освен това бях написал една друга книга - за историята на Кърджалийски окръг, защото съм от този край. И двете останаха непубликувани. Имам публикувани над 70 статии и други такива научни трудове.
Р. Узунова: Що се отнася до втората книга, какви бяха причините да не бъде публикувана, за Кърджалийския край?
Х. Мемишоглу: Причините? В книгата съм включил и участието в различни сфери: в икономическия, политическия, културния живот на нашата нация, на населението от турски произход. Именно ме накараха това да изхвърля - всички тези факти и данни, които се отнасят за участието на турското население. И това аз не можах да го възприема. Защото и това население представлява едно общо от българския народ. Те също са участвали, заедно с българското население, в едни или други прояви - както в борбата срещу фашизма, за демокрация, социален прогрес, и така и за икономическото развитие на страната… И едно изопачено отразяване на историческата действителност аз не можах да го възприема и това може би е една от основните причини, за да не се издава книгата.
Р. Узунова: А в Турция издадени книги - на турски или на български?
Х. Мемишоглу: Сега в Турция съм написал една книга, една брошура във връзка с асимилаторската политика, която се провежда от българското правителство спрямо турското население в България.
Р. Узунова: Защо сте сега в Париж?
Х. Мемишоглу: Сега сме с няколко другари-турци, емигрирали, принудително напуснали България. С тях сме дошли тука, за да изнесеме трагичното положение, което се създаде в резултат на асимилаторската политика на българското правителство спрямо турското население. Преследване, убийствата, интерниранията и така нататък. Всички тези неща искаме да ги изложим пред Европейската и световна общественост - да знаят истината, истинското положение на населението в България. И заедно с това да покажем и погазването на всички демократични принципи, които са много характерни за българския народ. Той има дълбоки традиции, българският народ: привързаност към демократични принципи … и всички тези неща, които се нарушават по отношение на човешки права, по отношение на демокрацията… Всички тези неща ние искахме да изложиме пред Европейската и световна общественост, по-специално, във връзка с тази конференция, която се провежда, във връзка с правата на човека.
Р. Узунова: Бих искала да ви задам и един по-личен въпрос. Семейството ви къде е? При вас ли е или остана в България ?
Х. Мемишоглу: Семейството ми е в България. Живеят в София. Останаха съпругата ми Елица Иванова Милушева, сегашното име, което те й дадоха, турското й име е Ефталде Ибрахимова Мемишева, също остана дъщеря ми, Севина Юриева Милушева - Севинч Хюсеинова Мемишева и синът ми Гергин Юриев Милушев - Гюнер Хюсеинов Мемишев. Сега не знам тяхното състояние, тяхното положение, но искам в най-скоро време семейството ми да получи разрешение от властите и ние да се съберем в Турция, и да живееме както другите хора… Както всяко семейство има правото да изпита щастие, семейното щастие, така и аз имам това право.
Р. Узунова: Благодаря ви, Хюсеин Мемишоглу.
(4.06.1989 г., ролка № 323)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
