| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
“Свободата на духа и човешките измерения в Европа”
Париж, 30.05. – 6.06.1989 г.
Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения, и Международен симпозиум ,
организиран от френската Фондация „Futur”
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: В края на последното заседание от симпозиума на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа” думата бе дадена за кратко изказване на българина Стефан Чолаков, председател на независимото екологично сдружение, известно под името “Партия на зелената маса”, с което ще ви запознаем в резюме. Ще има там няколко думи… Ами тука, няколко думи, аз няма да ви запознавам… Просто аз да въведа този…, да въведа…
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: На симпозиума на тема „Свободата на духа и човешкото измерение в Европа”, проведен в Париж… Чакай, отново ще почна… С голям интерес бе посрещнато и словото на поета Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на човешките права в България. Давам телефона на Петър Манолов, за да чуете от него изказването му на Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”, организиран от “Фондация на бъдещето” с председател Жак Бумел.
А. Манолова: Говори.
Р. Узунова: Чухте изказването на поета Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на човешките права в България, направено на Международния симпозиум на тема “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”.
А. Манолова: Можеш да говориш. Да.
Петър Манолов: Ало? Чакай малко. Нека да затворят вратата…
А. Манолова: Добре. Говориш в слушалката, силничко… Айде.
П. Манолов: „Дами и господа, темата на колоквиума е “Свободата на духа и човешките измерения в Европа”. Това е една тема, която наистина си струва да събере хората, които желаят да имат отношение към бъдещето. Само може да се съжалява, че ние, хората от Източна Европа имаме да разчистваме още твърде много от миналото… Един момент… Въпреки че… сме точно от една седмица в Париж, семейството ми и аз не сме престанали да се оглеждаме, когато вървим по улиците дали действително някой зад нас не върви специално заради нас. Ние все още снишаваме своя глас до шепот, когато говорим за проблемите на Независимото правозащитно дружество. Надявам се, че тези страхове ще изчезнат скоро - и при нас и при хората, които са в България. Нали преодоляването на тези страхове породиха породи желанието и ние да изградим един начин на живот, сходен с вашия, сходен с живота, за който са ратували умовете на човечеството. Вие, западните хора, имате своите човешки права и свободи, защото преди тях ви е било позволено да изпълнявате своите задължения. Вчера бях в дома на Рене Таверние, за да благодаря на поета и френската общественост за връщане на ръкописите ми, иззети при обиск в Пловдив на 11 януари 1989 г. Трябва човек да бъде Таверние, за да отвърне с толкова красива простота, че „Солидарността е най-обикновено задължение на всеки писател и интелектуалец.” Струва ми се, че това е така, защото само на 200 метра от неговия дом са били прокламирани идеите на Френската революция. На 1 юни на семинар на „Хелзинки уоч” аз говорих срещу асимилаторската политика на българските власти. Вчера, около 16 часа пред Министерството на външните работи, се натъкнах на демонстрация на турски граждани срещу тази асимилаторска политика. В тази посока искам да ви говоря и за някои мои сънародници, за техния дух и за тяхното благородство. Най-напред искам да ви говоря за г-н Димитър Сираков, спасен от надвисналата над него смъртна присъда през 25 година от Франция, където се приютява и му е дадена възможност да следва в Гренобъл и просто да работи като кореспондент във вестниците и „Ле жур”. По-късно, заради внесения след Втората световна война Меморандум в Американската легация в София за да се отложат насрочените избори, г-н Сираков отново е изправен пред съд, който пак му иска смъртна присъда. И става един от основателите на Белене, българския архипелаг Гулак - освободен, пак прибран в Белене, пак освободен и после принудително заселен в Силистренско, откъдето го освобождава активната намеса на г-н Франсоа Митеран. От името на този 90-годишен българин и член на Независимото дружество поздравявам аудиторията с думите на г-н Сираков: “Аз опрощавам всичко, което ми е причинено, стига политическите злини, които разрушават България, да спрат до тук.” Ще ми се да поздравя аудиторията и от един друг активист на НДЗПЧ в България. Името му е Стефан Вълков, прекарал е много десетилетия в затворите след 9и септември. Подложен на почти ежедневни срещи с органите на сигурността и обвиняван, че замисля разцепление, вражди и подбуди към кървави разправи, Стефан Вълков им отвръща: „Аз не желая да ви търся сметка на това, което сте ми сторили досега, стига да спрете. Но ако пролеете кръв отсега нататък, за да запазите привилегиите си, нито аз, нито… Ало? (повтаря) някой друг в бъдеще ще ви прости.” Това са хора от другата, от голямата България, от България на мнозинствата, от тази България, срещу която някои сили тези дни насочват сляпото и късогледо недоволство. Към тази страна принадлежат и такива значими интелектуалци… Тука ще спра, малко ще спра само…, …като Георги Мишев, Жельо Желев, Алексей Шелудко, Стефан Продев, Марко Ганчев, Йордан Василев, Биньо Иванов, Едвин Сугарев, Георги Алексиев, Янаки Петров, Георги Величков, Евгения Иванова, Деян Кюранов, Борис Спасов, Брайко Кофарджиев и много други. Аз искам да ви говоря и за патриотарските кампании, които се развиха сега в България. Десетилетия ние сме натрупали в себе си гняв и недоволство. Нека сега проявим политическа грамотност, да си дадем сметка, че това недоволство бива умело използвано точно от онези сили, които са го причинили. Кой извърши този нечовешки акт през 1985 година? Българските интелектуалци ли? Попита ли ги някой за мнението им относно антималцинствените кампании? Трябва да се знае, че нашият народ се е радвал на добро име, защото много рядко е извършвал насилие срещу други народи. През изминалите векове нещата са се слагали така, че в повечето случаи е бил потърпевш. В това също има величие - за да се види, трябват други очи. Това са очите на хуманизма и веротърпимостта. Онези, които насъскват тълпите срещу българските интелектуалци, срещу Константин Тренчев, срещу Антон Запрянов, срещу Николай Колев, дават ли си сметка дали гневът, който се опитват да управляват, няма да се стовари върху самите тях? Благодаря за вниманието.”
Румяна Узунова: Благодаря ви, Петър Манолов.
(ролка № 253)
Назад
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.
